О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, _____.09.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
като разгледа докладваното
от съдия М.Х.
в.т.д.№588 по описа за
2020г. на ВОС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба вх.№263032/10.08.2021г. от „ФАКТОРЪТ“
ЕООД, гр.Варна, чрез адв.П., за изменение на постановеното по делото решение №260130/16.07.20г.
в частта, с която в полза на молителя са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, като същото се увеличи до 6 234лв.
В молбата се твърди, че неправилно в
полза на ответното дружество са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
за разглеждане на делото пред въззивната инстанция в размер на 1000лв. Дори да
се приеме, че направеното от въззивника възражение за прекомерност е
основателно, то същото следва да се намали до размер от 6 234лв. Искът за
откриване на производство по несъстоятелност не попада в приложното поле на
чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. Изрично в разпоредбата на чл.7, ал.3 от
наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на
стойността на предявените вземания по методиката по ал.2.
Дори да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, то
определения размер на възнаграждението от 1000лв. не е съобразен с фактическата
и правна сложност на делото.
По същество се претендира изменение на решението в частта за разноските в
посочения смисъл.
Ответникът „Консорциум Реми Груп“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Х.,
оспорва молбата като неоснователна. Излага, че при определяне размера на
минималното възнаграждение за процесуално представителство и защита във фазата
на разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност намира
приложение разпоредбата на чл.7,ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. Посочената от
молителя разпоредба е неотносима, тъй като същата се отнася за следващата фаза
на развитие на производството по несъстоятелност, в какъвто смисъл е и
съдебната практика на ВКС.
По същество моли съда да остави без уважение искането.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото намира за установено
следното:
Производството е по реда на 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Консорциум Реми Груп“ АД, гр.Варна срещу
решение №260240/18.09.2020г. по т.д.№127/2020г. на ВОС.
Делото
е приключило с решение №260130/16.07.2021г. Със същото въззивникът „Консорциум
Реми Груп“ АД, гр.Варна е осъден да заплати на молителя „ФАКТОРЪТ“ ЕООД,
гр.Варна направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, като е определил същите в размер на 1000лв., на основание чл.7,
ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. и при приложение на чл.78, ал.5 от ГПК.
Молбата за изменение е подадена в срока за обжалване на решението, а в хода
на производството е представен списък на разноските, поради което искането е
допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Съобразно т. 1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение, е необходимо същите да са
реално извършени, като към списъка следва да се представят доказателства за
плащането им.
В настоящия случай, от представения по делото списък и приложения се
установява, че молителят „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, гр.Варна е упълномощил адвокат за
процесуално представителство за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
като е договорил и заплатил възнаграждение в размер на 7000лв.
Съдът намира, че предмет на разглеждане в производството е молба за
откриване на производство по несъстоятелност, която е неоценяема – няма
определен материален интерес и дължимата за разглеждането й държавна такса е
определена по размер. Предвид изложеното, при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство приложение намира
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. Съобразно същата
присъдения в полза на молителя размер на адвокатско възнаграждение надхвърля
тройния размер на минималното дължимо, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото. Правилото на чл.7, ал.3 от Наредбата е относимо към
производствата по предявяване, приемане и оспорване на вземанията на
кредиторите в производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното, съдът намира че не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта, с която „Консорциум Реми Груп“ АД,
гр.Варна е осъден да заплати на молителя „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, гр.Варна разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1000лв., чрез
увеличението им до 6234лв., поради което искането следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№263032/10.08.2021г. от „ФАКТОРЪТ“ ЕООД,
гр.Варна, чрез адв.П., за изменение на постановеното решение №260130/16.07.20г.
по в.т.д.№588/20г. на ВАпС в частта, с която в полза на молителя са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
1000лв., чрез увеличението им до 6 234лв., на основание чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: