РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пирдоп, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД- ПИРДОП, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за
разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 99 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.В.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Наказателно постановление /НП/ № 127/28.05.2020 г., издадено от Директора на
РДГ-София, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона
за горите, заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и
храните и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба
в размер 400 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 вр. чл.108, ал.3 от
Закона за горите /ЗГ/ във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазване на горските територии /НКОГТ/
- не е изпълнила контролните си задължения да следи за спазването на правилата
за сеч, в т.ч. да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета в
отдел 168, подотдел „б“, землище с.Смолско, общ.Мирково.
Жалбата е подадена чрез пълномощника адв. С.С. от САК и в нея са наведени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
Наказателно постановление. Сочи се, че е
нарушен процесуалният закон при изготвяне на Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и атакуваното НП. Твърди се, че АУАН и НП са
изготвени от неоправомощени за целта лица, извън района им на действие. В АУАН
не било посочено кои правила за сеч е нарушил жалбоподателя, защото сечта в
отдел 168, подотдел „б“ била извършена в границите и рамките на позволителното
за сеч, като не била извършена сеч на немаркирани дървета и не била добита в
повече дървесина от позволената. Това се потвърждавало от протокола за
освидетелстване на сечище № 0537042/07.05.2020г., с който било констатирано
превишение на разрешената кубатура само с 1% или 3 куб.м. На следващо място в
жалбата се сочи, че в АУАН актосъставителят е квалифицирал нарушението по
чл.257, ал.1, т.1 ЗГ вр. чл.12б, т.5 вр. чл.108, ал.3 ЗГ, като жалбоподателят
твърди, че тези разпоредби не е нарушавал, а и те не са правилно посочени, тъй
като в Закона за горите липсва чл.12б. Едва в наказателното постановление било
допълнено, че „не е изпълнил задълженията си да следи за спазване правилата за
сеч, в т.ч. да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета, съгласно
изискванията на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии. Едва в НП ставало ясно кои са правилата за
сеч и къде са регламентирани те. Така излизало, че административнонаказващият
орган /АНО/ си е позволил да го накаже за нарушение, за което не му е издаден
АУАН, което накърнявало правото му на защита и му пречело да разбере и знае за
какво е обвинен. Сочи, че в този случай не би могъл да подаде и обосновано
възражение срещу АУАН. АНО не бил спазил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН
да посочи разпоредбите, които са нарушени от жалбоподателя. Нормата на чл.257,
ал.1, т.1 ЗГ била бланкетна и съставът на нарушението следвало да се запълни
със съответна разпоредба от друг нормативен акт, а това не е сторено от АНО.
Това нарушение жалбоподателят счита, че не би могло да бъде санирано. Сочи се
още, че никъде в АУАН и НП в определяне правосубектността на жалбоподателя като
нарушител не е посочено, че той е лице, упражняващо лесовъдска практика. Едва
при налагане на наказанието било посочено, че е лице, упражняващо лесовъдска практика,
което обаче не било достатъчно, предвид че това не е посочено в диспозитива на
нарушението. Жалбоподатлят твърди, че наказанието му е наложено по чл.257,
ал.1, пр.2, т.1 ЗГ, но тази разпоредба съдържа две предпоставки, които при
налагане на наказанието в случая не били отдиференцирани, за да може той да се
защити. На следващо място, нарушението било констатирано като измерването е
извършено с метална рулетка. Това не било посочено нито в АУАН, нито в НП.
Ролетката като измервателно средство следвало да е сертифицирана и калибрирана
съгласно метрологичните стандарти в Държавната Агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/. Цитира се т.1 от Заповед №А-333/29.05.2014г. за
периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, според която мерките за дължина, каквато според
жалбоподателя е ролетката, подлежат на проверка през 5 години. В тази връзка
следвало да е ясно ролетката, с която е извършено измерването, собственост на
съответното РДГ ли е или на актосъставителя и дали е сертифицирана. В тежест на
АНО било да докаже, че ролетката е преминала метрологична проверка, което не
било доказано. Алтернативно, ако се приеме, че нарушението е извършено виновно
от жалбоподателя, той иска наложената му глоба да бъде намалена до минимума в
закона с оглед социалния му статус и тежестта на извършеното нарушение. В
жалбата е посочено още, че при изготвяне на АУАН и атакуваното НП бил нарушен и
материалният закон, а също и че жалбоподателят не е извършил нарушението. Иска
се от съда, дори формално да се приеме, че е извършено нарушението, да се
приеме, че е налице маловажен случай и АНО е следвало да прекрати преписката. В
тази връзка АНО бил длъжен да мотивира постановлението защо не приема, че е
налице маловажен случай, което не е направено и по този начин е постановил един
немотивиран акт. С оглед изложените съображения жалбоподателят моли съда да
отмени изцяло атакуваното НП или да намали до минимума размера на наложената
глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят Л.В.П. не се явява, а се представлява от
упълномощения адвокат С.С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, въз
основа на което да отмени атакуваното НП изцяло. В хода по същество на делото
адв.С. заявява, че в тежест на административнонаказващия орган било да докаже
всички обстоятелства, на които се позовава обвинението. В случая в АУАН било
записано, че е нарушен чл.12б от Закона за горите и може би актосъставителят е
смятал да запише чл.12б от друг нормативен акт- Наредба №1/30.01.2012г., което
обаче в АУАН не било посочено, а едва впоследствие в НП бил допълнен правилният
нормативен акт. Адв.С. счита, че с вмъкването на нова нормативна разпоредба
едва в НП, нарушителят е бил лишен от възможността да жали и да знае кое е
нарушението, за което му се вменява отговорност. На следващо място адв.С.
твърди, че Л.П. не е извършил нарушението виновно. Според АНО и позволителното
за сеч дърветата в обекта следвало да са маркирани за сеч, но не се събрали
доказателства, че наистина тези дървета са били маркирани и не бива да се
вменява в отговорност на Л. Павлов, че не е имало маркирана дървесина. Той бил
отсякъл точно толкова, колкото му е разрешено по позволителното за сеч.
Отсечените 3 кубика повече били допустима разлика по наредбата за сечите. На
следващо място, извършено било измерване с ролетки, за които в тежест на АНО
било да представи доказателства, че тези ролетки са получени служебно, а не са
купени от битака, защото е възможно да има разлика в това, което мерят. Адв.С.
счита, че сортиментната ведомост не могла да бъде приобщена в
административнонаказателната преписка, защото не е изготвена от лицето,
извършило проверката. Тя не била приложена и към АУАН, за да бъде неразделна
част от него и от доказателствения материал.
Въззиваемата страна в съдебните заседания се представлява
от юрк.И.Х., упълномощен от директора на РДГ-София. Юрк.Х. оспорва жалбата,
като счита, че в хода на делото се установило безспорно от събраните доказателства,
че при описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят е лице,
упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър и на негово име
било издадено позволително за сеч за конкретния подотдел и именно в това си
качество жалбоподателят не изпълнил контролните си задължения съгласно чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012г., а именно: да следи за спазването на
правилата за сеч, в което число попада необходимостта да се извършва сеч само
на определените и отбелязаните за сеч дървета. Юрк. Х. сочи, че съгласно
чл.108, ал.3 ЗГ именно жалбоподателят е лицето, което от получаването на
позволителното за сеч до освидетелстване на сечището следва да упражнява
контрол върху това сечище и именно чл.108, ал.3 ЗГ, която е посочена в АУАН е
разпоредбата, която вменява задължение на лицата, упражняващи лесовъдска
практика, да изпълняват своевременно задълженията си и контролните си
правомощия, възложени им от ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му.
Разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012г. вменявала на
жалбоподателя да отговаря за спазване на правилата за сеч във всеки един момент
от получаване на позволителното до освидетелстване на сечището. В случая било
без значение кой е извършил самата сеч, защото отговорността на жалбоподателя
била ангажирана за неосъществен контрол от негова страна и за това, че той не е
следил за спазване на правилата за сеч и по-конкретно: да се секат само
маркирани дървета. Юрк. Х. счита, че административното нарушение е извършено виновно
от жалбоподателя и същият е бил наясно, че носи контролни функции, вменени му
пряко от нормативните актове. Въпреки дейността, която той упражнявал в случая
и била дейност по занятие, той не бил осъществил своите задължения ефективно.
Нарушението се сочи, че е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава на
нарушението били изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя били охранено. Описаната фактическа обстановка се
установявала от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като
установеното нарушение, за което е съставен АУАН и е издадено НП, било
установено, че е действително извършено от жалбоподателя. Във връзка с всичко
изложено от юрк.Х. той моли съда да постанови решение, с което да потвърди
процесното НП като правилно и законосъобразно. Относно размера на глобата юрк.Х.
заявява, че оставя на съда да прецени.
Съдът,
след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На 18.02.2020 г. длъжностни лица
при РДГ – София извършили
контролна проверка
в подотдели 168 „б“ и 168 „г“ – държавна горска
територия, в землището на с.Смолско, при която установили, че в подотдел 168 „б“, където сеч се осъществявала от „Геолес България“ ООД (с
позволително за сеч №0534556/03.01.2020г.), с лицензиран лесовъд Л.П., има незаконна
сеч на дървета, необозначени с контролна горска марка /КГМ/ като дървета за сеч. Размера на пъновете измерили с метална
ролетка и ги отбелязали с червена боя. Установеното било
обективирано в протокол от 18.02.2020г., подписан от
присъствалите при проверката служебни лица. На 19.02.2020г. на Л.В.П. /в качеството и на
лицензиран лесовъд на „Геолес България“ ООД / бил съставен АУАН бл.№ 002553 за това, че в периода 06.01.2020г.-18.02.2020г.
не е изпълнила контролните си задължения да следи правилата за сеч на
обозначени с КГМ за сеч дървета, попадащи в границите на разрешения за сеч
подотдел, в следствие на което е извършена незаконна сеч на общо 77 бр. дървета
от цер и благун- цер 67 бр. и благун 10 бр., с общ обем 8.65 м3. В АУАН
нарушението е квалифицирано по чл.257, ал.1, т.1 ЗГ във вр. чл.12б, т.5 вр.
чл.108, ал.3 ЗГ. Въз основа на съставения АУАН, директорът на РДГ-София издал Наказателно
постановление № 127 от 28.05.2020 г. - предмет на обжалване по настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Р.Г.Д., С.С.Б.,
Г.И.Г., П.Н.Д., Н. Ангелов Н., Л. Димитров Ш. и В. Любчов Й., дадени от тях в хода на съдебното следствие и приобщените писмени доказателства: позволително за сеч №0534556/03.01.2020г.;
протокол за освидетелстване на сечище №0537042/07.05.2020г.;
НП №127/28.05.2020г. на директора на
РДГ-София; АУАН бл. №002553/19.02.2020г.,
издаден от инж. Р.Д.; 2 бр. констативни протоколи с №№ 004099 и 004467 – и двата от 18.02.2020г.; сортиментна ведомост за
изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина за отдел 168, подотдел „б“, землище
с.Смолско; доклад от инж. Д. ***; разписка за връчване на НП; Заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на
земеделието и храните; длъжностна характеристика за длъжността „горски
инспектор“ в РДГ-София; Заповед №36 от
22.03.2018г. на директора на РДГ-София.
Жалбоподателят Л.В.П. е управител на
юридическото лице „Геолес България“ ООД, което може да бъде установено от
справка в Търговския регистър. Именно на това дружество е издадено позволително
за сеч №0534556/03.01.2020г., издадено от
свидетеля инж. В.Й. (помощник лесничей към Териториално поделение /ТП/ Държавно
горско стопанство /ДГС/ - Пирдоп към Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ -
Благоевград) и именно Л.П. е получил позволителното. Видно е от справка в публичния
Регистър на лицата, упражняващи частна лесовъдска практика, поддържан от
Изпълнителната Агенция по горите, че Л.П. е вписан в регистъра като такова лице
с удостоверение №13747/24.04.2019
г. и е вписан за: планиране и организация на дейностите по
залесява, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и организация
на добива на дървесина, планиране и организация на добива на недървесни горски
продукти. Не се спори, че Л.П. е изпълнявал функцията на лицензиран лесовъд на
дружеството „Геолес България“ ООД, което е видно и от факта, че именно на него
е издадено позволителното за сеч, каквато е практиката. Цитираното позволително
за сеч е издадено за сеч на дървесина с очакван добив 70 плътни кубически
метра лежаща маса в отдел 168,
подотдел „б“, землище на с. Смолско,
площно сечище от 3.600 хектара, държавна горска територия, като в позволителното за сеч е
отразено при провеждане на сечта да се спазват
указанията в технологичния план, а срокът
за провеждане на сечта според позволителното е от 06.01.2020г.
до 30.06.2020 година. Отбелязано е в позволителното, че дърветата в обекта са
маркирани от Албена Георгиева с КГМ №№ А7119, Б0555,
Б4123, Б5930 със синя боя. Сечището на
отдел 168 подотдел „б“ пък е освидетелствано с протокол за освидетелстване на
сечище №0537042/07.05.2020г., съставен към позволителното
за сеч от 03.01.2020г. и също е издаден от инж. В.Й.. В протокола за
освидетелстване на сечището в табличен вид е посочено от всеки дървесен вид
колко е бил добивът по позволително за сеч и колко е действително отсечено,
като при разрешени 70 куб.м., действително отсечените са били 73.5 куб.м. към
07.05.2020г. Протоколът за освидетелстване на сечището съдържа графа – т.2., в
която би следвало да се отрази какви нарушения по Закона за горите са били
допуснати при сечта и извоза на дървесина, в която т.2 в случая не е отбелязано
нищо. Не е отразено и да има съставени АУАН-ове за констатирани нарушения.
Именно във връзка с факта, че при освидетелстване на сечището не са
отразени никакви нарушения в протокола, а такива се вменяват на жалбоподателя Л.П.
с обжалваното НП, е допуснат разпит на инж. В.Й., който е издал позволителното
за сеч и е освидетелствал сечището. Свидетелят потвърждава, че именно той е
издал позволително за сеч от 03.01.2020г. за подотдел 168 „б“ в землището на
с.Смолско, на лицето Л.П.. Потвърждава и, че именно той е издал през месец май
2020г. протокола за освидетелстване на сечището, след като същият му е предявен
и свидетелят разпознава своя подпис под него. Запитан дали е констатирал по
това време наличие на отсечена немаркирана дървесина свидетелят Й. заявява, че
имало дънери с червена марка, поставена от служители на РДГ, които са
констатирани преди освидетелстване на сечището и затова не ги е показал в
протокола за освидетелстване. Имало нарушение, но то не било констатирано от
него и затова не го бил показал. Твърди, че не е отразил нарушението, тъй като
при него не е постъпвал съставен нито констативен протокол, нито АУАН и че
колегите му от РДГ не му изпращат копия от тези документи, поради което не може
да ги посочи в протокола за освидетелстване. Свидетелят сочи, че отразената от
него в протокола за освидетелстване на сечището разлика от 3.5 куб.м. е
допустима разлика, но тя не включва дърветата, маркирани с червена боя, за
които каза, че не е отразил нарушението. Сочи, че практиката при
освидетелстване на сечища е да се отразяват по-рано установени нарушения
единствено ако при тях има съставен АУАН, в противен случай- не се прави
отразяване. Свидетелят Й. обяснява начина, по който се прави маркирането на
дърветата, предназначени за сеч, а именно: на височина 1.30 м.- т.нар. „гръдна
височина“, се поставя белег, а на дърветата, които са с диаметър над 14 см. на
тази височина се поставя контролна горска марка долу в дънера. Заявява, че тези
дървета, които е видял маркирани с червена боя и които той не е описвал в
протокола, не са имали долу в дънера нищо, но не може да прецени дали са били
над 14 см на „гръдна височина“, защото били само дънери и самите дървета ги
нямало. Свидетелят Й. твърди, че не е участвал в проверка на РДГ през февруари
2020г., но доколкото е разбрал горският стражар от ТП ДГС- Пирдоп е бил там.
Приложени са по делото два констативни протокола от 18.02.2020г., издадени
от служители на РДГ-София за извършени проверки на терен. Единият от тях с №004099 не е относим по делото, тъй
като касае отдел 168, подотдел „г“. Другият протокол с №004467 е относим, тъй като засяга проверка в отдел 168, подотдел „б“, в
който са констатирани процесните нарушения. В проверката са участвали инж.П.Д.,
инж. Л.Ш. и инж.Н.Н.- и тримата изпълняващи функцията „горски инспектор“ към
РДГ-София. В протокола е записано, че при обход на подотдел 168 „б“, с издадено
позволително за сеч №0534556/03.01.2020г.
на фирма „Геолес България“ ООД, с лицензиран лесовъд Л.П. и в негово присъствие
открили общо 104 бр. отсечени немаркирани дървета, от които 88 бр. от дървесен
вид цер и 16 бр. от дървесен вид благун, като е описан диаметърът на обиколката
на дънерите на тези дървета. Посочено е, че големината на пъновете измерили с
метална ролетка и отбелязали с червена боя. Като препоръки в констативния
протокол е отразено: спиране на сечта и извоза на дървесина за 3 работни дни,
както и да бъде съставен АУАН. Протоколът е подписан от всички присъствали и участвали в
проверката лица, включително жалбоподателят П..
Разпитани са като свидетели и тримата горски инспектори, участвали в
проверката. Всички те си спомнят за извършената проверка и поддържат това,
което са констатирали с протокола. Никой от тези свидетели не е участвал при
съставянето на АУАН, а единствено в проверката на 18.02.2020г.
Свидетелят П.Д. твърди, че нарушението установили като видели лично на
място, че има отсечени дървета, които са немаркирани с контролна горска марка и
след това отразили нарушението в констативния протокол. Свидетелят заявява, че
за констатираното нарушение отговорност носи Л.П., защото той е имал функцията
на лицензиран лесовъд, който от издаването и влизането в сила на позволителното
за сеч носи отговорност за сечта, която отговорност продължава до момента на
освидетелстването. Според свидетеля Д. върху част от отсечените дървета на
терен си стояла контролната горска марка, но имало и такива, които били без
такава марка и именно последните (без КГМ) измерили с помощта на метална
ролетка и ги маркирали с червена боя. Твърди, че след като съставили
констативния протокол запознали присъстващия на проверката Л.П. със
съдържанието и констатациите. Твърди, че когато открили нарушението сечището не
било още освидетелствано. Този свидетел е запитан относно начина, по който се
извършва маркирането, като той заявява, че маркирането се извършва или от
Горското стопанство или от наета от стопанството специално за целта фирма, а не
от лицензирания лесовъд, като марките се поставят в основата на дървото, а на
130 см височина се слагат точки, които се правят с цвят боя, каквато е записано
в позволителното. Сочи обаче, че ако дървото е под 14 см в диаметър се слага
само точка на 130 см височина, без да се поставя на ствола марка и такива
дървета не се сортиментират. Според свидетеля Д. кубатурата, която те са
установили като нарушение, може въобще да не е вписана в протокола за
освидетелстване на сечище, което впоследствие заяви и свидетелят Й., който е
извършил освидетелстването. Свидетелят Д. пояснява, че те при проверката не
коментират превишаване на кубатурата по позволително за сеч, а отразяват това,
че са отсечени немаркирани дървета, които те преброяват, мерят ги в диаметър и
не се занимават с позволителното. Свидетелят заявява, че в случая не се знае
кой е отсякъл дървесината.
Свидетелят Н.Н. също си спомня извършената на 18.02.2020г. проверка и
твърди, че нарушението било за сеч на немаркирани дървета, като го описали с
подробности в констативния протокол. Твърди, че Л.П. като лицензиран лесовъд по
ЗГ и получател на позволителното за сеч на съответната територия отговарял за
установеното нарушение. Свидетелят Н. има спомен, че констатираните отсечени
дървета били дъбови, но не си спомня точно колко са били на брой. Същите обаче
нямали маркировка. Уточнява, че самите дървета не били на мястото и затова те
мерили пъновете им. Сочи, че марка се поставя по образец с номер в основата на
пъна и тя си стои там и след отсичането на дървото, но има една специфика –
дърветата да са с диаметър над 14 см, за да им се постави горска марка, тъй
като на тези под 14 см не е задължително поставянето на марка, а се поставя
само точка на гръдна височина. Пояснява, че в случая при проверката са
премерили всички дървета без марка и след това актът е съставен само за тези,
които са с над 14 см диаметър, защото на другите, след като ги няма самите
дървета, не можело да се установи дали е имало точка. Според свидетеля Н.
кубатурата на броя отсечени дървета изчислили с изготвяне на сортиментна
ведомост. Обяснява, че се касае за софтуерен продукт, в който са заложени
горскостопанските таблици, като се въвежда дървесен вид, височина, диаметър и
за всеки дървесен вид това се прави поотделно, като софтуерът изчислява крайния
резултат. Свидетелят твърди, че констативният протокол е правен на място при
проверката и е връчен, а сортиментната ведомост се прави обикновено на следващия
ден на компютър. Според свидетеля Н. всеки достатъчно грамотен лесовъд би могъл
да разбере какъв е обемът на отсечената дървесина, доколкото в протокола са
записали диаметрите на отсечените дървета. Свидетелят Н. сочи, че за сечта по
позволителното отговаря само лицензираният лесовъд, като си е лично негова
работа как ще осъществява контрола, а горският стражар отговаря за законността
въобще за неговия охранителен участък.
Третият участник в проверката – Л.Ш., също си спомня за участието си в нея.
Сочи, че на въпросната дата- 18.02.2020г. извършили проверка с колегите му,
като констатирали сеч на немаркирани дървета. Измерили с ролетка челата на
пъновете, боядисали ги с червена боя и съставили констативен протокол. Там на
място установили, че пъновете на дърветата, които мерили, нямат поставена
контролна горска марка. И този свидетел твърди, че лицензираният лесовъд Л.П.
присъствал на проверката и именно той бил отговорен при извършване на сечта,
защото по нормативните разпоредби е така. Според свидетеля Л.П. не обяснил нищо
относно констатациите за незаконна сеч. Относно изчислението на описаната в
констативния протокол дървесна кубатура свидетелят сочи, че са направени
сортиментни ведомости и че това се прави с програма, в която се вкарват
определени данни и размери и тя ги изчислява автоматично по параметри. В случая
това били параметрите по констативния протокол, без да са включени дърветата с
под 14 см диаметър, защото по наредба дърветата под 14 см в диаметър не е
необходимо да бъдат маркирани в основата на пъна. Свидетелят твърди, че
измерванията извършили с метална ролетка, която била служебна, но няма спомен
как точно им е зачислена.
Видно от АУАН серия Р014, бланков № 002553, съставен на 19.02.2020г., в 16:00 ч. от инж. Р.Г.Д.,
на длъжност „горски инспектор” при РДГ- София, в присъствието на свидетелите С.С.Б. и Г.И.Г., срещу Л.В.П., ЕГН: **********, същият е съставен за това, че в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от Закона за
горите, получил позволително за сеч /ПС/ №0534556/03.01.2020г. на фирма „Геолес България“ ООД,
за подотдел 168 „б“, землище на с.Смолско, общ.Мирково, ДГТ, стопанисвана от ТП
„ДГС Пирдоп“, Л.В.П. не е изпълнил задълженията си да следи правилата за
сеч, на обозначени с КГМ за сеч дървета, попадащи в границите на разрешения за
сеч подотдел, в следствие на което е извършена незаконна сеч на общо 77 броя
дървета от цер и благун, съответно цер 67 бр. и благун 10 бр., с общ обем 8.65
м3, с което е нарушила чл.257, ал.1, т.1 ЗГ във вр. чл.12б, т.5 вр. чл.108,
ал.3 от ЗГ. В акта, в графата „дата на извършване
на нарушението“ е отразен периодът от 06.01.2020г. до 18.02.2020г. и е посочено, че нарушението е открито на 18.02.2020г. АУАН е съставен в присъствие на Л.В.П., в качеството и на нарушител,
който в графа „обяснения на
нарушителя” е отразил: „В момента на проверката в сечището бяха група
работници, на които им били записани личните карти“. Л.П. е подписал АУАН-а и е получил екземпляр от същия на датата, на която
е съставен, а именно: 19.02.2020 година. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН или след изтичането му Л.В.П. не е подал писмено възражение срещу акта. Свидетелите
по АУАН са посочили, че АУАН се съставя по констативен протокол.
Въз основа на обсъдения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 127
от 28.05.2020г. от инж. С. Цанков Тошев – директор на Регионална дирекция по горите - София, с което на Л.В.П., ЕГН: **********, с адрес *** е наложено административно
наказание – глоба в размер 400.00
лева по чл. 257, ал. 1, предл.2, т.
1 от Закона за горите за нарушение по чл.257, ал.1, предл.2, т.1 във вр. чл.108, ал.3 ЗГ във вр. чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
Приобщена е докладна на актосъставителя Р.Д. ***-02 153/20.02.2020г., с
която докладва на директора за съставения АУАН, описвайки и фактите, отразени в
АУАН.
Актосъставителят Д. и
свидетелите по АУАН С.Б. и Г.Г. са разпитани като свидетели. От техните
показания се установява, че доколкото проверката на 18.02.2020г. е била
комплексна, те не са били участници в проверката в отдел 168, подотдел „б“, тъй
като са извършвали проверка в друг подотдел и че АУАН е съставен на база
констатациите, отразени в констативния протокол, като не са правили и повторни
измервания. И тримата свидетели поддържат констатациите от АУАН, като
свидетелят Д. сочи, че по това, което колегите му били отразили в констативния
протокол било ясно, че установените отсечени дървета не са имали контролна
горска марка. Актосъставителят пояснява, че лицензираният лесовъд е бил
отговорен за подотдела от издаване на позволителното за сеч до
освидетелстването му и че периодът на нарушението е именно от издаване на
позволителното, като са отчетени 3 дни от издаване до влизането му в сила, до
датата на самата проверка. Според свидетелите Л.П. присъствал при съставяне на
АУАН в сградата на ТП ДГС-Пирдоп, бил запознат със съдържанието на АУАН и
екземпляр от АУАН му бил връчен в качеството на нарушител. Според свидетеля Б.
си личало, че Л.П. отскоро се занимава с тази дейност и още не е наясно с много
неща, с които трябва да е наясно лицензираният лесовъд.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от Закона за административните нарушения
и наказанията - НП е връчено на 16.06.2020 г., а жалбата е подадена чрез
куриерска фирма също на 16.06.2020 г. и е входирана в РДГ София на 22.06.2020г.
Съдът, в контекста
на правомощията си на съдебен контрол, провери изцяло и служебно законосъобразността
на наказателното
постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи.
Процесното НП е издадено от компетентен орган. Чл.275, ал.1, т.2 ЗГ
повелява, че НП по този закон се издават от оправомощените от министъра на
земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по
горите. Компетентността на издаващия наказателното
постановление директор на РДГ се извежда от изричен акт на министъра на
земеделието и храните - Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г., с която е
определено кои лица имат правомощие да издават НП по ЗГ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, сред които лица са Директорите на РДГ. АУАН
също е издаден от компетентен орган. Според чл.274, ал.1, т.1 ЗГ нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му могат да се установяват от служители
в Изпълнителната агенция по горите
и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. Именно такова лице е
актосъставителят Р.Д., който видно от заповедта за назначаването му, заема
длъжността „горски инспектор“ в РДГ-София, за която установимо от длъжностната му
характеристика, се изисква лесовъдско образование.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на
чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН,
който пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН.
АУАН и НП съдържат достатъчно описание на фактическата обстановка, липсата
на която е най-често допусканият недостатък в съдържанието на тези актове. Нарушението
в конкретния случай е описано достатъчно характеризиращо. Допуснат е пропуск в
описанието на качеството на нарушителя, доколкото не е упоменат номер на
удостоверението, с което същият е вписан в Публичния регистър на лицата,
упражняващи частна лесовъдска практика. Този пропуск обаче не е съществен, тъй
като все пак в АУАН е посочено, че лицето има качество лицензиран лесовъд, а в
обжалваното НП е записано, че Л.В. е лице, вписано в публичния регистър, на
чието име е издадено позволително за сеч с определен номер и че бива
санкциониран в качеството си на лице по чл.108, ал.2 ЗГ, която разпоредба
повелява, че позволителното за
сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика при условия и по ред, определени в наредбата
по чл. 101, ал. 3.
По отношение реквизита „дата на извършване на нарушението“ следва да се
извърши отделен коментар. Посочен е периодът от 06.01.2020г. до 18.02.2020г. Вписвайки
този период като време на извършване на нарушението контролните органи са имали
предвид, че в този период лицензираният лесовъд не е упражнил контролните си
правомощия, именно поради което на неустановена дата в същия този период е била
изсечена немаркираната дървесина. Реквизитът на АУАН и НП „дата на извършване
на нарушението“ е наличен и периодът е правилно обособен. Това е така, тъй като
при невъзможност да се установи кога точно са изсечени немаркираните дървета,
следва да се приеме, че това се е случило на неустановена дата в даден период. Чрез
посочването на начална дата – влизането в сила на позволителното за сеч за
подотдела и крайна дата - датата на проверката, на която е установена
незаконната сеч, се гарантира, че в рамките на този период ще попадне
неизвестната дата, на която поради неосъществен контрол е извършена незаконната
сеч. Именно за посочения в АУАН и НП период Л.П. е разполагал с контролни
правомощия, които се твърди, че не е осъществил надлежно.
В
АУАН и НП са описани мястото на
нарушението, действието/или по-точно в случая- бездействието/, с което
лицензираният лесовъд е реализирал
административното нарушение и последиците от нарушението, т.е. резултата на противоправната проява. В
описателната фактическа част актосъставителят и издателят на НП не са длъжни да
включват всякакви установени второстепенни обстоятелства около нарушението, а
само тези, които са от значение за съставомерността му. В случая, фактите от
значение за съставомерността на нарушението, са
описани. Не се засяга правилността на описанието относно
местонарушението от факта, че същото е направено чрез посочване на отдел,
подотдел и землище на населено място. Наименоването на горските площи по отдели
и подотдели е аналогично на кадастралната номерация на имотите и има същата
функция. То е част от горскостопанските планове /лесоустройствените проекти/ и
е официален начин за номериране на горските имоти държавна собственост.
Основен довод на жалбоподателя, на който се базира искането за отмяна на НП
е твърдението за нарушение правото му на защита, тъй като в АУАН правната
квалификация на нарушението не била прецизна и за пръв път в НП е посочено, че
чл.12б, т.5 е разпоредба от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване
на горските територии, докато в АУАН разпоредбата е така цитирана, че изглежда
да е от Закона за горите, който няма чл.12б. В действителност в АУАН е
записано, че е нарушен чл.257, ал.1, т.1 ЗГ във вр. чл.12б, т.5 във вр. чл.108,
ал.3 ЗГ. В действителност начинът, по който е квалифицирано нарушението, може
да създаде впечатление, че разпоредбата на чл.12б, т.5 е от Закона за горите,
което не е така. Това нарушение е довело до известна непрецизност, доколкото
просто липсва записване от кой нормативен акт е разпоредбата. Тази непрецизност
обаче не може да повлияе на законосъобразността на АУАН по няколко причини. На
първо място актосъставителят изобщо не е бил длъжен да посочва относимата
разпоредба от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските
територии, а е могъл да направи привръзка и единствено между чл.257, ал.1, т.1
ЗГ и чл.108, ал.3 ЗГ. Именно чл.108, ал.3 ЗГ е нарушената разпоредба, която
гласи, че лицето по ал.2 /каквото в случая се явява жалбоподателят П./,
на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл.148, ал.11,
до освидетелстване на сечището. В тази разпоредба са описани задълженията на лицето, вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено
позволителното за сеч. Сред тези правомощия е „упражняването на контрол“ по
законосъобразното добиване на дървесината. Под законосъобразно добиване на
дървесината законодателят визира и включва и контрола върху законността на
сечта. Може да се забележи в постановената до момента богата
съдебна практика на административните съдилища по този вид нарушения, че се
потвърждават наказателни постановления на РДГ, които изобщо не съдържат
препращане към разпоредба от Наредба №1 от 30.01.2012г. Такова препращане би
било прецизно от страна на административно-наказващия орган и то е направено в
самото наказателно постановление, като не може да се говори за противоречие в
АУАН и НП, доколкото в АУАН липсва посочване на името на нормативния акт, от
който е цитирана разпоредбата, а в НП то вече е посочено. Освен това, административно
привлеченото лице е следвало, предвид образованието си и служебното си качество
на лицензиран лесовъд, да е наясно със законодателството в областта на горите и
за него да не представлява проблем да се ориентира в нормативната уредба, още
повече, че нарушението е било прецизно словесно описано. Освен това, чл.53,
ал.2 ЗАНН допуска НП да бъде издадено и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно, искането на
адв.С. за отмяна на НП само на това основание, не може и не следва да бъде
уважено.
Спазени са били процесуалните срокове. Тримесечният срок по чл.34 ЗАНН,
след изтичането на който процедура по административно наказване не може да стартира,
следва да се брои от откриване на нарушението, което в случая съдът приема, че
е станало именно на 18.02.2020г., на която дата всички разпитани свидетели от
системата на горите заявиха, че е извършена проверката и за пръв път е
установена незаконната сеч и съответно следва да се приеме, че този срок не е
изтекъл към датата на съставяне на АУАН, който всъщност е съставен само ден
по-късно - на 19.02.2020г. Не е изтекъл и едногодишният срок от извършване на
нарушението, който пък следва да се брои от началната дата от възприетия период
на нарушението - в случая 06.01.2020г. Едномесечният срок по чл.52, ал.1 ЗАНН
за произнасяне от страна на административнонаказващия орган пък е инструктивен,
поради което неспазването му не опорочава издаденото НП.
Следва да се отдели внимание на факта, че АУАН е съставен от актосъставител
и с участието на свидетели, които не са участвали в установяване на самото
нарушение, а са съставили АУАН само по информация, черпена от констативен
протокол. Макар съдът да не одобрява този подход, няма законова забрана за
начина, по който е съставен АУАН, предвид че е спазено правилото на чл.40, ал.3 ЗАНН. Принципното правило на чл.40, ал.1 ЗАНН е, че АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Ал.3 на същата разпоредба обаче допуска при
липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той да се съставя в
присъствието на двама други свидетели. Укор обаче може да се отправи относно факта, че не е
посочено коя причина е наложила АУАН да се състави в присъствие на други
свидетели, различни от присъствалите при установяване на нарушението. И все пак
това нарушение не може да се квалифицира като съществено и да наложи отмяна на
процесното НП.
Във фактическите си рамки и в правните
изводи процесното НП съответства
на съставения АУАН.
Препис от наказателното постановление е връчен на соченото за нарушител
лице, както повелява чл.58, ал.1 ЗАНН.
В заключение на гореизложеното, съдът следва да посочи, че макар да са
допуснати несъществени процесуални нарушения при осъществяване на
административното наказване, те не са засегнали правото на защита на
жалбоподателя П. и същият е бил наясно за какво нарушение бива административно
привлечен. Не са били ограничени неговите законови права и не са били накърнени
по недопустим начин неговите законни интереси. Както бе посочено и в началото –
административното наказване е осъществено при приоритетно спазване на
процесуалните правила.
Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от
формална страна на обжалваното НП, дължи преценка и дали нарушението е
извършено или не. Извършването на нарушението се оспорва от процесуалния
представител на жалбоподателя. Съдът обаче в настоящия случай счита, че от обективна страна нарушението се явява
установено и доказано по безспорен начин.
На първо място, жалбоподателят е
санкциониран в качеството му на лице по чл.108, ал.2 ЗГ - лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Установи се от доказателствата, че в горския участък, в
който е установена сеч на немаркирана дървесина – горски отдел 168, подотдел
„б“ е осъществявана сеч и извоз на дървесина от „Геолес България“ ООД, чийто
лицензиран лесовъд е именно Л.П.. Следователно именно от него се е очаквало да
осъществява контрол за законосъобразност на сечта и извоза, включващ и контрол
за това да се извършва сеч само на маркираните за сеч дървета.
На второ място, установи се от свидетелските показания по
несъмнен начин, че в случая от проверяващите горски инспектори е било
констатирано, че в горския участък, контролиран от Л.П., са били отсечени
немаркирани с контролна горска марка дървета. Свидетелите уточниха, че в
констативния протокол са отразили всички дървета, които не са имали поставена
КГМ, а в състава на нарушението са били включени само тези, които са измерени с
диаметър на пъна над 14 см., доколкото само за тях нормативно е било предвидено
КГМ да се поставя в основата на пъна. В случая броят и кубатурата на тези
дървета, които са липсвали, но са били над 14 см в диаметър и не са имали КГМ,
е отразен в АУАН – 77 бр. дървета, от които 67 бр. цер и 10 бр. благун, с общ
обем 8.65 куб.м.
Във връзка с начина на установяване на количеството
незаконно отсечена дървесина пълномощникът на жалбоподателя е навел набор от
възражения. Първо, заявено е в жалбата, че ролетката, с която е извършвано
измерването не било установено да е калибрирана и да е преминала метрологична
проверка. Тук съдът категорично не може да се съгласи с твърдението, че
ролетката е в категорията средства за измерване, които подлежат на метрологична
проверка. Макар ролетката да е средство за измерване, след 2015г.,
когато са отменени редица разпоредби на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, включително чл.25, този вид средства не
подлежат на метрологичен контрол. Към момента е действаща Заповед № А-616 от 11.09.2018г.
на председателя на ДАМТН, с която е определена периодичност на последващите
проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и в
заповедта са изброени всички измервателни средства, подлежащи на метрологичен
контрол, като ролетката не е сред тях. Второ, според адв.С. и неговия доверител
щом в протокола за освидетелстване на сечището, не е посочено, че има незаконно
отсечена дървесина в обема, отразен в АУАН, то било отсечено точно толкова,
колкото е разрешено по позволителното за сеч. Установи се обаче от събраните
доказателства, че процесните 8.65 куб.м. отсечена немаркирана дървесина изобщо
не е намерила отражение в протокола за освидетелстване на сечище. Свидетелят Й.
обясни защо не ги е отразил и потвърди, че когато той е освидетелствал сечището
изобщо не е взел предвид тези дървета, маркирани вече от контролните органи на
РДГ с червена боя, но те са били налични на терен. Заслужава критика този
подход на представителя на институцията, освидетелстваща сечището, тъй като по
този начин се стига до некоректно отразяване на факти в свидетелстващ документ.
Независимо от това, предвид доказателствата, отсечените немаркирани дървета са
факт, както и факт е, че те не са отразени по една или друга причина в протокола
за освидетелстване на сечище. Свидетелите, извършили проверката лично, са се
убедили в обстоятелството, че има наличие на дървета, които не са били
маркирани за сеч. Те са ги измерили, след което посредством програмен продукт е
изчислен обемът на незаконно отсечената дървесина. Тук следва да се посочи, че
сортиментните ведомости, срещу които бива възразено от жалбоподателя, са
представени единствено за улеснение, за да могат страните и съдът да добият
представа как е извършено изчислението. Тези ведомости не са част от
доказателствения материал, а са отражение на формулни изчисления и доколкото
формулите са заложени в алгоритъм на компютърна програма, то съдът ги приема за
верни. Дори да се приеме, че има отклонение в изчисления обем незаконно
отсечена дървесина, това не може да промени извода, че нарушение е извършено,
тъй като независимо от обема, все пак е безспорно, че при проверката са
установени отсечени немаркирани дървета, от което пък следва, че лицензираният
лесовъд не е осъществил ефективно контрол върху законността на сечта. Според
доводите на представителя на жалбоподателя, не били събрани доказателства, че
разрешените за сеч дървета изобщо са били маркирани. Този довод също не може да
бъде възприет, тъй като за да бъде издадено позволително за сеч дърветата
следва да са маркирани. В позволителното дори е описано от кое лице и с какви
контролни горски марки е извършено маркирането, за достоверността на които
факти се е подписало лицето, издало позволителното. В този смисъл, ако
жалбоподателят твърди, че маркиране не е осъществено, той е този, който
следваше да ангажира насрещни доказателства, а такива не са събрани. Освен това
самият жалбоподател, преди да получи позволителното за сеч е следвало да се
убеди дали дървесината е маркирана. Възражения от негова страна по този факт не
е имало.
Не се явява необходимо
за процесното нарушение да е установено от кого точно е извършена незаконната
сеч. Необходимо е било обаче лицензираният лесовъд на „Геолес България“ ООД, за
периода, за който разполага с позволително за сеч за даден горски участък, да
осъществява контрол върху този горски участък и да не допуска никое лице да
нарушава дисциплината по сечта. Основна
функция на лицензирания лесовъд е да контролира сечта в самия имот, а
не само да изготвя и проверява документация. В качеството му на „лесовъд на
частна практика“,
на когото е издадено позволителното за сеч, на жалбоподателя е възложена
отговорността за организиране и контрол на сечището от момента на издаване на позволителното за сеч в сечището
до момента на неговото освидетелстване посредством съставяне на протокол за
освидетелстване. Жалбоподаткелят е бил длъжен да организира и контролира
извършването на добива, за който има издадено позволително за сеч, като следи
за спазване на правилата, въведени в Закона за
горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да
не допуска извършване на сеч на немаркирани дървета, което в процесния случай
не е изпълнено. Значимостта на
обществените отношения е мотивирала законодателя да възложи в тежест на лицата, упражняващи
лесовъдска практика по-отговорни задължения, а именно да отговарят и да
контролират извършването на добива на дървесина. В случай, че лицензираният лесовъд е установил незаконна сеч следвало е да
уведоми незабавно горското стопанство или регионалната дирекция по горите за
нарушението, за да бъдат предприети мерки за установяване на нарушителя. Именно
Л.П. е лицето, чийто контролни функции са останали нереализирани, поради което
и отговорността му е законосъобразно ангажирана.
Нарушението е доказано и от субективна
страна. Административното нарушение е извършено виновно от жалбоподателя.
Същият е бил наясно, че носи контролни функции, вменени му пряко от нормативен
акт - Закона за горите във вр. с дейността, която упражнява, въпреки което не
ги е осъществила ефективно.
Приложената
санкционна разпоредба на чл.257,
ал.1, т.1 ЗГ предвижда, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Използвана е правилната санкционна разпоредба, като
отговорност е потърсена от посочения в нея административнонаказателно отговорен
субект за неизпълнение именно на възложено му задължение.
Наказанието спрямо нарушителя обаче не
е правилно индивидуализирано, тъй като е следвало да се наложи в предвидения в
чл.257, ал.1, пр.2, т.1 ЗГ минимум – глоба от 300 лв. Това е така, доколкото
санкционираното лице се е занимавало съвсем отскоро (по-малко от година) с
дейността на лицензиран лесовъд и както заяви единият свидетел – все още не е
бил напълно наясно с много неща от практиката. Освен това, не се установиха
предишни негови административни провинения от същия вид. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на санкционираното лице. Поради това наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
съдът намира за съответно на санкционната разпоредба и справедливо по размер.
Съдът счита, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен поради
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от същия вид
и със същия характер и правилно чл.28 ЗАНН не е бил приложен от
административнонаказващия орган.
Ето защо, с оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде
изменено чрез намаляване размера на наложената глоба до законоустановения
минимум от 300 лв.
Разноски не са претендирани от никоя
от страните, поради което съдът не следва да се произнася за присъждането на
такива.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 127, издадено от Директора на РДГ-София на 28.05.2020 г., с
което на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН на Л.В.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
е наложена ГЛОБА в размер 400 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 във
вр. чл.108, ал.3 от Закона за горите във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, като НАМАЛЯВА размера на наложената му ГЛОБА
от 400 лв. на 300 лв. /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: