Р Е Ш
Е Н И Е № 265
Гр.Пловдив,07.06.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,търговско
отделение,в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и
тринадесета година в състав:
Окръжен
съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря Р.Ч.,като разгледа
докладваното от съдията т.д.№393 по описа за 2012 г.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск
с правна квалификация чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът
Кооперация „ПАНДА”-гр.София,с ЕИК ********* моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да се признае за установено,че ответниците Т.С.К.,ЕГН **********
и С.Я.Я.,ЕГН ********** му дължат солидарно следните сума:сумата от
28 308,61 лв.,представляваща главница по запис на заповед,издаден на
31.03.2006 г. в гр.София от „Телеком ДВМ”ООД-гр.София и авалиран от
ответниците,и сумата от 1582,18 лв,представляваща разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№7989/2011 г. по описа на РС-Пловдив,ХV-ти гр.с.,за
които суми по същото частно гражданско дело е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 17.05.2011 г. и
изпълнителен лист от 25.05.2011 г.Претендира и направените по настоящото дело
съдебни разноски.
Искът
се основава на следните твърдения:
Твърди
се,че на 06.12.2006 г. между „Райфайзенбанк (България)”ЕАД
като кредитор и „Телеком ДВМ”ООД като кредитополучател е сключен договор за
банков кредит за оборотни средства №140070/31.03.2006 г.,който е бил обезпечен
с издаден от кредитополучателя на 31.03.2006 г. запис на заповед за сумата от
225 000 лв.,авалиран от съдружниците през периода на издаване:А.Я.Д.,Т.С.К.,В.Н.С.
и С.Я.Я..Твърди се,че банката-кредитор изпълнила задълженията си по сключения
договор за кредит,като е предоставила на кредитополучателя парична сума в
уговорения размер,но кредитополучателят не изпълнил в пълнота основното си
задължение да заплаща в срок погасителните анюитетни вноски и да издължава кредита
към банката,ведно с начисляваните лихви,такси и разноски.Така,въз основа на
констатирано просрочие-допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни,което било видно от счетоводните книги на банката-кредитор,дългът на
„Телеком-ДВМ”ЕООД /след пререгистрация на 18.06.2009 г./ към 20.01.2011 г. е
бил в посочените в исковата молба размери-главница и лихви, и с оглед на това
съгласно чл.20 от Общите условия към договора за кредит,кредитът е станал
предсрочно изискуем,в това число и вноските с настъпил падеж.Твърди се,че правният ефект на трансформирането на
кредита в предсрочно изискуем е настъпил автоматично по силата на цитираната
договорна разпоредба и валидно е породил произтичащите от това
последици,изразяващи се в изменение на размера и падежа на паричното задължение
на кредитополучателя.Твърди се още,че записът на заповед,издаден за
обезпечаване на вземането по договора за кредит,е надлежно предявен за плащане
на 15.12.2010 г. и е следвало да бъде платен с представянето му,съгласно чл.537
във вр. с чл.487,ал.1 от ТЗ.Ищецът счита,че предявяването на издателя падежира
менителничното задължение за всички задължили се за изплащането му лица,така че
считано от датата на предявяване на записа на заповед,издателят и авалистите са
солидарно задължени да изплатят на банката-кредитор главницата по записа на
заповед.И на следващо място кооперацията-ищец твърди,че между нея като цесионер
и „Райфайзенбанк (България)”ЕАД като цедент е бил сключен на 26.10.2010 г.
договор за прехвърляне на всички вземания по договора за банков кредит
№140070/31.03.2006 г.,заедно с предоставените от „Телеком ДВМ”ООД и
съдружниците в последното дружество обезпечения,в това число и записът на
заповед от 31.05.06 г. за сумата от 225 000 лв.Отделно,както
кооперацията-ищец твърди,посоченият запис на заповед е бил джиросан в нейна
полза с джиро от 17.08.2011 г. и това по силата на чл.466 от ТЗ означава,че
всички права върху записа са й прехвърлени и от този момент кооперацията е
поемател и законен приносител на същия запис на заповед,както е и легитимирана
да получи сумата по него от задължилите се лица.В чл.3 от договора за цесия
било уговорено в три месечен срок от сключването на договора цедентът да поиска
от компетентния районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417,т.9 от ГПК въз основа на представеното по
договорите за банков кредит обезпечение,в това число и посоченият запис на
заповед.Такова искане било заявено от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД по
ч.гр.д.№7989/2011 г. на ПРС,ХV-ти състав и на 17.05.2011 г. съдът издал заповед
за незабавно изпълнение,а на 25.05.2011 г. издал и изпълнителен лист в полза на
кооперацията-ищец срещу всички посочени в заявлението длъжници,в това число и
срещу ответниците по настоящото дело С.Я.Я. и Т.С.К.,осъждайки ги да заплатят
на банката-кредитор сумите,посочени в заявлението.По частно гражданското дело
длъжниците-настоящи ответници подали възражения по чл.414 от ГПК и с оглед на
тях кооперацията-ищец счита,че като носител на вземането по заповедта за
изпълнение към момента на подаване на възраженията,има правен интерес от
предявяване на процесния установителен иск за съществуването на същото вземане.
