№ 219
гр. Ловеч, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
С Разпореждане № 294 от 11.02.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 2330 по
описа за 2021 година, Ловешкият районен съд е уважил заявлението на „А 1 България“ЕАД,
ЕИК ***, седалище в гр.София 1309, район Илинден, ул.“Кукуш“ №, представлявано от
главен изп.директор Александър Василев Д. и изп.директор Младен Маркоски, за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ЕЛК. АДР. ИЛ., ЕГН **********,
с адрес с.Сопот, ул.“Димитър Пъшков“ № 35 за вземане за следните суми: 449.73 лева- цена
на предоставена мобилна услуга;111.79 лв.- цена по договор за изплащане; 19.99 лв.- цена на
закупено устройство; неустойка в размер на 52.47 лв.- три стандартни месечни такси за
мобилни услуги за № ********** и 79.98 лв.- три стандартни месечни такси за мобилни
услуги за № ********** и 2.00 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения,
ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. да изплащането им и 36.38 лева разноски, като
ОТХВЪРЛИЛ заявлението относно претендираната неустойка до сумата от 794.52 лева и за
258.56 лева – обезщетение за забава.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А 1 България“ЕАД, ЕИК ***,
чрез пълномощника му– юрисконсулт П. П., с която е обжалвано като незаконосъобразно в
отхвърлителната му част.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, който е приел, че неустойката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и че излиза извън присъщата обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция
1
Изтъква, че неустойката е начислена поради срочния характер на договора, с който
длъжникът е обвързан и заради който е получил преференциални цени за същите услуги,
които при безсрочни отношения би получил на други цени. Отхвърлянето на заявлението
относно неустойките за прекратяване на срочните договори поради изложените от РС
мотиви, обезсмисля предлаганите от оператора отстъпки и поставя дружеството в
неравностойно спрямо абоната положение. Посочва, че при сключване на договора абонатът
се е съгласил с условията на договора и го е подписал при тези условия.
Счита, че със своята практика съдът поощрява недобросъвестната страна по договора,
като дава възможност да се възползва от облагите на срочността на договора и
същевременно да не подлежи на санкция при нарушаването ѝ.
Поддържа, че операторът има право да претендира цени за отстъпки на устройства,
предоставени на абоната с оглед минималния срок на тарифно обвързване или цена на
оборудване, което същият не е върнал след края на срока на договора, въпреки че същото му
е предоставено за използване само с оглед заявената услуга.Не споделя извода на съда, че
това е скрита неустойка и че нарушава добрите нрави.Вредата, която нанася абоната на
дружеството, когато откаже да върне оборудването, е непосредствена и за оператора няма
друга възможност, освен да претендира цената на това оборудване като своеобразна
компенсация.
Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се разпореди
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
претендираните суми.
Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 22.02.2022 г., а частната жалба
с вх.№ 1757/28.02.2021, е подадена от легитимирано лице и срокът по чл.418,ал.3 от ГПК за
обжалване е спазен, поради което съдът приема, че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и
ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
пред Ловешкия районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *** срещу
длъжника ЕЛК. АДР. ИЛ. от с.Сопот, за парично вземане в размер на: 1376.00 лева главница
и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 258.56 лева, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане на
задължението. Претендирани са и разноски- държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Ловешкият районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.411,
ал.2, т.1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба и допълни
обстоятелствената част от заявлението, като посочи: съществените характеристики на
договорите, по които търси изпълнение, цени,, условия за плащане, кои вноски не са
платени, какво представлява отделната сума за закупено устройство, датата на прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги, механизма на формиране на неустойките и др.
2
Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че претендираната сума
общо в размер на 1376.00 лева е дължима по общ рамков Договор с № ********* от
12.01.2018 г. и са начислени задължения по партида № М4500712. Според условията на
договора всички последващи приложения за услуги и договори за устройства на изплащане
реферират към него. В следващия текст е посочен обаче друг номер на партидата на
клиента.
Заявителят е изброил електронните съобщителни услуги, които е предложил на
потребителя като Приложения с № 1 към рамковия договор, подписан на 12.01.2018 година.
Посочил е, че договор с № ********* за всички услуги по партида № М4500712 е прекратен
на 16.01.2020 г. Прави впечатление, че 2-годишният срок на договора е изтекъл. В
уточняващата молба от 30.12.2021 г. заявителят се позовава и на договор за мобилен
интернет, предоставен на мобилен № **********, както и на договор за продажба на
изплащане от 16.05.2018 г., които не са приложени към договора, с което не е изпълнил
изискването на чл.410, ал.3 от ГПК.
Жалбата е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане на база
фактическите твърдения на кредитора заявител, както и да се установява изискуемостта му
(ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВСК). Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът
е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд за
неоснователност на заявлението в частта за претендираните неустойки и обезщетение за
забава.
В случая заявителят твърди, че договорът е срочен- 2 годишен, сключен е на
12.01.2018 г., но търси неизпълнение за периода от 22.08.2019 г. до 01.03.2020 г., като не е
ясно ако договорът е станал безсрочен, то по какъв начин е прекратен от заявителя на
16.01.2020 г., тъй като длъжникът следва да бъде уведомен за това съгласно чл.87, ал.1,
изр.2 от ЗЗД. Едностранното прекратяване на договора при условията на чл. 54. 12 от
приложените ОУ по своята същност представлява разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД, но
тъй като се касае за договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие
само занапред, а по силата на чл.88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката има компенсаторен характер.
Приложените към заявлението Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България“ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни надземни мрежи на
„А1 България“ЕАД по стандарти GSM,UMTS и LTE не са били действащи към датата на
сключване на договора- 12.01.2018 г. , затова не могат да намерят автоматично приложение
към вече сключен индивидуален договор и не могат да породят за абоната задължение за
3
плащане.
Настоящият въззивен състав счита обаче, че заявителят не е отстранил
нередовностите в заявлението и не е изпълнил указанията на районния съд, тъй като от
допълнителната молба не става ясно по какъв начин са формирани претендираните
неустойки. Посочена е цената на продадените устройства, срока за изплащане и
погасителните вноски, както и неплатените вноски, но няма информация относно цената на
тези устройства без преференциите. В някои от приложенията е вписано, че операторът има
право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на оператора, но такъв също не е представен, нито е цитиран.
Въззивният състав споделя изцяло изводите на заповедния съд относно задължението
за неустойка. РС Ловеч е присъдил неустойки в размер на три стандартни месечни такси за
мобилни услуги за два номера, като е приел, че в този размер неустойката компенсира
вредите на мобилния оператор от прекратяването на договора.
По отношение на заявените неустойки, представляващи отстъпки от абонаментния
план за остатъка от срока на договора, правилно е приел, че те не съставляват вреда от
неизпълнението за оператора, получаването им надхвърля тяхната обезпечителна и
санкционна функция, поради което са нищожни като противоречаща на добрите нрави.
Съдът се е позовал и на постановките в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Правилно е и становището на съда, че неустойката, заявена като разлика между
стандартната цена на предоставеното мобилно устройство (която както беше посочено по-
горе никъде не е отразена) и цената на устройството с отстъпка, се явява неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Наред с това, основателни са изводите, че тази неустойка е част от
съдържанието на договора за електронни услуги, но урежда отношенията между страните по
друг договор- този за лизинг, който има различен предмет и уговорената в него цена не
може да бъде променяна едностранно от оператора.
Заявената неустойка като част от пазарната стойност на крайните устройства
(закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент също се явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от
ЗЗП. По начина, по който е уговорена неустойката за невърнато устройство, се създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Тя
противоречи на добрите нрави, защото излиза извън обезщетителната си функция, тъй като
освен цената на предоставеното устройство (и лихва), операторът претендира и неустойка,
която не е съобразена дори с условията на договора (напр.трикратния размер на месечните
такси). Наред с това, има неяснота относно начина на формиране размера на тази неустойка.
Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е
невъзможността да се индивидуализира размерът на обезщетението за забава по всяко от
вземанията, тъй като е посочено общо, поради което не може да бъде определено в
заповедното производство и също следва да се отхвърли.
Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил
4
законосъобразен съдебен акт в обжалваната част, който следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 294 от 11.02.2022 година, постановено по
ч.гр.дело. № 2330 по описа за 2021 година на Районен съд Ловеч, в частта, с която е
отхвърлено заявлението на „А1 България“ЕАД, ЕИК ***, гр.София за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника ЕЛК. АДР. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: област Ловеч,
с.Сопот, ул.“Димитър Пъшков“ № 35, за вземане за неустойка за разликата над 134.45 лева
до сумата от 794.52 лева и за 258.56 лева – обезщетение за забава.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5