Р Е Ш Е Н И Е №262144
02.08.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8884 по описа на същия съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искова молба на К.К.Я., ЕГН **********,***, депозирана
против Ц.Б.А., ЕГН **********,***, с искане по смисъла на чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите.
Според изложеното в исковата молба, между
страните имало неформален устен договор, по силата на който ищецът поел
задължение да извърши определена работа – техническо обслужване и смяна на
части ( ремонт ) на лек автомобил марка
Форд, модел Фокус, с държавен контролен номер ** ********** , собственост на
ответника. Ремонта бил извършен : били сменени два семеринга , гарнитура ,
капак и клапани , инжекцион , предни шарнири и стабилизираща щанга и биалети ,
ремонт на горивна помпа и стартер.
Ищецът закупил и вложил в автомобила
сменените резервни части , като общата стойност на ремонта, включително на положения труд, била 1049 лева. Тя останала неплатена от
ответника , затова се иска да се осъди А. да заплати на ищеца сумата, ведно със
законнната лихва от датата на подаването
на исковата молба- 21.07.2020 до окончателното изплащане на вземането , както и
разноските по спора.
Ответникът
оспорва иска, отрича съществуването на договора. Евентуално, навежда доводи за некачествено
изпълнена работа , която той не приел. Моли се иска да бъда отхвърлен.
Вещото лице по проведената автотехническа
експертиза дава заключение, че стойността на описаните в исковата молба труд и
материали е общо 1315.42 лева.
Допустим осъдителен иск с правно основание
чл. 266 от Закона за задълженията и договорите.
По
същество, съдът съобрази следното:
В хипотеза по чл. 266 от ЗЗД , ищецът следва
да докаже съществуването на договор между страните. В тежест на ответника е да
посочи и докаже дали е направил възражения против некачественото изпълнение на
възложената от него работа, тоест, че е изпълнил задължението си по чл. 264 от ЗЗД; ако не е направил такива , работата се счита приета.
За
сключването и изпълнението на договора са разпитани свидетелите Ю., А. и В.;
предвид стойността му, отсъства забрана
по смисъла на чл. 164 от ГПК тези факти да се установяват чрез гласни
доказателства. Според свид. Ю., „форда го бяха докарали с пътна помощ, имаше проблеми с двигателя , К.
го направи. ……. човека дойде с едно момиченце , взе си колата и си
замина.Колата беше в изправно състояние.“ Така и показанията на свид.А., която
не отрича извършването на ремонт от
ищеца, но твърди същият да е изпълнен със забава; признава липсата на
плащане. Според свидетелят В., той лично е закарал л.а . Форд до „на К. в
гаража“, тъй като автомобил не могъл да се движи на собствен ход. Съдът
кредитира свидетелските показания, включително и част от тези на свид А. , като
обективни , и затова приема , че има договор между страните да се извършат от
ищеца определени ремонтни работи по лекия автомобил. Отново от показанията на
свидетелите Ю. и В. личи, че работата е била извършена, а на свой ред,
ответникът не доказва вън от съмнение да е възразил срещу некачествено
изпълнение.Свидетелят А. твърди дефект на автомобила, но настъпил след като
същия вече е бил у ответника след ремонта и то – „докаран на собствен ход „.
Показанията й обаче следва да се оценяват в светлината на чл. 172 от ГПК, като
съпруга или бивша съпруга на ответника , с когото имат две деца от брака си.
Тези показания остават изолирани, тъй като не кореспондират с твърденията на останалите свидетели по делото
, че ремонта е бил извършен.Дори да се приеме , че автомобила е дефектирал
впоследствие , не се установява по никакъв
начин какъв точно е дефекта и
дали същия е в причинноследствена връзка с евентуално некачествено извършен от
ищеца ремонт .
Цената на вложените от ищеца части също
подлежи на репариране - след като не е
договорено друго по смисъла на чл. 259 от Закона за задълженията и договорите,
изпълнителят е длъжен да извърши работата със свои средства, включително
резервни части, при което има и право да претендира пазарната им или договорената им
стойност. Затова е без значение за изхода на спора откъде и с какъв документ
ищецът се е снабдил със вложените в ремонта части. Искът е основателен.
Доколкото обаче няма достатъчни данни за размера
на иска , в частност – за стойността на положения труд, на основание чл. 162 от ГПК ползва заключението на вещото лице М., което намира за обосновано и компетентно изготвено; дадените там стойности
надхвърлят размера на претенцията , при което искът ще се уважи изцяло.
Разноските по спора се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на
спора.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Ц.Б.А., ЕГН **********,*** да заплати
на К.К.Я., ЕГН **********,***, сумата от 1049 лева – главница, представляваща
цена по неформален договор за изработка -
ремонт на лек автомобил марка Форд, модел Фокус с държавен контролен
номер ********, ведно със законнната
лихва от датата на подаването на исковата молба- 21.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането , както и разноски по спора в размер на 620
лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