Р Е Ш Е Н И Е
№260087 27.11.2020 г.
гр.С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети ноември
две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 3218 описа за 2020 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Сдружение с нестопанска цел „А.З.П.“, чрез
Председателя на Управителния съвет Д.Д., против Решение № 49 от 25.06.2020г.,
постановено по гр.д.№ 826/2019г. по описа на РС – Ч., с което се осъжда Сдружение с нестопанска цел „А.З.П.",
гр. С.З., представлявано от Председателя на управителния съвет - Д.С.Д., да опразни и предаде на Народно читалище „Св. Св. К.М.**" с. В.,
община Ч., обл. С.З., една стая с надпис „Гримьорна", находяща се на
първия етаж в сградата на читалището в с. В., община Ч., обл. С.З.; присъдени
са разноски.
Въззивникът
обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд като го счита за
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени обжалваното решение, да разгледа
спора, предмет на делото по същество и да постанови решение, с което да
отхвърли иска, предявен от въззиваемия Народно читалище „С.С.К.М.**“, с.В.. Претендира за разноски,
в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна Народно читалище „С.С.К.М.**“, с.В., чрез председателя Д.Б., оспорва
изцяло въззивната жалба като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при спазване нормите на материалния и процесуални закон. Въззиваемият оспорва като неоснователни оплакванията,
изложени във въззивната жалба. Моли съдът да отхвърли изцяло като неоснователна
подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявен е иск за опразване и предаване на заето за послужване
помещение с правно основание чл. 249, ал.1, във вр. чл. 243 ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че Община Ч., със Заповед № РД-09-17/18.01.2001
г. на Кмета на Община Ч. и допълнителна такава № РД-09-166/14.03.2013 г.,
учредила на Народно читалище „С.С.К.М.**с. В., община Ч., област С.З.,
безвъзмездно право на ползване върху Читалищната сграда построена в УПИ 1-4110,
в кв. 12 по плана на с. В., община Ч., обл. Ст. Загора, състояща се от I-ви
етаж - театрален салон и две гримьорни и II-ри етаж - библиотека и 4 стаи. На 03.06.2014 год. Народно читалище „Св. Св. К.М.**",
с. В., община Ч., област С.З., сключило Споразумение със Сдружение с
нестопанска цел „А.З.П.", гр. С.З., представлявано от Председателя на
управителния съвет - Д.С.Д., с което, Читалището предоставило на ответника за
безвъзмездно ползване, една стая, находяща се на първия етаж в сградата на
читалището в с. В.. Помещението било предоставено за безвъзмездно ползване, за
срок от пет години. На ползвателя била предоставена стая с надпис на вратата
„Гримьорна". На основание т. 7, предложение 4 от сключеното между страните
Споразумение, същото се прекратявало с изтичане на срока му, което било станало
на 04.06.2019 г. Според т. 8 от
Споразумението, ползвателят бил длъжен след прекратяването му, да предаде
ползваното помещение на читалищното настоятелство, в състояние, позволяващо
по-нататъшна нормална експлоатация. След прекратяване на Споразумението,
ползвателя няколкократно, устно го поканил да освободи помещението, но това не
било сторено. На 22.08.2019 г., на ползвателя била изпратена Нотариална покана
за доброволно освобождаване на помещението, която била връчена на СНЦ „А.З.П."
едва на 04.10.2019 г., но в дадения седмодневен срок, отново помещението не
било освободено от ползвателя и не било предадено на ищците. Моли съдът да осъди Сдружение с нестопанска цел „А.З.П.", гр. С.З.,
представлявано от Председателя на управителния съвет - Д.С.Д., да опразни и предаде на Народно читалище „Св. Св. К.М.**" с. В.,
община Ч., обл. С.З., една стая с надпис „Гримьорна", находяща се на
първия етаж в сградата на читалището в с. В., община Ч., обл. С.З..
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Сочи, че председателят И.О.започнал
да им създава проблеми при ползване на помещението. На 1-ви август 2017г.
писмено поискал прекратяване на договора с писмо. От тогава нямали достъп до
помещенията и не ги ползвали.
За да постанови съдебният си акт, районния съд е
приел, че твърдяната в исковата молба на ищеца фактическа обстановка е
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Налице е
валидно сключено споразумение за безвъзмездно ползване на помещение на
Читалището от ответната Асоциация, при което ответникът е получил за ползване
една стая в Читалището. Срокът за който е учредено ползването е изтекъл, а
ответникът не е изпълнил задължението си да освободи помещението, нито след
срока на договора нито по – късно. Тези
съображения са накарали съдът да счете искът за основателен и да го уважи с
решението си.
От представените по делото Заповед №
РД-09-17/18.01.2001 г. на Кмета на Община Ч. и допълнителна такава №
РД-09-166/14.03.2013 г., се установява, че Община Ч. е учредила на Народно читалище
„С.С.К.М.**с. В., община Ч., област С.З., безвъзмездно право на ползване върху
Читалищната сграда построена в УПИ 1-4110, в кв. 12 по плана на с. В., община Ч.,
обл. Ст. Загора, състояща се от I-ви
етаж - театрален салон и две гримьорни и II-ри етаж - библиотека и 4 стаи (по Акт № 243 от
27.11.2000 г. за Общинска собственост - публична). На 03.06.2014 год. Народно
читалище „Св. Св. К.М.**", с. В., община Ч., област С.З. е сключило
Споразумение със Сдружение с нестопанска цел „А.З.П.", гр. С.З.,
представлявано от Председателя на управителния съвет - Д.С.Д., с което
Читалището предоставя на ответника за безвъзмездно ползване, една стая,
находяща се на първия етаж в сградата на читалището в с. В.. Помещението е
предоставено за безвъзмездно ползване за срок от пет години. Ответната страна е
поела задължението да ползва помещението за предоставяне на безплатни услуги на
населението. Предвидено е в споразумението, че същото се прекратява с изтичане
на срока му, който е изтекъл на 03.06.2019 г. Ползвателят е длъжен след прекратяването му, да предаде
ползваното помещение на читалищното настоятелство, в състояние, позволяващо
по-нататъшна нормална експлоатация.
На 22.08.2019 г., ищецът е изпратил на Сдружение с
нестопанска цел „А.З.П.", Нотариална покана за доброволно освобождаване на
помещението, която е връчена на 04.10.2019 г.
От събраните по делото гласни доказателства - св. И.О.,
Р.Р.и Ж.В., се установява по категоричен начин, че помещението – „гримьорна“ на
първия етаж на читалището в с. В. след изтичане на срока на договора продължава
да е заключено отвън с катинар и не може да се ползва от читалището по предназначението
си. Свидетелите О. И Р.установяват, че стаята е дадена безвъзмездно на асоциацията
– ответник, чрез председателя Д.Д. и към момента е заключена от него с
катинар.
Договорът
за заем за послужване е неформален, реален, безвъзмезден
и едностранен, поради което за сключването му и съществуването му законът не
изисква писмена форма. В случая е налице
валидно сключен договор в писмена форма, което обстоятелство не е спорно между
страните. Съгласно разпоредбата на чл. 243
от ЗЗД с договора за заем за послужване, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ
за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем
за послужване, сключен по отношение на недвижим имот, може да има за предмет
както целия имот, така и конкретно определени помещения от същия. Следователно,
за да е налице валидно сключен договор заем за послужване, е необходимо
страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а
именно - заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно
определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да
я върне след ползването. Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор,
е необходимо също така въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде
предадена. Следователно ищецът, които претендира връщане на процесния имот на
основание чл.
249, ал.1 от ЗЗД, носи доказателствената тежест да установи, че между
страните по делото е било постигнато съгласие, което обхваща всички съществени
условия на договора за заем за послужване, че е било фактически осъществено
уговореното предоставяне за безвъзмездно
ползване на вещта, както и изтичането на уговорен срок или завършване на
ползването, респективно, че е поискал връщането на вещта в случай, че времето
или целта на ползването не са били определени с договора. В това производство
въпросът за собствеността върху имота не подлежи на установяване със сила на
присъдено нещо като елемент на претенцията, имаща изцяло облигационноправен
характер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен начин факта на сключеното валидно съглашение за предоставяне
на конкретна вещ за безвъзмездно
ползване, както и реалното предаване на процесното помещение, с определен краен
срок на ползване – 5 години. Т.е. налице са всички данни, индивидуализиращи постигнато
съглашение между ищеца и ответника, обхващащи всички съществени условия на
договора за заем за послужване. Въз основа на свидетелските показания и
представеното писмено споразумение съдът приема, че по делото се установява
наличието на валидно възникнало между страните облигационно заемно
правоотношение по смисъла на чл. 243
от ЗЗД - сключен договор за заем за
послужване по силата на което ищецът е предоставил за безвъзмездно ползване на ответника процесното помещение. Безспорно
се установи по делото, че въз основа на това фактическо и правно основание, въз
основа на взаимна договорка с ищеца, ответникът ползва спорното помещение. От
събраните по делото доказателства, се установи по категоричен начин, че
ответната страна упражнява фактическа власт върху спорното помещение, въз
основа на валидно сключено с ищеца устно съглашение за временно и безвъзмездно ползване /послужване/ срещу
задължението да го върне в уговорения срок, както и че след изтичане на
уговорения срок ответникът не е изпълнил задължението си да предаде заетото
помещение на ищеца. Доказателства в обратния смисъл не са събрани по делото.
Без значение за предмета на делото са представените договори за
дарение на оборудването, което се намира в заетото помещение, както и
подадената жалба в прокуратурата от страна на ответника против ищеца. Въпреки
поканата, изпратена от Читалището и получена от Председателя на Асоциацията за
освобождаване на помещението през август 2017г., въпреки подадената жалба до прокуратурата
в тази връзка, по делото не са налице доказателства, установяващи, че през
2017г. Асоциацията – ответник е освободила заетото помещение, преди изтичане на
5 годишния срок. Такива доказателства, за освобождаване и връщане на заетото
помещение, не са налице и към настоящия момент, след изтичане на пет годишния
срок на съглашението за безвъзмездно ползване на спорното помещение.
По изложените съображения въззивната
инстанция намира, че предявения иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението
на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Доколкото
въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски и не са
представени доказателства за сторени такива, разноски в настоящото производство
не следва да се присъждат.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от
25.06.2020г., постановено по гр.д.№ 826/2019г. по описа на Районен съд – Ч..
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: