Решение по дело №2414/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 104
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20225510102414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Казанлък, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:В.А ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от В.А ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20225510102414 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. З. П., ЕГН
**********, с адрес: ****, против З.К. „Л.И.“ АД, с ЕИК ****, ****. Ищецът
твърди, че на 21.07.2022 г., около 15:10 ч. в гр. К. на бул. „****, при
условията на нормална видимост, настъпило ПТП между МПС марка: „Ф.“,
модел: „П.“ , с рег. № ****, управлявано от А.К. и МПС марка: „Т.“, модел:
„К.“, с рег. № ****, собственост на ищеца, управлявано от З.С.Ф. - негова
дъщеря. Сочи, че механизмът на ПТП-то бил следният: З.С.Ф. се движела с
допустимата по ЗДвП скорост, по бул. „****“ и достигнала до синята зона,
където спряла управляваното от нея МПС за да може съпругата на ищеца,
която била спътник на предната дясна седалка, да слезе. В момента, в който тя
била наполовина слязла от колата били ударени в задната лява част на
автомобила от МПС марка: „Ф.“, модел: „П.“, с рег. № ****, управлявано от
А.К., като МПС-то било застраховано към ответното застрахователно
дружество с полица № ****, валидна до 07.01.2023 г. Твърди, че безспорно
причината за процесното ПТП била виновното поведение от страна на
горепосочения водач и се изразявала в неспазването на правилата за
движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1
от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.
20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със
1
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движение. Вследствие на тези му
нарушения той нанесъл процесните имуществени вреди на собственото МПС
на ищеца. В тази връзка се обадили на тел. 112 и компетентните органи на ОД
на МВР - гр. Стара Загора се отзовали на подадения сигнал и ги разпитали.
След като се уверили, че нямало пострадали хора, нямало противоречие
относно вината за настъпването на ПТП и настъпилите материални щети не
били значителни, ги посъветвали да изготвят двустранен констативен
протокол за ПТП, като дори им помогнали с неговото попълване. От
въпросния документ ставало ясно, че причината за настъпилото
застрахователно събитие било виновното поведение на водача на автомобил,
с рег. номер ****, а именно А.К., с дата на раждане **** г. Във въпросния
документ подробно бил описан механизмът на ПТП-то, вината за неговото
настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС-тата, участвали в
него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които
ищецът визирал в обстоятелствената част на искова молба. Тъй като
виновният водач имал валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност“ към ответното З.К. „Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, с полица № ****,
още на другия ден от настъпването на застрахователното събитие, позвънил
до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и
факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, бил извършен оглед на
лекия автомобил на ищеца, за да се установят по обективен и несъмнен начин
всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на
тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо
лице, бил съставен опис на щети от 22.07.2022 г. Във въпросния документ се
установили конкретните имуществени вреди по отношение на лекия
автомобил на ищеца, както и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена
под № **** и бил уведомен, че в законоустановения срок, ще бъде преведено
по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение.
Видно от изготвения от страна на представител на ответника опис на щети.
настъпилите имуществени вреди, по отношение на лекия автомобил, били
както следва: 1. външен ляв стоп - със степен на увреждане - смяна; 2. задна
броня - със степен на увреждане - ремонт + боя; 3. заден ляв панел ТЕ - със
степен на увреждане - ремонт + боя; 4. заден ляв светлоотразител - със степен
на увреждане – смяна. Сочи, че вследствие на гореизложеното получил
обезщетение сумата в размер на 551,99 лева от ответника - З.К. „Л.И.“ АД, с
ЕИК ****. Тъй като горепосочената сума не отговаряла на реално
претърпените от ищеца имуществени вреди на собственото му МПС с рег. №
**** на 04.10.2022 г. подал жалба на основание чл. 108, ал. 6 от КЗ, като
поискал да бъде доплатена реално дължимата сума. За съжаление ответникът
не счел исканията за доплащането на реално дължимото застрахователно
2
обезщетение за основателни и не се произнесъл в срок. При определяне
размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се
съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението
следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице.
Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 851,99
лева. Дължала се пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това
била стойността, срещу която можело да се купи друго такова, със същото
качество. Счита, че сумата, представляваща претърпените от ищеца
имуществени вреди, се определяла както следва: 251,99 лева, представляващи
сбора от сумите на цената на външния ляв стоп подлежащ на замяна в размер
на 200 лева с такъв от същия вид и цената на труда необходим за неговата
замяна в размер на 51,99 лева; 200,00 лева, представляващи сбора от сумите
на цената на труда необходим за поправката на задната броня в размер на
100,00 лева, цената на боята в размер 50,00 лева и цената на труда необходим
за нанасянето на боята в размер на 50,00 лева; 200,00 лева, представляващи
сбора от сумите на цената на труда необходим за поправката на задния ляв
панел ТЕ в размер на 100,00 лева, цената на боята в размер 50,00 лева и
цената на труда необходим за нанасянето на боята в размер на 50,00 лева;
200,00 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задния ляв
светлоотразител подлежащ на замяна в размер на 100,00 лева с такъв от
същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 100,00
лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на
делинквента, изисквал обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело
да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. От общата сума на претърпените имуществени вреди била в
размер на 851,99 лева следвало да се извади сумата от 551,99 лева, която била
безспорно платена от ответника и по този начин се формирала цената на
настоящия иск – 300,00 лева. Моли съда да се произнесе с решение, с което да
осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.
432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД З.К. „Л.И.“ АД, с
ЕИК: ****, ****, да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща неизплатените му имуществени вреди по отношение на
собственото му МПС - лек автомобил марка: „Т.“, модел: „К.“, с рег. № ****
3
и законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата
на завеждането на настоящата искова претенция – 13.10.2022 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението. Сумата следва да бъде преведена
по следната банкова сметка: ****, собственост на адв. М. Т..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че оспорва изцяло предявените искове - по основание и по
размер. Оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като
поддържа, че исковата сума била недължима, тъй като претенцията - предмет
на настоящето исково производство била удовлетворена извънсъдебно в
размер, равен на действителния размер на вредите. Сочи, че във връзка с
ПТП от 21.07.2022 г., в гр. К., на бул. „****, осъществило се между лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“с рег. № **** и лек автомобил марка „Т.“,
модел „К.“ с рег. № ****, при ЗК „Л.И.“ АД по претенция на ищеца С. З. П.
била образувана застрахователна преписка - щета № ****. Преписката била
образувана по претенция на ищеца за изплащане на застрахователното
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по лек
автомобил марка „Т.“, модел „К.“ с рег. № ****, на основание сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф.“, модел
„П.“с рег. № ****, обективирана в застрахователна полица **** със срок на
договора от 08.01.2022 г. до 07.01.2023г. Посочената преписка приключила с
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на С. З. П. в размер
на 551,99 лева. Твърди, че ЗК „Л.И.“ АД надлежно изпълнила задължението
си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за определяне и изплащане на обезщетение за вреди,
настъпили по моторно превозно средство. Счита, че с предявяването на
извънсъдебната претенция и изплащането на застрахователно обезщетение по
нея правото на ищцата да търси обезвреда било реализирано, респективно
правото за предявяване на същата пред съд било преклудирано. Ответното
дружество изплатило действителния размер на уврежданията, с което
вземането на ищцата било упражнено и липсвал интерес от съдебното му
предявяване. Оспорва предявените искове и по размер. Счита, че искът за
имуществени вреди бил предявен в завишен размер и не отговарял на
действително претърпените на 21.07.2022 г. вреди. Размерът на определеното
застрахователно обезщетение бил определен съгласно Наредба № 49 от ЗЗГО,
като била използвана лицензираната система за калкулиране на щети -
„AUDATEX“. Тази система използвала актуални цени на авточасти, която
информация била предоставена от производителите на автомобили и напълно
съответствала на констатираните по автомобила увреждания, които били в
пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Ищецът
претендирал определена сума, за която не представял никакви доказателства,
нито ангажирал доказателства с които да обоснове/докаже основанието за
претендирането на посочения размер.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез
процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и в
4
отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 21.07.2022 г., около 15,10 часа, в гр. К., бул. „****“, в условията на
дневна нормална видимост настъпва ПТП с участници: лек автомобил „Ф.“,
модел „П.“ с рег. № ****, управляван от А.К., който попътно удря с предните
си десни състави спрелия попътно на него лек автомобил марка „Т.“, модел
„К.“, с рег. № ****, собствен на ищеца С. З. П., управляван от дъщеря му
З.С.Ф., в зоната на задна броня ляв състав. В резултат на удара, лекият
автомобил „Т.“, модел „К.“, с рег. № **** е увреден, както следва: външен
ляв стоп - със степен на увреждане - смяна; задна броня - със степен на
увреждане - ремонт + боя; заден ляв панел ТЕ - със степен на увреждане -
ремонт + боя; заден ляв светлоотразител - със степен на увреждане - смяна.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 21.07.2022 г. В
срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил верността на двустранния
констативен протокол, в частта на констатираните причинени вреди на
автомобила, т. е. удостоверените от актосъставителя обстоятелства, пряко
възприети от него към момента на ПТП, оспорва и механизма на
увреждането. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.
Застрахователното дружество не ангажира доказателства във връзка с
оспорването, поради което съдът го приема за недоказано. Двустранният
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 21.07.2022 г. е с
вярно съдържание и с оглед характера му на официален удостоверителен
документ, доказва повредите на лек автомобил „Т.“, модел „К.“, с рег. № ****
и механизма на увреждането.
Видно от свидетелство за регистрация на МПС „Т.“, модел „К.“, с рег.
№ ****, цвят – сив металик, последното е собственост на С. З. П..
Видно от справка от информационен център към „Гаранционен фонд“,
към дата 22.07.2022 г. МПС с ДКН № **** е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при застраховател ЗК „Л.И.“ АД, с начална дата на
покритие 08.01.2022 г., 00:00 часа и валидна към момента на събитието –
21.07.2022 г., около 15:10 часа.
Представен е опис-заключение по щета № **** със следното
съдържание: външен ляв стоп - подмяна; задна броня - ремонт, боядисване;
заден ляв панел ТЕ - ремонт, боядисване; заден ляв светлоотразител –
подмяна.
По образуваната щета по описа на ЗК „Л.И.“ АД, застрахователят е
изплатил обезщетение за репариране на имуществени вреди на С. З. П. в
размер на 551,99 лева. Плащането се доказва с представеното по делото
преводно нареждане от 27.09.2022 г., издадено от „Юробанк България“ АД.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза от вещото лице
5
инж. В. В., което съдът кредитира като своевременно и обективно изготвено.
Видно от експертното заключение, механизмът на ПТП-то е следният: На
21.07.2022 г. около 15,10 часа в гр. К., бул. „****“ в условията на дневна
нормална видимост настъпва ПТП с участници: лек автомобил, марка „Ф. П.“
с рег. № ****, с водач А.К., който попътно удря с предните си десни състави
спрелия попътно на него лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“ с рег.№ ****,
собственост на С. З. П., управлявано към този момент от З.С.Ф. в зоната на
задна броня ляв състав. В резултат на удара лек автомобил Т. К. с рег. № ****
е претърпяла материални щети изразяващи се в външен ляв стоп - със степен
на увреждане - смяна, задна броня - със степен на увреждане - ремонт боя,
заден ляв панел ТЕ - със степен на увреждане - ремонт + боя, заден ляв
светлоотразител - със степен на увреждане – смяна. Имуществените вреди
които е претърпял лек автомобил Т. К. с рег. № **** се състоят в следните
детайли и части: външен ляв стоп - със степен на увреждане: смяна; задна
броня - със степен на увреждане: ремонт + боя: заден ляв панел ТЕ - със
степен на увреждане: ремонт + боя; заден ляв светлоотразител - със степен на
увреждане: смяна. Съобразно механизма на възникване и протичане на удара
между процесните автомобили посочени по-горе от техническа гледна точка
е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите по
лек автомобил Т. К. с рег. № ****. Пазарната стойност на материалите
възлиза на 120,00 лв. Пазарната стойност на вложения труд по ремонта на
автомобила възлиза на 392,00 лева, изчислени за 14 часа труд по 28 лв. на час,
от които 9ч. труд и 5ч. труд за боядисване. Стойността необходима за
възстановяването на уврежданията по: външен ляв стоп - със степен на
увреждане: смяна и заден ляв светлоотразител - със степен на увреждане:
смяна, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, със средни
пазарни стойности на алтернативни части възлиза общо на около 199,46лв. В
раздел други разходи в размер на 50 лв. е приел, че това са разходи за
ползване на бояджийска камера, за да може лаковото покритие да има гланц
и гладкост, да се избегне полепване на прах и мръсотии. Нужната стойност за
ремонт на лек автомобил марка Т. модел К. с рег. № ****, като се вземат в
предвид уврежданията описани в Опис-заключение възлизат на около 761,46
лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/
вр. чл. 45 ЗЗД.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" съгласно чл. 432,
ал. 1 КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск
срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. Съгласно
6
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи следните предпоставки: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно
правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2
от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено, че причина за настъпване на процесното ПТП било
виновното поведение на водача на лек автомобил „Ф.“, модел „П.“ с рег. №
****, А.К., който на 21.07.2022 г., около 15,10 часа, в гр. К. на бул. „****“, в
условията на дневна нормална видимост попътно удря с предните си десни
състави спрелия попътно на него лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, с рег.
№ ****, собствен на ищеца С. З. П., управляван от дъщеря му З.С.Ф., в зоната
на задна броня ляв състав. В резултат на удара, лекият автомобил „Т.“, модел
„К.“, с рег. № **** е увреден, както следва: външен ляв стоп - със степен на
увреждане - смяна; задна броня - със степен на увреждане - ремонт + боя;
заден ляв панел ТЕ - със степен на увреждане - ремонт + боя; заден ляв
светлоотразител - със степен на увреждане - смяна. До този извод съда стигна,
след като прецени представения по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 21.07.2022 год.. Протоколът за ПТП по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди
на автомобила, пътна обстановка т. е. извършените от съответното
длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства.
Същевременно събраните данни са непосредствено след произшествието и в
рамките на своеобразно разследване при непосредствено участие на двамата
водачи, предвид и ангажимента на съставителя на протокола служебно да
изследва причините за настъпилото произшествие, което придава
меродавност именно на споделената и проверена информация в рамките на
тази процедура. Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП- то да се е
състояло по различен механизъм, както и доказателства, оборващи вината за
настъпване на водача на застрахования при ответника автомобил /арг. чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД/. По делото е изготвена съдебно – автотехническа оценителна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като своевременно и
обективно изготвено и от нея се установи механизмът на транспортното
произшествие. С оглед на гореизложеното съдът приема, че посочените в
Протокола за ПТП обстоятелства, са вярно отразени. В заключението на
съдебно-оценителна експертиза вещото лице инж. В. В. е заключил, че
съобразно механизма на възникване и протичане на удара между процесните
автомобили от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и вредите по лек автомобил Т. К. с рег. № ****.
7
По делото се установи и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря. Със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователят поема да носи риска от настъпване в
правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за
причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при
управлението или по повод притежаването на МПС.
Относно размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, по
делото е прието като неоспорено от страните, заключение по съдебно-
оценителна експертиза, съгласно което средната пазарна стойност на
нанесените имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
процесния пътен инцидент, причинен по вина на водача, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, възлиза на сумата от
761,46лв. Ответникът, въпреки възложената му тежест не установи да е
заплатил в пълен размер претърпените от ищеца имуществени вреди. С оглед
установените пазарни стойности на щетите, със заключението на
експертизата и след приспадане на частично платените от ответника сума в
размер на 551,99 лв., преди завеждане на производството, съдът намира, че
искът на ищеца е доказан и частично следва да бъде уважен за сумата от 209,
47 лв., върху която сума ответникът дължи и законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 13.10.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираните 300 лв., като неоснователен,
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 625 лв., от които
50.00 лв. – внесена държавна такса, 175 лв. – възнаграждение за вещи лица и
400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е определено в минимален
размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед уважената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 436,39 лв.
На дружеството ответник следва да се признаят разноски в размер на
275 лв., от които 175 лв. – възнаграждение за вещо лице и 100. 00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 82,98 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ****, ДА ЗАПЛАТИ на С. З. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. К., ****, обезщетение по чл. 386 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането в размер на 209,47 лева – неплатен остатък
от дължимо обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.07.2022 г. в гр. К., бул.
„****“, съгласно щета № ****, предизвикано от лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“, с рег. № ****, за който е сключена застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" при ответника, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 13.10.2022 г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 209,47 лв. до претендираните 300,00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, да заплати на С. З. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. К., ****, сторените по делото разноски в размер
на 436,39 лв., съответно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. З. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. К., ****, да заплати на З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ****, сторените по делото разноски в размер на
82,98 лв., съответно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9