№ 31
гр. Сливен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212200600123 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец СТ. Д. В.,
чрез повереника й адв. С.Р. от АК – Сливен, срещу присъда № 260012/28.01.2021г.
постановена по нчхд № 241/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимата М. М. Ч. е призната за невиновна в това, че на
24.12.2019г. в гр.Сливен причинила лека телесна повреда на СТ. Д. В., изразяваща се във
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота", т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което е оправдана по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от СТ.
Д. В. против М. М. Ч. граждански иск в размер на 1500.00 лева, представляващ обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 24.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъжителката СТ. Д. В. е осъдена да заплати на подсъдимата М. М. Ч. сумата от
650.00 лева, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство
1
пред окръжния съд, депозирана от частния тъжител и граждански ищец СТ. Д. В., чрез
повереника й в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, атакуваният
съдебен акт се определя като неправилен. Заявява се, че по делото са налице достатъчно
гласни доказателства и в частност показания на свидетели очевидци, от които по
категоричен начин се установявало, че подсъдимата е извършила от обективна страна
състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Настоява се за отмяна атакуваната присъда
и за постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна за вмененото й
престъпление и осъдена, за уважаване в пълен обем на предявения граждански иск, както и
да бъдат присъдени направените в производството разноски във всяка инстанция.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат
конкретни възражения и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на
присъдата на СлРС. Заявява се, че приетата за установена от съда фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава респ. на събраните доказателства по делото. Изразява се
недоумение защо са кредитирани показанията на синовете на подсъдимата, които
противоречат помежду си и на обясненията на самата подсъдима, а иса депозирани от
заинтересовани лица. По отношение на съдебномедицинското удостоверение се сочи, че е
налице явна фактическа грешка по отношение на часа на съставянето му. Обосновава се
извод, че по делото се установява по категоричен начин, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Настоява се
за отмяна атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна за вмененото й престъпление и осъдена, за уважаване в пълен обем на
предявения граждански иск, както и да бъдат присъдени направените в производството
разноски във всяка инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката СТ. Д. В.,
редовно призована, не се явява лично. За нея се явява упълномощения й повереник.
Последният заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания и настоява за
уважаването й. Настоява за отмяна на присъдата, за постановяване на нова, осъдителна
присъда и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. Алтернативно
настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. Претендират
се и направените в двете инстанции разноски.
Подсъдимата М. М. Ч., редовно призована, не се явява лично, а за нея се явява
упълномощения й защитник. Последният оспорва основателността на въззивната жалба.
Заявява, че присъдата на СлРС правилна и законосъобразна, поради което моли същата да
бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира направените пред
тази инстанция разноски.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в
съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
2
наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази
инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и техния анализ принципно правилно и в достатъчна степен е приел
установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата, а
именно:
Подс. М.Ч. и свид. В.Ч. сключили граждански брак през 1994 г. и имат двама сина -
свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч..
Отношенията между съпрузите са влошили, като през 2018 г. подс. М.Ч. подала
молба в СлРС по ЗЗДН, по повод на която било образувано гр.д. № 3336/2018 г. по описа на
СлРС. По цитираното гражданско дело била издадена Заповед за защита № 18/19.10.2018 г.,
съгласно която свид. В.Ч. се задължавал да се въздържа от извършването на домашно
насилие спрямо подс. М.Ч., забранявало му се да приближава жилището, обитавано от нея,
местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на жената, на разстояние по
- малко от 30 метра, като бил определен срок от осемнадесет месеца. След това
гражданският брак между двамата бил прекратен с развод.
Подс. М.Ч., свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч. заминали да живеят в гр. София, а свид. В.Ч.
останал да живее в семейното жилище в гр. Сливен, ***, като при него живеела и майка му -
тъжителката С.В..
Свид. В.Ч. работел като международен шофьор и през месец декември 2019 г. се
прибрал в семейното жилище. Свид. В.Ч. отишъл при майката и бащата на подс. М.Ч., като
им казал подсъдимата, свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч. да се вразумят и да се приберат в дома им да
си изкарат Коледа заедно. Поради настоятелната молба на свид. В.Ч., свид. С.Ч., свид. Ст.Ч.
и подсъдимата решили да отидат до семейното жилище на 24.12.2019 г.
На 24.12.2019 г. около 14,00 часа подс. М.Ч., свид. Ст.Ч., свид. С.Ч. и свид. Й.К.
отишли до семейното жилище. Тъй като пътната врата на двора била заключена, свид. Ст.Ч.
бил забравил ключовете, а свид. С.Ч. нямал ключове, се наложило свид. Ст.Ч. да прескочи
оградата. В този момент тъжителката С.В. излязла от къщата, видяла ги и отключила
вратата, като в двора на къщата влезли подс. М.Ч. и двамата й синове, а свид. Й.К. останал
да изчака навън. Тъжителката В. започнала да вика „В,В, излез, имаш гости", но свид. В.Ч.
не се показал. Тогава свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч. влезли в къщата да видят какво се случва и
защо баща им не излиза от семейната спалня. Проверили дали има някой в спалнята, но
вратата била заключена, попитали тъжителката къде е баща им, като тя отговорила, че е тук.
В следващия момент свид. В.Ч. излязъл от спалнята рязко, полугол, като вратата
след него била затворена от вътрешната страна и заключена. Възникнал спор между свид.
3
В.Ч. и синовете му, който прераснал в сбиване, при което били разменени удари между тях.
По време на сбиването тъжителката С.В. се нахвърлила върху внуците си и започнала да
вика, да ги дърпа, а подс. М.Ч. не се намесила. Свид. Й.К. също влязъл в къщата, защото се
чували викове и крясъци. В това време свид. Д.Х. се обадила в полицията.
При пристигане на място на полицейските служители всичко било приключило.
Полицейските служители констатирали, че свид. В.Ч. имал видими наранявания, същият
буйствал и се налагало да го укротяват, а тъжителката С.В. се държала арогантно и не
споделила, че е била удряна от някого и нямала видими наранявания, като за случая била
изготвена докладна записка.
На 13.02.2020 г. била подадена тъжба от С.В. против подс. М.Ч., по повод на която
в Районен съд – Сливен било образувано настоящото наказателно дело от частен характер.
На тъжителката СТ. Д. В. било издадено съдебно -медицинско удостоверение
(СМУ) № 730/2019 г. от „СМДЛ МЕДЕКСЕРТ - Д-р Ч." ЕООД - гр. Сливен, в което било
отразено, че тъжителката се е явила по собствено желание на 24.12.2019 г. в 12,53 часа за
освидетелстване. Според същото, при прегледа се установили контузия на лявата длан с
наличието на кръвонасядане в областта на тръбната повърхност на лявата длан; контузия на
главата с болезнени подутини в теменните области на главата и наличие на разкъсна рана в
областта на петия пръст на дясната ръка с кървене от нея. Констатираните наранявания са й
причинили ,.Временно разстройство на здравето, неопасно за живота", т.е. извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
От приложената по делото служебна справка от РУ на МВР - Сливен се установява,
че сигнал за сбиване на ул. „Йосиф Коломати" в гр. Сливен на 24.12.2019 г. около 14.25 часа
бил посетен от служители на РУ - Сливен -Н.К. и И.С., като била изготвена докладна
записка и били съставени Протоколи за предупреждение на участвалите в конфликта лица -
свид. В.Ч., свид. Й.К., свид. Ст.Ч. и свид. С.Ч.. От приложеното към справката заверено
копие от докладна записка се установява, че полицейският служител Н.К. е отразил в
същата, че свид. В.Ч. имал рани по лицето, както и кръв по цялото лице. уста и от носа,
както и че са докладвали на ОДЧ за случая и на място дошъл екип на ЦСМП да го прегледа.
