Определение по дело №489/2019 на Районен съд - Луковит

П Р О Т О К О Л

Гр. Луковит, 21.01.2020 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при участието на секретаря М. Д.

сложи за разглеждане гр. д. № 489 по описа на съда за 2019 г.

докладвано от съдия ЦАРИГРАДСКА.

 

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

        

ИЩЕЦЪТ Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Луковит, се представлявана от директора инж. И. Б. – редовно призован.

ОТВЕТНИЦАТА Г.И.П. - редовно призована, не се явява, явява се адв. Н.Л. с пълномощно по делото, която моли същото да бъде прекратено, като недопустимо и едновременно с това да бъде освободена от участие в настоящото производство, тъй като в момента участва в друго наказателно производство разглеждано от друг състав на съда.

 

СЪДЪТ намира, че не следва да бъде даван ход на делото, тъй като извършвайки повторно проверка на основание чл. 130 ГПК за допустимост на иска съдът констатира, че е налице неотстранима пречка, която прави образуваното производство недопустимо и налага същото да бъде прекратено.

Съображенията за това са следните:

Делото е образувано по повод искова молба от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Луковит, представлявана от директора инж. И.Б., с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК срещу Г.И.П. ***.

Съдът, извършвайки преценка за допустимост на предявения иск констатира, че ищецът не притежава правоспособност, съобразно изискванията на чл. 27 ГПК.

Процесуалната правоспособност на юридическите лица е уредена в чл. 27 ГПК, който в своята ал. 1 предвижда хипотеза, че процесуална правоспособност има този, който е правоспособен по материалното право. От анализа на нормативните актове, уреждащи статута на ДСП – Закона за социалното подпомагане (ЗСП), Устройствения правилник на АСП и Правилника за прилагане на ЗСП се налага извод, че Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) представлява неперсонифицирано държавно учреждение, което не е юридическо лице, а представлява териториално поделение на Агенцията за социално подпомагане (АСП).

По смисъла на публичното право и в частност на административното, ДСП – Луковит е административен орган с административна правосубектност, т.е. във властническите правоотношения с другите частно правни субекти и в административното съдопроизводство.

За разлика от публичното право, в сферата на гражданското право и гражданското съдопроизводство административният орган може да встъпи в граждански правоотношения само ако е ЮЛ, каквото качество не притежава ДСП.

В чл. 27, ал. 2 ГПК е предвидено известно отклонение от този принцип, придавайки на правоспособност на държавни учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. ДСП не е разпоредител с кредити и следователно не може да участва в гражданския процес като надлежна страна.

В настоящия случай не сме изправени и пред особената хипотеза, предвидена в чл. 14б, ал. 2 ЗСП, според който „Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.“

С тази норма законодателят е предвидил легитимация на ДСП, но с ясно ограничено правомощие – да инициира производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влязла в сила мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва, издадена от директора на ДСП по реда на чл. 14а ЗСП.

Такова производство е допустимо само в случай, че пред съда с документ е доказано съществуването на влязла в сила заповед за възстановяване на получена социална помощ, изпълнението на която е възложено на гражданските съдилища.

Заявлението в настоящия случай, по повод на което е образувано заповедно производство, не е било по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 1 ГПК – въз основа на документ, а такова по чл. 410 ГПК. Издаването на заповед за изпълнение в общата заповедна процедура има характер на покана за изпълнение към длъжника, която е допустима само в гражданскоправните отношения, базирани на принципа на равнопоставеността. ДСП може да получи принудително изпълнение за недобросъвестно получени суми само при положение, че има подлежащ на изпълнение административен акт – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 14а ЗСП, в който случай може да получи незабавно изпълнение.

Затова съдът достигна до извод, че ДСП Луковит не е надлежна страна да започне производство по реда на чл. 410 ГПК, чието продължение е настоящото исково производство. Липсата на надлежна страна представлява липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, налагащи прекратяването му.

При това положение и предвид задължителните указания, дадени в т. 13 на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение в полза на ДСП Луковит следва да бъде обезсилена.

Достигайки, до този правен извод за липса на процесуална легитимация на ДСП Луковит, съдът обсъди правните аргументи изложени от ОС Ловеч в определение от 18.12.2019г. постановено по ч.гр.д. №659/2019г. по писа на ОС Ловеч.

Поради горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСВОБОЖДАВА адв. Л. от участие в настоящото производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №489/2019г., поради недопустимост на предявения то ДСП Луковит установителен иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от днес.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №252/02.07.2019г. издадена по ч.гр. д.№386/2019г.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:36 часа.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: