Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 2423 по
описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ищцата Н.А.Д. поддържа
твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на травматичните
увреждания, които й били причинени в следствие на пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 13.07.2013г., на пътен участък от ул. „Трети март“ в
гр. Сеново. Според твърденията на ищцата, то било реализирано в следствие на
виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Пежо 405”, с
рег. № ********, който нарушил правилата
за движение по пътищата и след като навлязъл в пътната лента за насрещно
движение- реализирал сблъсък с движещия се по пътното платно срещу него лек друг
автомобил „ВАЗ 2101“ с рег. № ********. В този момент на удара, ищцата пътувала
на задната седалка на споменатия лекия автомобил „ВАЗ 2101 ” и в резултат от
ПТП получила следните травматични увреждания: счупване на шиен прешлен,
счупване на ребра, колекция на кръв в плевралното пространство и в коремната
кухина, контузия на корема, разкъсване на черния дроб. Споменатите обстоятелства, при
които настъпило ПТП, противоправния характер на деянието и естеството на
причинените увреждания били установени в хода на ДП № 2277/2013г. по описа на
ОД МВР Русе, както и с постановената от наказателния съд Присъда от 01.10.2014г. по НОХД № 471/2016г.
съгласно описа на ОС Русе. С оглед обстоятелството, че причинителят на вредите – водача на споменатия лек
автомобил „Пежо 405”, с рег. № ******** бил
с покрита от ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” –
ищцата бил легитимирана да претендира от ответника изплащане на застрахователно
обезщетение съразмерно на обема и характера на претърпените вреди. При
изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, й
заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на сумата от 100 000 лева (според увеличение на иска, допуснато с
определение от 08.12.2016г.), заедно със законната лихва върху сумата на
присъденото обезщетение, считано от деня на причиняването на вредите до деня на
окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход на
спора, ищцата претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящото
производство.
Исковата претенция на
ищцата е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД, както по основание, така и по
размер. Чрез процесуалния си представител ответникът заявява, че не оспорва
настъпването на процесното ПТП, нито наличието на валидно застрахователно
правоотношение, но оспорва всички останали предвидени в закона предпоставки,
определящи задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение.
Оспорва твърдението за неправомерния характер на поведението на водача. Поддържа
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата (ищцата),
която е пътувала на задната седалка на лекия автомобил, но без да използва
предпазен колан, а по този начин способствала за увеличаване на обема на вредите. Сочи, че релевираните телесни
увреждания, за които се претендира изплащане на обезщетение причинили значително
по- леки от посочените в исковата молба негативни последици, тъй като били
възстановени без усложнения. Поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение, спрямо действителния характер и обем на вредите. Прави
възражение за изтекъл срок на погасителна давност - само по отношение на частта
от сумата на претенцията, за която е допуснато увеличение на иска (с
определение от 08.12.2016г.). По всички изложени съображения - ответникът моли
за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство препис от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 7564/16.07.2013г. установява, че на 13.07.2013г. на
пътен участък от ул. „Трети март“ в гр. Сеново е настъпило пътно- транспортно
произшествие с участието на два леки автомобила. В протокола е отбелязано
изрично, че Н.А.Д. е сред пострадалите лица.
Като доказателства по
делото са приети преписи от Присъда № 36 /01.10.2014г. ОС Русе по НОХД № 471/2014г.,
както и препис от Решение № 12 от 28.01.2015г. по описа на АС Велико Търново и
Решение по н.д. № 443/2015г. на І н.о. на ВКС. С оглед задължението на
гражданския съд да възприеме изводите на наказателния съд за посочените в чл.
300 от ГПК обстоятелства, които подлежат на доказване, настоящият съд приема
следния доказателствен извод: На 13.07.2013г. на пътен участък от ул. „Трети
март“ в гр. Сеново, водачът на лекия автомобил „Пежо 405”, с рег. №
********, нарушил правилата за движение по пътищата (чл.21, ал.1 от ЗДвП,
чл. 42, ал.2, т.2 вр. с чл. 41, ал.1 от ЗДвП) и след като навлязъл в пътната лента за насрещно движение -
реализирал там сблъсък с движещия се по пътното платно, но в собствената си
лента за движение лек автомобил „ВАЗ 2101“ с рег. № ******** и предизвикал
настъпването на телесни увреждания за няколко лица, включително средна телесна
повреда на ищцата.
