О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                 № 784

08.06.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                   ХРИСТО  ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Илиев в.ч.гр.дело №877  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи  кредит  България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт  Р.  И., срещу разпореждане  от  28.04.2020г.  на  Районен съд- Пловдив  по ч.гр.д. №3538/2020г. по описа на ПРС, II  бр.с-в, включено  в  Заповед  №2034  от  28.04.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК,  с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника  С.С.Я., ЕГН **********, в частта  му  за сумата от 800,32 лв.-  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги.  В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи  кредит  България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу  С.С.Я., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от 10.02.2018г., както следва: 786,42 лева -главница; 199,38 лева-  договорна  лихва;  87,56  лв.- лихва за  забава   и  800,32  лв.-  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги. 

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираното  вземане  за  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги, районният съд е приел, че в  тази  му част искането  противоречи  на  закона-  чл.10а, ал.2  от  ЗПК,  както  и  че се заобикаля  забраната  на  чл.19, ал.4 и  ал.5  от ЗПК.   

Жалбата  срещу  така  постановеното  разпореждане  е    неоснователна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.2  и  т.3  от ГПК  не  може да  се  издаде  заповед  за изпълнение,  ако  искането  е  в противоречие  със закона  или с  добрите нрави,  както  и  ако  искането се основава  на неравноправна  клауза  на  договор,  сключен с потребител,  или  е  налице  обоснована вероятност за това. 

Съгласно разпоредбата  на  чл.10а, ал.2  от  ЗПК  кредиторът  не  може да изисква  заплащане  на такси  и комисиони  за действия,  свързани  с  усвояване  и  управление  на кредита.  В случая  в договора  за  кредит  е  предвидено  заплащане  на  възнаграждение  за  „допълнителни  услуги“- приоритетно  разглеждане  и  изплащане на  кредита,  възможност  за  отлагане,  намаляване  и  смяна на  дата  на  падеж на погасителни  вноски  и  улеснена  процедура  за  получаване  на  допълнителни  парични средства.  Според  настоящия  състав  на съда  така   посочените  в договора  за кредит  допълнителни услуги,  за които  е  предвидено възнаграждение,  се  отнасят  за  действия по усвояване  и  управление  на кредита,  за  които  разпоредбата  на  чл.10а, ал.2 от ЗПК  забранява  събиране  на  такси  и  комисионни  от кредитора.   При това  положение  следва  да  се приеме, че  целта  на  посочената договорна  клауза  е  да послужи  като  допълнително  възнаграждение  за кредитора  за  предоставянето  на  сумата /т.нар.  скрита  възнаградителна  лихва/,  уговорена в  противоречие  с  добрите  нрави  /принципите  на справедливостта  в гражданските  и  търговските  отношения/  и  с разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК.   Ето  защо  по  отношение  на  посоченото  вземане  заявлението  за  издаване на  заповед  за  изпълнение  правилно  е  било  отхвърлено.

Предвид  горното  обжалваното  разпореждане  следва  да  бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане  от  28.04.2020г.  на  Районен съд- Пловдив  по ч.гр.д. №3538/2020г. по описа на ПРС, II  бр.с-в, включено  в  Заповед  №2034  от  28.04.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК,  с което е отхвърлено заявлението на „Профи  кредит  България" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника  С.С.Я., ЕГН **********, в частта  му  за сумата от 800,32 лв.-  възнаграждение  за  закупен  пакет  за допълнителни  услуги. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                       

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: