РЕШЕНИЕ
Номер 1421 26.07 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІІ
наказателен състав
На двадесет и трети юли 2019 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдията
АН
дело номер 801 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
341494-F374141/13.06.2018г. на Заместник Директора на ТД на
НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „И. А.” ЕИК ******* е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. за извършено нарушение по
чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
341494-F374141/13.06.2018г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на ЕТ „И. А.” ЕИК е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. за извършено
нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1
от ЗДДС.
Жалбоподателят ЕТ „И. А.” чрез пълномощника
си по делото адв. Й., твърди, че обжалваният административен акт е необоснован
и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.
Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив
чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е
издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на 13.01.2018г. в
10.30чаяса на търговски обект – преносима маса, находяща се в гр. Стамболийски
ул. Марица, Общински пазар., стопанисван от същия същият, в качеството си на
задължено лице извършва продажба на стоки без функциониращо ФУ. На клиент,
закупил месо на е издаден фискален бон от регистрираното в НАП ФУ, което не е
представено на проверяващите, тъй като било с паднала батерия.
Видно от приложения към административната
преписка Акт за установяване на административно нарушение № F374141/22.02.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за
посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство
актосъставителят С.С.П. изцяло потвърждава изложените в него констатации.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на ЕТ „И. А.” административно нарушение по чл. 7, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен
извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от
субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от приложените
писмени доказателства по делото, а именно АУАН, протокол за извършена проверка,
справка за регистрирано ФУ, обяснения.
Не на
последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност
не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН
констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е
необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените
констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто
и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните Наредба
и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички реализирани продажби.
Относно наведените в жалбата и съдебно
заседание възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни, тъй като
видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в
достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на
извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз
основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на
жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест
безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се
приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото
на защита на жалбоподателя.
На следващо място правилно е била
ангажирана административната отговорност на едноличния търговец за
реализираната продажба, тъй като тя отговаря на всички изисквания на Наредба
Н-18/13.12.2006г. В тази
връзка следва да се посочи, че същата е реализирана в търговски обект на общински пазар и от
името на търговеца, а не на физическо лице-производител. Последните, по смисъла
на чл.4 от същата Наредба са изключени от приложението й, но само ако не
предлагат за продажба продукцията си във или от търговски обекти в
лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на
Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин,
склад или други подобни. Настоящият случай е именно такъв, поради което и
правилно е било преценено, че е налице продажба, извършена от търговеца с
нефукциониращо ФУ. По отношение на последното обстоятелство, видно от
текстовете и на АУАН, и на НП не се твърди, че липсва регистрирано устройство,
а че същото не функционира. Тоест не е налице неправилна квалификация на
вмененото нарушение.
Не на последно
място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по
отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за
първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №
1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В
конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е
първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но
като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото –
неправилното отчитане на продажбите за определен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид
обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние
вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра
търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане
на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност,
не на последно място и чрез използването на функциониращо ФУ, крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира
като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.
Предвид изложеното, съдът намира, че
атакуваното Наказателно постановление № 341494-F374141/13.06.2018г. на
Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „И. А.” ЕИК е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като обосновано
и законосъобразно, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до
размера на наложените наказания „Имуществена санкция” от 3 000лв. то същата е
наложена в размер на минимално предвидения размер, при правилна преценка на
обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият
орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този
размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.
По делото не
се твърдят други, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и издаване на НП, освен обсъденото по-горе.
За изложените изводи съдът съобрази всички
доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар
Н.Т.