№ 61610
гр. София, 07.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Частно
гражданско дело № 20221110127928 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на [фирма], ЕИК [ЕИК], за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. Л. А., ЕГН
**********, за суми по сключен между страните договор за кредит с № [номер] от
01.02.2020 г.
Заявителят претендира главница в размер на 1200 лева, договорна лихва в размер на
33,68 лева, наказателна лихва за забава в размер на 1248,24 лева за периода от 02.03.2020 г.
до 20.05.2020 г., както и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане
на заявлението за кредит в размер на 160.88 лева и разходи за просрочени задължения в
размер на 44 лева.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните допълнителни такси
следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
1
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка
следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за такса за
допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявлението за кредит в
размер на 160.88 лева и разходи за просрочени задължения в размер на 44 лева, както и за
разноски за държавна такса за разликата над сумата от 49,64 лв. до размера от 53,73 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх.№ 106803/27.05.2022 г. на [фирма], ЕИК [ЕИК], за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. Л.
А., ЕГН **********, в частта, с която се претендират такса за допълнителна
незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявлението за кредит в размер на 160.88
лева и разходи за просрочени задължения в размер на 44 лева, както и за разноски за
държавна такса за разликата над сумата от 49,64 лв. до размера от 53,73 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2