№ 138
гр. С., 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Л.СТ. С.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241800600627 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против осъдителната част на присъда, постановена по НЧХД № 493/022г. по
описа на РС Б...
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимите
както следва :
ПРИЗНАЛ е подсъдимия Г. Н. Д., роден на ......година в гр.Б.., българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с.С., обл.С., ул.“В. В.“
№..., със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН за това че на 24.04.2022г., в с.С., обл.С., чрез нанасяне на удар с
ръка по тила на П. П. Т. от гр.С. му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето му - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/
лева, платима в полза на държавата, в полза на Републиканския бюджет, като
го е признал за НЕВИНОВЕН и го е оправдал по повдигнатото обвинение
1
престъплението да е осъществено в съучастие под формата на
съизвършителство по чл.20,ал.2 НК с подсъдимия Н. Г. Д..
ПРИЗНАЛ е подсъдимия Н. Г. Д., роден на ......година в гр.Б.., българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с.С., обл.С., ул.“В. В.“
№..., със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН:**********, за
НЕВИНОВЕН, за това, че на 24.04.2022г., в с.С., обл.С., в съучастие, като
съизвършител с Г. Н. Д., чрез нанасяне на удари по главата, тялото и
крайниците му е причинил лека телесна повреда на частния тъжител П. П. Т.
от гр.С., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето му,
като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление чл. 130, ал. 2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
В тежест на подсъдимия Д. са възложени направените по делото разноски
частния тъжител П. Т., а в тежест на последния- деловодните разноски,
понесени от оправдания подсъдим Н. Г. Д..
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия Г. Н. Д., чрез
защитника му – адв. Х. Я., като незаконосъобразна и неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон.
В допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от
жалбата адв. Я. конкретизира своите оплаквания, които по същество се
свеждат до процесуални нарушения на правилата за изграждане на вътрешно
убеждение, довело до неправилно приложение на материалния закон, тъй
като защитникът оспорва фактическите изводи, изградени от съда. В жалбата
се съдържа анализ на доказателствата и твърдение за факти, които според
жалбоподателя следва да бъдат приети. Отправя се упрек спрямо логично
оценъчната дейност на съда по преценка на доказателствата и изграждане на
вътрешното убеждение, както и по отношение на правилното тълкуване и
прилагане на материалния закон.
На следващо място – неправилното приложение на закона се изразява в
налагане на глоба в незаконосъобразен размер на подс. Д. /при замяната на
наказателната отговорност с административно наказателна/. Защитникът се
позовава на разпоредбата, според която ако е предвидено наказание глоба в
текста на специалната норма, описваща и квалифицираща престъпното
деяние, то наложеното по реда на чл.78а НК наказание не би могло да
надвишава по размер, глобата, предвидена в особената разпоредба.
2
В жалбата се съдържа искане за отмяна на постановената присъда от РС
Б.. и за постановяване на нова присъда, по силата на която подс. Д. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно- да се намали размера на наказанието по чл.78а НК до размера,
предвиден в специалната разпоредба,квалифицираща престъплението.
В съдебно заседание оправданият подсъдим Н. Г. Д., заявява, че е
доволен от присъдата и не желае да се присъедини към жалбата.
По същество на делото от името на подсъдимия Г. Д., защитникът-
адвокат Хр. Я. поддържа оплакванията си спрямо присъдата и доводите, които
ги обосновават. Подробно развива доводи за липса на доказателствена
обоснованост- събраните по делото доказателства – находката на увреждания,
констатирана в СМУ и коментирана на свой ред в заключението на съдебно-
медицинската експертиза, описващи увреждания в областта на лицето се
намират в противоречие и не кореспондират с изпълнителното деяние, прието
от съда за нанасяне на удар с ръка в областта на тила на пострадалия.
На следващо място- от свидетелските показания се установява, че
пострадалият П. Т. също е отвърнал с удар на подсъдимия Г. Д.. Независимо,
че за това не са представени медицински документи, това обстоятелство може
да се изведе от съвкупния анализ на гласните доказателства- показанията на
разпитаните свидетели, присъствали и участвали във второто сбиване.
Твърдението на защитника е, че тъй като и двете телесни увреждания,
нанесени на насрещните страни имат идентичен характер- изразяват се в
причиняване на болка без разстройство на здравето, решаващият делото
първоинстанционен съд е следвало да приложи института на реторсията, като
освободи подсъдимия от наказателна отговорност.
Алтернативно – защитникът поддържа искането си / в случай, че бъде
доказана отговорността на подсъдимия Г. Д. за извършеното деяние по
обвинение, повдигнато с частната тъжба/ въззивната инстанция да приеме, че
РС- Б.. е приложил неправилно материалния закон – разпоредбата на чл. 78а,
ал.5 НК, като е определил глоба в размер на 1000 лева. Според циутираната
по-горе разпоредба, глобата определена като административно наказание по
реда на чл.78а НК, не би могла да надвишава по размер, максималния размер
на глобата предвидена в специалната разпоредба на закона, описваща
конкретното престъпление. Поради което моли да бъде изменена присъдата на
3
РС Б.. в тази насока, като се намали размера на наложената глоба.
Частният тъжител пред настоящата инстанция не се представлява от
повереник. В позицията си по същество на делото, моли съда да потвърди
обжалваната присъда.
Подсъдимият изцяло се присъединява към доводите и аргументите на
защитника си.
В последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените
основания и сам по собствена инициатива осъществи цялостен служебен
контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с
доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Жалбата е изцяло неоснователна. Липсват фактически и правни
основания да бъдат споделени оплакванията на защитата.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на НПК,
при стриктно съблюдаване на правата на участващите страни, в т.ч. на
подсъдимия и на неговия защитник. Доказателствата са събрани и проверени
по реда на НПК.
Настоящата въззивна инстанция напълно споделя фактическите изводи
на РС Б..:
На 24.04.2022г. около 21.30ч. частният тъжител П. П. Т. се намирал в
с.С., обл.С., в ресторант „М.“, където със свои приятели и познати празнували
„Великден“. По това време в заведението били и подс. Н. Г. Д.и и неговия син
- подс.Г. Н. Д.. Тогава между частният тъжител и подс.Г. Д. възникнал скандал
по повод реплики, отправени от последния по отношение на дъщерята на П. Т..
По време на този конфликт между двамата, частният тъжител бил седнал на
стола до масата, когато подс.Г. Д. се приближил зад него и го ударил силно с
юмрук в областта на тила, при което П. Т. си ударил главата /по лице/ в масата
и паднал на пода. В този момент присъстващите в заведението се впуснали
между двамата, за да спрат побоя, като измежду тях били св.М. Н. Д., св.И. М.
П. и подс.Н. Д.. Те започнали да дърпат частния тъжител и подс.Г. Д., за да не
се удрят, като последните двама продължили да си разменят обидни реплики
4
един спрямо друг, като малко след това горепосочените, заедно с други
намиращи се в заведените хора излезли навън. Пред входа на заведението
скандала между подс.Г. Д. и П. Т. продължил, като във физическата разправа и
размяната на удари се намесили познати и приятели, на двамата и подс. Н. Д.
/баща на Г. Д./, които взаимно си разменяли удари, това всеобщо сбиване –
мелле-продължило няколко минути. При това свидетелите С. М.В., П. Н. Г.ов
и Д. Ц. Н.. /приятели на подс. Г. Д./ дори започнали да избутват частният
тъжител към дворната порта на намиращата се в близост къща, при което я
съборили. Малко след това, на място пристигнал полицейски автопатрул и
отвели частния тъжител, който би с разкъсани и окървавени дрехи, в сградата
на РУ - Б.. за изясняване на случая, след което бил освободен.
На 26.04.22г. П. Т. бил прегледан от съдебен лекар в УМБАЛ „А.“ и му
било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в което били описани
травматичните увреждания, получени след нанесения му на 24.04.22г. побой.
Находките, описани в СМУ, са коментирани по експертен път от СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р Д. Н. Т., от заключението на която е видно, че от
прегледа на медицинската документация се установява, че на частния тъжител
са били причинени следните травматични увреждания: оток в дясната
слепоочна област на главата, оток на десен глезен, повърхностна разкъсно-
контузна рана на лявата вежда, охлузвания на лявата мишница, лява и дясна
предмишница и на лявата ръка, кръвонасядания на долния клепач на лявото
око и на двете китки, които по своята медико-биологична характеристика
заедно и поотделно са предизвикали болка и страдание. В заключението си
експертът сочи, че тези травматични увреждания са получени в резултат на
твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, както и на
такава с широка и неравна, по механизъм на удар, притискане и тяхното
тангенциално действие спрямо телесната повърхност.
На тази доказателствена и фактическа основа първият съд е изградил
верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал
отговорността на подс. Г. Д. по повдигнатото против него обвинение с частна
тъжба за престъпление по чл.130, ал.2 НК.
РС Б.. е изложил подробни и задълбочени мотиви, доказателствата са
подложени на прецизен анализ, като е изведено действителното съдържание и
смисъл на всяко от показанията на свидетелите, същите са тълкувани във
5
взаимната връзка помежду им. Отчетена е пряката кореспонденция с
медицинското удостоверение за освидетелстване на пострадало лице и
заключението на СМЕ. Обстоятелството, че двата доказателствени източника
съдържат информация за повече наранявания и в областта на лицето на
пострадалия е коментирано в мотивите на първия съд, във връзка с
продължението на конфликта малко по- късно при напущане на заведението от
двете страни. Решаващият съд е приел за доказано, вън от всякакво съмнение
изпълнителното деяние- изразяващо се в нанасяне на един- инициален удар
отзад в тила на постр. П. Т. от подсъдимия, с ръка, със значителна сила, по
начин че от удара пострадалият е бил повален на земята от стола на който е
седял в инкриминираното заведение. Съдът е приел за доказано, само това, за
което е имало безспорни и категорични доказателства и нищо вповече,
приемайки, че конфликтът между подсъдимия и пострадалия с физическа
саморазправа върху последния е продължил и отвън- пред заведението, като в
него се е включил и бащата на подсъдимия – оправдания подсъдим Н. Г. Д., но
и – близки роднини и приятели и на двете страни, по начин, че се е стигнало
до меле- всеобщо сбиване, струпване на много хора, които взаимно си нанасят
удари, по начин, че не е било възможно да се направи разграничение, кой на
кого нанася удари, предвид на което е приел обвинението против подс. Н. Д. за
недоказано и е отказал да ангажира отговорността му.
Твърдението на защитника на подсъдимия, че при удара и повалянето на
земята пострадалият се е изправил и е нанесъл от своя страна удар на
подсъдимия е невярно, не би могло да бъде споделено поради липса на опора в
доказателствените източници по делото.
Законосъобразно първият съд е отказал да приложи института на
реторсия, каквото искане е направено още в хода на първоинстанционното
производство, от защитата.
На следващо място- по оплакването за неправилно приложение на
материалния закон – на разпоредбата на чл.78а,ал.5 НК, при определяне на
наказание- глоба в размер на 1000 лева, въззивния състав, прие за установено
следното:
Внимателния прочит на тази разпоредба налага единствено правилното
тълкуване, че глобата, наложена при замяната на наказателната отговорност с
административно наказателна по реда на чл.78а НК, не може да надвишава по
6
размер глобата, предвидена в специалната разпоредба, дефинираща
престъплението и предвидената за него отговорност само в случаите, когато за
съответното престъпление е предвидено наказание глоба или друго по-леко
наказание. Вън от всякакво съмнение настоящата квалификация по
чл.130,ал.2 НК не попада в обхвата и приложното поле на тази законова
хипотеза.
Наказанието, определено от първия съд е в минималния размер,
предвиден в чл.78а,ал.1 НК, поради което и не следва и не би могло да бъде
редуцирано.
При цялостния служебен контрол по чл.314, ал.1 НПК, въззивният съд
не констатира основания за отменяване или изменяване на обжалваната
присъда. Постановен е законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.6 и чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/6.02.2024г., постановена по НЧХД №
493 по описа на РС Б.. за 2022 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7