От приложената по делото служебна справка от РУ на МВР - Сливен се установява,
че за инцидента на 24.12.2019 г. постъпило заявление от свид. В.Ч., била образувана
преписка вх. № 167000-7697/27.12.2019 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, като след
приключване на проверката преписката в едно всички материали към нея била изпратена на
10.01.2020 г. в РП - Сливен за отношение.
От приложената служебна справка от РП - Сливен се установява, че преписка вх. №
167000-7697/27.12.2019 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 129/2020 год. по описа на
РП - Сливен е образувана по заявление на свид. В.Ч. срещу синовете му - свид. С.Ч. и свид.
Ст.Ч., както и срещу свид. Иордан Кирчев, като същата била прекратена с Постановление за
4
отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2020 г., тъй като били установени
данни за извършено престъпление от частен характер, като е приложен препис от
постановлението.
От приложеното по делото заверено копие от заявление на свид. В.Ч. с peг. №
167000-7697 по описа на РУ на МВР - Сливен се установява, че в същото е посочено, че на
24.12.2019 г. в дома му дошли двамата му сина с бившата му съпруга и един бияч с анорак и
започнали да го налагат с юмруци в лицето.
От приложеното по делото заверено копие от влязлото в сила на 06.11.2018 г.
Решение № 1200/19.10.2018 г. по гр.д. № 3336/2018 г. по описа на СлРС се установява, че
същото е било образувано по повод молба по ЗЗДН от подс. М.Ч. срещу свид. В.Ч., като
била издадена Заповед за защита № 18/19.10.2018 г., с която свид. В.Ч. се задължавал да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо подс. М.Ч., забранявало му се да
приближава жилището, обитавано от нея, местоработата й, както и местата за социални
контакти и отдих на жената, на разстояние по - малко от 30 метра, като бил определен срок
от осемнадесет месеца.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до идентични констатации с направените от
първоинстанционния съд по отношение на установеното от фактическа страна.
Освен това, първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от
него факти, но е извършил задълбочен и подробен анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от
разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени
материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на
доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата
обстановка по делото не е останала неизяснена.
Съдът на първата инстанция подробно и обстоятелствено е анализирал
доказателствата по делото и правилно ги е преценил от гледна точка на последователност,
непротиворечивост и в крайна сметка на достоверност. Коментирани са всички налични по
делото гласни доказателства и обосновано е прието, че част от тези доказателства следва да
се кредитират, а на друга част не следва да се дава вяра. Изложени са подробни и
убедителни съображения във връзка решението да се кредитира или да не се кредитира
всяко отделно доказателство.
5
Правилна е преценката на първата инстанция по отношение на преобладаващата
част от гласните доказателствени материали и в частност показанията на свидетелите С.Ч.,
Ст.Ч. и Й.К., които действително са последователни, безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и с оглед на това с основание са били кредитирани.
Наистина от показанията на свидетелите С.Ч., Ст.Ч. и Й.К. се установяват фактите
и обстоятелствата, касаещи случилото се в дома на тъжителката на инкриминираната дата.
И тримата са категорични, че те са отишли по покана на свид. В.Ч., който обаче не се
показал, когато тъжителката извикала, че са му дошли гости; че вратата на спалнята била
заключена и когато свид. В.Ч. излязъл от стаята, някой заключил след него врата, след което
последвало сбиване между свид. В.Ч. и синовете му, при което на свид. В.Ч. били нанесени
телесни увреждания. От показанията на свидетелите се установява още, че по време на
сбиването с баща им, тъжителката В. се намесила, като започнала да вика и да се нахвърля
върху внуците си, започнала да дърпа свид. Ст.Ч. за якето. От показанията на свидетелите се
установява, че подсъдимата не се е намесвала в сбиването, не е имало съприкосновение
между нея и тъжителката В., както и че върху последната нямало видими наранявания или
следи от кръв. От показанията на свид. С.Ч. се установява още, че по време на инцидента в
къщата влязъл и свид. Й.К., но същият не бил посягал на никого. От показанията на свид.
Ст.Ч. се установява още, че при пристигането на полицейските служители свид. В.Ч. бил
агресивен и буйствал, а тъжителката В. се нахвърлила върху полицаите и също била
агресивна. От показанията на свид. Й.К. се установява, че е възникнал конфликт между свид.
В.Ч. и синовете му; че подсъдимата влязла в къщата; както че не е видял тъжителката В. да
се превива от болка, нито следи от насилие.
Показанията на тези свидетели действително са логични, безпротиворечиви,
взаимно се допълват, относими са към предмета на делото, поради което съдът правилно ги
е кредитирал изцяло, с изключение на показанията на свид. Й.К., в частта в която заявява, че
не е влизал в къщата, тъй като в тази им част показанията не се подкрепят от събраните по
делото доказателства, в това число и от показанията на свид. С.Ч. и обясненията на подс. Ч.,
които заявяват, че в къщата по време на инцидента е влязъл и той.
От показанията на полицейските служители - свид. Н.К. и свид. И.С. се установява,
че са посетили подадения сигнал, като при пристигането им на място установили
присъстващите на инцидента. От показанията на свид. Н.К. се установява, че било късния
следобед; при този инцидент пострадал бил бащата, който бил се карал с двамата си сина,
били се, имало доста кръв; че не си спомня друг да се оплакал, че е пострадал, като ако е
имало друг пострадал, щял да го отрази в докладната; както и че бащата на моменти
буйствал и се налагало да го укротяват. От показанията на свид. И.С. се установява, че върху
бащата и единия от синовете имало кръв; че тъжителката била с много арогантно поведение
към полицейските служители, същата не поискала спешна помощ, но казала, че е раково
болна, нямала видими наранявания и не била споделила, че е удряна от някого; както и че
ако тъжителката е имала наранявания, това щяло да бъде отразено в докладната записка.
6
Показанията на тези свидетели са действително логични, безпротиворечиви,
взаимно се допълват, относими са към предмета на делото, поради което с основание съдът
ги е кредитирал изцяло. Освен това свидетелите Н.К. и И.С. са полицейски служители и
съответно не се намират в близки отношения нито с подсъдимата, нито с тъжителката,
поради и което същите не са незаинтересувани нито пряко, нито косвено от изхода на
делото.
Правилна е преценката и на показанията на свид. В.Ч., които са кредитирани в
частта им, в която свидетелства, че е поканил подсъдимата и синовете си на 24.12.2019 г. на
гости в семейното жилище, като те дошли в 13,57 часа; че бил заключен в спалнята с
приятелката си - свид. Д.Х. при пристигането им; че е станало сбиване между него и
синовете му, при което той е пострадал; както и че след инцидента свид. Д.Х. почистила
кръвта, тъй като в тази им част показанията му действително се подкрепят от събраните по
делото доказателства. В останалата им част, в която свид. В.Ч. твърди, че майка му -
тъжителката В. била бита от подсъдимата и свид. С.Ч.; че подал сигнал в полицията, че той
и майка му са бити; че тъжителката В. казала на място на полицаите, че е бита, съдът с
основание не е кредитирал, тъй като тези негови твърдения не кореспондират с целия
останал събран в хода на съдебното следствие доказателствен материал по делото, в това
число и на показанията на свидетелите Н.К. и И.С.. Освен това видно от подадения от свид.
В.Ч. сигнал в полицията, в същия свидетелят не е посочил, че тъжителката В. била бита по
време на инцидента и същият е подаден само от негово име, не и от името на тъжителката
В.. На районният съд е направило впечатление и обстоятелството, че свид. В.Ч. твърди, че
подсъдимата и синовете му са дошли в 13,57 часа, а видно от издаденото СМУ на
тъжителката В. същата е била освидетелствана от съдебен лекар на същата дата в 12,53 часа.
Съдът не е кредитирал показанията на свид. В.Ч. и в частта, в която твърди, че не е имал
дела по ЗЗДН и че имало ограничителна заповед подсъдимата да не доближава него и той да
не е доближава, тъй като същите противоречат на приобщените по делото писмени
доказателства, а именно влязлото в сила решение по гр.д. № 3336/2018 г. по описа на СлРС
и издадената Заповед за защита № 18/19.10.2018 г.
Правилно са преценени и показанията на свид. Д.Х., които са кредитирани в частта
им, в която тя свидетелства, че на 24.12.2019 г. била в дома на свид. В.Ч., като към 13,30
часа дошли подсъдимата, свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч.; че възникнало сбиване между свид. В.Ч. и
синовете му, и тя се обадила в полицията; че след връщането им от полицията тя изчистила
кръвта, като на следващия ден имало кръв само по стената до спалнята, която не могла да
почисти, тъй като в тази им част показанията й се подкрепят от събраните по делото
доказателства. В останалата им част показанията на свидетелката не са били кредитирани, а
именно по отношение на твърденията й, че е видяла инцидента през вратата, тъй като видно
от показанията на свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч. вратата е била заключена, а стъклото на вратата е
матирано т.е. през което не се вижда. Не са кредитирани и показанията на свид. Д.Х. и в
частта, в която тя заявява, че свид. В.Ч. и тъжителката В. си извадили медицинско и подали
7
жалба в полицията, тъй като от една страна видно от приложеното СМУ на тъжителката, тя
е била освидетелствана в 12,53 часа, а от друга - от събраните по делото писмени
доказателства е видно, че тъжителката не е подавала жалба в полицията.
Съдът с основание не е кредитирал показанията на свид. Стела Славова, в който
заявява, че на 25-ти сутринта отишла в дома на майка си и видяла навсякъде кръв по стълби,
по двора, из къщи, по стени, по дивани, по възглавници, навсякъде кръв, тъй като тези
нейни твърдения противоречат на показанията на свид. Д.Х., която заявява, че е почистила
кръвта още на 24-ти, като на следващия ден имало кръв само по стената до спалнята, която
не могла да почисти. Съдът не е кредитирал показанията на свид. Стела Славова и в
останалата им част, в която разказва за инцидента, тъй като същата не е очевидец на
случилото се и преразказва това което и е било съобщено от тъжителката В.. Показанията на
свид. Стела Славова не се подкрепят от събраните по делото доказателства и същите
противоречат дори и на показанията на свид. Д.Х. и свид. В.Ч., а освен това е отчетено
обстоятелството, че Славова е дъщеря на тъжителката и като такава съдът е преценил, че е
заинтересована от изхода на делото.
Правилно съдът е кредитирал обясненията на подс. М.Ч., тъй като същите
действително са безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените кредитирани от съда
гласни доказателства и с писмените доказателства по делото.
Кредитирани са и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като същите са относими към
предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция в качеството на свидетел
беше допуснат и разпитан съдебния лекар д-р Т.Ч. с оглед установяване на обстоятелството
кога точно е извършен прегледа на тъжителката, доколкото в издаденото от него СМУ
посоченото време, когато се е явила тъжителката предхожда времето на инцидента, посочен
от нея. От показанията на този свидетел това обстоятелство не може да бъде изяснено по
несъмнен и категоричен начин. Свидетелят е категоричен, че е издал удостоверението на
същия ден, когато е извършил преглед, предполага, че прегледът е извършен в часа, който е
посочен, а по отношение на времето на инцидента предполага, че той се е случил или
предходния ден или по-рано същия ден. Доколкото се касае за предположения и хипотези, а
не са категорични твърдения, показанията на свид. Ч. не допринасят за изясняването на
коментираното по-горе противоречие, съдържащо се в СМУ, издадено на тъжителката В..
С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че съдебният акт,
постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за установени в него и
изложени в мотивите му фактически положения напълно кореспондират с наличния събран
и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен материал.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният
8
съд е изложил и обосновал извода си, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин
подсъдимата М. М. Ч. да е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което същата е призната за невиновна и е
оправдана по повдигнатото й обвинение, че на 24.12.2019 год. в гр. Сливен, причинила лека
телесна повреда на СТ. Д. В., изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно
за живота", т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно е установено
обстоятелството, че на 24.12.2019 г. в гр.Сливен е станал инцидент, в които са участвали свид.
В.Ч., свид. С.Ч. и свид. Ст.Ч., като в резултат на сбиването между тях на свид. В.Ч. били
нанесени телесни увреждания. По отношение на причините за възникване на сбиването и
механизмът на нанесените телесни увреждания на свид. В.Ч. са налице противоречия в
показанията на разпитаните по делото свидетели, но тези обстоятелства са извън предмета на
доказване по настоящото дело, поради и което правилно не са били обсъждани. За тези телесни
увреждания на свид. В.Ч. било образувано друго НЧХД, като видно от показанията на свид.
В.Ч., същото било прекратено.
Безспорно по делото е установено и това, че по време на сбиването между свид. В.Ч. и
синовете му, тъжителката В. се е намесила, като се нахвърлила върху внуците си и започнала да
вика, да ги дърпа, а подс.М.Ч. не се е намесвала.
Безспорно е установено и това, че тъжителката В. не е имала видими наранявания след
инцидента, че същата при пристигането на полицейските служители не е имала видими
наранявания, не е споделила, че е удряна от някого, като ако е имала наранявания, това щяло да
бъде отразено в докладната записка. Видно от изготвената докладна записка, в същата не е
отразено тъжителката В. да е пострадала при инцидента.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин, че описаните в съдебномедицинското удостоверение наранявания са
причинени именно от подсъдимата. От една страна е безспорно установено от кредитираните от
съда показания на свидетелите С.Ч., Ст.Ч., Н.К. и И.С., че тъжителката В. не е имала видими
наранявания и същата не е пострадала при инцидента. От друга страна, видно от издаденото
съдебно¬медицинското удостоверение, освидетелстването на тъжителката В. е извършено на
24.12.2019 год. в 12,53 часа, т.е. почти 2 часа преди инцидента, тъй като видно от приложената
по делото служебна справка от РУ на МВР - Сливен, безспорно се установява, че сигналът за
сбиване на ул. „Йосиф Коломати" в гр. Сливен на 24.12.2019 г. е бил около 14,25 часа, като
същият бил посетен от служители на РУ - Сливен. Освен това видно от приложените по делото
заверени копия от Протоколи за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, същите са
съставени на 24.12.2019 г. в 15,00 часа и подсъдимата не е сред лицата, които са били
предупредени.
В този смисъл е обоснована преценката за липса на категорични доказателства, с които
9
да се докаже, че описаните в съдебно-медицинското удостоверение увреждания са получени
именно при инцидента на 24.12.2019 г. при посещението на свид. С.Ч., свид. Ст.Ч. и подс. М.Ч. в
семейното им жилище, както и авторството на деянието т.е. че именно подсъдимата е
причинила тези леки телесни повреди на тъжителката.
Действително съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК, присъдата не може да
почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в настоящия случай не е налице.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не са били събрани доказателства, че е
извършено деяние и че е извършено от подсъдимата, законосъобразен се явява извода, че
обвинението срещу подсъдимата не е доказано по несъмнен начин, поради което тя е призната за
невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
Въз основа на постановената оправдателна присъда, съдът законосъобразно е отхвърлил
предявения от СТ. Д. В. граждански иск срещу М. М. Ч. за сумата от 1500,00 лева,
представляващ обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 24.12.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
С оглед постановената оправдателна присъда съдът законосъобразно е осъдил
тъжителката СТ. Д. В. да заплати на подсъдимата М. М. Ч. направените от последната
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.
Действително съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от частен характер се възлагат на частния тъжител.
Предвид изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на участие на
тъжителката в производството, както и правото на защита на подсъдимата.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи изменението или отмяната му, същият
следва да бъде потвърден от настоящата инстанция изцяло.
Неоснователна е претенцията на защитника на подсъдимата за присъждане на
направени разноски пред въззивната инстанция, тъй като по делото не са представени и
липсват доказателства такива да са били направени.
Ето защо, ръководен от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
10
Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260012/28.01.2021 г., постановена по нчхд №
241/2020 г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11