Решение по дело №29091/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4399
Дата: 12 март 2024 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20231110129091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4399
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110129091 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от И. В. И., ЕГН:
**********, съд. адрес: гр. София, ул. .., срещу ... АД, ЕИК: .., седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. .., ..., за установяване на недължимост на сумата от
1250 лв., представляваща част от сума в общ размер на 1820.52 лв. – стойност на
ВиК услуги за периода 26.08.2022 г. до 28.04.2023 г. за имот, находящ се в гр.
София, .., абон. № ..., от една страна поради липса на облигационна връзка, от
друга страна, защото принудителното й събиране е погасено по давност.
Твърди, че не дължи посочената сума, поради липса на валидно
облигационно отношение между страните, евентуално поради погасяването му по
давност. Сочи, че не е собственик, вещен ползвател или облигационен ползвател
на имота. Оспорва имотът да е водоснабден. Изразява становище, че при
отчитането на общия и индивидуалния водомер не са спазени изискванията на чл.
30 и сл. и чл. 32, ал. 3 от Наредба 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а
също и изискванията на чл. 21, ал. 1 и ал. 5 от общите условия на ответното
дружество. Твърди, че не е извършван регулярен отчет на водомера. Оспорва
данните, въз основа на които е начислена претендираната сума, като твърди, че са
отчетени от несертифицирано средство за търговско измерване, което не отговаря
на изискванията на ЗИзм. Оспорва методиката, по която е определен размерът на
1
задължението. Счита, че е начислено произволно количество вода, а не реално
потребено.
Ответникът оспорва иска в депозирания отговор на исковата молба. Твърди,
че между него и ищцата е налице облигационно отношение, свързано с
предоставяне на ВиК услуги в имот на адрес гр. София, ...
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124,
ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от
ищцата право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника
по предявяване на претенции срещу ищцата, осъществени извън съдебното
производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване
съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищцата да доказва
правния си интерес. Допустимо е предявяването на частичен отрицателен
установителен иск. (Определение № 60521 от 28.09.2021 г. на ВКС по т. д. №
1532/2020 г., I т. о.)
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях
е съществувало валидно договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги. С
доклада по делото е указано на ответника, че негова е доказателствената тежест за
установяване на договорни отношения между него и ищеца.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К
са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на 2 ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани доказателства, че
2
ищцата е собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване за
обект – недвижим имот, находящ се в гр. София, .., аб. № .., поради което и с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът е следвало да проведе пълно и главно
доказване относно наличието на собственост или ограничено вещно право върху
посочения имот с титуляр ищеца. Пълното доказване е онова, което води до
несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора
факт или обстоятелство. Представените по делото косвени доказателства (приемо-
предавателен протокол № 0201525 и талон за пломбиране на водомери от
28.06.2019 г., искане за справка за дължими суми) не доказват по безсъмнен
начин, че именно ищцата е собственик или ползвател на имота, съответно
задължено лице за претендираните суми. Следва да се отбележи, че поисканата
справка дали ищцата е данъчно задължено лице за имота, също не може да
послужи за безспорно установяване на това обстоятелство, каквото е
задължението на ответника. За да се постигне чрез косвени доказателствени
средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти,
която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на
доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Такова доказване
не е проведено успешно от ответника, поради което съдът приема, че не е
установено наличието на облигационна връзка между страните. С оглед този
извод на съда, то другите доводи и възражения на страните не следва да бъдат
разглеждани. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в производството разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцата е представила доказателства за внесена държавна такса от 50 лева, която
следва да бъде присъдена. Процесуалното й представителство е било
осъществявано на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв, поради което съдът следва да
определи възнаграждението на адвоката, осъществявал безплатно процесуалното
представителство на посоченото основание. Настоящият съдебен състав, като
съобрази актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз
/първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения,
с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на
възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и
може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение
3
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), намира че следва да бъде
определено възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в
настоящото производство в размер на 400 лева, които ответникът да бъде осъден
да му заплати.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, предявен от И. В. И., ЕГН: **********, съд. адрес: гр. София, ул. .., срещу ...
АД, ЕИК: .., седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .., ..., че И. В. И. не
дължи на ... АД сумата от 1250 лв., представляваща част от сума в общ размер на
1820.52 лв. – стойност на ВиК услуги за периода 26.08.2022 г. до 28.04.2023 г. за
имот, находящ се в гр. София, .., абон. № ....
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ... АД, ЕИК: .., седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. .., ..., да заплати на И. В. И., ЕГН: **********, съд.
адрес: гр. София, ул. .., разноски по делото в размер на 50 лева, представляваща
сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ... АД, ЕИК: .., седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. .., ..., да заплати на адвокат Н.И.И., съдебен адрес
гр. София, ул. .., разноски по делото в размер на 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4