Ответникът
С.Я.Я. оспорва иска.Оспорва качеството на кредитор на кооперацията-ищец,като
заявява,че липсва сочения от нея договор за цесия,а дори и да съществува
такъв,то кооперацията не е подала заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и не разполага с активна процесуална легитимация по предявения
иск.Заявява,че не се е подписвал като поръчител по договора за кредит,нито е
имал намерение да поръчителства по този дълг,като отношенията му с „Телеком
ДВМ”ООД са отдавна приключили и не може да отговаря за действията на
дружеството след излизането му като съдружник от него,т.е. след 2006
г.Твърди,че не е получавал уведомления по чл.99 от ЗЗД за сключени договори за
цесия.Оспорва изцяло твърденията на кооперацията-ищец за факти и права,посочени
от нея като предпоставки за възникване на правото й на процесното вземане.Твърди,че
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение никъде не е споменато,че
записа на заповед е издаден за обезпечаване на договора за банков кредит,сочен
в исковата молба.Оспорва и дължимостта на сумите по договора за кредит по
аргументи,изложени в отговора му на исковата молба.
Ответникът
Т.С.К. също оспорва иска по съображения,изложени в писмения му отговор на
исковата молба.И този ответник се позовава на липса на процесуална легитимация
в лицето на ищеца относно предявяването на иск за установяване на дължимо
плащане по описания в исковата молба договор за банков кредит.В тази връзка
поддържа,че кооперацията-ищец се явява трето лице по съществували облигационни
отношения между „Телеком ДВМ”ООД и „Райфайзенбанк (България)”ЕАД,а твърденията
й,че е встъпила в правата на банката поради прехвърляне в нейна полза на
вземането по договора за банков кредит,ответникът К. счита за неподкрепени с
доказателства.Наред с това ответникът заявява,че цесията,на която се позовава
кооперацията-ищец,няма действие спрямо него,защото не е бил уведомен за
извършването й съобразно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.И отделно от това
ответникът изтъква аргумента,че издаденият в полза на банката запис на заповед
и впоследствие джиросан на ищеца,е
абстрактно волеизявление,единствено въз основа на което не може да се
установи,че е налице каузално правоотношение,по което ответникът да е задължен
да заплати на ищеца претендираните суми.Предвид тези аргументи ответникът К. е
поискал процесния иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца-„Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София,с ЕИК ********* счита за основателен
процесния иск по съображения,изложени в находящия се по делото писмен отговор.В
него третото лице-помагач е заявило,че потвърждава твърдяните от ищеца
обстоятелства и заядно с това допълва и пояснява изложеното от ищеца с фактите
и обстоятелствата,изложени в същия отговор.Претендира разноски.
ПОС,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено следното:
По
ч.гр.д.№7989/2011 г. на ПРС,ХV-ти състав,приложено към настоящото дело,на
основание подадено от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София
заявление от 29.04.2011 г.,е била издадена заповед №6378 от 17.05.2011 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.Със
същата заповед е разпоредено длъжниците С.Я.Я.-поръчител,Т.С.К.-поръчител,В.Н.С.-поръчител
и А.Я.Д. да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София следните суми:сумата от 28 308,61
лв.,представляваща главница по запис на заповед,издаден на 31.03.2006 г. в
гр.София от „Телеком ДВМ”ЕООД и авалиран от поръчителите,платим на предявяване
със срок за предявяване до 20.04.2016 г. и предявен за плащане,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 02.05.2011 г. до окончателното
плащане на вземане;сумата от 566,18 лв. разноски по делото за заплащане на
държавна такса и сумата от 1016 лв. юрисконсултско възнаграждение.По същото
дело,на основание посочената заповед за изпълнение,е издаден и изпълнителен
лист от 25.05.2011 г. и впоследствие е било образувано изп. дело
№20117130400281 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№ ***,с район на действие Окръжен
съд-Варна.Вследствие на постъпили от длъжниците С.Я.Я. и Т.С.К. възражения по
чл.414 от ГПК съответно от 20.02.2012 г. и 21.02.2012 г.,Пловдивският районен
съд е спрял изпълнението по посоченото изпълнително дело по отношение на тези
длъжници /настоящи ответници/ и е указал на заявителя „Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София,че
може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение по отношение на
същите тези длъжнизи.Процесния иск е именно иск за установяване съществуването
на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и е предявен в
дадения от съда и определен в закона едномесечен срок.От тази гледна точка искът
се явява допустим.
Допустимостта
му обаче следва да бъде преценена и от гледна точка на процесуалната
легитимация на ищеца да предяви такъв иск.В случая кооперацията-ищец няма
качеството на заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№7989/2011 г. на ПРС.Легитимацията
си по предявения иск кооперацията-ищец обосновава с обстоятелството,че по
силата на сключен с „Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София договор за цесия от 26.10.2010 г. са й
прехвърлени всички вземания по договор за банков кредит №140070/31.03.2006
г.,заедно с предоставените по този договор обезпечения,в това число-и по записа
на заповед от 31.03.2006 г.,въз основа на който е била издадена заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК,а също и с обстоятелството,че този запис на заповед
е бил джиросан на кооперацията. И двамата ответници поддържат в отговорите си
на исковата молба,че ищецът не разполага с процесуална легитимация по процесния
иск,защото няма качеството на заявител в заповедното производство.Фактът,че
ищецът не е заявител в същото производство е верен.Заявител е „Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София,участваща
в настоящия процес като трето лице-помагач.Обаче,след издаване на заповедта за
изпълнение, кооперацията-ищец е придобила вземането по нея.Тук следва да се
съобрази обстоятелството,че заповедта за
изпълнение е издадена за вземане,произтичащо от записа на заповед,който е бил
издаден на 31.03.2006 г. от „Телеком-ДВМ”ООД /впоследствие ЕООД/,ЕИК ********* за
сумата от 225 000 лв. и е авалиран от физическите лица А.Я.Д.,Т.С.К.,В.Н.С.
и С.Я.Я..Впоследствие записът на заповед е прехвърлен на кооперацията-ищец с
джиро от 17.08.2011 г.,написано върху ценната книга /на гърба на записа на
заповед/ и подписано от джиранта „Райфайзенбанк (България)”ЕАД
чрез негов изпълнителен директор и прокурист.С други думи,вземането по записа
на заповед е прехвърлено по изискуемия от закона ред чрез надлежно джиро
съгласно изискванията на чл.466 и сл. от ТЗ и от момента на извършване на
джирото ищецът е придобил същото вземане.В тази връзка следва да се
подчертае,че договорът за цесия не играе роля за прехвърляне на вземането по
записа на заповед,защото такъв договор не може да прехвърли правата по ценната
книга.Договорът за цесия има отношение към прехвърляне на вземането по
каузалната сделка,т.е. по договора за кредит,но това е въпрос по съществото на
спора и ще бъде коментиран по-долу.Обаче,що се касае до процесуалната
легитимация на ищеца относно правото му на предявяване на процесния иск,то в
това отношение на съобразяване подлежат обстоятелствата,свързани с прехвърляне
на вземането по издадената заповед за изпълнение и тъй като тя е издадена за
вземане по записа на заповед,то от значение е преценката за осъществяване на прехвърлянето
на вземането по този именно запис на заповед по предвидения в закона ред.И
понеже такова прехвърляне е извършено чрез надлежно джиро,то от момента на
извършването му ищецът е станал носител на вземането по записа на заповед.Този
момент-17.08.2011 г. е настъпил след издаване на заповедта за изпълнение от
17.05.2011 г.Настоящият състав счита,че при такова фактическо положение ищецът
носи активна процесуална легитимация за предявяването на иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение,макар да няма качеството на
заявител в заповедното производство.Обичайната хипотеза на развитие на
производството по чл.422 ГПК предвижда предявяване на установителния иск по
чл.422 от заявителя в заповедното производство.Обаче,не е предвидена забрана
след издаването на заповед за изпълнение вземането да бъде прехвърлено от
кредитора заявител по съответно предваден в закона ред-в случая чрез
дрижорсването на записа на заповед,въз основа на който е издадена заповедта за
незабавно изпълнение.Аргумент за противното не може да се черпи от текста на
чл.422,ал.1 от ГПК-законът създава фикция относно момента,от който се смята
предявен искът за съществуването на вземането,но не обвързва разрешаването на
повдигнатия материалноправен спор в исков процес непременно със заявителя в
заповедното производство.Ето защо съдът намира,че ищецът по предявения в
настоящото производство иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК разполага с
активна процесуална легитимация като приобретател на спорното вземане,за което
е издадена заповедта за незабавно изпълнение,придобиването на което вземане от
ищеца е извършено след издаването на същата заповед.
С
оглед на всичко изложеното по-горе в мотивите на решението,съдът намира
процесния иск за процесуално допустим и затова следва да бъде разгледан по
същество.
По
същество искът е основателен.Вече се посочи по-горе,че заповедта за незабавно
изпълнение е издадена на основание записа на заповед от 31.03.2006 г.,който пък
е издаден от „Телеком-ДВМ”ООД и авалиран от гореизброените лица,включая и от
двамата ответници по процесния иск.Самият запис на заповед е редовен от външна
страна и съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ,поради което
следва да бъде ценен като действителна ценна книга,пораждаща всички произходящи
от нея правни последици.Срещу реовността на самия запис на заповед ответниците
не са направили никакви възражения.Ответникът С.Я. поддържатвъзражението,че липсват
доказателства записът на заповед да обезпечава изпълнението на каузални
правоотношения,по които ищецът в настоящото производство да се легитимира като
кредитор.Ответникът Т.К. възразява,че същият запис на заповед е абстрактно
волеизявление и само въз основа на него не може да се установи,че е налице
каузално правоотношение,въз основа на което да е задължен да заплати на ищеца
претендираната сума.Тези възражения,близки по смисъл,са неоснователни.Процесният
запис на заповед е издаден за обезпечаване вземанията на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София,произтичащи
от договора за банков кредит №140070/31.03.2006 г.,сключен с „Телеком-ДВМ”ООД
като кредитополучател.Този извод следва от самия договор за кредит,приет като
доказателство по делото в заверено копие.В чл.4.2. от договора е уговорено
задължението на кредитополучателя с цел обезпечаване на всички вземания на
банката по този договор да издаде в нейна полза запис на заповед на стойност
225000 лв.,ведно с 12 % лихва годишно върху тази сума,считано от датата на
издаване на записа на заповед,както и да осигури авалирането му от физическите
лица А.Я.Д.,Т.С.К.,В.Н.С. и С.Я.Я.,а също и от кооперацията-настоящ ищец.Това
задължение е изпълнено изцяло,като е издаден процесния запис на заповед от
31.03.2006 г. /издаден на датата на сключването на договора за банков кредит/.Така,че
е не само е налице гаранционно-обезпечителната връзка между процесния запис на
заповид с конкретно каузално правоотношение,но и самото каузално правоотношение
е точно това,което ищецът сочи в исковата си молба,а именно-договорът за банков
кредит от 31.03.2006 г.Самото съществуване на вземането,произтичащо от договора
за банков кредит,за чието обезпечаване служи записът на заповед,също се доказва
в настоящото производство.Както се установява от заключението на
ССЕ-за,изготвено от вещото лице В. Ш.,неоспорено от страните и кредитирано от
съда като обосновано,професионално и безпристрастно извършено,кредитът,отпуснат
на кредополучателя по горния договор,е бил изцяло усвоен в пълния му
размер.Последното извършено плащане от кредитополучателя по договора за банков
кредит е извършено на 22.10.2011 г. и към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение,е имало просрочени суми по
главница и лихви /договорна и наказателна/ в общ размер от 141 315,10
лв.,диференцирани и описани като отделен размер в заключението на експертизата.Няма
данни към посоченият момент длъжникът по договора за кредит да е изплатил дори
и част от тази сума,следователно към същия момент е имало несъбрано вземане на
банката-кредитор,респективно-неизпълнено задължение на длъжника по договора за
кредит,за чието обезпечаване служи записа на заповед.Ето защо,не може да се
приеме за основателан обратната теза,че липсва каузално правоотношение и реално
вземане по такова,за чието обезпечаване да е издаден горния запис на
заповед.Фактическата ситуация,както се установи,е точно обратната.Тук няма
особено значение обстоятелството,че самата заповед за изпълнение е издадена за
главница в размер на 28 308,61 лв.,която е много по-малка от дължимите
суми по договора за банков кредит,нито пък е от особено значение
обстоятелството,че записа на заповед е издаден за много по-голяма сума от
присъдената със заповедта за изпълнение.Би била проблемна обратната
сигуация,т.е. ако вземането по заповедта не съществуваше в пълния му присъден
размер,но то съществува както по самия запис на заповед,така и по каузалното
правоотношение,във връзка с което е бил издаден записа на заповед.
Неоснователно
е и поддържаното от ответниците възражение,че ищецът не се легитимира като
кредитор по договора за банков кредит от 31.03.2006 г.По силата на сключения с
„Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София договор за цесия от 26.10.2010 г.,който
е приложен към делото в заверено копие,са прехвърлени на кооперацията всички
вземания на посочената банка,произтичащи от договор за банков кредит
№140070/31.03.2006 г.,които са съществували към датата на сключване на договора
за цесия и които са описани в пункт 1.1.-пункт 1.1.2. от преамбюлната част на
договора за цесия.Това са:главница в размер на 109 803 лв. и лихва в общ
размер от 22 668 лв.,в това число и наказателна лихва,начислена от първия
ден на забавата до датата на подписване на договора за цесия.В чл.1,ал.4 от
последния договор е уговорено вземанията да се прехвърлят при сбъдване на
условията,визирани в същата клауза,а по настоящото дело няма спор относно факта
на осъществяването на тези условия,който факт е признат от самия цедент по
договора,участващ в настоящото производство в качеството му на трето
лице-помагач,а и сам по себе си същият факт не е оспорен от
ответниците.Следователно,вследствие на прехвърлянето с договора за цесия,кооперацията-ищец
е придобила описаните по-горе вземания на банката по договора за банков кредит
и оттам нататък тя носи качеството на кредитор по същите вземания.
Друго
поддържано от ответниците възражение е,че те не са уведомени за извършеното
прехвърляне на вземания по договора за цесия съгласно изискванията на чл.99 от ЗЗД.То също е неоснователно.Всъщност,фактът,че ответниците не са уведомени от
предишния кредитор за прехвърляне на вземанията по договора за цесия от
26.10.2010 г. е верен,доколкото по делото са налице данни предишният кредитор
„Райфайзенбанк (България)”ЕАД да е съобщил цесията само на кредитополучателя
по договор за банков кредит-„Телеком- ДВМ”ЕООД.Такова съобщаване се съдържа в
нотариална покана от 09.11.2010 г. с рег.№4114,т.1,№198 по описа на Нотариус №***-Ц.Д..,с
район на действие-РС-София,връчена на адресата на 09.12.2010 г.Същата покана е
представена и приета като доказателство по настоящото дело в надлежно заверено
копие.Обаче,съдът счита,че на ответниците изначално не се е дължало уведомяване
по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД относно прехвърлянето на вземанията по договора за
цесия от 26.10.2010 г.Законът постановява цесията да бъде съобщена от предишния
кредитор на длъжника,а длъжник по прехвърлените вземания по договора за банков
кредит от 31.03.2006 г. е „Телеком-ДВМ”ООД,който е и надлежно уведомен за
прехвърлянето.Ответниците не са страна по договора за кредит,нямат и качеството
на поръчители по него.Те са авалисти по записа на заповед от 31.03.2006 г. и
това,че същият служи за обезпечаване на вземания на банката-кредитор по
договора за банков кредит,не поражда задължение за уведомяване на авалистите
относно прехвърлянето на същите вземания.Задължението по чл.99,ал.3 от ЗЗД
цедентът да съобщи на длъжника извършеното прехвърляне на вземането има за цел
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,а в
случая длъжник по прехвърленото вземане е горното дружество и спрямо него нормата
на чл.99,ал.3 от ЗЗД е изпълнена.С договора за цесия не е извършено прехвърляне
на вземането по записа на заповед и това принципно не би могло да стане с такъв
договор,защото за прехвърляне на такива вземания е предвиден специален способ в
Търговския закон-чрез джиро,за което не се изисква авалистите да бъдат
уведомявани.С оглед на изложените съображения се явява неоснователно
поддържаното от ответниците възражение за липса на уведомяване спрямо тях
относно прехвърляне на вземанията с договора за цесия от 26.10.2010 г.
Предвид всичко гореизложено се налага
крайният извод за основателност на предявения по настоящото дело установителен
иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.Вземането,за което е издадена заповедта
за изпълнение по ч.гр.д.№7989/2011 г. на ПРС,ХV-ти гр.с. и което произтича от
издадения на 31.03.2006 г. запис на заповед,съществува и кредитор по същото
вземане е кооперацията-ищец вследствие надлежното джиросване на записа в нейна
полза.Ответниците от своя страна са длъжници по това вземане в качеството им на
авалисти по записа на заповед,а последният е редовна и действителна ценна
книга,полваща се с вменената й от закона менителнична сила,тъй като съдържа
всички задължителни формални реквизити,които се изискват от закона.Установи се
и съществуването на каузално вземане,за обезпечаването на което е издаден записа на заповед.Всъщност,настоящият състав
счита,че не във всички случаи на предявен иск по чл.422 от ГПК е необходимо да
бъде установявана обвързаността на записа на заповед,въз основа на който е
издадена съответната заповед за изпълнение,с дадена каузална сделка.Записът на
заповед е едностранна абстрактна правна сделка,която не изисква наличието на
основание за поемане на произтичащото от нея задължение.Записът на заповед би
могъл и принципно се издава с обезпечителна цел по каузални сделки,от които
произтичат задължения за издателя,но това не е задължително условие за
действителност на менителничния документ.Законодателят не предвижда като
предпоставка за действителност на записа на заповед наличието на друга основна
сделка с каузален характер.Обаче,съгласно преобладаващата съдебна практика,при
направен изричен довод от страна по предявен иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за обвързаност на даден запис на заповед с конкретна
каузална сделка,или за липсата на такава обвързаност,тогава съдът е длъжен да
изследва и прецени съществуването и действителността на каузалната сделка.В
случая гаранционно-обезпечителната обвързаност на записа на заповед с конкретно
действително каузално правоотношение се установи,както и съществуването на
обезпеченото със записа вземане по това правоотношение.Предвид изложените
съображения процесният иск ще се уважи изцяло като доказан и основателен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК,с оглед
уважаването на процесния иск,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 766,18 лв. съдебни разноски,включваща платена ДТ от 566,18 лв.
и 200 лв. платено възнаграждение за вещо лице.На ищеца няма да се присъди
адвокатско възнаграждение,защото не са представени доказателства за уговорения
размер и реалното изплащане на такова възнаграждение на упълномощените адвокати
/или на единия от тях/.Не се дължи на ищеца и юрисконсултско възнаграждение по
смисъла на чл.78,ал.8 от ГПК,защото защитата му в настоящия процес не е
осъществявана от юрисконсулт.
От третото лице-помагач „Райфайзенбанк (България)”ЕАД
също има направено искане за присъждане на разноски,но с оглед разпоредбата на
чл.78,ал.10 от ГПК то е неоснователно и няма да се уважи,защото същата разпоредба
постановява,че на третото лице-помагач разноски не се присъждат,макар то да
дължи разноските,които е причинило със своите процесуални действия.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,че ответниците Т.С.К.,ЕГН
********** и С.Я.Я.,ЕГН ********** дължат солирадно на ищеца Кооперация
„ПАНДА”,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район
Младост,бул.”Цариградско шосе”№139 следните суми:сумата от 28 308,61 лв.
/двадесет и осем хиляди триста и осем лева и 61 ст./ ,представляваща главница
по запис на заповед,издаден на 31.03.2006 г. в гр.София от
„Телеком-ДВМ”ООД-гр.София,с Булстат ********* в полза на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД-гр.София,ЕИК
*********,авалиран от ответниците и джиросан на кооперацията-ищец с джиро от
17.08.2011 г.,платим на предявяване със срок за предявяване до 20.04.2016 г. и
предявен за плащане,както и сумата от 1582,18 лв. /хиляда петстотин осемдесет и
два лева и 18 ст./,представляваща разноски по предходно развилото се заповедно
производство по ч.гр.д.№7989/2011 г. по описа на Районен съд-Пловдив,ХV-ти
състав,за които суми по същото частно гражданско дело е издадена заповед №6378
от 17.05.2011 г. за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по
чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.К.,ЕГН **********,с
постоянен адрес:*** и С.Я.Я.,ЕГН **********,с постоянен адрес:*** да заплатят
на Кооперация „ПАНДА”,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,район Младост,бул.”Цариградско шосе”№139 сумата от 766,18 лв.
/седемстотин шестдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ съдебни
разноски,направени от кооперацията в настоящото исково производство пред ОС-Пловдив.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :