Р Е Ш
Е Н И Е № 260106
Град
Несебър, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 477 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Д.Д. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 20-0304-000477 от 28.05.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 точки.
Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, поради което счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано. Когато е била предприета спрямо него проверка пред дома му на улица Първомайска № 30 в град Обзор, жалбоподателят твърди, че той вече е бил паркирал автомобила си и е разтоварвал закупените от него стоки. Полицаите влезли вътре, поискали му документите, впоследствие в хода на проверката са поискали от него той да бъде изпробван с техническо средство “Дрегер” за употреба на алкохол, но поради грубото им държане той е отказал да бъде изпробван с техническото средство, вместо това поискал да даде кръв за анализ, но му било отказано като не му е било давано нито предписание за изследване с доказателствен анализатор, нито за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване. Същевременно обаче заявява, че не е запознат и не знае за съществуваща възможност да бъде изследван за алкохол в кръвта. Заявява, че не му е бил подаван сигнал за спиране по надлежния начин. Посочва че е нарушен чл.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като не е съставян в негово присъствие и връчван талон за изследване, в който да е посочено медицинското заведение и времето, в което да се яви и останалите предвидени реквизити. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението. Въвежда и допълнителни такива, като на първо място счита, че наказващият орган е длъжен да посочи изрично при изписване на правната квалификация на деянието „предложението”, при която се прилага разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща три различни нарушения. Като не е сторил това, е дал непълна квалификация, по който начин е нарушен чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Отделно от това заявява, че наказващият орган е въвел нови факти, които не са описани в акта, а именно отказа на жалбоподателя да бъде тестван за алкохол, неизпълнението му на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. По отношение на жалбата е постъпило писмено становище от процесуален представител, упълномощен от Директора на ОДМВР – Бургас, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като нарушението е доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За времето от 20:00 часа на 07.05.2020г. до 08:00 часа на 08.05.2020г. В.Л.Т. и Кирил Атанасов Пенев, двамата на длъжност “младши автоконтрольори” при РУ на МВР-Несебър, изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ. Около 22:30 часа на 07.05.2020г. двамата със служебния автомобил са били застанали на кръстовище на улица Струма и улица Славянска в град Обзор, когато по улица Славянска се движел лек автомобил “БМВ 320” с рег.№ ******. Тъй като автомобилът е завил в посока улица Първомайска, която се намира зад мястото, където са били позиционирани полицейските служители, което последните са преценили като опит на водача да не осуети евентуално спиране за проверка, поради което решили да го последват. Двамата потеглили със служебния автомобил и последвали преминалия зад тях автомобил, който е влязъл в разграден двор, в който имало път, по който стигнал до намираща се в двора къща и спрял в близост до нея. Полицейските служители, които следвали автомобила като са се движили зад него със служебния автомобил на разстояние достатъчно близко за да не го изгубят от полезрение, също са влезли в двора, където първоначално са осветили следвания от тях автомобил със светлините на служебния, и са спрели зад него. При последвалата проверка на документите на автомобила и на водача, контролните органи установили, че автомобилът се управлява от Н.Д.Д. и е негова собственост. Установили също, че водачът на автомобила живее в тази къща заедно с останалите си роднини, които тогава също са се намирали в къщата и около мястото на проверката. Тъй като според полицейските служители водачът на автомобила е бил във видимо нетрезво състояние, те са го поканили до служебния автомобил за да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол. Н.Д. отказал категорично да бъде изпробван, поради което В.Л.Т. е съставил талон за изследване № 0005743, в който бил удостоверен този отказ на водача, и в който му се указва, че трябва да се яви в срок до 120 минути, считано от съставянето на талона за изследване – 22:45 часа, във ФСМП-Несебър за медицинско и химическо лабораторно изследване. Водачът обаче отказал за получи талона, който отказ е бил удостоверен с подписа на Кирил Атанасов Пенев.
В съставения от В.Л.Т. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, бл.№ 327570 / 07.05.2020г. същият е описал нарушението като посочил, че на същата дата около 22:30 часа в град Обзор, улица Първомайска до дом № 30 с посока на движение улица Дунав, управлява собствения си лек автомобил “БМВ 320 Д с рег.№ ******, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол Алкотест Дрегер7410+ с фабричен номер 0106 чрез измерването му в издишания въздух; на водача е връчен талон за изследване 0005743. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При съставянето на акта са били иззети от жалбоподателя СУМПС № **********, Контролен талон № 6239845, СР на МПС част ІІ № *********, като са били свалени и двете табели с регистрационните номера на автомобила. Актът е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта и нарушението. Жалбоподателят е отказал както да подпише акта, така и да получи екземпляр от него, който отказ е удостоверен с подписа на друг свидетел – Румен Василев Георгиев от град Обзор.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации, които е отразил в издадените от него документи.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.
От разпита на свидетеля А.Д. Д.се установява, че във въпросната вечер, преди да бъде предприета проверка спрямо Н.Д., същият е отишъл с автомобила до магазин за да закупи алкохол и храна, тъй като те са били необходими за да продължи събирането, което е било организирано в къщата, пред която е извършена впоследствие проверката след като Н.Д. се завърнал от магазина. Този свидетел твърди, че е бил в близост до проверката и че е възникнала разправия между полицейските служители и Н.Д., но показанията му не допринасят за изясняване на действията на отделните участници в нея и за потвърждаване твърденията на жалбоподателя, че не е налице отказ да даде кръв за анализ и че не му е издаван талон с предписание за даване кръв за анализ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 09.06.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 15.06.2020г.
В хода на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът провери редовността и на акта, въз основа на който е издадено то. По отношение на двата административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното производство, не се констатират нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Посочени с дата, място и дори час на извършване на нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – като водач на МПС отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 № 0106 за установяване употребата на алкохол.
Предвид на това настоящата съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение и при изяснена фактическа обстановка.
Така, констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил и като такъв спрямо него е била предприета проверка, включително и за употреба на алкохол с техническо средство, се потвърждават от показанията, дадени от актосъставителя, която описана фактическа обстановка дори не се оспорва от жалбоподателя. Напротив, същият изрично признава, че е отказал да му бъде извършена такава проверка с техническо средство.
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата срещу постановлението.
Издаденият на Н.Д. талон за изследване съдържа всички необходими реквизити, съвпада с образеца съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества. В него са вписани срока на явяването – до 120 минути, и мястото, където следва да се яви жалбоподателя за извършване на медицинско и химическо изследване. Отказът на Н.Д. да подпише и да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. Така чл.6, ал.5, ал.6 и ал.8 от наредбата са спазени. Номерът на талона за изследване е вписан в съставения след него АУАН, поради което не отговаря на действителността твърдението, че не му е издавано предписание за химически анализ.
Незалепването на стикерите по чл.6, ал.1 от цитираната Наредба № 1/19.07.2017г. не представлява в случая нарушение, респ. то не е съществено такова, защото тази разпоредба предвижда единият от стикерите по чл.3, ал.3 от наредбата да се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат (не се залепват) към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача. Предвид заявеният от жалбоподателя – водача на МПС – отказ да получи талон за изследване, контролните органи правилно не са счели за необходимо да залепват стикерите на този екземпляр от талона, нито да връчват само стикерите на водача, отказал талона, което не означава, че стикери не са били приложени към този екземпляр от талона. В АУАН е вписан номера на издадения талон за изследване, което означава, че талонът е издаден преди съставянето на акта и веднага след заявения от водача отказ да бъде изпробван с техническото средство, поради което настоящият съдебен състав не приема, че упражненото от водача право на отказ да получи талон за изследване може да послужи като основание да се поставя под съмнение поредността на съставянето на тези два документа.
Във връзка с възражението на упълномощения от жалбоподателя процесуален представител, че в нарушение на чл.6, ал.4 от наредбата в медицинския талон не е отразен изборът на лицето дали желае установяването на наличието на алкохол да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, намира същото за несъстоятелно, защото е доказано, че жалбоподателят е отказал както да бъде изпробван с техническо средство, така и да даде кръв за анализ и тези два негови отказа са вписани в талона за изследване. От друга страна, като е отказал да получи талона за изследване, жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да му бъде извършено медицинско и химическо лабораторна изследване, каквото изследване той е отказал по време на проверката. В тази връзка, за да е съставомерно деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП следва да са налице двата отказа – да бъде изпробван с техническо средство и да не изпълни предписанието за медицинско изследване, следва да се има предвид, че субект на нарушението по тази разпоредба е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или употреба на наркотични и упойващи вещества (предл. 1-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване (предл. 2-о). В разглеждания случай от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, Н.Д. Кънчев е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ******, т.е. притежава качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 № 0106 за установяване на алкохол в кръвта. Чл.174, ал.3 от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта. В случай, че водачът е отказал само медицинско изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи концентрацията на алкохол и в зависимост от показанията на техническото средство, може да се направи извод дали ще носи административно наказателна отговорност по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, или наказателна такава по чл.343б от НК, а ако не се установи такава концентрация на алкохол, деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи се налагат и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за концентрацията на алкохол в кръвта, независимо чрез кой от алтернативно предвидените методи.
Очевидно съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване, т.е. не невъзможността да се установи наличието на алкохол в кръвта на водача, като последица от едновременния му отказ да се извърши, както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписание.
Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по контрол, относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощията им, установени в чл.165 от ЗДвП, са задължителни за техните адресати. В този смисъл, според разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е общата разпоредба, която възвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението. В този контекст правилото на чл.174, ал.3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно – отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или друго упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване.
С това се обосновава и извода, че ако водачът беше извършил една от двете алтернативни хипотези на нормата – да бъде изпробван с техническо средство или да му бъде извършено медицинско и химическо лабораторно изследване, то тогава не би извършил съставомерно деяние. Затова като е заявил и двата отказа, в случая е налице доказаност на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а въпросът да се предостави възможност на водача да избира по какъв начин да бъде изпробван не стои, тъй като след като е заявил и двата отказа, означава, че не само му е предоставен такъв избор, но и той не е избрал нито един от тях.
Ирелевантен за случая е факта дали на жалбоподателя е подаван сигнал за спиране, тъй като не е ангажирана отговорността му по чл.103 от ЗДвП, поради което възраженията му в тази насока не следва да се обсъждат.
По довода, че не е посочена конкретната хипотеза, при която е нарушен чл.174, ал.3 от ЗДвП, следва да се посочи, че именно вписаният в акта и постановлението отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, както и отказът му да изпълни предписание за медицинско изследване чрез даване на кръв за анализ, са двете хипотези на разпоредбата, които са посочени като нарушени, и тези две хипотези са доказани от събраните по делото доказателства. На жалбоподателя са наложени наказания за реализиран административно наказателен състав по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП. Макар и да не е посочено цифрово кое точно предложение или предложения на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушено, ясно е предвид описанието на деянието за какво е ангажирана отговорността. Също така и по аргумент от чл.26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове „предложението” не е нормативно предвидено за обозначаване на части от правната норма, поради което и непосочването по кое „предложение“ на чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени глобата и лишаването от право да управлява МПС не обуславя извод за формална (процесуална) незаконосъобразност на НП.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Деянието, което Н.Д.Д. е извършил на 07.05.2020г., безспорно съставлява нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на административно наказателната му отговорност, а издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, включително и в частта относно вида и размера на наложените му административните наказания, като се има предвид, че срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, както и глобата са с фиксирани от законодателя размери и не могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-000477 от 28.05.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на Н.Д.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: