МОТИВИ : Срещу подсъдимият Й.С.П. *** било предявено
обвинение за престъпление по чл.131а, във връзка с чл.129, ал.1 от НК, за това,
че около 15.50 часа на 06.01.2010 г., в гр.Ловеч в дом находящ се на ул.”Д-р Съйко
Съев” № 52, при условията на опасен рецидив, причинил средна телесна повреда на
Д.Х.П. ***, изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост, с
разместване на фрагментите и обуславящо затруднено движение на десния крак за
срок от 1 година.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото
престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и десет
месеца, като от него се приспадне времето, през което подсъдимия е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража”. Счита предявените граждански искове за
основателни и доказани.
Предявени са обективно съединени
искове от Д.Х.П. *** против подсъдимият Й.П. за обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 658 лева и обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 400 лева. Съдът е приел, че исковете са допустими и ги е
приел за разглеждане ведно с наказателното производство и е конституирал Д.П.
като граждански ищец по делото. Последната, редовно призована, се явява лично в
съдебно заседание, поддържа исковите претенции и моли да бъдат уважени в
предявения размер.
Подсъдимият Й.П., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения му защитник
адвокат Нанков от АК – Ловеч. По реда на съкратеното съдебно следствие (чл.370,
ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК) подсъдимият П. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Потвърждава направените от него на
досъдебното производство пред съдия самопризнания. При дадената му последна
дума заявява, че съжалява за случилото се и не е искал да се стигне до
причиняването на телесна повреда. Моли за по-леко наказание. Защитникът му –
адвокат Нанков не оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка и пледира
при определяне вида и размера на наказанието да се приложи разпоредбата на
чл.55 от НК и се наложи наказание под определения минимум за това деяние.
Изтъква обстоятелството, че при извършване на престъплението подсъдимият П. не
е имал умисъл за причиняване на телесно увреждане, тъй като само е бутнал
пострадалата, за да избяга от дома й. Счита предявените искове за доказани и
основателни.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
свидетелските показания, от заключенията на вещото лице по назначената съдебно
- медицинска експертиза, всичките
приобщени към доказателствения материал с протоколно определение по чл.372,
ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, както и от обясненията на подсъдимият
дадени от него на досъдебното производство пред съдия /л.39/ и потвърдени в
хода на съкратеното съдебно следствие, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Й.С.П. ***. Бил
безработен. Многократно бил осъждан за извършени престъпления от общ характер,
като някои от наказанията „лишаване от свобода” изтърпял и ефективно. Последно
бил освободен от Затвора – Ловеч, където изтърпявал наказание лишаване от
свобода на 26-09.2009 година.
На 06.01.2010 год., подсъдимият Й.П.
излязъл от дома си с цел да отиде да свой приятел, за да му заеме пари.
Потърсил го, но след като не го намерил, си тръгнал обратно за в къщи. Преминавайки
по ул.”Д-р Съйко Съев”, която преминавала в близост до МБАЛ – Ловеч, решил да
влезе в някоя къща и да вземе нещо от нея, за да се нахрани. Влязъл в къща с №
52, като преминал през входната порта, двора и влязъл в къщата. По вътрешните
стълбища се качил на втория етаж и влязъл произволно в една от стаите. Вътре
имало гардероб, в който подсъдимия започнал да рови, оглеждайки вещите в него. В
този момент, в съседната стая (кухня) се намирали свидетелите Д.Х.П. и Г.С.П.. Свидетелката
П. чула шум от съседната стая и накарала съпруга си – свидетеля Г.П. да отиде
да провери какво става. Той отишъл до стаята, погледнал в нея, но не видял
никой, тъй като подсъдимия П. се бил скрил. Върнал се обратно в кухнята. След
известно време П. отново чула шум и мъжът й пак отишъл да провери. При
отварянето на врата видял подсъдимият П. и го попитал „Какво прави там ?”, при
което подсъдимия решил да бяга. Избутал от пътя си свидетеля П., но в този
момент се отворила вратата на кухнята и оттам излязла свидетелката П.. Когато я
видял, подсъдимият П. я блъснал силно, при което възрастната жена паднала в
помещението от което излязла. Подсъдимият
преминал покрай нея и избягал надолу по стъпалата. Свидетелят П. го последвал
до външната порта, след което се върнал при жена си, която плачела от много
силна болка в десния крак. Качил я на леглото, като се надявали, че болката ще
премине. Тъй като обаче болката се усилила, малко по-късно извикали бърза
помощ.
В последствие, след проведените
издирвателни мероприятия от служителите на полицията, свидетелят П. разпознал
подсъдимия П., като лицето което заварил в стаята в дома си и което блъснало
свидетелката П. /л.23/.
Видно от епикризите издадени от
Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ – Ловеч /л.41 и 42/, както и от заключението
на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза по писмени данни
/л.43 и 44/, в следствие на падането, свидетелката Д.П. получила травматично
счупване на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите, което ще
предизвика затруднение на движението на десния крак за около една година.
Вещото лице е категорично в заключението си, че полученото счупване съответства
по начина описан от пострадалата и не може да се самопричини от нея.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Й.С.П. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.131а,
във връзка с чл.129, ал.1 от НК, като около 15.50 часа на 06.01.2010 г., в
гр.Ловеч в дом находящ се на ул.”Д-р Съйко Съев” № 52, при условията на опасен
рецидив, причинил средна телесна повреда на Д.Х.П. ***, изразяваща се в
травматично счупване на дясната бедрена кост, с разместване на фрагментите и
обуславящо затруднено движение на десния крак за срок от 1 година.
Съдът намира, че подсъдимият Й.П.
е извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие – бутайки силно пострадалата П., я е съборил на пода, което падане е
причинило описаната по-горе телесна повреда. Характера на същата я квалифицира
като средна телесна повреда, съгласно легалната дефиниция на чл.129, ал.2 от НК.
Видно от справката за съдимост
/л.28-32/, подсъдимият П. многократно е бил осъждан за тежки умишлени
престъпления, част от които е изтърпял ефективно, който факт доказва
квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК,
като елемент от състава на престъплението по чл.131а от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при евентуален умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, предл.2-ро от НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
допускал тяхното настъпване, но се е отнесъл безразлично, преследвайки друга
цел. В тази връзка, не може да бъде споделен довода на защитата, че деянието е
извършено по непредпазливост. Действително, безспорно се установи, че
подсъдимият не е влязъл в дома на пострадалата Д.П. с намерение да й причинява
телесна повреда, а за да открадне нещо, поради което е и ровел в гардероба,
преди да бъде изненадан от свидетелят П.. Тръгвайки да бяга, той умишлено силно
е блъскал П., тъй като му е препречвала пътя към стълбището. Въпреки, че е
преследвал друга неправомерна цел – извършването на кражба, то подсъдимият П. е
съзнавал, че блъскайки възрастната жена, има вероятност да настъпи и друг,
страничен общественоопасен резултат. Въпреки това, той не се е отказал от
извършване на замисленото, нито пък е избягал заобикаляйки П., а я е блъснал,
т.е. той съзнателно се е съгласил с настъпването на този страничен
общественоопасен резултат.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия са желанието му за облагодетелстване по
неправомерен начин, трайно установените му престъпни навици, както и стремежа
му да не бъде заловен в дома на свидетелите Петрови.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото,
свидетелските показания и заключението на вещото лице по назначената съдебно -
медицинска експертиза. Всичките те, съпоставени и обсъдени заедно и поотделно,
кореспондират изцяло с направените пред съдия на досъдебното производство и
потвърдени по реда на съкратеното съдебно следствие самопризнания на подсъдимият
П..
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият Й.С.П. съдът съобрази начина и причините, поради
които е извършено престъплението, както и данните за личността на подсъдимия – многобройните
предишни осъждания, които обстоятелства обуславят извода за високата му обществена
опасност. Съобрази също така и разпоредбата на чл.373, ал.2, във връзка с
чл.372, ал.4 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие. Ето защо,
на основание чл.131а, във връзка с чл.129, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства му наложи наказание лишаване
от свобода в размер на две години и шест месеца.
На основание чл.61, т.2, във
връзка с чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, така определеното наказание лишаване от свобода,
подсъдимият П. следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 03.02.2010 г. до влизане на
присъдата в сила.
В съответствие с разпоредбите на
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съдът уважи изцяло предявените от Д.Х.П. граждански искове
против подсъдимия Й.С.П. за сумата 658 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди и сумата 400 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Безспорно се доказа, че подсъдимият с виновното си и противоправно поведение е
осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като е причинил на
ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на дясната
бедрена кост с разместване на фрагментите. Размера на причинената имуществена
вреда се доказва от представените от ищцата фактури № 167 и № 21221/21.01.2010
г. /л.10 и 12/, за закупени лекарствени средства и платена потребителска такса
в ортопедично отделение.
Съобразно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съдът определи по справедливост обезщетение на ищцата за нанесените й
неимуществени вреди в претендирания от нея размер от 400 лева. Макар и
съдебната практика да е установила за подобни телесни повреди обезщетения в
значително по-голям размер, то съдът не може да се произнесе свръхпетитум. За
да присъди обезщетението настоящият състав съобрази претърпените от ищцата П. болки
и страдания и факта, че при лечението й е била проведена и оперативна интервенция,
видно от представената епикриза /л.11/. Не без значение е и факта, че за
възстановяване движението на крака, на ищцата ще й е необходима около една
година.
Събраните по дознанието и в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и от заключението
на вещото лице, категорично потвърждават наличието на причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на подсъдимият и ответник по иска, от една
страна и от друга - настъпилия вредоносен резултат в здравето на ищцата.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Й.С.П. да заплати на ОД
на МВР – Ловеч разноски по делото в размер на 40 лева, а на Районен съд - Ловеч
сумата 15 лева също разноски по делото, както и 50 лева държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :