Р Е Ш Е Н И Е
№ 491/15.3.2023г.
Град Пловдив, 15.03.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3254 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Г.Г.Б. *** срещу решение № 2058 от 03.11.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 4773 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 22-0329-000378 от 08.06.2022 г.
на младши контрольор при РУ Раковски към ОДМВР Пловдив, с което на Г.Г.Б., ЕГН **********,***,
на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради нарушение на принципа
non bis in idem. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление или евентуално
връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът не взема становище
по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока
по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите
са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства, не се
оспорват от жалбоподателя и въз основа на тях несъмнено е установено, че
жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на посочените
ден, част и място. При извършената служебна проверка районният съд е
констатирал, че правилно е индивидуализиран нарушителят, ясно и точно са
описани фактите и доказателствата относно извършеното нарушение, АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита
на нарушителя, правилно са посочени нарушените и санкционните норми. Прието е
още, че в АУАН и в наказателното постановление нарушението е описано ясно и
недвусмислено, при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд не е налице маловажност
по смисъла на чл.28 ЗАНН, защото случаят не се отличава от останалите случаи с
идентична фактическа обстановка. Правилно е наложена санкция по реда на чл.174,
ал.1, т.2 ЗДвП, която е в твърд размер по закон и не съществува възможност за
нейното редуциране. Според районния съд не е налице наказание за същото деяние,
наложено с влязъл в сила съдебен акт по н.о.х.д. № 3095/2022 г. на ПРС, защото
по това дело Б. е осъден за управление на МПС с наркотични вещества по чл.343б,
ал.3 НК, което е различно престъпление от престъплението по чл.343б, ал.1 НК,
визиращ управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Именно защото концентрацията на алкохол в кръвта на Б. е под 1,2 на хиляда,
няма как да му бъде наложено наказание по НК и той е наказан по административен
ред.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички събрани доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение, включително и относно липсата на
нарушение на принципа non bis in idem, като в тази насока е обсъдено представеното
споразумение между касатора и Районна прокуратура Пловдив, поради което и на
основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Одобреното по
н.о.х.д. № 3095/2022 г. на ПРС споразумение касае извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 НК за това, че Б. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, докато с издаденото наказателно постановление на Б. е наложено
административно наказание заради управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 до 1,2 промила. Т.е., при управлението на МПС на 28.05.2022 г. в
град Раковски Б. е осъществил престъпление и административно нарушение,
съответно и отговорността е реализирана по реда на НК за престъплението по
чл.343б, ал.3 НК и по реда на ЗАНН за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2058
от 03.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 4773 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.