Решение по дело №86/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8585
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20191100100086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

С., 12.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА


при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 86/2019 г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ- Д.Г.М., ЕГН **********,*** чрез адвокат С.К.Н. твърди, че на 30.08.2018 г., около 18:00 часа, е пострадала в резултат на ПТП в гр. С., управлявайки мотоциклет „Сузуки ДЛ 650“ с рег.№ ********. Движела се по бул.”Асен Йорданов” в посока от центъра към ж.к. „Дружба” и на кръстовището с ул.”Капитан Димитър Списаревски” предприела преминаване на зелен сигнал на светофара. В същия момент движещият се по ул. „Без име” в посока от магазин за мебели „Ретро” към бул. „Проф. Цветан Лазаров” лек автомобил „Мерцедес Е200” с peг. № ********, управляван от С.Ц.Л., предприел преминаване на кръстовището с бул. „Асен Йорданов”, като й отнел предимството и между тях настъпил удар. Излага, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил С.Ц.Л., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел преминаване на кръстовището, без да я пропусне, а тя се движела по път с предимство. Ищецът навежда, че в резултат от описаното ПТП е претърпяла следните травматични увреждания:  фрактура на палеца на ляво ходило и контузия на опашна кост. Била приета по спешност в МБАЛ „Св.Анна” с болки, оток и хематом на палеца на ляво ходило, както и силни болки в областта на опашната кост. Левият й долен крайник бил обездвижен и към момента не може да се придвижва самостоятелно, а поради силните болки в опашната кост не може и да седи. Изпитва силни болки, поради което се налага да приема обезболяващи. Излага, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица, валидна от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г., поради което намира, че следва да се ангажира неговата отговорност за обезщетяване на претърпените вследствие ПТП неимуществени вреди. Представя доказателства за извънсъдебното сезиране на ответника, като твърди, че до момента не й е определено и изплатено обезщетение. Съответно намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 432 КЗ, като претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на процесното ПТП до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, съдебен адрес:*** Ваучер N° 87, ет.2, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се спори за настъпилото ПТП,  при което е пострадал ищецът.

Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.

Не се оспорва и че ответникът е бил сезира от ищеца с искане за определяне на обезщетение, като въз основа на това е била образувана преписка по щета, по която все още няма произнасяне.

Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на кръстната област; контузия в областта на опашната кост; счупване на основата на крайната фаланга на I-ви пръст на ляво ходило.Приложено е консервативно лечение - ищцата е прегледана на 30 08 2018 г и след като е отказала болнично лечение е поставена обездвижваща превръзка пръст за пръст за 3 седмици. Налице са следните остатъчни явления в резултат на уврежданията - деформация на палеца на лявото стъпало, което е довело до трайно нарушаване на правилната механика на ходенето. Вследствие на това е променена походката на пострадалата. Ставата на палеца на лявото ходило извършва движения в обем по-малък от нормата с 42 %. Счупването на основата на I-ви пръст на лявото ходило е зарастнало. Вследствие на това счупване е настъпило ограничение на движенията на пръста. Понастоящем не се налага провеждане на оперативно лечение. Ако в бъдеще походката на пострадалата се влоши, ще се наложи корегираща операция на ходилото. Понастоящем пълните движения на палеца на лявото ходило не са възстановени. Не се очаква пълното й им възстановяване в бъдеще. С възрастта на пострадалата, промените в ставата на пръста ще доведат до по-голямо затрудняване на походката и вероятно ще се наложи оперативна корекция. Болките в опашната област, получени вследствие на контузията, продължават с различен интензитет за различен период от време. С оглед местоположението и анатомичната структура на опашната област е възможна поява на болки при сядане, при дефекация, при каране на велосипед или мотор. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 15-20 дни за стъпалото, за около 30 дни за опашната област, след което постепенно интензитетът на болките е намалявал до края на третия месец. След този период ищцата е имала епизодични болки в травмираните зони в зависимост от физическата активност.

От приетата па делото АТЕ, неоспорена от страните, се установява следният вмеханизъм на процесното ПТП: на 30.08.2018 г., около 18.00 ч., лек автомобил Мерцедес Е200 с per. номер СВ 2912 ВК, управляван от С.Л., навлиза в кръстовището от ул. „Без име“ към ул. „Асен Йорданов“. В същият момент по ул. „Асен Йорданов“, по посока „Дружба 2“ се движи мотоциклет Сузуки DL650 с per. номер ********, упраляван от Д.М.. Насъпва удар между мотоциклета и предна дясна част на лекия автомобил. От техническа гледна точка би могло да се избегне настъпването на ПТП, ако водачът на л.а. Мерцедес се е съобразил със светофарната уредба и съществуващия пътен знак Б1 за излизане на път с предимство и е пропуснал да премине мотоциклет Сузуки. Скоростта на движение на мотоциклет Сузуки  е около 50 км/ч., съобразено с конфигурацията на кръстовището и лични наблюдения за движението на МПС при преминаване през това кръстовище. Характерът на светофарната уредба е такъв, че при светещ червен сигнал, мотоциклетът не би могъл да премине, поради движещите се автомобили от ул. „Кап. Списаревски“ при ляв завой. Водачът на мотоциклета се е движил при зелен сигнал на уредбата. За л.а. Мерцедес не е имало сигнал за преминаване. Пътят изминат до мястото на удара е по-малък от опасната му зона на спиране, от което следва, че ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. Мерцедес(изчислено със скоростта, с която се е движил и позволената за района), считано от момента в който за пръв път е могъл да възприеме мотоциклета. Не е бил предотвратим ударът за водача на мотоциклета (изчислено със скоростта, с която се е движил и позволената за района), считано от момента, в който за пръв път е могъл да възприеме лекия автомобил.

         По делото са събрани и гласни доказателства, които са взети  при изготвяне заключението на горните експертизи, поради което съдът не счита за нужна да ги обсъжда.

 

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.432 от от Кодекса за застраховането дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ.

Възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна на пострадалия  е неоснователно – в тази насока не се събраха убедителни доказателства.

Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид травматичните увреждания, непълното възстановяване на ищеца, икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава не от датата на увредата, а от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ.

С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искане с представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. При реализирани от ищеца 3230лв. разноски(съгл. представения списък по чл.80 от ГПК) на същия следва да се присъдят разноски в размер на 2153.33лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 1416.67 лв. от 4250 лв.

По изложените съображения съдът

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,*** чрез адвокат С.К.Н., по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  на 20 000 лв.  (двадесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2018г. до окончателното й изплащане,  като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. / двадесет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 30 000лв.(тридесет хиляди лева).

ОСЪЖДА  Д.Г.М., ЕГН **********,*** чрез адвокат С.К.Н. да заплати на З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер 1416.67 лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,*** чрез адвокат С.К.Н. направените по делото разноски в размер на 2153.33лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: