О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .10.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 15.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно частно
гражданско дело № 1815 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 15, ал. 2, вр. чл. 19 ГПК, образувано
по подадена частна жалба от "ВАН
ШИПИНГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, м-ст „Боровец Север-1“ № 371, представлявано
от управителя Тодор Бойков, чрез адв. В.Г., срещу Определение № 9329 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 4534/2019 г. по описа на ВРС, X с-в,
с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.
В жалбата се излага, че определението е постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят "ВАН ШИПИНГ" ЕООД твърди, че служителите
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД недобросъвестно са го принудили да приеме
процесната арбитражна клауза в цитираното заявление. Моли за отмяна на
определението и връщане на делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. В евентуалност отправя доказателствено искане за
разпит на свидетел, с показанията на който да установи, че служителите на
ответника са поставили приемането на арбитражната клауза като условие за
приемане на депозираното заявление, в което тя се съдържа.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
Същият оспорва жалбата, като излага, че е неоснователна и следва да се остави
без уважение. Твърди, че законният представител на жалбоподателя е подписал процесното
заявление без забележки, поради което се е съгласил с арбитражната клауза. Възразява
срещу искането за допускане на свидетелски показания, защото е недопустимо.
Моли за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл. 275 ГПК. Същата е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 4534/2019 г. на ВРС е
образувано по предявен от "ВАН ШИПИНГ" ЕООД отрицателен установителен
иск срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с което се иска от съда да признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1
980,76 лв., която съставлява начислена корекция на електроенергия за обект на
ищеца.
В срока за отговор на исковата молба е направен
отвод за арбитражна клауза в Заявление № 4921354/24.08.2018 г., което води до недопустимостта
делото да се разглежда от гражданския съд.
С атакуваното Определение № 9329/22.07.2019 г.
по гр.д. № 4534/2019 г. ВРС е уважил отвода за неподведомственост и е прекратил
производството по делото.
Настоящият състав намира определението за законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. Цитираният § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП
предвижда, че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. От тълкуването на цитираната правна норма се налага извода, че
определящо в случая е не качеството „физическо лице“, а целта, за която се
придобива стоката или услугата.
Така цитираната тълкувателна разпоредба
предвижда, че са налице две хипотези, в които едно лице има качеството
потребител - в единият случай визира само физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Във втория случай се предвижда, че това може да е
търговец, макар и по смисъла на чл. 56 и сл. ТЗ, който макар и да е страна по
договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следва да се направи
извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от обстоятелството
дали същите са физически или юридически, ако те придобиват стоката или ползват
услугата именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност.
От доказателствата по делото се установява, че
чрез управителя си ищецът е подал Заявление № 4921354/24.08.2018 г. за продажба
на електрическа енергия, в което се съдържа клауза, че при възникване на спор,
отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд Варна, сдружение
ППМ, съобразно неговия Правилник.
Заявлението е в писмена форма, разписано е от
служителите на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и от управителя на клиента "ВАН
ШИПИНГ" ЕООД – Тодор Бойков, поради което отговаря на изискванията на чл. 7,
ал. 2 ЗМТА, който предвижда, че „арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено, като се смята, че споразумението е
писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на
писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“. Затова и
настоящият състав приема, че приложеното писмено споразумение, подписано и от
двете страни, има характера на
арбитражно такова по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА.
Липсват данни по делото, които да сочат на хипотеза
на принуда, а и тези твърдения не подлежат на проверка в настоящото
производство. Доказателственото искане на въззивника, за допускане разпит на свидетел за
опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ, е
недопустимо (чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК). Дружеството ищец следва да се счита
обвързано от волеизявлението на представляващия.
Неоснователен е доводът в жалбата, че текстът на
арбитражното споразумение, обективиран в заявлението е едностранно наложен от
ответника, без да е договарян между страните. На първо място страните по
споразумението са търговци. Действително арбитражното споразумение е включено в
съдържанието на заявление за продажба на електрическа енергия като уговорка от
типов характер, но същото е подписано от страните, а формалната доказателствена
сила на документа не е оспорена от потребителя на ел. енергия. В този смисъл
съдът приема, че споразумението отговаря на формалните изисквания на чл. 7, ал.
2 ЗМТА.
По изложените съображения съставът приема, че
приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, която предвижда, че съдът,
пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен
да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на
исковата молба. Възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено
в срока за отговор от ответника и доколкото същото е основателно,
производството по предявения иск следва да се прекрати. Налице са всички
предпоставки спорът да бъде разрешен от арбитраж, на основание чл. 19 ГПК,
съобразно договореното между страните.
В заключение, с оглед предмета на
материалноправния спор, поведението на страните и представените доказателства,
настоящият състав на ВОС приема, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Налице са
предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, поради което спорът не е подведомствен на
общия съд. Предвид съвпадане на изводите, до които е достигнал настоящият
състав на въззивния съд, с тези на ВРС, обжалваното определение, с което е прекратено
производството по делото, предвид възражението за неподведомственост на спора
поради уговорена между страните арбитражна клауза, е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемият има
право на поискани разноски, които съгласно представения списък и писмени
доказателства възлизат на 240 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Въззивникът
е релевирал възражение за прекомерност, което е неоснователно, доколкото
претендираните разноски са в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11, вр. § 2а от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските следва да се възложат в тежест на въззивника в пълен размер.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9329
от 22.07.2019 г. по гр.д. № 4534/2019 г. по описа на ВРС, X с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.
ОСЪЖДА "ВАН
ШИПИНГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, м-ст „Боровец Север-1“ № 371, представлявано
от управителя Тодор Бойков, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.