РЕШЕНИЕ
№ 4982
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110173737 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против ЕЛ. Б. Д. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24248/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период
в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани
фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава
върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45- дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа,
че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
1
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [фирма], което дружество след края на отчетния период изготвя
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди
се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, както и срещу други двама
длъжници, но тъй като ответника подал възражение, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции против него. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 95,07
лева, представляваща 1/6 част от главница в общ размер на 2262,20 лева за доставена,
но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2016 г. до 28.02.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.04.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от 27,20 лева, представляваща 1/6 част от
обезщетение за забава в общ размер на 307,90 лева върху главницата за ТЕ за периода
от 31.05.2018 г. до 25.03.2021 г. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор не оспорва, че през
процесния период размерът на доставената топлинна енергия, която се припада в дял
на ответника възлиза на претендираните с исковата молба суми. Прави единствено
възражение, че претенциите са погасени по давност. Излагат се съображения относно
приложимостта на кратката 3-годишна давност, както и че при погасяване на
главницата, се погасява и акцесорното вземане за лихви. Отделно от предходното, се
излагат доводи, че последното е недължимо, тъй като се основава на нищожна клауза
от ОУ на ищцовото дружество. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски, за които към
отговора е приложен списък по чл.80 ГПК.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
[фирма] изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна
енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно
правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Сочи, че в
имота има монтирани три разпределители върху трите присъединени към общата
отоплителна инсталация радиатори. Начислен е и един индивидуален водомер за топла
вода. За включените в исковия период отчетни периоди изравнителните сметки били
изчислени по показания на уредите за дялово разпределение, в т.ч. водомера за топла
2
вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 24248/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник и още две други лица да заплатят разделно на дружеството сумите, както
следва: сумата от общо 2262,20 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.04.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от общо 307,90 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ за периода от 31.05.2018 г. до 25.03.2021 г.; сумата от
общо 51,63 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо
10,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 25.03.2021 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК срещу издадената заповед е постъпило възражение
единствено от длъжника-настоящ ответник, с което е направено частично признание на
вземането на кредитора.
С разпореждане от 12.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 24248/2021 г. по описа на СРС,
съдът е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу Е.Д. за оспорените суми за главница за ТЕ и обезщетение за забава
върху главницата. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата
молба.
Между страните не се спори, че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на
потребител на енергия за битови нужди; че през процесния период между ищеца и
ответника е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период; начина
на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период. Предходното се установява от представените по делото писмени доказателства
– удостоверение за наследници, постановление за налагане на възбрана, протокол от
проведено ОС на ЕС, договор за дялово разпределение на топлинна енергия,
3
съобщения към фактури, изравнителни сметки.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи
заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението -
4
дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за
сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, а и въз основа на писмените доказателства по делото
безспорно се установява, че приз исковия период в имота е отчетена топлинна енергия
за отопление, топла вода и сградна инсталация. По делото няма данни абонатът –
настоящ ответник да е възразил срещу отчетените показания.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, както и за начислена
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания, следва да бъде
разгледано наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 28.04.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
28.04.2018 г. С оглед предходното, претендираната в настоящото производство сума за
главница за доставена топлинна енергия в размер на 95,07 лева през периода от
01.07.2016 г. до 28.02.2018 г. , е погасена по давност. Следва да се има предвид, че
независимо от обстоятелството, че ищецът е издал обща фактура №
**********/31.07.2018 г., в която са включени издадените прогнозни фактури през
процесния период, то от нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така,
тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след
срока, за който се отнасят /по аргумент от чл.33 от приложимите през исковия период
ОУ на топлофикационното дружество/.
По гореизложените съображения претенцията на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия в размер на 95,07 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и
5
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед предходното, макар в случая ищецът да претендира лихва за период, който не е
обхванат от давност, то предвид горецитираната правна норма и тази искова претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. В исковото производство няма данни за направени от ответника разноски,
като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
ответникът и пълномощника му са договорили, че процесуалното представителство е
безплатно – чл.38, ал.1, т.3 ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА и като взе предвид
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение на адв.А. в размер на
300,00 лева /делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание/, което следва да й бъде заплатено от ищцовото дружество.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
приложения в заповедното производство договор за правна защита и съдействие е, че
адв.А. отново е предоставила безплатна правна помощ, поради което кредиторът –
настоящ ищеца следва да бъде осъден да й заплати сумата от 150,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес]
срещу ЕЛ. Б. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 95,07 лева,
представляваща 1/6 част от главница в общ размер на 2262,20 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2016 г. до 28.02.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 27,20 лева,
представляваща 1/6 част от обезщетение за забава в общ размер на 307,90 лева върху
главницата за ТЕ за периода от 31.05.2018 г. до 25.03.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на
6
адвокат Р. Ц. АВР., член на Софийска адвокатска колегия, с адрес на упражняване на
дейността: [адрес], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата в размер на 300,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производството и
сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството
по ч.гр.д.№ 24248/2021 г. по описа на СРС, 44-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], помагач на
страната на ищеца [фирма].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7