Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260058
гр. Пловдив, 25.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при секретаря НИНА
СТОЯНОВА и прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, след като разгледа докладваното от съдия
Антонова ВЧНД № 595 по описа на Апелативен
съд – Пловдив за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения К.Д. М. срещу протоколно
определение от 17.11.2020 г., постановено по НОХД № 1965/2020 г. на Окръжен съд
– Пловдив, наказателно отделение.
С посочения съдебен акт в производството по чл. 306, ал. 1
т. 1 от НПК е било извършено групиране на наложените на осъдения наказания по
НОХД № 1211/2020 г. на ПОС, НОХД № 903/2020 г. на ПОС и НОХД 872/2020 г. на
Окръжен съд - Пловдив, като е било определено едно общо най-тежко наказание от
шест години. Последното е било увеличено с една година, като е бил определен
размер за изтърпяване на общото наказание от седем години. На основание чл. 23,
ал. 3 от НК към общото наказание е било присъединено различното по вид
наказание глоба в размер на 400 лева, което е било наложено по включеното в
кумулативната група наказание по НОХД № 872/2020 г. – също по описа на ПОС.
От така определеното общо наказание лишаване от свобода е
било приспаднато изтърпяното до момента по цитираните съдебни актове.
Осъденият релевира доводи, че в случая са налице
основанията за частична отмяна на постановеното определение по отношение на
приложението на чл. 24 от НК. В този смисъл предлага определението на първия
съд да бъде частично отменено в частта му, в която определеното общо най-тежко
наказание е било увеличено с една година.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Защитникът на подсъдимия адв. М. поддържа искането на подсъдимия
за намаляване на наложеното общо най-тежко наказание.
Осъденият заявява, че не е доволен от увеличението на
наложеното наказание.
В последната си дума моли въззивния съд да намали общото
най-тежко наказание с идна година.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение във
връзка с направените оплаквания и изцяло
в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна,
надлежно процесуално легитимирана в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е
приел за установено следното:
К.Д.М. е осъждан няколкократно, като от значение за
настоящото производство са следните влезлите в сила съдебни актове:
-
присъда по НОХД №
1211/2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив, с която е бил признат за
виновен за на кражба, извършена при условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление в периода 04.10.2018 г. до 07.06.2019 г., за което му е било
наложено наказание шест години лишаване от свобода, като съдебният акт е влязъл
в законна сила на 14.07.2020 г.
-
присъда по НОХД №
872/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в сила на 01.08.2020 г., с която
е бил осъден за извършени на 10.06.2019 г. престъпления – кражба при условията
на опасен рецидив и ползване на платежен инструмент без съгласието на титуляра,
за които са му били наложени наказания респективно от две години лишаване от
свобода и година и осем месеца лишаване от свобода и глоба.
-
присъда но НОХД №
903/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, влязла в законна сила на 12.08.2020 г., с
която му е бил признат за виновен в извършването на кражба, осъществена при
условията на опасен рецидиви и за ползване на платежен инструмент без
съгласието на титуляра, като престъпленията били извършени на 06.03.2019 г. За
така извършените престъпления на М. са били наложени наказания респективно в
размер на две години лишаване от свобода и година и четири месеца лишаване от
свобода. Наложено е било едно общо най-тежко наказание от две години, което е
било увеличено по реда на чл. 24 от НК с шест месеца, като му е било определено
за изтърпяване наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода.
Година.
Правият съд е посочил, че при
цитираната кумулативна група следва да се наложи едно общо най-тежко наказание
от ШЕСТ ГОДИНИ, към което да бъде присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на
400 лева, наложено по НОХД № 872/20 година на Пловдивския
Окръжен съд.
При преценка на условията на
чл. 24 от НК като правна възможност за увеличаване на определеното общо
наказание, първият съд е посочил, че
следва да бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК и е обсъдил предпоставките
на това дали размерът на наложеното общо най-тежко наказание съответства на
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Така е приел, че
следва да бъде уважено частично искането по чл. 24 от НК на ОП - Пловдив и да
се увеличи общото най-тежко наказание с една година лишаване от свобода, като
определеното общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода,
следва да се търпи при първоначален „СТРОГ“ режим. От определеното общо
най-тежко наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е приспаднал изтърпяната
част от влезлите в сила присъди.
При така установените данни обоснован и законосъобразен е
изводът на окръжния съд, че са налице предпоставките за кумулиране на така
наложените на осъдения наказания, тъй като престъпленията по посочените присъди
се намират помежду си в съвкупност. Престъпленията и по трите дела са извършени
по време преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради
което се намират в условията на реална съвкупност. Ето защо са налице
основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и на осъдения правилно е определено
едно общо най-тежко наказание измежду така наложените му с посочените
осъждания, а именно – шест години лишаване от свобода.
Следва да бъде споделен и изводът на окръжния съд, че така
наложеното на осъдения общо най-тежко наказание в размер на шест години
лишаване от свобода не би могло да изиграе своята поправителна роля и не би съдействало
за постигане целите по чл. 36 НК, поради
което са налице основания за увеличаването му по реда на чл. 24 НК.
Настоящият съд намира, че така определеното наказание
несъответства на съвкупността от престъпни деяния и е в състояние да постигне
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Налице са
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 24 НК. В конкретния случай обстоятелствата по
делото за личността на осъдения и за тежестта на престъпленията дават основание
да се приеме становището на първия съд, че е необходимо осъденият да бъде изолиран за малко по-продължителен период от време от обществото. Правилно е било съобразено, че той е
извършил множество отделни престъпления, като са налице поредица от негови
предишни осъждания за престъпления – квалифицирани кражби при условията на
опасен рецидив. Отделно от това следва да се отчете, че част от поредицата най-актуални
осъждания на М., включени в кумулативната група са за престъпления, извършени при
условията на опасен рецидив, което дава основание за извод, че при осъдения са
налице трайно изградени престъпни навици. Безспорни са и характеристичните
данни на лицето, които го представят в изключително негативна светлина. От
изложеното се установява, че осъденият не демонстрира
желание да се превъзпита и да бъде полезен за обществото. При тези данни
правилно е прието, че поправянето и превъзпитанието на М. не би се постигнало само с изтърпяване на определената по реда на чл. 25, ал. 1 във
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК санкция от шест години лишаване от свобода. Настоящият съд
намира, че на основание чл. 24 от НК
така определеното на осъдения общо най-тежко наказание лишаване от свобода правилно
е било увеличено с още една година, като М. следва да изтърпи едно общо
наказание по формираната кумулативна група в окончателен размер от седем години
лишаване от свобода. Посоченото наказание в пълна степен би гарантирало
постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Правилен е изводът на окръжният съд, че са налице
основанията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, поради което осъденият
следва да изтърпи така наложеното му общо най-тежко наказание при първоначален
строг режим.
Правилно окръжният съд е приел, че от така определеното на
осъдения в общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода следва
да се приспадне изтърпяното до момента по включените в групата съдебни актове съгласно
данните по делото.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, а атакуваното
с нея определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260327 от 17.11.2020 г., постановено по ЧНД №
1965/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: