Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Елин Пелин, 27.08.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си
заседание на двадесет и четвърти юли две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при
секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 142 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„М.
Ч. ”АД, с ЕИК ….., е обжалвало наказателно постановление №
23-002308/02.05.2018г. на директор на Дирекция “ ИТСО” –гр. София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция в
размер на 2 000.00 лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ
за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Въведени са от жалбоподателя
оплаквания за незаконосъобразност на
издаденото НП, нарушение на чл.34 ЗАНН.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Наказващият орган, чрез пълномощника
си и по същество на делото намира жалбата за неоснователна и
моли да бъде потвърдено наказателното
постановление.
ЕПРП, редовно призована за с.з., не е
изпратила представител и не е депозирано становище във връзка с постъпилата жалба против НП.
По делото е приета административната
преписка образувана пред АНО, приложена в цялост към съпроводително писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН.
От показанията на св.С. е видно, че през
месец март на 2018г. са извършили
проверка при „М. Ч.“ във връзка с неизплатени от дружеството
обезщетения и трудови възнаграждения на работниците. При проверката били
изисквани документи удостоверяващи
извършване на плащания на възнаграждения
и обезщетения по чл.220, ал.1 КТ на
работниците в мината във връзка с предписания дадени към работодателя при предходна
извършена проверка. От представена справка от страна на работодателя се
установило, че плащания в тази насока не са бил извършени, респ. не са били изпълнени предписанията, които били
дадени с предходен нарочен протокол. Тази констатация дала основание да бъде съставен АУАН
по отношение на жалбоподателя на 23.03.2018 година, който бил връчен на
директора на фирмата.
В
показанията си св. В. твърди, че е била свидетел, както по констатациите във връзка с нарушението от страна на жалбоподателя, така
и по съставянето на АУАН. Проверката
извършили във връзка с неизплатени
обезщетения и възнаграждения на работници в мината.Констатирали, че не са изпълнени предписанията дадени от
тях при предходна проверка, респ. предписание №9 от Протокол връчен
на работодателя на 17.05.2017 година. Констатирали също, че не са изплатени от работодателя обезщетения по
чл.220, ал.1 КТ, като срокът за
изпълнение на предписанието към момента
на проверката е бил изтекъл. Във връзка с констатациите изпълнителният директор
на мината не направил възражения.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е допустима. Същата е
депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
АУАН № 23-002308/23.03.2018година, както и
обжалваното НП формално кореспондират с
императивните разпоредби на чл.42, съответно на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Безспорно се установява от доказателствата
по делото, че в „М. Ч.“ АД-с.Г. е била
извършена проверка, при която констатирано неизпълнение предписание към работодателя, дадено в Протокол за
извършена проверка от 16.05.2017 година
и 17.05.2017 година, респ. т. 9 от предписанията към протокола.
В
случая е налице неизпълнение на предписания
по спазването на трудовото законодателство. Предписанието
е сведено до знанието на изпълнителния директор на „М. Чу.“ АД-с.Г на 17.05.2017 година. Срока за
изпълнение на предписанието е бил
30.06.2017 година.Видно от събраните доказателства към 01.07.2017 година
работодателят не е
извършил плащане на дължими се
възнаграждения и обезщетения на работници в мината. В тази връзка нормата на
чл.415, ал.1 от КТ предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. за онзи , който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство.В случая работодателят не е изпълнил предписанието на
контролния орган, което има задължителен
характер.Следователно бездействие от страна на работодателя обосновава
последиците на цитираната санкционна норма
от Кодекса на труда.
С обжалваното наказателно постановление на работодателя е наложена имуществена санкция в размер към минимума предвиден в закона, а именно 2 000.00 лева. С оглед доказателствата по делото настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за намаляване размера на наложената санкция при абсолютния минимум . Това е така, тъй като от една страна липсват доказателства за отстраняване на нарушението, макар и към малко по-късен момент. От друга страна налице е обективна и безвиновна отговорност на работодателя, като липсата на парични средства не може да обоснове бездействието от страна на работодателя при наличието на задължение за изплащане на възнаграждения за труд и обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
23-002308/02.05.2018г. на директор на Дирекция “ ИТСО” –гр. София, с което на
„М. Ч. ”АД, с ЕИК ….., е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 2 000.00/
две хиляди/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ
за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София област
в 14 - дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: