Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 25.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в
публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 7727 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С Решение № 71689
от 21.03.2019 г. по гр. д. № 49951/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав съдът е осъдил
П.С.С., ЕГН: ********** да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ сумата от 2 394,81 лева - представляваща дължима цена на консумирана
топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г., сумата от 43,29 лева
- дължима цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода м. юни
2013 г. - м. май 2015 г., ведно със законната лихва върху горните главници от
датата на подаване на исковата молба - 24.07.2017 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 280,01 лева –
представляваща сторените от ищеца разноски. С решението СРС е отхвърлил предявения иск за цена за
консумирана топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 4 557,22
лева и за периода 01.05.2013г. - 31.06.2014 г., както и изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 018,31 лева - лихва за забава на главницата за топлинна
енергия за периода 14.09.2014 г. - 07.06.2017 г. и за сумата от 12,12 лева -
лихва за забава на главницата за дялово разпределение за периода 09.08.2013 г,-
07.06.2018 г., като е осъдил „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на П.С.С., ЕГН: ********** на основание чл. 78,
ал.З ГПК сумата в размер на 238,14 лева - разноски.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е
останал ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Искането му към въззивната
инстанция е да отмени решението на СРС в частта, в която исковете при
квалификацията на чл. 79, ал. 1
вр. чл. 149 ЗЕ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени и да уважи
претенциите до пълния заявен размер. Претендира разноски. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П.С.С. оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендира сторените в производството разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище
по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен при
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника за суми,
начислени на ответната страна като стойност на получена и разходвана от нея
топлинна енергия на процесния адрес, както и мораторна лихва върху главницата.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в исковата молба.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главните
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период въззивникът подава в нея
топлоенергия за битови нужди. От събраните по делото писмени доказателства, а
именно - заявление-декларация за
откриване на партида и договор за продажба на недвижим имот, се установява, че
въззиваемият и наследодателят му Ц.А.С. /починала в хода на процеса/ са били
съсобственици на процесния имот през процесния период. Предвид горното съдът
приема, че между страните за процесния период е съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. *******,
бл*******, с аб. № 284010.
Следователно анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че П.С.С.
притежава качеството на потребител
на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е
променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона
термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на
топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна
собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно
право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост, от една страна, и
помагача на ищеца, от друга, има действие и по отношение на въззиваемата страна
П.С.С.. Видно от приложения
по делото протокол от общото събрание на етажните собственици, същият е подписан
от наследодателите на въззиваяемия. Ето защо ответникът в първоинстанционното
производство е клиент на топлинна енергия и се намира в облигационно
правоотношение с доставчика, по силата на което е задължена към ищеца да
заплаща цената на доставената ТЕ, съобразно дела й от собствеността върху
имота.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. З от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на осъдителните искове).
Решението е обосновано и правилно в частта, в която
районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на
топлинна енергия в размер на 2394,81 лева за периода от
месец юли 2014 г. до месец април 2015 г.
Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи.
От
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентна, се установява, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към
съответния период нормативна уредба.
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монитран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. С
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с
етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения
договор третото лице помагач е отчитало отдадената топлинна енергия. Съгласно
техническата експертизата за процесния период по отношение на процесния имот е
начислена топлинна енергия за отдадена сградната инсталация, за индивидуално
отопление и за горещо битово водоснадбяване. Вещото лице сочи, че през
процесния период поради неосигурен достъп за извършване на отчет топлинната
енергия за индивидуално отопление от 2 отоплителни тела е начислена на
максимална мощност, според правилата на Наредбата, а тази за горещо-битово
водоснабдяване - на база, за 2 души по 140 л. на дена на човек. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата
проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен
период - по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването.
Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределено пропорционални на имотите по проект в сградната инсталация.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главница за
периода м.05.2013г. – м.07.2014г. , тъй като падежът за това вземане е настъпил
повече от три години преди датата на предявяване на иска (24.07.2017г.),
следователно претендираните суми за този период се явява погасени по давност.
Следва да се отбележи, че
посоченото от въззивника основание на претенциите, а именно - посочване на
дължимата сума в общи фактури и конкретно по фактура **********/31.07.2014 г.
не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на
издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като съгласно чл. 32,
ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното
следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ (в 30-дневен срок
от датата на публикуването им), като въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка,
единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата,
надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения (в случай
на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя за
сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет
на уредите за дялово разпределение.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни доводите, наведени във въззивната жалба за дължимост на сумите за
процесния период на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искът за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 30 от Общите условия, купувачът
е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период,
в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
Продавача, като в чл. 33, ал. 4 изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
фактуритеза потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са
заплатени в срока по ал.2. Ето защо за дължимата сума за цена за потребена
топлинна енергия за периода м. юли 2014г.- м. април 2015г. се дължи лихва за
забава само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването и за
периода след нейното публикуване. Въззивникът-ищец
в пъроинстанционното производство не е ангажирал доказателства за датата на
публикуване на общата фактура, поради което искът за лихва за забава и на тези
вземания правилно е отхвърлен.
По отношение
претендираната лихва за забава за главница за такса дялово разпределение,
въззивният съд реши, че доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не е посочил доказателства за
отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради
което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна
лихва на това вземане също правилно е отхвърлен.
Настоящият съдебен
състав споделя извода на СРС, че размерът на дължимата сума е 2394,81 лева,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, ползвана за
периода м.07.2014г.-м.04.2015г., 43,29 лева - дължима цена за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода м. юни 2013 г. - м. май 2015 г.,
ведно със законната лихва върху горните главници от датата на подаване на
исковата молба - 24.07.2017 г. до окончателното плащане.
Софийски градски съд изцяло споделя
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на СРС.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му
част.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция не
се следват разноски на въззивника, както такива се следват на въззиваемата
страна в размер на 300 лева съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71689
от 21.03.2019 г. по гр. д. № 49951/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, вкл.частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на П.С.С., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал.З ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски
пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.