Решение по дело №400/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. по глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба от С. Д. О. от с. Беловец, община Кубрат, чрез адвокат Е. К., насочена срещу решение №195/24.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 126/2025 г. по описа на Районен съд - Русе. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-1085-001645/28.05.2024г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Русе, с което на касатора, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.38, ал.2 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, нарушение на чл.37 от ЗАНН, както и че АУАН не е предявен на водача, в нарушение на чл.43 от ЗАНН. Претендира се за неизяснена фактическа обстановка от страна на районния съд, водеща до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление. Претендират се разноски за въззивното производство.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по жалбата.

Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 30.04.2024 г., около 07:30 ч.сутринта, С. Д. О. управлявал собствения си лек автомобил, марка “Опел” с рег. № [рег. номер], като се движил в дясната лента по [улица]в гр.Русе - посока от УМБАЛ „К.“ към кръстовище с кръгово движение „А.“. На около 100 м от същото кръстовище решил да направи маневра - завиване в обратна посока. В същото време, в насрещната лента се движил друг автомобил управляван от свидетеля И. Ш.. Той видял, че автомобилът на О. се насочва към неговата лента за движение и траекториите им ще се пресекат и намалил скоростта. О. също намалил скоростта и това подействало като сигнал на Шалев да продължи движението си.О. от своя страна възприел, че Шалев намалява и решил, че ще го пропусне и продължил маневрата си. Тъй като и двата автомобила продължили движението си, този на О. ударил, с дясната част на предна броня, другия автомобил в областта на лява задна врата. При разговор между двамата водачи О. отказал попълване на двустранен протокол и на място бил изпратен свидетелите И. и Ц. – служители на Сектор ПП при ОДМВР - Русе.

Длъжностните лица изследвали мястото на произшествието. И. снел устни обяснения от двамата участници и съставил срещу О. акт за установяване на административно нарушение по чл.38, ал.2 от ЗДвП, който О. отказал да го подпише, като твърдял, че не той е виновен за възникване на ПТП. Поради това, И. да му задал контролен въпрос: кой водач е с предимство при извършване на конкретната маневра и отговорът на О. му дал основание да направи извод, че нарушението е допуснато поради непознаване на правилата за движение и съставил нов АУАН.

О. отказал да подпише и
получи и този акт, като отказът му бил удостоверен с подпис на другия служител - Ц.. По акта постъпили възражения /л.12,13 АНД 126/2025г.на РРС/ подписани от О.. В тези възражения той лично описвал, че не са му давани никакви документи и ме у обяснено, че актовете ще бъдат изпратени в Разград и оттам ще му бъдат връчени, че на място е върнато само СУМПС.
По възраженията била извършена проверка, след която е издадено
обжалваното наказателно постановление № 24-1085-001645/ 28.05.2024 г. на
Началник група в Сектор ПП при ОДМВР - Русе, с което на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. О. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

РС - Русе изяснил така описаната фактическата обстановка, която се установявала от констатациите в АУАН, приложените в преписката възражения, докладна записка и справка от проверка, справката за минали наказания, протокол за ПТП и показанията на разпитаните свидетели И., Ц. и Шалев. При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел, че показанията на свидетеля Шалев се подкрепят от приложения снимков материал, относно механизма на възникване на ПТП. Показанията на И. и Ц. установявали становището на О. по отношение на причините за възникване на произшествието непосредствено след него. От възраженията по АУАН се установявало, че същият бил предявен на О., а от показанията на И. се установявало, че О. е отказал да получи препис и това е удостоверено с подписа на Ц. в АУАН.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че от обективна страна О. е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като на 30.04.2024 г., около 07:30 ч., в гр.Русе, като водач на МПС е нарушил правилата за предимство, регламентирани в разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗДвП, като при предприемане на маневра - завиване в обратна посока – не е пропуснал насрещно движещ се автомобил и с това е причинил ПТП с материални щети. Въззивният съд приел още, че от субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл. О. е съзнавал, че трябва да пропусне насрещно движещия се автомобил, като е допускал настъпването на произшествието като резултат от извършеното нарушение без това да е целта му.

РС – Русе приел още, че при провеждане на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отново посочил в мотивите си, че във възраженията си О. лично твърди, че актът му е бил предявен, с което е осигурено правото на защита в пълен обем и той го е реализирал точно, чрез възражението по акта. С такива мотиви потвърдил санкционния акт.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивната инстанция.

Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

В административнонаказателното производство трябва да бъдат спазени всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В тази връзка, съдът намира, че изводите на РС – Русе са изведени при недостатъчно събрани доказателства, които да обосновават по безспорен и категоричен начин спазени ли са в административнонаказателното производство императивните изисквания на чл. 43 от ЗАНН и по-конкретно – предявен ли е съставения АУАН на водача-нарушител.

По въззивното дело е налице пропуск при събирането на доказателствата от районния съд, относно категоричното установяване на факта по предявяване и връчване на съставения АУАН. РС – Русе е приел за установено, че АУАН е бил предявен и връчен, само на база изявленията на О., обективирани в подаденото от него възражение (л.12 АНД № 126/2025 г. на РРС). Действително в него водачът е записал, че са му дали да подпише „протокола, акта“, но същевременно твърди, че не са му предоставени никакви копия на документи, както и че му е обяснено, че ще ги получи през Разград. Следва да се съобрази още, че от приложения на л.26 от въззивното дело, Протокол за ПТП № 1862171 е видно, че О. е отказал да подпише и него, но във възражението му и в съдебното производство пред РС – Русе, той не е посочва възражения, че този протокол не му е предявен. Напротив, във възражението сочи, че му е дадено да подпише „протокола, акта“. Същевременно от гласните доказателства се установява, че АУАН е съставен на място в електронен вариант, но не е бил разпечатан на място, поради технически проблем. АУАН е разпечатан на хартиен носител в Сектор ПП, според показанията на св. Ц.. Въпросът е при разпечатването на акта присъствал ли е жалбоподателят, съставеният и материализиран на хартия акт предявен и връчен ли му е и в този момент той отказал ли е да го подпише, тъй като само в този момент, след окончателно съставяне на акта, е правно значим отказа на жалбоподателя да го подпише. След заявяване на отказ в този момент, следва подписването на акта от двамата свидетели на отказа.

В Докладна записка рег. № 1085р-4015 от 02.05.2024 г. (л.15 от въззивното дело), длъжностното лице не е описало действията по съставяне и предявяване на АУАН или обстоятелства във връзка с твърдения отказ от водача да го подпише. В Справка рег. № 1085р-4309 от 14.05.2024 г. (л.10 и л.11 от въззивното дело) е посочено: „Съставили АУАН на О., който отказал да подпише документа.“ Видно от приложения АУАН (л.24 от въззивното дело) обаче, същият е във формат А4, т.е. не съответства на формата на актовете издавани от работната станция. Същевременно в показанията на актоксъставителя И., дадени в с.з. на 28.02.2025 г., свидетелят не може да установи защо АУАН е в този формат, като допълва: „На място съставих АУАН от работната станция за отдалечен достъп. Щом като такъв АУАН е приложен, явно в момента не е работила системата и му е връчен после.“ Така, чак в съдебно заседание за първи път става ясно, че работната станция, която е следвало да разпечата съставения АУАН, за да бъде предявен на нарушителя, не е работела. В с.з. на 09.04.2025 г. са снети показанията на другото длъжностно лице Ц. – посочен като свидетел на отказа в АУАН, който свидетелства, че: „На място АУАН не беше издаден, тъй като имаше проблем с техниката, беше само запаметен. Веднага след произшествието, на същия ден, АУАН беше изваден в Сектор ПП…..Жалбоподателят не се яви в Сектор ПП, яви се другия водач, така мисля, не си спомням с точност сега.“

При наличието на тези противоречиви и фактически непълни писмени и гласни доказателства по въззивното дело, изясняването на обстоятелството по предявяване и връчване на съставения АУАН на нарушителя е от изключителна важност за формиране на извод от съда дали са спазени императивните законови изисквания на чл.43, ал.1 от ЗАНН или е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е опорочило издаването на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него НП. Констатираните недостатъци в решаващата дейност на контролираната инстанция и в съдържанието на постановеното от нея решение, правят съдебния акт издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и същевременно не позволяват да бъде извършена проверка за съответствие на обжалвания акт с материалния закон. Така, оспореното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото му разглеждане съдът следва да събере допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина относно предявяването и връчването на съставения АУАН на водача, съобразно изискванията на чл. 43 от ЗАНН, включително чрез разпит на свидетели и събиране на писмени доказателства в тази насока. Следва да бъдат разпитани отново актосъставителят И. и свидетелят Ц., които да установят кога и къде е предявен и връчен АУАН на нарушителя, включително присъствал ли е О. при разпечатване на АУАН. На следващо място, следва да се изискат писмени доказателства относно факта дали жалбоподателят е посещавал Сектор ПП, където е бил разпечатан АУАН, на 30.04.2024 г. и ако е посещавал, в колко часа е било това – данни от книгата за посетители в сектора. При необходимост следва да бъдат събрани и други допълнителни доказателства за изясняване на обективната истина, като събраните такива трябва да бъдат подложени на внимателна проверка съгласно чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, респ. трябва да бъдат обсъдени в мотивите на съдебното решение.

РС - Русе има задължения съгласно НПК за разкриване на обективната истина и е следвало да положи усилия в тази насока. Когато определени доказателства са необходими за разкриване на обективната истина, при липса на процесуална активност от страните, такава, с оглед на служебното начало следва да прояви съда. Това е основание за повишена процесуална активност от страна на съда с цел обективно, всестранно и пълно установяване на всички значими и относими обстоятелства. Както вече бе посочено, съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, приложим в производството по обжалване наказателни постановления пред районния съд по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Вероятността, при събирането и преценката на всички относими доказателства, в тяхната съвкупност, районният съд да достигне до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме че допуснатото нарушение от въззивния съд е съществено. В проведеното въззивно производство по АНД№ 126/2025г. съдът е нарушил принципа за разкриване на обективната истина.

Въззивният съд е следвало да установи липсата или наличието на категорични данни относно предявяването и връчването на съставения АУАН на нарушителя в проведеното административнонаказателно производство, а не да формира изводи само от подаденото от О. възражение, още повече при наличието на противоречиви и непълни доказателства във връзка с установяване на този факт.

Съобразно изложеното по-горе и предвид допуснатото от въззивната инстанция нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, разписан в чл.13 от НПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане, съдебният състав е длъжен да събере отново доказателства – гласни и писмени такива, относно факта на предявяване и връчване на АУАН на нарушителя съобразно изискванията на чл.43 от ЗАНН и тогава да прецени налице ли е соченото от жалбоподателя процесуално нарушение .

С тези аргументи, касационната инстанция приема, че оспореното решение е неправилно на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Русе.

При този изход на спора и на основание чл. 226 АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноски по върнатото за ново разглеждане а.н.д. № 126/2025 г. по описа на РС – Русе, не се дължат, тъй като производството не е приключило във въззивната инстанция с акт, който да реши спора за законосъобразността на оспорения административен акт.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд-Русе

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №195/24.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 126/ 2025 г. по описа на Районен съд - Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе при съобразяване с указанията, изложени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.