Към делото са приобщени Протокол
за оглед на пътнотранспортно произшествие, от 13.07.2013г., Фотоалбум на
местопроизшествието и Скица на местопроизшествието, чието съдържание е обект на анализ от заключението на
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Х.И. обосновава следните изводи относно подлежащите на
доказване и значими за спора факти:
·
ПТП е настъпило около 21.20 часа на 13.07.2013г. на сух пътен
участък, като движещия се със скорост от 78 км/ч. - лек автомобил „Пежо 405” с
рег. № ******** навлязъл изцяло в
лентата за насрещно движение, реализирайки с насрещно движения се със скорост до
около 5 км/ч. ( отчетена в момента непосредствено преди удара) лек автомобил „ВАЗ
2101“ с рег. № ********. Ударът е челен и за двата автомобила, а точката на
удара е изцяло в лентата за насрещно движение, от гледна точка на лек автомобил
„Пежо 405”.
·
Преди настъпване на удара, участниците в ПТП са се
движили един срещу друг, в срещуположни посоки на движение. От техническа
гледна точка - причината за удара на насрещно движещите се леки автомобили е
навлизането на лекия автомобил „Пежо 405” в лентата за насрещно движение,
където (в своята лента за движение) се е движил лекия автомобил „ВАЗ 2101“.
·
Ударът между двата леки автомобила е настъпил в предна
лява част за лекия автомобил „Пежо 405” и съответно в предна лява част за лекия
автомобил „ВАЗ 2101“, изцяло в лентата за движение на втория автомобил.
·
За водача на лекия автомобил „ВАЗ 2101“ ударът е бил технически
непредотвратим (обективно и субективно), поради малкото разстояние, определено
от вещото лице като опасна зона за спиране, докато за водача на лекия автомобил
„Пежо 405” ударът е бил обективно предотвратим, ако не би навлязъл в пътната
лента за насрещно движение.
Като доказателство по
делото са приети медицински документи /на стр.13-16; 76-77; 119-123 и 191 от
делото/– епикризи, оперативен протокол, резултати от медицински изследвания и
ЕР на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Русе“ от 27.11.2014г. , които съдържат
данни за З.равословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на
процесното ПТП. Тези данни са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната
и приета без оспорване по същество комплексна съдебно- медицинска експертиза,
изготвена от д-р Д.К. (ортопедия и травматология) и д-р Ю.Й. (хирургия) анализира
съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:
·
В резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно
произшествие, ищцата е получила следните наранявания с травматичен характер: закрито
многофрагментно счупване на долната челюст, счупване на II-ро до VI-то ребро в ляво;
·
Получената фрактура на втори шиен прешлен и спукване в
дясно на трети шиен прешлен е довело до трайно затрудняване на движенията на
шията в период между 6 и 9 месеца. Непосредствено след инцидента нивото на болката е високо
за около месец след което започва постепенно за намалява до края на
възстановителния период. На пострадалата е била поставена шийна яка за 6
месеца, а възстановителния период за тази травма е между 6 и 9 месеца. Ищцата е
на 45 години, при която няма възрастов фактор, повлияващ костното зарастване По
принцип може да се прогнозира бъдещо образуване на дегенеративни промени в
областта на счупванията, които биха могли да доведат да по-затруднено и болезнено
завъртане на главата встрани.
Получената фрактура на пет поредни ребра представлява т.нар. серийно счупване и се характеризира най-общо с болка при покой и най-вече при дишане, движение и води до трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни, а именно за 45 до 60 дни. То е свързано е свързано с интензивни болки и страдания за период от 45-60 дни;
·
В резултат на претърпяното ПТП на 13.07.2013г. ищцата Н.А.Д.
е получила хемоторакс в ляво (наличие
на кръв в лявата гръдна половина) и хемаскос (наличие на кръв в коремната кухина). То е довело до
временно разстройство на здравето, но следва да се отбележи, че не се индикира
с болеви синдром, понеже засегнатите части нямат рецептори. По повод на
хемоторакса, на пострадалата е приложена малкоинвазивна процедура торакоцентеза, а поради получения хемаскос се е наложило
извършването на малкоинвазивна процедура
лапароскопия с хемостаза. Периодът за пълно възстановяване е в рамките на
30 дни.
·
В резултат на претърпяното ПТП на 13.07.2013г. ищцата Н.А.Д.
е получила и контузия в областта на корема. Получените при това вътрекоремни
травматични увреждания са разкъсването на черния дроб, кървенето от чернодробна
и гастролиенални връзки, излива на кръв в коремната кухина и свързания с това
перитонизъм. В случая, ведно с оперативното лечение (лапароскопка хемостаза
чрез зашиване на черния дроб, хемостаза на кървящите лигаменти, евакуация на
кръвта от корема и дренирането) и гладкия следоперативен период болките и
страданията са били сумарно около 30 дни и са били с интензивен характер.
