НОХД № 208/19
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимата М.Т.М. с
ЕГН: **********,***, след като е осъдена с решение № 80 от 26.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 188/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, влязло
в сила на 23.07.2018 г. да издържа свои низходящи – малолетните си деца Д.А.К.
на 8 г., Г.А.К. на 4 г. и Р.А.К. на 3 г. съзнателно не е изпълнила това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски за периода от 23.07.2018 г.
до месец юни 2019 г. включително, в общ размер на 4 290,00 лв. (четири
хиляди двеста и деветдесет лева) за трите деца – престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя
нови доказателства и не прави нови искания. Пледира на подсъдимата да бъде
наложено наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.
Производството е протекло в нейно отсъствие, с участието на служебно назначен
защитник, който пледира за оправдателна присъда, тъй като подсъдимата нямала
достатъчно доходи, за да плаща издръжка на децата си.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
През 2010 год. подс.М.М. и св.А.К. заживели на съпружески начала в дома на св. К.
***. През периода 2011г.- 2018 г. им се родили три деца - Д., Р. и Г., които
св.К. припознал. През 2018 год. подсъдимата
и св.К. се разделили , като подсъдимата отишла да живее при майка си в
гр.Пирдоп. За малолетните деца продължил да се грижи единствено св.К.. През
2018 год. двамата родители уредили упражняването на родителските права и
въпроса с издръжката на децата по съдебен ред. С решение № 80/26.06.2018 год.
по гр.д. № 188/2018 год. по описа на Районен съд гр.Панагюрище, влязло в сила
на 23.07.2018 год. упражняването на родителските права спрямо децата било
предоставено на бащата – св.А.К.. Подс.М.
била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 130,00 лв. месечно за
всяко едно от децата или 390,00 лева месечно за трите деца, чрез баща им св. А.К..
От влизането в сила на съдебното решение до месец юни 2019 год. включително,
подс.М. не била заплатила нито една месечна вноска за издръжка на малолетните
си деца.
По този повод св.А.К. ***, след което
било отпочнато настоящото наказателно производство. В хода на същото подсъдимата
не изпълнила дори минимална част от задължението си за издръжка, причина за което
била липсата на достатъчно доходи.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на показанията на свидетеля А.К., дадени в съдебно заседание, от
показанията на св.Н. К., дадени на досъдебното производство и прочетени в
съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4, предл.2-ро
от НПК, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
При тези факти съдът прие, че подсъдимата М.М.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в гр. Панагюрище, след като е осъдена с решение
№ 80 от 26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 188/2018 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище, влязло в сила на 23.07.2018 г. да издържа свои низходящи –
малолетните си деца Д.А.К. на 8 г., Г.А.К. на 4 г. и Р.А.К. на 3 г. съзнателно
не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски за
периода от 23.07.2018 г. до месец юни 2019 г. включително, в общ размер на
4 290,00 лв. (четири хиляди двеста и деветдесет лева) за трите деца
Престъплението е извършено в град
Панагюрище, тъй като задължението за издръжка е носимо задължение.
Авторството
на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват
по един несъмнен начин. Подсъдимата е имала представа за всички обективни
елементи на състава на престъплението. Съзнавала
е, че е осъдена с влязъл в сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка в
размер общо на 390,00 лв. за малолетните си деца Д., Р. и Г., чрез техния баща и
законен представител. Подсъдимата е имала съзнание за дължимата парична
престация под формата на издръжка и като не я е плащала, набавяйки средства по
какъвто и да е друг законен начин е предвиждала конкретно настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, т.е. действала е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от
НК. Тук е мястото да се отговори на доводите на защитата, че липсата на
достатъчно доходи няма отношение към вината. Достатъчно е подсъдимата да е
знаела, че е осъдена да плаща издръжка, какъвто е настоящия случай.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното от нея
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на
деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на
ненавършили пълнолетие деца. Обществената
опасност на самата подсъдима, предвид съдебното й минало и характеристична справка също е
сравнително висока.
Причината за извършеното престъпление е
липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимата към родените от съжителството
й със св. К. деца.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие негативната характеристика на подсъдимата (л.7 в Д.П.)
и относително дългия период от време, през който не е плащала издръжка за
децата си. Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на
подсъдимата, доколкото същата е реабилитирана по право още на 13.03.2015 г.
С оглед на горното и като отчете относителната тежест на отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс.М.М. наказание „пробация”.
При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на
чл.42а, ал.4 от НК и като отчете обстоятелствата от значение за
индивидуализацията на наказанието, съдът определи пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК. Пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес” при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива, за срок от по
десет месеца , с което ще се постигнат целите на наказанието.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: