№ 292
гр. Стара Загора, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20255500500414 по описа за 2025 година
Производството е на осн. чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.
Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№
14457/12.05.2025г. от ответника /пълнолетният български гражданин/ Р. Г. Д.
от гр.С.З. против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение №
369/21.04.2025г. по приключеното гр.д.№ 2873/2024г. по описа на РС-
Ст.Загора, с което е бил осъден да заплати на 2 бр. ищци /също пълнолетни
български граждани/ В. Н. Р. и В. Ц. В. /и двамата от гр.С.З./ да извърши
съответните ремонтни работи, както и разноските им по делото. Излага
подробни свои фактически и правни оплаквания в тази насока. Счита, че в
атакуваното първоинстанционно Решение било процесуално недопустимо,
немотивирано, необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за които
твърди подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си
теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло първоинстанционно
Решение, като незаконосъобразно и неправилно, и да постанови ново, с което
да отхвърли изцяло предявените против него искове по чл.109 от ЗС, със
законните последици от това. Претендира разноските си пред двете съдебни
инстанции, за което е представил своевременно и списък по чл.80 от ГПК. В
този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и
писмената му Защита по делото.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
1
постъпил общ писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 17298/05.06.2025г.
от 2 бр. ищци /също пълнолетни български граждани/ В. Н. Р. и В. Ц. В. /и
двамата от гр.С.З./, които считат, че направените въззивни оплаквания за
неоснователни, необосновани и недоказани, като излагат подробно своите
фактически и правни аргументи в тази насока. Молят въззивния съд да остави
изцяло без уважение въззивната жалба и да потвърди напълно атакуваното с
нея първоинстанционно Решение, като законосъобразно и правилно, със
законните последици от това. Претендират разноските си пред настоящата
въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на явилия се техен общ
процесуален представител- адвокат. Двамата въззиваеми /ищци/ своевременно
са представили обща писмена Защита в дадения им от съда срок.
Настоящият въззивен ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и
диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, с направените
във в.жалба оплаквания, със становището в общия Отговор на двамата
въззиваеми, като обсъди всички събрани по първоинстанционното и по
въззивното дело доказателства, взе предвид заключенията на единичната,
тройната и повторната единична съдебно-технически експертизи,
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми и
константната практика на съдилищата по аналогични казуси, преценени
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намира за установено и доказано, че въззивната
жалба се явява напълно неоснователна и недоказана от фактическа и правна
страна, че атакуваното с нея изцяло осъдително първоинстанционно Решение
е напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено, ведно със законните последици от това, поради следните
аргументи.
Атакуваното първоинстанционно Решение е по предявен и изцяло
уважен вещен негаторен иск по чл.109 от ЗС от двамата въззиваеми- ищци
против въззивника – ответник /и тримата пълнолетни български граждани от
гр.С.З., ***/, за осъждане на ответник /въззивник/ Р. Г. Д. да извърши ремонт
на изградения вертикален клон от пластмасова тръба, служеща за отводняване
на монтираните умивалници в апартаментите на ищците, като за негова
сметка в присъствието на страните по спора или на техни упълномощени
представители подмени в цялост пластмасовата тръба, минаваща през
жилищата на страните- имот с идентификатор 68850.513.490.6.28 /собственост
на В. Н. Р./ и имот с идентификатор 68850.513.490.6.3 /собственост на В. Ц.
В./. Като по този начин възстанови и отрязаната част в неговия имот с
идентификатор 68850.513.490.6.1 на пластмасовата тръба, който ремонт да
бъде възложен от ответника на избран от него „В и К“ специалист и в
съответствие с одобрените строителни книжа за „Пристройка - префасадиране
източната фасада на жилищен блок с цел разширение на собствените
апартаменти върху 16,40 кв.м.“, за което е издадено строително разрешение №
97/05.07.1993г. и са одобрени проекти на 04.08.1992г. в 2- месечен срок от
влизане на съдебното решение в законна сила.
2
Видно от материалите по първоинстанционното дело, съгласно
разпоредбите на осн. чл.146, ал.1, т.5 във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, РС е
разпределил доказателствената тежест, като по този негаторен иск в тежест на
ищеца - въззивник е било да докаже, че е съсобственик на процесния
недвижим имот /тераса над неговия имот/, че са налице неоснователни
действия, респективно бездействия от страна на ответника- въззиваем, които
му пречат да упражнява своето право на собственост, като в тежест на
ответника - въззиваем е постановено да докаже възраженията си, като
проекто-доклада /респективно доклада/ на РС по делото е приет очевидно без
никакви възражения и от двете страни по делото. Пред РС е била назначена,
изготвена, изслушана и приета единична и съдебно-технически експертиза
/СТЕ/, като по делото на РС са били своевременно представени и надлежно
приети множество писмени доказателства и са събрани поредица от
свидетелски показания, които съдът е обсъдил пълно, детайлно и
взаимосвързано. Предметът на предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС
изисква разпределението на доказателствената тежест между страните по
делото, като в условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да
докаже кумулативното наличие на две задължителни законови предпоставки-
че той е собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни
действия /или бездействия/, които му пречат да осъществява в пълен обем
правото си на собственост /съсобственост/ и произтичащите от това негови
права да владее имота, да се ползва от него и да се разпорежда с него.
Напълно безспорно между страните по делото е, че всяка една от тях е пълен
собственик на помещенията на съответния апартамент на съответния етаж от
тази многоетажна жилищна сграда, като по делото пред РС е било установено
и доказано по несъмнен и безспорен начин от двамата ищци /въззиваеми/ и
втория кумулативно изискуем елемент по чл.109 от ЗС- за извършването на
неоснователни действия от ответника /въззивник/, които да възпрепятстват
упражняването от собствениците /ищци/ да осъществяват собственическите
си права в пълен фактически и правен обем относно въпросната ВиК
инсталация. В тази връзка, както и според т.3 от ТР № 4/06.11.2017г. по тълк.д.
№ 4/2015г. на ОСГК- ВКС- гр.София, за уважаване на процесния негаторен
иска по чл.109 от ЗС е необходимо и достатъчно ищците /въззиваеми/ да
докажат, че неоснователното действие на ответника /въззивник/ им пречи да
упражнява своето собственическо право върху техните отделни недвижими
имоти /апартаменти/ - тоест и че върху тези конкретни недвижими имоти
ответникът е осъществил неоснователно въздействие, чрез действие и/или
бездействие, както и че това действие /или бездействие/ на ответника /техен
съсед/ създава за всеки един от двамата ищци /собственици/ непреодолими
пречки за използването на собствените им имоти, по-големи от обикновените
по смисъла на чл.50 от ЗС. Като фактическата и правната преценка за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
въпрос на конкретика по всяко конкретно дело. Следователно двамата
3
въззиваеми /ищци/ е трябвало да докажат и действително са доказали пред РС,
че са налице неоснователни действия или бездействия, както и че тези
действия /или бездействия/ им създават пречки за използване на имота им, по-
големи от обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС. Защото за да се приеме, че
е налице „неоснователно действие” по смисъла на чл.109 от ЗС, не е
достатъчно същото да е лишено от позитивна административна санкция, но
също така да се установи, че то обективно създава пречки за нормалното
ползване на собствените на всеки един от двамата ищци недвижими имоти.
Наред с това при изследването на втората предпоставка за евентуално
уважаване на процесния негаторен иск по чл.109 от ЗС е от съществено
значение естеството на приетото за неоснователно действие и степента на
неговото отражение върху пълноценното упражняване на правото на
собственост върху засегнатите имоти, преценени кои въздействия са
недопустими от гледна точка на разпоредбата на чл.50 от ЗС, като те се явяват
конкретни по всяко отделно дело. Като в конкретния случай се сочи, че
действията на въззивника /ответник/ са създали преди време и понастоящем
продължават да създават съществени неудобства с оглед претендираното от
всеки един от двамата ищци общо ползване на тази ВиК инсталация в общата
им многоетажна жилищна сграда. Това е доказано по безспорен начин относно
обема и обхвата на правото на собственост на всяка една от страните от
надлежно приети от РС актовете за собственост, одобрените архитектурни и
строителни книжа, изготвени след придобиването на имотите от всяка една от
страните, включително документите за собственост, строителната и ремонтна
документация, съхранявана в трети за делото лица в Община - Ст.Загора, и
други такива. С оглед приетите писмени заключения на 2 бр. съдебни
експертизи пред РС, и предвид писменото заключение и устните пояснения на
вещото лице /специалист по ВиК/ пред настоящия въззивен съд, както и
предвид новоприетите от ОС- Ст.Загора нови писмени доказателства от
страните и от вещото лице /обяснителна записка и разрешение за строеж/,
изложените от въззивника /ответник/ оплаквания за някаква пълно
незаконност на строежа се явяват необосновани, неправилни и
незаконосъобразни. Представените копия на документи не са оспорени от
ответника /въззивник/ по надлежния процесуален ред на ГПК пред РС, същите
са представени и приети като редовни писмени доказателства по делото,
предвид което представените по делото съгласно чл.183 от ГПК заверени
копия се явяват приравнени на представени оригинали на документи по
делото. Представени и приети, като писмени доказателства по делото са
строително разрешение и обяснителна записка към него, както и
удостоверение, издадено от Община - Ст.Загора по местонахождението на
техните процесни недвижими имоти, установяващи по несъмнен и безспорен
начин пълната законосъобразност и документалност на извършеното преди
повече от 30 г. частично преустройство, представляващо префасадиране на
източна фасада на жилищния им блок.
Неоснователни и недоказани се явяват и оплакванията във в.жалба за
4
някакви причинени вреди на жалбоподателя от 2 бр. различни наводнения в
апартамента му /през 2015г. и съответно през 2021г./, причина за които била
процесната отводнителна тръба от ново изградената ВиК система на двамата
ищци /въззивници/, тъй като те се явяват фактически и правно неотносими
към извършените от въззивника /ответник/ противравни действия по
отрязване и запушване на въпросната отводнителна тръбата, в резултат на
които негови противоправни действия фактически е лишил двамата
въззиваеми /ищци/ от фактическата и правната възможност да използват
поставените умивалници в изградените още преди повече от 30 г. изградените
пристройки към общата фасада на жилищната им сграда. Въззивният съд
счита, че по делото пред РС, както и пред настоящия въззивен съд е
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че извършените от
въззивника /ответник/ действия по премахване на процесната тръбата,
мотивирано, законосъобразно и правилно е прието от РС в мотивите на
атакуваното му Решение, че представлява недопустимо нарушение на правото
на собственост на всеки един от двамата въззиваеми /ищци/, което обосновано
е довело РС до изводите му за основателност на предявените процесни искове.
Жалбоподателят счита, че не било доказано и второто задължително
условие за уважаване на негаторен иск по чл.109 от ЗС - че действието на
ответника /въззивник/ пречи на упражняване на правото на собственост на
двамата ищци /въззиваеми/ в пълен обем. Но видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от заключението на изготвената по делото
на РС и на ОС съдебно-технически експертизи се установи и доказа по един
несъмнен и безспорен категоричен начин, че след прекъсване на въпросната
отводнителна тръбата от ответника /въззивник/, поставените в пристройките
на всеки един от общо 2 бр. ищци /въззиваеми/ умивалници въобще не могат
да се ползват по предназначението им. Следователно и предвид
гореизложеното е категорично установено и доказано по делото пред двете
съдебни инстанции, че е налице и втората от законовите предпоставките по
чл.109 от ЗС - наличието на извършени от страна на ответника /въззивсник/
противоправни фактически действия, с които е е пречел и продължава да
пречи и към настоящия момент на пълното упражняване правото на
собственост на всеки един от двамата ищци /въззиваеми/ в техния пълен
фактически и правен обем.
Изложените с въззивната жалба общи твърдения за твърдяна
процесуална недопустимост на постановеното първоинстанционно Решение с
оглед соченото произнасяне на РС свръхпетитутма на Исковата молба, същите
също се явяват напълно неоснователни и недоказани, тъй като съгласно
Искова молба РС е бил сезиран с негаторен иск по чл.109 от ЗС, с които се
иска да бъде осъден ответника /въззивник/ да възстанови отрязаната част от
пластмасова тръба в неговия имот, като с атакуваното първоинстанционно
Решение РС е постановил ответникът /въззивник/ да възстанови за своя
сметка отрязаната част от пластмасовата тръба в неговия личен имот,
обслужваща двете отделни жилища /апартаменти/, собственост на всеки един
5
от двамата отделни ищци /въззиваеми/. Предвид което процесните оплаквания
за някаква процесуална недопустимост на обжалваното първоинстанционно
съдебно Решение, се явяват изцяло неправилни, неоснователни и недоказани.
При извършената от ОС- Ст.Загора въззивна проверка се установи по
един несъмнен и безспорен начин, че въззивните оплаквания на ответника
/въззивник/ се явяват напълно бланкетни и неконкретни, без сочени на
конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не се
констатира и някаква претендирана материалноправна неправилност на
Решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, необоснованост и непълнота на
фактическия материал, тъй като такива не са по никакъв начин дори и най-
общо кредитирани. За да установи фактическата обстановка по своето
приключено гр.дело, РС е кредитирал изслушаните по делото свидетели,
приетите писмени доказателства и заключението на назначената, изготвена,
представена и приета по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
Безспорно и доказано са били установени предвидените в чл.109 от ЗС
законови предпоставки за уважаване на предявения негаторен иск - извършени
от страна на ответника /въззивник/ противоправни фактически и юридически
действия, с които той незаконно е премахнал пластмасова отточна тръба,
идваща от жилищата /апартаментите/ на двамата ищци /въззиваеми/, и
преминаваща през изградената преди повече от 30 г. със законно строително
разрешение пристройка в жилището му. Безспорно с тези свои правни и
фактически действия той е възпрепятствал ползването на умивалниците в
жилищата на всеки един от двамата ищци /възъзиваеми/, изградени в
пристройката на общата им многоетажна жилищна сграда, които са били
направени изцяло според официалните строителните книжа и издаденото
строително разрешение специално за тях.
Горната фактическа и правна обстановка изцяло се потвърждава и от
приетото без никакво възражение от която и да е от страните писмено
заключение на съдебно-техническата ВиК експертиза от въззивния ОС-
Ст.Загора, ведно с текстовите и графичните приложения към нея, и с оглед
допълнителните устни пояснения и допълнения от вещото лице- ВиК
специалист в проведеното второ о.с.з. пред въззивния съд на 04.11.2025г.
Следователно в атакуваното първоинстанционно Решение РС правилно
е констатирал, че са налице всички елементи от фактическия състав на
негаторния иск по чл.109 от ЗС, поради което оплакванията във въззивната
жалба на ответника за наличие на грешка при анализа на доказаните
предпоставки за уважаване на иска по чл.109 от ЗС се явяват неоснователни и
недоказани, както пред РС, така и пред настоящия въззивен ОС. Мотивите на
РС са напълно в съответствие със събраните по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, включително и от
заключенията на приетите по делото технически експертизи, чиито
технически изводи се потвърждават изцяло и от приетата без никакви
възражения от която и да от страните съдебно- техническа ВиК експертиза от
6
ОС- Ст.Загора. В настоящото въззивно съдебно производство не се доказаха
никое от твърденията и оплакванията, изложени във въззивната жалба на
ответника, за конкретни пороци на атакувания изцяло негативен за него
първоинстанционен съдебен акт. В настоящото въззивно съдебно
производство бяха събрани нови писмени доказателства, които по никакъв
пряк, безспорен и категоричен начин не оборват възприетото от РС в мотивите
на атакуваното му Решение фактически и правни констатации, доказателства
и изводи.
Поради което въззвната жалба се явява напълно неоснователна и
недоказана, и следва да се остави изцяло без уважение, като се потвърди в
цялост атакуваното първоинстанционно Решение, като валидно, допустимо,
обосновано и правилно, с всички законни последици от това.
Настоящото въззивно съдебно Решение по вещен негаторен иск по
чл.109 от ЗС, може да се обжалва по касационен ред съгласно правилата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в законния 1- месечен срок от датите на
връчването му на всяка една от страните, чрез настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.272 и 273 от ГПК във вр.
с чл.109, изр.1 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 369/21.04.2025г. по гр.д.№
2873/2024г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7