№ 1487
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110127716 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 233886/17.07.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу З. И. У., с ЕГН: **********,
с която се иска ответницата в лично качество да бъде осъдена да заплатят на
ищеца в лично качество, сумата от общо 438.21 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 121, находящ се в гр.
София, *********, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в
размер на 322.79 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 78.13
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2024 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 28.38
лева за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г. и 8.91 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 01.07.2021 г. до 25.04.2024 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.05.2024 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
1
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е
изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
Не се иска се конституиране като трето лице помагач на страната на
ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по
делото З. И. У. е постъпил писмен отговор. Твърди се, че ответницата не
оспорва дължимостта на процесните суми, признава същите и ги е заплатила
изцяло – като е платила общо 561.11 лева /включващи 100 лева държавна
такса/. Поради това се прави искане експертизи да не бъдат допускани, а на
ищеца да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Към молбата е представена разписка за плащане – от 25.09.2024 г.
Моли се да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, което да бъде заплатено след решение по делото.
В съдебно заседание, проведено на 21.01.2025 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми действително са
изцяло заплатени – след образуване на делото. Не било заплатено единствено
възнаграждението за юрисконсулт. Поради това моли за решение съобразно
извършените плащания и за присъждане на разноски за юрисконсулт в
минимален размер.
Ответницата З. И. У., с ЕГН: **********, се явява лично в насроченото
открито съдебно заседание – като посочва, че е заплатила процесните суми.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните
суми: главница за топлинна енергия в размер на 322.79 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и 78.13 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2024 г.; 28.38 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г. и 8.91
лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2021 г. до 25.04.2024 г. Тези
суми се претендират от ответницата в лично качество – доколкото
наследодателят й И. Д. У., с ЕГН: ********** е починал на 22.08.2012 г. – т.е.
преди процесния период.
От страна на ответницата не се излагат възражения срещу реалното
доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите,
нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем
топлинна енергия и математически от гледна точка участие в
2
съсобствеността.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото – видно от фискален бон от 25.09.2024 г. – като са
заплатени: 351.17 лева за главници, 87.04 лева – мораторна лихва, 105 лева –
съдебни разноски и 17.90 лева – изтекли лихви след образуване на делото.
От ответницата не са наведени твърдения за оспорване на собствеността
върху имота и в такива, касаещи процесния период.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответницата е била
налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият
е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай няма възражение за
давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
3
писмени доказателства / фискален бон от 25.09.2024 г., удостоверение за
наследници, удостоверение за идентичност на административни адреси и
копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод,
че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия, доколкото
е собственик на процесния имот през целия процесен период, като между нея
и „Топлофикация-София“ ЕАД е налице валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и
действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници действително
е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани.
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете
следва да бъдат отхвърлени поради плащане след подаване на исковата
молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски –
4
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Предвид
обстоятелството, че процесните суми са платени в хода на делото / фискален
бон от 25.09.2024 г./, това искане е основателно, доколкото ответницата е
станала повод за завеждане на делото - като в случая няма значение кога
същата е получила призовка за образуване на делото. Съдът обаче отчита
добронамереността на ответницата и обстоятелството, че същата е заплатила
доброволно всичките си задължения. Поради това и съдът определя съобразно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 50
лева.
Ответницата обаче не следва да бъде осъждана да заплати тази сума,
доколкото същата е вече заплатена. Видно от фискалния бон ответницата е
заплатила сумата от 105 лева за съдебни разноски. Същата включва 100 лева
държавна такса и 5 лева – такса за съдебно удостоверение. Държавната такса,
дължима по делото, която и съдът е указал на ищеца да внесе с разпореждане
№ 71222/20.05.2024 г. обаче възлиза на 50 лева. Неясно е за съда по каква
причина ищецът е решил да внесе 100 лева държавна такса, но това не следва
да бъде приемано в тежест на ответницата. Така съдът приема, че с внесената
от нея сума от 105 лева – същата е платила на ищеца – 50 лева държавна
такса, 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 5 лева – такса за
удостоверение. От своя страна ищецът ако има желание за това може да иска
възстановяване от съда на сумата от 50 лева – надвнесена държавна такса с
нарочна молба.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против З. И. У., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *********, за
осъждане на ответницата З. И. У. да заплати в лично качество, сумата от общо
438.21 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот –
апартамент № 121, находящ се в гр. София, *********, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 322.79 лева за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. вкл, и 78.13 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2024 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 28.38 лева за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022
г. и 8.91 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
01.07.2021 г. до 25.04.2024 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2024 г. до
окончателното плащане на сумите, поради извършено от ответницата
плащане на посочените суми след образуване на настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
5
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6