РЕШЕНИЕ № 261791
гр. Пловдив, 21.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14159 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени
от “Теленор България” ЕАД против К.Б.Т. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 4775/01.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11114/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, V граждански състав, за сумата от общо 67, 23 лв., формирана както следва:
сумата от 47, 71 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси за
потребление и предоставени услуги за мобилен номер *** по Договор за мобилни
услуги от *** и Допълнително споразумение към него пот ***, сумата от 9, 50
лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси за мобилен номер ***
по Договор за мобилни услуги от *** и сумата от 10, 02 лв., представляваща
стойността на месечни абонаментни такси за мобилен номер *** по Договор за
мобилни услуги от ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2020 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът
твърди, че между К.Б.Т. и „Теленор
България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от *** и Допълнително
споразумение към него пот ***, по силата на който в полза на потребителя е
предоставен мобилен номер *** със срок на договора от 24 месеца, при
предпочетен абонаментен план при сключване на допълнителното споразумение –
Интернет 3 500, установен за две години с краен срок до 26.09.2018 г.
Сочи, че между страните е и Договор за мобилни услуги от *** с предоставен
мобилен номер *** и избран абонаментен план „Стандарт + 20, 99 с тарифиране на
интервал от 60 секунди“ със срок на договора от 24 месеца. Страните сключили и Договор
за мобилни услуги от *** с предоставен мобилен номер *** и избран абонаментен
план „Тотал 18, 99“ с уговорен срок на договора от 24 месеца. Твърди, че
потребителят не изпълнил задълженията си за заплащане на задълженията си за
месечни абонаментни такси и ползвани услуги, поради което били издадени фактура
№ **********/05.04.2018 г. фактура № **********/05.05.2018 г. и фактура №
**********/05.06.2018 г. Поддържа, че договорите са сключени при действието на
Общи условия, приети от абоната на обществената телекомуникационна мрежа, в
които Общи условия са установени задълженията за потребителите. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна К.Б.Т. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е
получила препис от исковата молба по месторабота на основание чл. 49 ГПК във
вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме съобщението (така
Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2016 г., II т. о.,
ТК), като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
депозирала отговор на исковата молба.
Ответната страна е била
редовно призован за съдебното заседание, проведено на 28.05.2021 г., като е
получила призовката лично на адреса, регистриран като постоянен и настоящ адрес
***.
Въпреки редовното й
призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане
на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от
приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. №
11114/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V
граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 205
лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и
разноските в исковото производство в 205 лв. за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
против К.Б.Т., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по отношение на К.Б.Т., че „Теленор
България” ЕАД, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4775/01.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11114/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V
граждански състав, за сумата от общо 67,
23 лв., формирана както следва: сумата от 47, 71 лв., представляваща
стойността на месечни абонаментни такси за потребление и предоставени услуги за
мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги от *** и Допълнително
споразумение към него пот ***, сумата от 9, 50 лв., представляваща стойността
на месечни абонаментни такси за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги
от *** и сумата от 10, 02 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни
такси за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги от ***, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2020 г.,
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА К.Б.Т. да заплати на „Теленор
България” ЕАД сумата от 205 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 11114/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, и сумата от 205 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 14159/2020 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!ВГ