Решение по дело №54/2025 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 886
Дата: 11 юни 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия: Димитринка Стаматова
Дело: 20257280700054
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 886

Ямбол, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНКА ТОДОРОВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА канд № 20257280600054 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „М.К. България“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Е. Я., с искане за възобновяване на производството по КАНД № 280/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен по реда на чл. 70 и следващите от ЗАНН. Със съдебния акт по посоченото касационно дело е оставено в сила Решение № 129 от 02.04.2024 г., постановено по АНД № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-1309/НП от 30.08.2023 г. на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ - Бургас.

По молбата за възобновяване пред Административен съд - Сливен е било образувано адм. дело № 599/2024 г., което с Определение № 583 от 22.01.2025 г. по адм. дело № 11661/2024 г. на Върховния административен съд е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд - Ямбол.

Депозираната молба е втора по ред, като по предходната с Решение № 1959 от 25.10.2024 г. по КАНД № 394/2024 г. Административен съд - Сливен е отхвърлил искането за възобновяване.

Като основание за направеното повторно искане за възобновяване се сочи, че на 04.11.2024 г. е открито ново доказателство от съществено значение за разкриване на обективната истина, което не е било известно на наказващия орган и на съда, а именно Доклад за фактически констатации след извършени договорени процедури за проверка на произведени количества от продукция „готови килими“ за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г. Този доклад, представляващ официален документ, издаден от дипломиран експерт счетоводител и регистриран одитор в съответствие с установените и общоприети одиторски стандарти относно предоставяне на финансова информация МСССУ 4400, според посоченото в касационната жалба доказва по безспорен начин, че за периода 01.01.2021 г. - 31.12-2021 г. „М.К. България“ ЕООД е произвело 6 412 711,64 кв. м килими с отчетна стойност 108 621 843,71 лева, а за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. българското дружество е произвело 4 333 909,24 кв. м килими на отчетна стойност 73 375 701,75 лева. Съответно, през горепосочените два периода, към които се отнасят констатациите в Доклад № [рег. номер]/1/5 от 19.12.2022 г. на Отдел „Митническо разузнаване и разследване при ТД „Митница“ - Бургас, дружеството е реализирало продажби на 6 545 051,34 кв. м килими на отчетна стойност от 108 621 843,71 лева през 2021 г. и на 4 217 780,11 кв. м на отчетна стойност 71 422 546,06 лева през 2022 г. Счита се, че са налице безспорни основания за възобновяване на КАНД № 280/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен и за постановяване на решение, с което да се отмени Решение № 1398 от 18.07.2024 г., постановено по КАНД № 20247220600280/2024 г. на Административен съд - Сливен и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав, а в случай че се приеме, че са налице основания за произнасяне по съществото на спора, да се отменят решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание за вносителя се явяват адвокат Т. и адвокат Г., които поддържат доводите в молбата за възобновяване и направените искания, като претендират и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касацията - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ - Бургас, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от старши юрисконсулт Г. Р., редовно упълномощена, която оспорва искането за възобновяване по съображения, посочени в писмено становище, с претенция за отхвърлянето му. Не се претендират разноски по производството.

Участващият по делото прокурор счита за законосъобразно първоинстанционното решение, поради което предлага касационната инстанция да го остави в сила.

След като разгледа искането и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

Направеното искане за възобновяване на административнонаказателното производство е допустимо на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, доколкото е направено от лице, по отношение на което е издаден акт по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон - решения на районния и на административния съд, и резултатът от проведените съдебни производство е негативен за правната сфера на дружеството.

Разгледано по същество, искането за възобновяване се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

С Решение № 129 от 02.04.2024 г. по АНД № 1351/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-1309/НП от 30.08.2023 г. на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ - Бургас. С Решение № 1398 от 18.07.2024 г. по КАНД № 20247220600280/2024 г. Административен съд - Сливен оставил в сила Решение № 129 от 02.04.2024 г. по АНД № 1351/2023 г. на РС - Сливен.

Възобновяването по реда на Глава трета, Раздел VIII от ЗАНН е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила порочни административнонаказателни или съдебни актове, когато неправилността им се състои в несъответствие между постановеното окончателно решение и действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно посочените в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН причини.

По силата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълкувателно дело № 3 от 2015 г. на ОСНК на ВКС, новооткритите обстоятелства или доказателства са факти, които са възникнали след приключване на съответното производство или които са съществували преди или по време на разглеждането му, но не са били известни на решаващия орган, защото в материалите по делото са липсвали указания за съществуването им. Според посоченото тълкувателно решение, новооткритите обстоятелства и доказателства не се изчерпват само с онези факти, които променят основно или частично фактическата обстановка на деянието, а отмяна по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти поставят под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното постановление. Нормативно установените условия за възобновяване на административнонаказателните производства на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН са наличие на непълнота на фактическия или доказателствен материал относно обстоятелства, които са от съществено значение за главния факт от предмета на доказване в тези производства, която непълнота не се дължи на небрежност на страната, или съответно на процесуално нарушение на съда и се разкрива след влизане в сила на наказателното постановление, респективно на съдебното решение. Касае се за специфично средство за защита срещу неправилно наказателно постановление, съответно съдебно решение, и то тогава, когато е налице несъответствие между него и обективната истина. Новооткрити обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до издаване на наказателното постановление, не са включени във фактическия материал по административнонаказателната преписка. Новооткрити доказателства по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН са писмени доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити документи относно факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.

Представеното в настоящото съдебно производство писмено доказателство не може да бъде прието като такова в горния смисъл.

От една страна приложеният към искането за възобновяване доклад за фактически констатации не е новооткрито доказателство, тъй като единствено и само отразява факти и обстоятелства, които са съществували в обективната действителност и са били известни на молителя и по тази причина този доклад е било възможно да се изготви както в хода на административната проверка, така и по време на съдебното производство при оспорване на издаденото наказателно постановления. Възлагането от страна на молителя да се изготви доклада в един по-късен момент не му придава качеството на новооткрито доказателство и късното извършване на това действие не може да се ползва от молителя и той да черпи права от това си поведение. В този смисъл не се касае нито за новооткрити факти, нито за новооткрити документи относно факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на този документ, защото както беше посочено, документът е било възможно да бъде създаден в много по-ранен момент и това е зависело само от процесуалното поведение на молителя. От друга страна, отразеното в доклада не е от съществено значение за главния факт от предмета на доказване в основното производство, тъй като нито производственият капацитет на предприятието, нито обемът на реално произведените килими са дали основание за налагане на санкцията, поради което установяването им в който и да е момент не води до промяна на крайния извод.

По горните съображения съдът приема, че представения с настоящата молба документ не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, годно да обоснове възобновяване на административнонаказателното производство.

В заключение съдът приема, че към искането на „М.К. България“ ЕООД, [населено място] не са приложени нови доказателства, които биха могли да променят установените в административнонаказателното и в съдебното производство факти. В този смисъл не са налице предпоставките за възобновяване на производството по КАНД № 280/2024 г. по описа на Административен съд-Сливен, поради което искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Изходът на спора обуславя неоснователност на претенцията на молителя за присъждане на разноски, а при липсата на искане, такива не следва да бъдат присъждани и на ответната страна.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „М.К. България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], за възобновяване на производството по КАНД № 280/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: