Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 492 27.11.2019
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 437 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Д.Ч.А. *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” гр. София за присъждане на сумата от 2000/ две хиляди / лв.,
представляваща парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –
притеснение и безпокойство, душевен дискомфорт, липса на сън и силен стрес вследствие
на оставането му без работа и трудови доходи и сумата от 971,42 /деветстотин
седемдесет и един лев и четиридесет и две стотинки/ лв,
представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди поради оставането
му без работа и доходи от 18.01.2018 г. до 14.03.2018 г. за период от
40 работни дни, вследствие на връченото му наказателно постановление на
22.12.2017 година.
Ищецът
твърди, че бил работил като шофьор по трудов договор във фирма „ Аркомат
България„ гр. Казанлък. С наказателно постановление № 43-0000374 от 08.12.2017
г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация” гр. Стара Загора му
било наложено административно наказание „ глоба” в размер на 1500 лв. на
основание чл. 93в, ал.11 от ЗАвП. Тъй като не бил
извършил процесното нарушение, в 3-дневен срок бил подал възражение срещу АУАН.
До връчване на НП бил изпълнявал задълженията си по трудовия договор , но
считано от 22.12.2017 год. нямал право
да управлява МПС, тъй като му бил иззет контролния талон. Трябвало да напусне
работа и бил подал молба за прекратяване на трудовия му договор, считано от
18.01.2018 г. и той бил прекратен. Бил обжалван
НП, което било отменено с решение от 23.04.2018 г., постановено по а.н.д.
№ 150/2018 година на Районен съд гр.
Стара Загора. Това решение било оспорено по касационен ред и потвърдено с
решение № 329/10.10.2018 г., постановено по к.н.а.д. № 256 по описа за 2018 г.
на Административен съд гр. Стара Загора. Вследствие от връчване на НП бил
претърпял значителни неимуществени вреди. Бил изпитал силен шок, че бил наказан
за нещо, което не бил извършил. В деня на връчване на НП бил получил силна
хипертонична криза, след което бил изпитвал непрекъснато душено притеснение.
Чувствал и безпокойство, че нямало да може да издържа детето си. Бил притеснен
и от обстоятелството, че трябвало да обслужва и банков кредит. Не можел да спи
спокойно и непрекъснато бил мислел за случилото се и се бил притеснявал, че не
може да си намери работа. Не можел да се предвижва с личния си автомобил. Бил
принуден да си търси друга работа, като на 14.03.2018 г. бил сключил трудов
договор с „ Про” ЕАД – Павел Баня на длъжност
„домакин”. За нанесените му неимуществени вреди претендирал сумата от 2000 лв.,
за времето, което бил останал без работа и трудови доходи. Бил претърпял и
имуществени вреди, за това, че не бил работил
и не бил реализирал доходи от
момента на прекратяване на трудовия му договор до 14.03.2018 г. За посочения
период от 40 дена, през който бил лишен от доходи имуществените му вреди
възлизали на 971,42 лв. - размера на основното
му трудово възнаграждение съобразно
дните му за оставане без работа.
Иска се от съда да
осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да му заплати
сумата от 2000/ две хиляди / лв., представляваща парично обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – притеснение и безпокойство, душевен
дискомфорт, липса на сън и силен стрес вследствие на оставането му без работа и
трудови доходи и сумата от 971,42 /деветстотин седемдесет и един лев и
четиридесет и две стотинки/ лв, представляваща обезщетение
за нанесените му имуществени вреди поради оставането му без работа и доходи
от 18.01.2018 г. до 14.03.2018 г. за период от 40 работни дни,
вследствие на връченото му наказателно постановление на 22.12.2017 година.
Ответникът изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, не изпраща представител, но в
писмения си отговор взема становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на предявените
искове, доколкото ищецът не бил доказал, че е претърпял имуществени и
неимуществени вреди , вследствие на отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Видно от трудова
книжка / лист 7-9 от делото/ ищецът е работил от 2005 г. до 18.01.2018 година,
като шофьор на товарен камион. Според удостоверение № 255/09.01.2019 година,
издадено от „Аркомат България“ ЕООД той е получавал
нетно месечно възнаграждение в размер на 465,52 лева. Със заповед №
0090/18.01.2019 г. трудовия му договор бил прекратен на основание чл. 326,ал.1
от КТ с писмено предизвестие от страна на работника. С наказателно
постановление № 43-0000374 от 08.12.2017 г. на началника на ОО „Автомобилна
администрация” гр. Стара Загора му било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1500 лв. на основание чл. 93в, ал.11 от ЗАвП
. Същото издадено въз основа на
АУАН серия А – 2017 г. № 239029 от
17.10.2017 година, с което са отнети от ищеца контролен талон към СУМПС, картата
на водача и международна товарителница. НП е оспорено от Д.А. ***. С решение №
301 от 23.04.2018 г., постановено по а.н.д. № 150 по описа за 2018 г. на
Районен съд гр. Стара Загора то е отменено , като незаконосъобразно. Решението
е обжалвано по касационен ред и същото е потвърдено с решение № 329 от
10.10.2018г. по к.а.н.д. № 256 по описа за 2018 г. на Административен съд гр.
Стара Загора. Контролният талон към СУМПС е върнат на А. на 29.10.2018 г., видно от
отбелязването върху оспореното наказателно постановление /лист 51 от делото/.
Според удостоверение за раждане от *** г. ищецът има малолетно дете Д. А, родено на *** г. От
договор за предоставяне на банков кредит без обезпечение и погасител план се
установява, че на А. му е предоставен банков кредит в размер на 8000 лева от
„Обединена българска банка” със срок на погасяване 15.11.2021 г. и същият е
следвало да заплаща по него месечни вноски в размер на 157, 68 лева.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели те Р.Р. и Н.Т. се
установи, че през 2017 г. Д. бил санкциониран
с НП. В същото време той работел във фирма, която извършвала транспортна
дейност в България и Турция като шофьор. След издаване на НП той трябвало да
напусне фирмата, защото му бил иззет контролния талон към СУМПС. Той бил
освободен от работа през месец януари 2018 г. Той се притеснявал, защото му
била наложена глоба в размер на 1500 лева, трябвало да плаща банков заем и да
заплаща издръжка на детето си. Когато получил НП получил хипертонична криза. Д. имал недостиг на парични средства поради
оставянето му без работа. В продължение на месеци не се чувствал добре, чувствал се онеправдан, защото никой не го
бил защитил. Свидетелят Т. му е давал в периода, в които бил без работа суми от
300 до 600 лева. Той бил и неудовлетворен, защото много държал на работата,
която работел. Той се сринал психически. Бил изнервен, защото не можел да
погаси нуждите за месеца. Имал и
неспокоен сън през нощта.
По делото е приложено АНД № 150/2018
г. по описа на Районен съд Стара Загора, ведно с КАНД № 256 по описа за 2018
година на Административен съд – Стара Загора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Съдът намира
предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена
«отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването,
поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по
повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата
молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено
наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в
случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното
постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая
претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява
властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни
последици.
Въведените като
основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените
съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и
на ГК на ВКС
се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу
надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
По отношение на предявеният иск за присъждане на сумата 971,42 лв. за имуществени
вреди претърпени от ищеца за периода от 18.01.2018 г. до 14.03.2018 година поради оставането му без
работа същият е недоказан. От заповедта за прекратяване на трудовия му
договор с работодател „Аркомат България” ЕООД е
видно, че това е станало по искане на
ищеца, а не от работодателя, поради невъзможност А. да изпълнява трудовата си
функция като шофьор. От доказателствата по делото не се установява, а и
ищецът не твърди, че в хода на административно наказателното производство, му е отнето
СУМПС, или че автомобилът му е бил спрян от движение.Твърди се, че му е бил
иззет Контролния талон.Това обстоятелство обаче, само по себе си не препятства
възможността водач на превозно средство да управлява такова.По силата на чл.
157 от ЗДвП и чл. 26, ал.2-6 от Наредба № І-157 от 1.10.2002г издаденият акт,
наказателно постановление, респ. съдебното решение при обжалване на същото
заместват контролния талон, при управление на МПС. Следователно не се доказа
третата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Оставането на работа на ищеца е не поради издаване
спрямо него на НП. Останаха недоказани твърденията , че той е напуснал работа,
защото не можел да изпълнява трудовата си функция на шофьор. Това прави
недоказан предявения иск за имуществени вреди .
По отношение на предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, което е
отменено по съдебен ред, съдът приема, че искът е частично основателен, поради
следното:
Както вече се посочи, за да възникне право на иск за обезщетение е
необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна
дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата
вреда. Съгласно чл. 4 ЗОДДВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, т. е.
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между отменения незаконен акт и претърпените вреди. Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят
само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административна дейност. Обема на търсената защита се определя от ищеца, с
оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената тежест за установяване
на причинната връзка. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от
закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и
всичко, което е свързано с обезщетяването, което следва да се прецени
конкретно. На обезщетяване подлежат вътрешните, душевни състояния, но тогава,
когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени и когато е доказана
причинната връзка.
След
издаване на НП ищецът станал нервен и
получил и
хипертонична криза при запознаване със съдържанието на издаденото
спрямо него НП.Той се притеснявал
, че не може да плати сумата по наложеното му наказание в размер на 1500 лева В
резултат на санкционирането му с НП той страдал известно време от безсъние Няма данни за продължителни
със засилен интензитет отрицателни емоционални преживявания, които да са
продължили и след отмяната на НП.
Настоящият състав намира за частично основателна и доказана претенцията
на ищеца за причинени му от незаконосъобразния административен акт
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни усещания и емоции,
стрес. С оглед житейската логика, може да се приеме, че ищецът се е почувствал
неприятно раздразнен от съставения АУАН и издаденото НП, за което свидетелства
и св. Р.Р.., който сочи на обективни признаци за тяхното
наличие – изнервеност на ищеца и преобладаващо
ангажиране на вниманието му с този проблем,. Съдът
отчита, че преживените негативни емоции и стрес, не биха били налични, ако
ищецът не бе незаконосъобразно санкциониран с наказателно
постановление . При недоказано влошаване на здравословното му
състояние/физическо и психическо/ като причина и следствие от отмяната на акта
и, при отчетените само негативни емоции и стрес, при преценяване на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът отчита
продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт. Времето,
за което се претендират неимуществените вреди от 22.12.2017 г. до отмяна на НП на
10.10.2018 г с окончателен съдебен акт/ се оценява от съда като
непродължителен период. Не се събраха доказателства за изключителен, извънреден
интензитет на преживените негативни емоции и за това, че е налице състояние на
ищеца, което прехвърля прага на притеснения и емоции, обичайни при провеждането
на административно-наказателни и съдебни производства и, настоящия съдебен
състав определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на 400
лв., която сума кореспондира на характера, интензитета и продължителността на
причинения дискомфорт. Претенцията за неимуществени вреди над тази сума до
претендираните 2 000, 00 лв. е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
При прилагането на правилото
на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода
на делото, следва да бъде уважено, искането на Д.А. за присъждане на направените по делото разноски, съобразно
с уважената част на исковете и изпълнителна агенция « Автомобилна администрация
гр. София следва да заплати на ищеца съдебно делодовни разноски в размер на
117,70/ сто и седемнадесет лева и седемдесет стотинки/ лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция « Автомобилна администрация гр. София да
заплати на Д.Ч.А. *** сумата от 400 /четиристотин / лева представляваща парично обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – притеснение и безпокойство , душевен
дискомфорт, липса на сън и силен стрес вследствие на отменено, като
незаконосъобразно наказателно постановление № 43-0000374 от 08.12.2017 г. на
началника на ОО „ Автомобилна администрация” гр. Стара Загора, като отхвърля
иска до претендирания размер от 2000 лв , като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ч.А. *** срещу Изпълнителна
агенция « Автомобилна администрация гр. София за сумата от 971,42 /деветстотин седемдесет и един лев и
четиридесет и две стотинки/ лв, представляваща
обезщетение за нанесените му имуществени вреди поради оставането му без
работа и доходи от 18.01.2018 г. до 14.03.2018 г. за период
от 40 работни дни, вследствие на връченото му наказателно постановление на
22.12.2018 година, като недоказан
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция « Автомобилна администрация гр. София да
заплати на Д.Ч.А. *** съдебно делодовни разноски в размер на
117,70/ сто и седемнадесет лева и седемдесет
стотинки/лв, съразмерно с уважената част на исковете
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: