Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260622
В ИМЕТО НА НАРОДА
31.08.2021
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
АНД № 7157 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002920/29.10.2020 г., издадено от инж. А. А.Ч., директор на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Пловдив,
с което на МЕРКРАРИ БЪЛГАРИЯ
ООД ЕИК***, е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/,
на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.
414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив да заплати на МЕРКРАРИ БЪЛГАРИЯ ООД ЕИК***
сумата от 800.00 лв. разноски направени пред районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление№ 16-002920/29.10.2020 г., издадено от инж. А. А.Ч., директор на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Пловдив,
с което на МЕРКРАРИ БЪЛГАРИЯ
ООД ЕИК ***, е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/,
на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.
414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, по
съображения изложени в жалба си. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява, вместо него упълномощен процесуален представител – адв. Ф.
За административнонаказващия орган – Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив
се явява началник отдел К., която оспорва жалбата. Моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.09.2020г. от гл. инспектор Ц.Г.М. била извършена проверка в склад за
дрехи и аксесоари в гр.Пловдив, ул. Цар Симеон № 32, стопанисван от МЕРКРАРИ
БЪЛГАРИЯ ООД. При тази проверка било установено, че лицето М.И.К. ЕГН:**********
работи в склада на обекта като „джобър“/ етикеровач и отваряне на кутии с
обувки и попълване на спецификации/ и, че е приет на работа с установено
работно време от 08.30 часа до 17.30 часа, работно място, уговорено възнаграждение
25 лв. на ден, почивни дни – събота и неделя, без да е сключен с него трудов
договор в писмена форма. По време на проверката М.К. е заявил и декларирал в
писмена форма, че работи за МЕРКРАРИ БЪЛГАРИЯ ООД от 07.08.20г като идва всеки
ден от понеделник до петък от 08.30 часа до 17.30 часа и получава по 25 лв на
ден. От страна на работодателя по време на проверката за М.К. е представен граждански договор –
договор за изработка от 10.09.20г. Нарушението е квалифицирано като такова по
разпоредбата на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, вр. чл.1 ап.2 от Кодекса на
труда.
Въз основа на АУАН е
издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните такива,
показанията на свидетеля - актосъставител. Същият излага обстановка, идентична
с така описаната в АУАН и НП такава обосновка дава и свидетеля на проверката А.Д.П..
В резюме, от разпита на св. П. се установява, че обектът на проверката е
голям склад с много кашони от дрехи и обувки и там работели много хора, които
отваряли кашоните и описвали кодове и ги вкарвали за интернет продажби. По
отношение на М.К. св. П. сочи, че той е разопаковал кутии с обувки и го описвал
на листчета, след това ги качвал в интернет. Лично П. разпитвал М., след което
последният попълнил декларация. Междувременно упълномощено лице на работодателя
представило граждански договор и в тази връзка свидетелят отново започнал да
разпитва работниците, които обяснили ,че идват всеки ден на работа, получавали по
двадесет и пет лева, не работили от вкъщи.
След предявяване в съдебно заседание на декларацията от лице работещо по
трудово/гражданско правоотношение – М.К., свидетелят е заявил, че лично М. е
попълнил обратната страна на декларацията, а преди попълване на декларацията му
се задавали въпроси за работно време и възнаграждение.
В същият смисъл са и показанията на актосъсравителя М., разпитана в съдебно
заседание от 01.02.21г.
Показанията на цитираните по-горе
свидетели съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и
съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. Заявените
обстоятелства от свидетеля, кореспондират и с приложеното по делото писмено
доказателство - копие на декларация по чл.402, ал.1, т.3, вр. чл.402, ал.2 от КТ.
По делото е разпитан св. М.И.К., който пред съдът е потвърдил, авторството на декларацията на лице по гражданско/трудово
правоотношение. Те била попълнена и подписана от него. Сочи, че трудовото му
възнаграждение било уговорено между него и фирмата. Не помнили какви документи
са му дали да подписва проверяващите, искали му личната карта. Преписал си
данни и те му казвали какво да пише. Не помнел дали е идвал да работи събота
или неделя. Относно работната му седмица, свидетелят подчертава, че има по
договор определени артикули и трябва да ги изпълни. За „Меркари“ работил месец
и половина, без да помни дали е работил в почивните дни. Те имали два различни
склада и при местенето на складовете е имало повече работа и тогава е оставал и
събота и неделя и когато се наложи, понеже имало голям обем от работа, която да
се свърши. Посоченото работно време е официално на склада, то било обявено на
табела отвън, а свидетелят разказва, че е ходил на работа различно, случвало се
било да отива към 09.00 часа и да остава по-късно от работното време. В
началото били са обсъждани варианти за работа от дома, но на свидетеля му било
по - лесно да работи в обекта/склада/, без да се прехвърля работа на личен
адрес.
В същото съдебно заседание от 31.03.21г е разпитан св. Д.И.П., които при
разпита си установява, че работи за „Меркрари България“ ООД на длъжност ***от
07.01.20г. През месеците Август -Септември местели два склада едновременно-производствен
и външен, в който се складира стока. М.К. работил в склада непосредствено след
първия учебен ден като брояч на компютъра. Задължението на свидетеля било да
види дали за това, за което е нает е изпълнено. К. е следвало в рамките на
периода да изработи 6000 артикула. Това включвало сортиране, опаковане, лепене
на етикет издаване на крайно нещо. Свидетелят не е следял работното време на К.,
тъй като е очаквал резултат.
Съдът кредитира показанията на горните свидетели, като последователни,
обективни и хронологични.
По делото и към административната
преписка е представен Договор за изработка сключен между „МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД
- възложител и М.И.К. изпълнител на 10.09.20г. с предмет етикетиране на
6 000 бр. облекла/обувки, които а бъдат предадени на Възложителя в срок до
15.09.20г. срещу възнаграждение от 100 лв. в полза на изпълнителя.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Съдът счита, че
административно-наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, тъй
като неправилно е определил отношенията между дружеството
и М.К. като трудовоправни. Безспорно по делото е установено, че между страните
не е бил сключен трудов договор, а граждански договор. Спорният
елемент в настоящият казус е дали въпреки сключения граждански договор
отношенията между дружеството и М.К. са били трудово-правни, респективно дали е
следвало да бъде подписан трудов договор. Съобразно законовите изисквания
трудов договор се сключва в писмена форма между работник/служител и работодател
преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими
и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно: място на работа,
наименование на длъжност, характер на работа, дата на сключване и начало на
изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане,
продължителност на работния ден или седмица, почивки.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 10.09.2020 г. между Меркари България ООД и М.К. е бил
сключен граждански договор за изработка. С предмет етикетиране на 6000 бр.
облекла/обувки, със задължение да се предадат на възложителя до 15.09.20г срещу
възнаграждение от 100 лв за изпълнителя. Макар че не е изрично посочено от
неговото съдържание може да се направи извод, че този договор отговаря на
характеристиките на договор за поръчка по Закона за задълженията и договорите,
при който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му действия и да получи възнаграждение за това, ако е налице такава
уговорка. В случая с гражданския договор дружеството е възложило на К. да
етикетира конкретен брой облекла и срещу този резултат да му плати 100 лв при срочно и качествено изпълнение на
задачата. Именно при изпълнение на уговорените с гражданския договор функции по
извършване на тази работа/ последния ден/ К. е бил установен на обекта от
служителите на Дирекция Инспекция по труда - гр.Пловдив. Тези обстоятелства той
не е посочил при съставянето на констативния протокол и декларацията, но на
същата дата този гражданки договор е бил представен от пълномощник на
дружеството възложител на служителите на Инспекция Дирекция по труда. Напълно
логични са показанията на св. К. и св. П. дадени в с.з. на 31.03.21г., че К. е
бил натоварен с конкретна задача, която е следвало да изпълни по договор.
Последният сочи, че не се съобразявал с работното време на склада, а е преценявал
сам кога да отиде в него, респ. да приключи работния ден. От друга страна сочи,
че му е било предложена работа от вкъщи, но предвид характера на възложеното не
било удобно това да се върши от личен адрес. Имало местене на складове от възложителя и
така работата се увеличила, като тогава оставал събота и неделя. К. сочи, че
подписаната и попълнена от него декларация е със съдържание, което му било
диктувано от проверяващите. Св П. заявява, че от К. е очаквал определен
резултат.
В този смисъл от представените писмените
доказателства и гласните на св. К. и П. се установява, че между К. и наказаното
дружество е имало граждански договор, сключен преди извършване на проверката.
Съдът приема, че съставеният
констативен протокол не е годно доказателство по отношение на спорните
обстоятелства - качеството на лицето, заемащо длъжността "джобър",
дата на наемане, работно време, трудово възнаграждение, по съображения, че те
са удостоверени единствено, чрез декларацията с подписи на лице, без да са
представени убедителни доказателства, че съдържанието на тази декларация е
попълнено по собствена воля и избор. Самата декларация представлява
предварително изготвена бланка, съдържаща елементите на трудово правоотношение,
не и декларация в свободен текст. От друга страна, видно от същата попълнена от
К., при избор на графи „трудов“ „граждански“ договори, последният е подчертал,
графа „граждански“, в какъвто смисъл са и дадените от него показания в с.з.
Поради изложеното до тук и като
съобрази събраните и не оспорени от страните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че може да се направи извод, че в случая не е
налице трудово правоотношение, което да включва постигане на съгласие между
страните относно място на работа, работно време, трудово възнаграждение,
длъжност. Трудовите правоотношения, уредени със съответен договор,
имат за предмет полагането на труд, прилагането на работната сила върху
средствата за производство и изпълнението на трудови задължения от работника за
един продължителен период. При договора за поръчка, респективно за извършване
на изработка на работа в определен срок, предмет е постигането на определен
резултат. От наличието на място, на което се извършва работата, не е достатъчно
да се направи извод, че това е „работно място” по смисъла на Кодекса на труда,
тъй като мястото, на което е дължима престацията, е предмет и на гражданските
договори.
На следващо място договарянето на
заплащане е характерно за всяка една възмездна сделка и също само по себе си не
е достатъчно да се направи извод, че става въпрос за трудово правоотношение и
че възнаграждението е трудово. Това, че К. е посочил като възнаграждение сумата
от 25 лв на ден, също не очертава характера на заплащането на трудовия договор.
От това може да се направи извод, че между страните не е била
уговорена точна повтаряща се дата за изплащане на възнаграждение и в този
смисъл не е налице един от елементите на трудовото правоотношение.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че в хода на съдебното производство не се установи по безспорен
начин, че зад сключения граждански договор стои прикрито
трудово правоотношение. В административно-наказателното производство тежестта
на доказване на обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е,
че в преценката си дали да издаде наказателно постановление той се
основава на констатациите в акта и в рамките на производството по налагане на
административни наказания ги приема за верни до доказване на противното. Това
не е така обаче в съдебното производство, тъй като те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. Наказателното постановление и акта за установяване на
административно нарушение не са доказателствени средства и съгласно чл.14 ал.2
от НПК не могат да имат предварително определена сила. По настоящето
производство съдът счита, че се установи, че М.К. е получил възнаграждение
срещу реализиране на определен резултат – етикетиране на 6000 бр стоки, като
тази дейност му била възложена от дружеството с граждански договор за извършена
работа, има инцидентен характер и не се характеризира със системно, периодично
престиране на работна сила, съответно възнаграждението не е било дължимо с
оглед престиране на работна сила, а заплащането му е поставено в зависимост от
реализиране на конкретен резултат. Безспорно е и че договореното възнаграждение
е за резултат, а не за труд, като доказателство за това е и начинът, по който е
оформено плащането между страните – с разходен касов ордер.
Поради това и като взе предвид
гласните и писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че в настоящия случай от страна на административно-наказващият
орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за
това, че от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда, тъй като се
установи, че К. е извършвал работа в изпълнение на
сключен граждански договор. В този смисъл и неправилно наказващият орган е
приложил материалния закон, като е наложил на МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ ООД наказание за
нарушение, което не е доказано да е осъществено от обективна страна.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима
от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт
е извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по
аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се
отхвърли от съда.
От друга страна искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател е направено своевременно, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното
постановление, поради което и Дирекция Инспекция по труда гр.Пловдив следва да
заплати на МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ ООД сумата
от 800 лева, .
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.