РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110115069 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен в условията на първоначално субективно
пасивно съединяване от М. Й. ЗЛ. срещу Г. Д. Г. и Б. АНГ. Г. негаторен иск с правна
квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да демонтират външното тяло на
климатика, поставен на фасадите на двете съседни сгради в *, а именно вх. „*“ и вх. „*“, ет.
*, между ап. * и ап. * в същите сгради, както и металните стойки за закрепването му.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на ап. 6, находящ се в *.
Ответниците притежавали в СИО ап. *, находящ се в *. Сочи се, че ответниците през м. юли
2021 г. монтирали външно тяло на климатик, който поставили на фасадата на двете съседни
сгради – вх. * и вх. *, на ет. *, между остъклените тераси на апартаментите на ищеца и
ответниците, по начин, който възпрепятствал на ищеца реално да има достъп до
остъклението му от външната страна, тъй като външното тяло на климатика е бил плътно
прилепено до неговия прозорец. Липсвало разстояние между външното тяло и прозореца на
ищеца, което необосновано препятсвало достъпа на ищеца до него и го е поставяло в
невъзможност да го почиства регулярно от натрупания прах. Сочи се още, че монтажът
благоприятствал появата на гълъби, които постоянно кацали и стояли на външното тяло на
климатика. Между прозореца на ищеца и външното тяло на климатика вече имало
образувани паяжини и попадали пера и листа. Прозорецът вече бил замърсен от
изпражненията на гълъбите. Поддържа се още, че външното тяло на климатика е поставен
върху фасадата на вх. *, в който се намирал собствения на ищеца апартамент и по този
начин ответниците препятствали бъдещите планове на ищеца за саниране на жилището,
включително и смяната на дограма и др. ремонтни дейности. Твърди се, че ищецът се опитал
да уреди спора извънсъдебно, като е изпратил покана до ответниците, които от своя страна
поставили върху външното тяло на климатика приспособления против гълъби, които
допълнително ограничили видимостта на ищеца през остъкления прозорец, но по никакъв
1
начин не разрешили основния проблем – достъпът му до външното остъкление и фасадата
на сградата, обслужваща неговия имот.
По същество се излага, че външното тяло на климатика, собственост на ответниците,
създава изключителни неудобства и пречи на правото на собственост на ищеца, на
обичайния начин на използване на неговия имот.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който
оспорват иска като неоснователен. Не се оспорва, че ответниците са съпрузи, както и това,
че притежават в СИО ап. *, находящ се в *. Не се оспорва, че през м. юли 2021 г. между
остъклените тераси на съседните апартаменти, притежавани от страните, ответниците са
монтирали външно тяло на климатик. Твърди се обаче, че монтираното външно тяло на
климатика на фасадата на блока по никакъв начин не създава пречки по-големи от
обикновените на ищеца при упражняването на правото му на собственост върху
притежавания от него апартамент в съседния вход, още повече че монтажът е извършен от
специалисти след оглед на място и след запитване до общината. Твърди се, че по време на
монтажа ответниците са водили разговори с ищеца, но последният не е поставил въпроса за
външното тялото на климатика като потенциална пречка за упражняване на правото му на
собственост върху неговия имот.
По същество се моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и се
претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П.Н., чрез който поддържа предявения иск.
Ответниците, редовно призовани за същото съдебно заседание, явяват се лично.
Оспорват иска и поддържат депозирания писмен отговор. Инвокират възражение за
прекомерност на договорения в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатски
хонорар.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори между страните, че ищецът е собственик на ап. № *, находящ се в *,
който факт се констатира и от ангажирания нотариален акт /л. 6/; че ответниците са съпрузи
и са придобили по време на брак ап. № *, находящ се в *, който факт се констатира и от
представената справка от АВ /л. 7/; че през м. юли 2021 г. между остъклените тераси на
съседните апартаменти, притежавани от страните, ответниците са монтирали външно тяло
на климатик.
От експертното заключение по назначената СТЕ се констатира, че климатичното
тяло, монтирано между двата апартамента на ет. *, вх. * и вх. *, е максимално доближено до
остъклената част на терасата на ап. № 6. Външното климатично тяло е с размери 780 см
/ширина/ х 550 см /височина/ х 290 см /дължина/, което представлява 0.43 кв. м. обща площ
на самото тяло. Заеманата площ на фасадната стена на ап. № * от вх. * е 0.20 кв. м.
Установява се от заключението по несъмнен начин, че монтажът на климатичното тяло
препятства санирането на ап. № 6, ет. 2, бул. „Ц. О.“ № *. Климатичното тяло е пречка да се
извърши монтаж на топлоизолационна система: грундиране на основата с
дълбокопроникващ грунд; монтаж на топлоизолация от */*/вата или друг изолационен
продукт /2-5-8-10 см/; направа на шплаковка с мрежа върху топлоизолационен материал;
направа на екстериорна мазилка по фасади. Констатира се още, че климатичното тяло би
попречило в случай на смяна на дограма с по-широк профил от използвания при
остъкляването, което е изпълнено в момента, тъй като външното климатично тяло е много
2
доближено до стъклопакета на съществуващата дограма. Разходите за демонтаж на
климатичното тяло възлизат на 405.00 лева с ДДС. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа
заключението си.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водения от ищеца
свид. В. З. – майка на последния – от чиито показания се констатира, че външното тяло на
климатика е поставено на около 1 см от остъклението на терасата, което създава сериозни
пречки за почистването на прозореца от външната му страна. Отделно, вещта засенчвала
видимостта, доколкото половината прозорец бил покрит от външното тяло на климатика.
Последното било обект на птици, които ежедневно с изпражненията си цапали остъклението
на ищеца. Между остъклението и външното тяло на климатика се събирали листа, прахоляк,
пера, които е било невъзможно да бъдат почистени поради близостта на вещта до терасата
на ищеца и половината прозорец стоял мръсен. Остъклението откъм външното тяло на
климатика не се отваряло, като почистването преди да се постави вещта – предмет на иска –
се осъществявало спокойно и без проблеми от съседното крило. Сградата, в която е
ситуиран апартаментът на ищеца, била несанирана, като тръбите на климатика минавали
през несанираната част. Свидетелката нищо не може да каже за шума, който издава
климатикът.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Правото на собственост е абсолютно и неограничено вещно право, което задължава
всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствената вещ,
а собственикът не е длъжен да търпи, каквото и да било действие, което се извършва без
негово съгласие, поради което всяко пряко или косвено въздействие върху вещта на
собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Един от
начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във
възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните
искове за защита на правото на собственост. Тези петиторни искове по действащото право
са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС; негаторният по чл. 109 от ЗС; конститутивният по
чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал .1 от ГПК. Собственикът прибягва към всеки
от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това
кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.
Искът, с който е сезиран настоящия съдебен състав, е с правна квалификация чл. 109
от ЗС, т. нар. негаторен иск /actio negatoria – отрицателен иск/. В Закона за собствеността
той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с
горепосочените искове – положителния ревандикационен иск /vindicatio rei/ и
конститутивния иск за определяне на граници /actio funium regundorum/. Накърнените
вещни права, които са обект на защита на негаторният иск, не са предмет на делото, а имат
значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС, но те остават вън от предмета на делото
/по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск, като иск
за защита на собствеността или друго ограничено вещно право, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет
на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по предявения негаторен иск с
правна квалификация чл. 109 от ЗС, ищците следа да докажат по несъмнен начин в
3
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на петиторния осъдителен иск: 1./ че са титуляри на правото, чието
упражняване се смущава от поведението на ответниците; 2./ неоснователността на
действията на ответниците по негаторния иск; 3./ създаването на пречки за титуляра на
вещното право на собственост да упражнява правомощието си ползване в неговия пълен
обем, както и 4./ причинната връзка между пречките за упражняване на правото на
собственост и поведението на ответниците. Ако действията на ответниците са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки неоснователността на
действията същите не създават пречки на титуляра на вещното право, като преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това, са недопустими, е
конкретна по всяко дело. В тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 по
описа за 2015 г. на ОСГК на ВКС неизчерпателно са посочени няколко примера, а именно
такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Други такива случаи са например,
когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното от ищеца – да докажат своите дилаторни и перемпторни
възражения.
По делото не се спори, а и по несъмнен начин се установи от представения
нотариален акт № * г. по описа на нотариус С. Ч., вписан в НК под рег. № *, с район на
действие РС-Варна, че ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху
процесния апартамент № *, находящ се в *, като транслативната сукцесия е осъществена
посредством договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в цитирания
официален свидетелстващ документи /нотариален акт/.
Не се спори, че през м. юли 2021 г. между остъклените тераси на съседните
апартаменти, притежавани от страните, ответниците са монтирали външно тяло на
климатик, който факт се констатира по несъмнен начин и от приобщеното експертно
заключение по назначената СТЕ, което съдът кредитира, като компетентно изготвено,
пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните.
По делото не е установено да е налице решение на общото събрание /ОС/ на етажната
собственост /ЕС/ в сградата, находяща се в *, въз основа на което ответниците да монтират
външното тяло на климатичната инсталация, обслужваща техния апартамент, на фасадната
стена на сградата. Фасадната стена е обща част на сградата по арг. от чл. 38 от ЗС, поради
което монтирането от страна на ответниците на външното тяло на климатичната инсталация,
обслужваща техния апартамент, без решение на ОС на ЕС за това, съставлява
„неоснователно действие“ по смисъла на чл. 109 ЗС, доколкото е в разрез с разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10, б. „и“ от ЗУЕС.
Осъществените от ответниците действия, изразяващи се в монтирането през месец
юли 2021 г. на външното тяло на климатичната инсталация, обслужваща техния имот –
апартамент № *, на фасадната стена между двете съседни тераси на сградата на бул. „Ц. О.“
№ *, вх. „*“ и вх. „*“, ет. *, са причина за това ищецът да не може да ползва недвижимата си
вещ в пълен обем. От ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на свид. В. З., които
съдът кредитира като обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, цененни при условията на чл. 172 от ГПК, имайки предвид
възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, доколкото е роднина по права
4
линия от първа степен на ищеца, се констатира по несъмнен начин, че ответниците са
ограничили възможността ищецът да почисти остъклението на терасата в цялост – в
частност прозореца, гледащ към терасата на ответниците, който се констатира, че се
замърсява често от изпражненията на птиците, които кацат върху климатичното тяло.
Показанията на свид. В. З. са в унисон с експертното заключение. Вещото лице сочи, че
външното тяло на климатика е максимално доближено до остъклената част на терасата на
ап. № *. Отделно, монтажът на климатичното тяло препятства санирането на ап. № *. Във
връзка с монтирането на климатичното тяло не може да се извърши монтаж и на
топлоизолационна система. Поставеното външно тяло е пречка и за смяната на дограмата с
по-широк профил от използвания при остъкляването, което е изпълнено в момента, тъй като
е много доближено до стъклопакета на съществуващата дограма на ищеца /на около 1 см/.
По делото е констатирано още, че поставеното климатично тяло смущава и видимостта от
балкона, доколкото заема половината от прозореца, гледащ към съседната тераса на
ответниците.
Пречките са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответниците.
Анализът на доказателствата по делото обосновава категоричен извод, че
извършеното от двамата ответници неоснователно въздействие по отношение на имота на
ищеца е от такова естество, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на
собственост върху ап. № 6 в пълен обем, включително и смущава упражняването на това му
право, което обуславя основателността на предявения петиторен иск по чл. 109 от ЗС.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В полза на ищеца следва да
се присъдят 50.00 лева за държавна такса; 250.00 лева за депозит за вещо лице по СТЕ и
400.00 лева за адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна помощ и
съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението на ответниците за прекомерност на договорения хонорар е частично
основателно. Договореният хонорар надхвърля със 700.00 лева нормативноустановения
минимум от 300.00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, имайки предвид, че цената на иска е 404.64 лева – стойността
на разходите за материали и труд за премахването на климатичното тяло, като тази разлика
над минимума до договорените 1 000.00 лева се явява прекомерна, поради което следва да
бъде редуцирана с 600.00 лева, имайки предвид действителната фактическата и правна
сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие от страна на адв. П.Н..
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 от ЗС, Г. Д. Г., ЕГН ********** и Б. АНГ. Г., ЕГН
********** и двамата с адрес: * да премахнат външното тяло на климатика, поставен на
фасадите на двете съседни сгради в *, а именно вх. „*“ и вх. „*“, ет. *, съответно между ап.
№ * и ап. № * в същите сгради, както и металните стойки за закрепването му.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. Д. Г., ЕГН ********** и Б. АНГ. Г.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: * да заплатят на М. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, бул. „Ц. О.“ № *, ет. *, ап. * сумата в общ размер от 700.00 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които: 50.00 лева – държавна такса;
250.00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ и 400.00 лева – адвокатски хонорар.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6