РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Кюстендил, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Ивайло Илиев
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно
административно наказателно дело № 20211500600485 по описа за 2021
година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство” вр. чл.378, ал.5
НПК .
Образувано е по въззивна жалба от адв.К.С., защитник на обв.Д. АЛ. Г. срещу решение
№ 260199/06.07.2021 г. по описа на Кюстендилски районен съд, постановено по АНД № 1301/2020
г. по описа на този съд. С посоченото решение Г. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност на
осн. чл. 78а НК, и му е наложено административно наказание по „глоба“ в размер на 2000 лв. Със
същото решение са му възложени и разноските по делото.
В жалбата са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение. Моли се за отмяна на осъдителното решение и постановяване на ново, с
което Г. бъде оправдан.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Защитникът на подс.Г.- адв.К. С. поддържа въззивната си жалба пред окръжния съд.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал,
след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.
334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на решението,
1
счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
С атакуваното решение, постановено по диференцираната процедура на глава ХХVІІІ
НПК обв. Г. е признат за виновен в това, че на *** г. в гр. *** в сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Кюстендил е потвърдил неистина в 2 бр. декларации, които по силата на чл.141 ал.2 ЗДП се дават
пред орган власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- престъпление по чл. 313,
ал. 1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, за което и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева. С
решението на обв. Г. възложени и разноските по делото в размер на 74, 82 лева по сметка на ОД на
МВР – гр. Кюстендил.
За да постанови решението си, районният съд, по предвидения в НПК ред, въз
основа на надлежно събраните и оценени доказателства, е установил правилната фактическа
обстановка, която се споделя от настоящия състав:
Св.А.А. е собственик на МПС „***", с № **** и платформа с рег.№***, марка „***“
и живее на семейни начала с обв.Д. Г.. През м.ноември 2019г. той предоставил на своя приятел-
св.Д. Ч. двете превозни средства, за да отиде до Швейцария, откъдето да му докара автомобили
втора употреба. Заедно със св.Ч. пътувал и св.К.Н..
На 29.11.19г. в Р.Унгария, на автомагистрала М7 на 178км, пътни инспектори от
Министерство на технологиите и иновациите спрели за проверка управлявания от св. Д.Ч. посочен
по- горе автомобил и платформа. В хода й били установени редица нарушения- че
автокомпозицията надвишава максимално допустимото общо тегло от 3.5 тона при превоз на стока
с търговска цел; че превозното средство не е оборудвано с тахограф; че водачът не притежава
лиценз за международен превоз на товари. Бил съставен протокол. Съгласно унгарското
законодателство на св.Ч. била определена глоба. Като временна обезпечителна мярка до
заплащането й било наложена мярка за задържане на автокомпозицията, а свидетелствата за
регистрация на автомобила и платформата и малките талони били временно отнети на осн.
чл.20,ал.8 от унгарския ЗДП. Проверяващите обяснили на св.Чавдаров,че глобата е 5000 евро и
може да се плати в Балатон.
Св.Ч. веднага се обадил на подс.Г.. Обяснил му посочените по- горе обстоятелства и
че се прибира с автомобила на св.Н.. След връщането си се срещнал с Г. и му предал му
ключовете на задържаните в Унгария превозни средства. На следващия ден Д.Г. заминал за
Унгария и с помощта на други платформи успял да транспортира двете превозни средства до
Р.България.
На 04.12.19г. св. А. депозирала сигнал в РУ-Кюстендил, в който заявила, че
регистрационните табели на лекия автомобил и платформата са станали обект на кражба. Въз
основа на този сигнал били издадени нови регистрационни табели на двете превозни средства.
В сектор ПП- при ОДМВР гр. Кюстендил на подс. Г. било обяснено, че съгласно чл.
141,ал.2 от ЗДП дубликат на свидетелството за регистрация на МПС се издава, когато то е
изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва
декларация.
В тази връзка на 11.12.2019. подс.Г., като пълномощник на св.А., отишъл в сектор ПП
при ОД МВР-Кюстендил, където подписал заявление за промяна регистрацията на МПС с рег.№
****, тип - ремарке за товарен автотранспорт ,марка „****“. Заедно с него подписал и писмена
2
декларация по чл.141, ал.2 ЗДП под №****/ 11.12.19 г., с която декларирал, че свидетелство за
регистрация на това МПС не е отнето от контролен орган, а е изгубено.
Веднага след това подс.Г. подписал още едно заявление - за промяна регистрацията
л.а.м. „***". Заедно с него подписал още една писмена декларация вх.№ ***/ 11.12.19г., с която
декларирал същите обстоятелства.
В хода на ДП била изготвена и приета от съда съдебно - графическа експертиза, от
която установява по категоричен начин, че подписът положен след графа „Декларатор" и
ръкописните попълнения в двете оригинални декларации от 11.12.2019г. по чл.141, ал.2 от ЗДП, са
положени и са изпълнени от подс. Д.Г. . Самият обвиняем не оспорва авторството.
Гореизложената фактическа обстановка е правилно установена от районния съд въз
основа на показанията на разпитаните на ДП свидетели А., И., Ч., Н., С., Н.(показанията на
последните трима свидетели от ДП са приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК), от СГЕ на в.л.А.А., от проведената очна ставка между св. Н. и Ч.,
частично от обясненията на подс.Д.Г., както и от писмените доказателства- заявление за издаване
на документ за самоличност -СУ на МПС; 2 бр.декларации по чл. 141, ал.2 от ЗДвП, съдебно
графическа експертиза, ЕЗР до компетентните власти на РУнгария и всички писмен доказателства
по делото.
Правилно районният съд е дал вяра на показанията на горепосочените свидетели, тъй
като същите са ясни и категорични. Същевременно на несъществените противоречия в
показанията на св. Ч. и Н. се придава значение, каквото те нямат. В случая е без значение кой
точно от двамата е уведомил подс.Г. относно свалянето на табелите в Р Унгария; по- същественото
е, че от показанията и на двамата свидетели се установява категорично, че той е узнал за това
обстоятелство, както и че това е сторено от страна на контролните органи в тази страна поради
нарушение на правилата за движение по пътищата. Показанията на посочените свидетели са
напълно идентични и последователни в частта, в която сочат, че подс. Г. е знаел за причините,
поради които табелите са свалени от страна на контролните органи в Р Унгария. В този аспект
обясненията му за липсата на знание от негова страна относно тези обстоятелства, са изолирани
от останалия доказателствен материал и следва да се разглеждат като израз на защитната му
позиция. Ето защо-позицията му, че същият, при подаването на цитираните по- декларации, не е
знаел за обстоятелството, че табелите са задържани от унгарските власти, а че е бил подведен от
страна на свидетелите Н. и Ч., че същите са били откраднати, се явява несъстоятелна и
неподкрепена с доказателства. Тя не се потвърждава и от пок. на св. А., която предава единствено
възприятия относно предаденото й от Г.; но тя самата не е разговаряла лично със св. Н. и Ч.. В
настоящия случай подсъдимият е съзнавал, че табелите на процесния автомобил са били
задържани в чужда държава поради нарушение на правилата за движение по пътищата и не е
отразил това обстоятелство в депозираната декларация с цел да получи нови свидетелства за
регистрация на МПС.
КнОС изцяло споделя правните съображения на районния съд за обективна и
субективна съставомерност на деянието на обвиняемия.
Разпоредбата на чл. 313 НК криминализира лъжливото документиране на факти и
обстоятелства в писмена декларация, депозирана пред орган на властта, в своя полза. Разпоредбата
на тази правна норма има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по чл. 313, ал. 1
НК е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постановление на МС, в
3
която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация. Съставът на престъплението
не е осъществен, ако законът изрично не предвижда истинността на вписаните в декларацията
обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин.
В конкретния случай по несъмнен и категоричен начин се установи, че от обективна
страна на инкриминираната дата подс.Г. е депозирал пред орган на властта 2 броя декларации по
141, ал. 2 ЗДП, които по силата на същата разпоредба се подава за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, в която е затаил истина, а именно, че свидетелствата за регистрация на
товарния автомобил и на ремаркето не е отнето от контролен орган, а е изгубено/ откраднато.
Текстът на цитираната разпоредба изрично указва, че за удостоверяване на фактите, визирани в
хипотезата му - изгубване, противозаконно или такова от контролен орган на свидетелство за
регистрация на автомобил- се депозира писмена декларация, чрез която се доказват изброените
факти и обстоятелства.
Посочените декларации се дават по силата на чл. 141, ал. 2 от ЗДП пред орган на
властта - МВР на РБългария за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че дубликат
на свидетелството за регистрация на ППС се издава при загуба, кражба и унищожаване, което е
задължителна предпоставка за издаването му. Безусловно и категорично се доказва от събрания
материал по делото, че процесните декларации са били депозирани пред служител на отдел „ПП“
на ОД на МВР Кюстендил (който е орган на власт по см. на чл. 93, т. 2 НК) на 11.12.2019 г., въз
основа на разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ЗДвП. Ето защо с деянието си подсъдимият е осъществил
всички обективни признаци на състава по чл. 313, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл по см. на чл. 11, ал. 2
НК като форма на вината. Не може да бъде споделен довода на защитата, че деянието е
несъставомерно, доколкото подсъдимият е декларирал, че посочените табели не са отнети, а
откраднати. По- горе бяха изтъкнати доводи относно причините, поради които КнОС приема, че
същият е бил уведомен за обстоятелствата относно тяхното сваляне от страна на властите в Р
България, които не се налага да бъдат преповтаряни. Г. е съзнавал, че попълва декларация,
изискуема по силата на закон, в която следва да посочи само истинни обстоятелства, че същата се
дава пред орган на властта, както и че затаява истина - обстоятелството, че табелите на двете ППС
са откраднати, като е целял декларирането на неверните обстоятелства. Деянието е извършено в
условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК, тъй като за непродължителен период
от време са подадени две декларации с идентично съдържание (различията са само относно вида
на МПС- в първата е посочено ремаркето, а във втората- автомобила), всяко от които представлява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го.
Извършеното деяние от обвиняемия е общественоопасно, предвид вида на засегнатите
обществени отношения, начина на извършването му и настъпилите вредни последици от него. То е
израз на пълно незачитане на законите, реда и органите на власт в страната ни. Обвиняемият е
целял удовлетворяване на лични интереси-получаване на нови свидетелства за регистрация на
МПС, предприел е необходимите действия за това, вкл. и такива, забранени от закона, като
съставяне и представяне пред орган на власт на неистински декларация.
За извършеното престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Г. е с чисто съдебно минало и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди. При тези данни правилно районният съд е приел, че са налице
4
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност.
Същевременно, доколкото в настоящия случай подс. Г. е осъществил последователно две деяния в
рамките на непродължителен период от време, КнОС счита, че размера на наказанието следва да е
над минималния предвиден в закона от 1 000 лева. Определеният от КнРС размер на същото -
2 000 лева е завишен. Ето защо справедливо с оглед особеностите на случая е, наказанието да се
определи в размер на 1 500 лева, поради което решението на КнРС следва да се измени в този
смисъл. Въззивният съд счита, че така намаленото наказание е справедливо, съответно на
извършеното от подсъдимия деяние и в достатъчна степен ще въздейства превъзпитателно и ще
способства за поправянето му.
Предвид всичко изложено решението на КнРС следва да се измени в частта на
наложеното наказание, а в останалата- да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 334 т.3 и т.6 НПК
вр. чл.337, ал.1, т.1, т.5 НПКп и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА решение №260199 от 06.07.2021 г., постановено от Кюстендилския районен
съд по АНД № 1301/2020 г. по описа на същия съд в частта на наложеното административно
наказание, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 2 000 ( две хиляди) лева на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5