·
Разкъсването на черния дроб ведно с изливането на кръв в
коремната кухина (хемаскос, хемоперитонеум) е довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота. То не е свързано с болеви усещания, тъй
като в черния дроб няма рецептори за болка (такива има само в капсулата му). На
17.07.2013г. е извършено зашиване на черния дроб лапароскопски.
·
По отношение на гръдната и коремна травма за период от 45
дни ищцата е имала затруднение в ежедневното самообслужване.
·
По
отношение на гръдната и коремна травма възстановяването на ищцата е пълно;
·
Данните
за развитие на мигриращ тромбофлебит на левия крак на пострадалата, а в
последствие и наличието на флеботромбоза (засягане на дълбоките, магистрални
вени) са следствие от прекараната политравма, травмата в областта на левия
крак, както и обездвижването след получените травматични увреждания.
Заключението на изслушаната и
приета без оспорване по същество комплексна съдебно- медицинска и съдебна авто-
техническа експертиза, изготвена от вещи
лица д-р Б.Б. и Х.И. обосновава следните изводи относно подлежащите на
доказване и значими за спора факти:
·
Лекият автомобил „ВАЗ 2101“ с рег. № ********, на задната седалка на който
е пътувала пострадалата е от модел, който не е бил оборудван с предпазни колани
на задните седалки. Автомобилът е произведен без предпазни колани на задните
седалки, защото техническите стандарти в годината на производство не са
изисквали наличието на такива, въпреки, че според вещото лице Х.И., от
техническа гледна точка е възможно колани да бъдат монтирани и на задните
седалки на процесния автомобил.
·
Неизползването на предпазен колан от пострадалата е довело до увеличаване
на обема на вредите, тъй като всички те са причинени от удара на тялото й в
предната седалка на автомобила, в следствие на силните инерционни сили,
причинени от челния сблъсък на автомобилите с относително висока сумарна
скорост в момента на удара.
В дадените пред настоящия
съд показания, свидетелката А.С.К.заявява, че пострадалата е нейна майка и с
оглед непосредствения социален контакт помежду им - по време на първоначалните
грижи в процеса на възстановяване - тя придобила преки впечатления от здравословното
и емоционалното състояние на ищцата. Състоянието на майка си свидетелката
възприела на другия ден, след настъпването на процесното ПТП. Свидетелката
подпомагала майка си в периода на болничното и домашното й лечение. Според
впечатленията на свидетелката, пострадалата изпитвала сериозни затруднения в
битовото обслужване и се оплаквала от силни болки. По тялото й и сега имало
видими белези от оперативните интервенции. На крака на пострадалата имало
значителен по големина подкожен хематом и тромб, които могли да бъдат отстрани
оперативно, защото били резултат от запушена вена при първоначалната медицинска
интервенция след настъпването на ПТП. По тази причина, пострадалата често
посещавала съдов хирург, но споделяла при разговорите, че се страхува да
предприеме оперативна интервенция. Същевременно, тя изпитвала болки в крака и
битов дискомфорт.
В дадените пред съда
показания, свидетелката Ш.Е.Х.заявява, че е съседка на ищцата по този повод
възприела състоянието й след пътния инцидент. Според впечатленията на
свидетелката, възстановителният период за пострадалата бил продължителен. Тя
няколко пъти била приемана в болница. Едва около година след пътния инцидент,
пострадалата започнала самостоятелно да напуска дома си и да излиза на улицата.
Свидетелката счита, че ищцата вече не била способна да работи, докато преди
(пътния инцидент) тя била много работоспособна и работела в Белгия. Болките в
крака на пострадалата и посещенията й при лекар заради крака продължили и до
момента на разпита на свидетелката.
Приетата като (ново)
писмено доказателство и издадена на 06.02.2017г. Епикриза /съдова хирургия/ от
МБАЛ „М.Р.“ ООД установява успешно извършената съдова операция на крака на
пострадалата- за отстраняване на тромб – която е последвана от гладък
следоперативен период без усложнения.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./- ответникът дължи да заплати на
увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования при него водач неимуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в
закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Пежо
405”, с рег. № ********.
За да достигне до този извод, съдът съобрази
следните доказателства:
Съдържанието на Присъда № 36 /01.10.2014г. ОС Русе по НОХД №
471/2014г. обвързва при условията на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на
съда относно механизма на настъпване на процесното ПТП и по- конкретно относно
факта, че единствената (изключителна) причина за настъпването на произшествието
е неправомерното поведение на водача на лекия автомобил „Пежо 405”, с рег.
№ ********.
Заключението на приетата без оспорване съдебна
авто- техническа експертиза също представи независим извод за противоправния
характер на поведението на водача на лекия автомобил „Пежо 405”, с рег. № ********, но и способства за приемане на мотивиран извод относно причинно- следствената
връзка между това противоправно поведение и настъпването на произшествието,
което е източник на вредите.
Експертизата, която бе
изготвена от вещото лице И. изясни точно механизма на удара, като посочи, че с
поведението си, водачът на лекия автомобил „Пежо 405”, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното ЗД „Б.и.“ АД, е нарушил правилата за движение по
пътищата.
Приетите като
доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи,
заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и
показанията на разпитания свидетел способстват за установяване на характера и
обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди.
Уместно е да се
отбележи, че изводите на съдебната авто- техническа експертиза и на съдебно-
медицинската експертиза изцяло съвпадат с изводите за подлежащите на доказване
факти, които настоящия съд е длъжен да възприеме в хипотезата на чл. 300 от ГПК.
Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия /чл. 51, ал.2 от ЗЗ./, не бяха подкрепени с
необходимите убедителни доказателства, поради което следва да бъдат възприети. Заключението на
изслушаната и приета без оспорване комплексна медицинска и автотехническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло, мотивира извода, че при настъпването на процесното ПТП ищцата е пътувал без да използва предпазен
колан. Според заключението, неизползването на предпазен колан е способствало
за настъпването на травматичните увреждания поради удара в твърди тъпи предмети
от интериора на автомобила под въЗ.ействието на инерционните сили. В конкретния
случай обаче, съдът приема, че поведението
на пострадалата при настъпването на удара не е неправомерно, в нарушение на чл.
137а от З.вП, защото автомобилът в който тя е пътувала в момента на удара е
стара модификация и производствено не е бил оборудван с предпазни колани на
задните седалки.
При изложените по- горе изводи, разрешаването на
спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след анализ на
събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените
вреди.
Като кредитира събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки,
страдания и неудобства за пострадалата в
период с максимална обща продължителност - девет до около дванадесет месеца (в
този смисъл са заключението на съдебно –медицинската експертиза и свидетелските
показания).
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде
пренебрегнат и факта, че понесените от ищцата вреди са със средна тежест /не
бележат трайна инвалидизация, но не са и леки/, възстановителният период е
приключил в сравнително продължителен период от време, но това обстоятелство се
дължи отчасти и на субективното поведение на пострадалата – защото в
показанията си, свидетелката Ана Колева заявява, че майка й се страхувала да се
подложи на операция за запушената вена на крака си.
В крайна сметка обаче, установените в края на
съдебното дирене медицински сведения дават основание да се счита, че и
последната от понесените травми е била възстановена, след като пострадалата е
взела субективното решение да се подложи на необходимата медицинска операция (Епикриза /съдова
хирургия/ от 06.02.2017г. иЗ.адена от МБАЛ „М.Р.“ ООД)
Не са налице обективни медицински данни за вече
настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалата, а вероятността
да настъпят такива не може да бъде основание за „предварително“ присъждане на
обезщетение, което да компенсира към момента бъдещи, хипотетични негативни
последици.
В тази насока, показанията на разпитаните свидетели
частично не съвпадат с изводите на експертизата, но съдът кредитира
преимуществено медицинската документация и становището на медицинските експерти,
пред показанията на свидетелите, като отчита възможната тяхна заинтересованост
от изхода на делото.
Постоянна и задължителна е
практиката на ВКС на
РБ, която сочи, че при определяне размера на обезщетението за вреди
от непозволено увреждане следва да се отчита не само лимита на застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, но и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – напр. Решение № 177/27.10.2009 г. по н. дело № 14/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение
№ 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение
№ 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Настоящият състав на съда напълно споделя това разбиране на отделни състави
на ВКС на РБ, като счита, че съчетаният критерий за определяне размера на
обезщетението (а не само размера на лимитите на максимално високия размер на
обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“) способства за определяне
на балансиран и справедлив размер на обезщетението - тоест такъв - който
допринася едновременно за адекватно обезщетяване на вредите (доколкото
усещанията за болки и страдания могат да бъдат репарирани) и за създаване на
чувство за справедливост в останалите членове на обществото, като се има
предвид икономическия стандарт в страната.
Като взе предвид характера и обема на претърпените
вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в
контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на
настъпването на вредите 2014г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от
размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период
и нивата на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“), съдът приема че компенсирането на вредните
последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо (глобално за всички неимуществени вреди, които
бяха установени като вид и обем в хода на съдебното дирене) на сумата от 50 000
лева.
Следователно, искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде уважен само до размер на сумата от 50 000
лева, а за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 100 000 лева - претенцията на ищцата следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна поради прекомерност, с оглед принципа,
установен от чл. 52 от ЗЗД.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на
вредите до окончателното изплащане на сумата.
По предявените
претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска. Фактически направени разноски от
ищцата не са налице, доколкото всички разноски, направени за събиране на
доказателства са били понесени първоначално от бюджета на съда. Тези разходи,
както и следващата се държавна такса, съобразно и съразмерно с уважената част
от иска, следва да бъдат възложени в тежест на ответника - на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК. Общо сумата на дължимата държавна такса и съдебни разноски (вкл.
сумата от 320 лева за съдебни разноски и сумата от 2 000 лева за държавна
такса) възлиза на 2320 лева.
Процесуалният представител на ищцата е заявил, че претендира възнаграждение
за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона
за адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска, това възнаграждение възлиза общо на 2030 лева, според
установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и
уважената част от иска, но без ДДС.
Нито разпоредбата на чл.78 от ГПК, нито тази на чл. 38 от ЗА, а още по малко някаква особена разпоредба от
ЗДДС не съдържа
изрична нормативна уредба на възможността – да
бъде извършено служебно „начисляване” на ДДС
върху сумата, която ще бъде платена
за присъденото възнаграждение за безплатно процесуално
представителство.
Законът за ДДС е специален данъчен закон, който предвижда задължение за
доставчика на облагаема доставка /стока или услуга/ да начислява 20 % ДДС при
извършване на облагаемата доставка. В особената хипотеза на чл. 38 от ЗА -
фактическия състав на облагаемата доставка, при която възниква задължението за
начисляване на ДДС на практика още не е завършен. В
тази насока следва да се отбележи, че данъчните правни норми не се прилагат по аналогия, а съдът не е страна по облагаемата с ДДС
доставка, поради което е очевидно, че съдът не може „да начисли данък“, в
нарушение на данъчното законодателство. Дори да е налице социална „несправедливост“
в нормативната уредба на чл. 38 от ЗА, преодоляването й е в правомощията
единствено на законодателя - не и на съда. Съдът не би могъл да наруши основен
принцип на правото, въвеждайки порочна практика да „тълкува“ очевидно ясни и
категорични данъчно правни норми на ЗДДС - за да достига до изводи, които са
противни на вложения в тях смисъл.
Ответникът в процеса, на свой ред също има право
да получи съответната част от разноските, съразмерно с отхвърлената част от
иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Той е представил списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и доказателства, че е извършил такива (приложени на стр. 32, 33, 80
и 81 от делото) в общ размер от 7320 лева.
Съдът счита, че направеното от ищцата възражение
за прекомерност на разноските за процесуално представителство е неоснователно. Конкретното
дело действително не се отличава с изключителна фактическа и/ или правна
сложност, но процесът на първа съдебна инстанция се е развил в рамките на пет
открити съдебни заседания. Възнаграждението на адвоката, който е бил ангажиран
от ответника не следва да се редуцира до установените в НМРАВ минимуми, тъй
като те са само базови и не биха могли да бъдат критерий за пазарните условия
при които може да бъде ангажиран добре квалифициран адвокат. Като се има предвид,
че цената на иска е била увеличена до 100 000 лева, съдът приема, че с
оглед принципа на справедливостта, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не
трябва да се прилага, а направеният
разход за възнаграждение на адвокат в размер на 7 000 лева трябва да приеме
за разумен разход.
При това, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, които възлизат на ½ от посочената обща сума на разноските- тоест сумата от 3660 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.А.Д.
с ЕГН **********, със съдебен адреса***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, в следствие телесни
увреждания, при ПТП от 13.07.2013г., причинено от водача на лек автомобил „Пежо 405”
с рег. № ********, заедно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от настъпването на вредите на 13.07.2013г. до окончателното плащане,
като отхвърля иска за разликата, над
присъдената сума и до пълния предявен размер за сумата от 100 000 лева.
ОСЪЖДА Н.А.Д. с ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.и.” АД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 3660 лева (три хиляди
шестстотин и шестдесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД да заплати на адвокат С.С.Ч. от САК с адрес ***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 2030 лева (два
хиляди и тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.”
АД с ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК -
сумата от 2320 лева (две хиляди триста и двадесет лева), представляваща
държавна такса, от заплащането на която ищцата е бил освободена.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: