Определение по дело №675/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 857
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20211200500675
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 857
гр. Благоевград , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500675 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. Д. –Д... при РС Р., срещу Определение №13 от
02.07.2021 г. по преписка вх.№3543/02.07.2021г. по описа на С... при РС – гр. Р..
С атакуваното определение е отказано от С... при РС – гр. Р. заличаване на вписана
възбрана поради това, че се дължи държавна такса съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Тарифа за държавните такси събирани от А....
В частната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания отказ на С....
Изложено е, че производството по изпълнително дело № 91/2014г. по описа на СИС при
РС Р., по което е наложена и вписана процесната възбрана на имот на длъжника е
прекратено с постановление на Д... от 04.06.2021г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
поради констатирана перемпция, като в изпълнение на служебното си задължение по чл.433,
ал.3 от ГПК и след влизане в сила на постановлението за прекратяване на 29.06.2021г. Д... е
постановил вдигане на наложената възбрана и съгласно чл.449, ал.2 от ГПК е изпратил
искане до С... при СВ Р. за заличаването й.
Поддържа се, че вдигането на наложената по изпълнително дело възбрана е в
компетентността на Д... и последния е длъжен при приключване /прекратяването му
служебно да вдигне наложените обезпечения, без да е необходимо да има искане за това от
1
страна по изпълнителното дело, и без да се внася ДТ за заличаване на възбраната.
Сочи се, че отказът е неправилен, тъй като съгласно чл.431, ал.4 от ГПК за информацията
по ал.3 необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на
обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в
случаите по чл.83, ал.1 и чл.84 от ГПК. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на
длъжника, като според чл.84, ал.1 от ГПК се освобождават от заплащане на държавна такса
държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права
върху вещи – частна държавна собственост.
Поддържа се, че доколкото в случая искането за заличаване на вписана възбрана изхожда
от Д... в качеството си на държавен орган, който упражнява публичната функция на
държавата по принудителното изпълнение на граждански притезателни права и това е
сторено в изпълнение на служебното му задължение по чл.433, ал.3 от ГПК, а не по искане
на страна в изпълнителното производство, което вече е прекратено, то той не дължи такса за
заличаване на вписана обезпечителна мярка. В този смисъл е цитирана съдебна практика.
Изложено е и становище, че посоченото в обжалвания акт определение на ВКС не касае
същия казус, а друг свързан с ЧСИ, който не е държавен орган.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде разпоредено заличаване на
вписаната възбрана върху недвижими имоти, собственост на „Г...“ О. – длъжник по
изпълнително дело №91/2014г. по описа на СИС при РС Р..
Пред настоящата инстанция не се ангажират други доказателства, вън от приобщените по
преписката по охранителното производство.
Благоевградският окръжен съд, в решаващия състав, като прецени данните по
приложената преписка и съобрази приложимия закон, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от лице, което има
право на жалба, съгласно т.8 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълкувателно дело №7/2012г. на
ОСГТК на ВКС, в законоустановения едноседмичен срок за обжалване /определението е
връчено на 07.07.2021г., а жалбата е депозирана на 13.07.2021г. и срещу подлежащ на
инстанционен контрол акт на С... при РС – гр. Р., като Окръжен съд Благоевград е
компетентен да я разгледа.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
С... при Районен съд Р. е бил сезиран от жалбоподателя с молба, с която е поискал да бъде
заличена вписаната възбрана с вх.рег. № 2987/23.07.2014г., акт № *, том *по описа на С... Р.
върху недвижими имоти собственост на „Г...“ О., длъжник по изп.дело № 20141240400091.
В молбата е отразено, че не са представени доказателства за внесена държавна такса за
2
заличаване на възбраната, тъй като съгласно чл.84, ал.1 от ГПК държавния съдебен
изпълнител в качеството си на държавен орган не дължи такса. Към молбата е приложено
постановление от 01.07.2021г. на Д... при РС Р. по силата на което е постановено вдигане
на наложена възбрана върху описаните имоти собственост на длъжника, която е вписана в
С... за обезпечение вземането на взискателите Р. Т. и М. Т. граждани на О... и С. И.я.
Като е преценил молбата и приложенията към нея, съдията по вписвания при РС – гр. Р. е
приел, че към преписката не е приложено копие от преводно нареждане за внесена държавна
такса за заличаване в размер на 10,00 лв., съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, от Тарифа за
държавните такси събирани от А.... Приел е, че молител в производството по заличаване на
възбраната на основание чл.433, ал.3 от ГПК и заинтересовано лице е съдебния изпълнител,
който по силата на чл.541 от ГПК е задължен да представи към молбата документ за внесена
държавна такса дължима в охранителното производство.
В обжалваното определение С... е посочил, че освобождаването от задължение за плащане
на държавни вземания – в случая държавна такса става само със закон, при изрично
предвидени в закона предпоставки. Цитирал е постановките на ТР № 1/21.05.2009г. по
тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че на основание чл.540
ГПК приложение в охранителното производство намира разпоредбата на чл.84 от ГПК,
уреждаща освобождаването от заплащане на държавна такса в особени случаи. В
конкретния случай е прието, че от Д... при РС Р. е наложена възбрана върху имот частна
собственост, във връзка със събиране на частно вземане, като в тази хипотеза не са налице
законови разпоредби по силата на които за заличаване на възбраната в изпълнение на
разпоредбата на чл.433, ал.3 от ГПК, съдебен изпълнител да е освободен от заплащането на
държавна такса към А....
Благоевградският окръжен съд намира, че с атакуваното определение С... правилно е
отказал да разпореди извършването на нотариално действие по реда на чл.569, т.5 от ГПК
заличаване на вписана възбрана по искане на Д... при РС Р. поради непредставяне на
документ за внасяне на държавна такса за заличаване в размер на 10 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.32б, във връзка с чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията
С... може да откаже отбелязване или заличаване по депозирана молба, ако тя не отговаря на
изискванията на закона, като сред тези изисквания е и представянето на документ, че е
внесена дължимата държавна такса. Съгласно т.1 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълкувателно
дело №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, може да бъде отказано вписване, респективно
отбелязване, ако не е внесена дължимата за това такса, като С... не може да даде указания за
отстраняване на посочената непълнота на документите. Съгласно чл.3, ал.1 от Тарифа за
държавните такси събирани от А... за извършване на отбелязване, за заличаване и за
подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване, в случая 10
лв., като в случая такава не е била внесена от Д....
Нормата на чл.433, ал.3 от ГПК предвижда, че съдебния изпълнител вдига служебно
3
наложените възбрани и запори незабавно след като постановлението за прекратяване или
разпореждането за приключване влезе в сила, като обстоятелството, че действа служебно по
собствена инициатива не го освобождава от задължението да внася държавна такса. Нито в
законовите, нито в подзаконовите нормативни актове е регламентирано освобождаване на
Д... от внасяне на държавна такса в случаите, когато действат служебно в изпълнение на
императивна правна норма. Напротив в чл.79, ал.1, пр.1 от ГПК е посочено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекрати
съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство. Тъй като в конкретния случай изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след като взискателя не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на над две години, взискателя е следвало да заплати
държавната такса на основание посочената правна норма. Същия не е освободен от
заплащане на държавна такса за заличаване на възбраната по силата на закона, като таксата
е могло да бъде включена от съдебния изпълнител в разноските по делото преди
прекратяването му.
Вписването и заличаването на възбрана от С... се осъществяват в охранително
производство, като съгласно разпоредбата на чл.541 от ГПК разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя. Следователно по силата на чл.541 от ГПК
задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена
държавна такса дължима в охранителното производство.
Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания – в случая държавна
такса става само със закон, при изрично предвидени в закона предпоставки. Като съдът
намира, че са правилни доводите изложени в обжалваното определение, че съгласно ТР
№1/21.05.2009г. по тълкувателно дело №1/2008г. на ОСГК на ВКС на основание чл.540 от
ГПК, приложение в охранителното производство намира разпоредбата на чл.84 от ГПК
уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи.
С определение № 7/09.01.2020г. по дело № 4694/2019г. на ВКС, ГК, II, г.о е допуснато
касационно обжалване на определение № 809/02.09.2019г. по ч.гр.д.№ 560/2019г. на
Софийски окръжен съд, като по поставения правен въпрос е прието, че съдебния изпълнител
дължи държавна такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение
на чл.433, ал.3 от ГПК при прекратяване на изпълнителното производство, освен ако по
силата на изрична законова разпоредба следва да се счита освободен от това задължение.
Прието е, че в процесния случай е била наложена от ЧСИ възбрана върху имот частна
собственост, във връзка със събирането на частно вземане, като в тази хипотеза не са налице
законови разпоредби по силата на които за заличаване на възбраната в изпълнение на
разпоредбата на чл.433, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител да е освободен от
заплащането на държавна такса към Агенцията по вписванията, като в този случай
неприложима е разпоредбата на чл.84 от ГПК.
Настоящия случай е идентичен, възбраната е наложена от Д... върху имот частна
4
собственост, във връзка със събиране на частно вземане, като настоящия състав не споделя
доводите изложени в жалбата на Д..., че хипотезата на цитираното определение е различна с
оглед качеството на молителя – ЧСИ. В цитираното определение не се съдържа
разграничение според молителя – ЧСИ или Д..., а се акцентира върху вида на имота върху
който е наложена възбрана и вида на вземането. В случая на Д... е възложено принудително
изпълнение на частни притезания, а не събирането на публични вземания, поради което е
неприложима нормата на чл.84, ал.1, т.1 от ГПК.
Предвид изложеното, Окръжен съд Благоевград намира, че С... е процедирал правилно.
Мотивиран от горното, съдът намира, че жалбата срещу атакуваното Определение №
13/02.07.2021г. на С... при РС-Р., следва да бъде оставена без уважение, тъй като същото е
правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.рег.№11/13.07.2021г. срещу
Определение №13/02.07.2021г., на С... при РС-Р., с което е постановен отказ да бъде
разпоредено извършването на нотариално действие по реда на чл.596, т.5 от ГПК -
заличаване на вписана възбрана с вх.рег. № 2987/23.07.2014г., акт № *, том *, по
изпълнително дело 20141240400091 по искане на Д... при РС Р. с писмо от 01.07.2021г. с
вх.рег.№ 3543/02.07.2021г. по описа на С... гр. Р..
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му, пред ВКС
при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5