Решение по дело №509/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. И. И. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. В. М. от Адвокатска колегия Хасково, против решение № 20 от 07.04.2025 г., постановено по АНД № 20255540200025/2025 г. по описа на Районен съд Чирпан, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 375а-129 от 02.12.2024 г., издадено от Началника на РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че съдът приел акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП за надлежно съставени, без да вземе предвид наведените в жалбата доводи, както и че е изместил фокуса на доказване, като в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК е провел разследване за неотносими към спора факти, а в нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК, без да са разпитани очевидци, в т. ч. и актосъставителя, е приел административнонаказателното обвинение (АНО) за доказано. По тези съображения и като се твърди, че касаторът не е извършил вмененото му административно нарушение, е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановено друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно НП. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното съдебното решение е правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.

Като обсъди събраните доказателства и оплакванията на жалбоподателя и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, административният съд намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Чирпан се е развило по жалба на С. И. И. против НП № 375а-129 от 02.12.2024 г., издадено от Началника на РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 375а-129 от 21.10.2024 г., с което на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на С. И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от същия закон, изразяващо се в това, че на 05.10.2024 г. около 20:30 часа в [населено място] на [улица]не изпълнява устно разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, като отказал да предостави документ за установяване на самоличността му.

Районен съд Чирпан е потвърдил НП, като е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели се доказва АНО. Посочено е, че наложеното наказание е в минимален размер, поради което е безпредметно да се обсъжда въпроса съобразено ли е същото с тежестта на извършеното конкретно нарушение.

Обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗМВР дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като според ал. 2 при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, а според ал. 4 разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни – чл. 70, ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

В случая от показанията на разпитаните във въззивното производство петима свидетели, сред които, противно на твърденията на касатора, са и очевидци на нарушението, в т. ч. и актосъставителят, се установява, че на 05.10.2024 г. в [населено място] свидетелите И. Р. и П. С. – служители на РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, са посетили адреса, на който живее касатора С. И. И. – къща на [улица], във връзка със сигнал за силна музика, подаден на [тел. номер] от св. В. З.. При пристигането им на място полицейските служители установили, че в двора на къщата имало поставени тонколони и се чувала силна музика. Полицейските служители позвънили няколко пъти на входната врата на двора и след като касаторът се показал, те се легитимирали и го поканили да ги придружи до служебния им автомобил, като им занесе личната си карта. Касаторът отказал, като им казал да се махат и че не са никакви полицаи. Актосъставителят – св. Р., повторно разпоредил на касатора да отиде при тях и да им покаже документ за самоличност, но касаторът ги напсувал и се прибрал в дома си. Отказът на касатора да изпълни отправеното му полицейско разпореждане бил възприет от св. З. и съпругът й – св. Н. П.. След няколко дни касаторът бил призован в сградата на РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, където му бил съставен АУАН, който той отказал да подпише, като отказът му бил удостоверен с подписа на св. С. Т..

Тези данни обуславят извод, че свидетелите Р. и С. – служители на РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, са посетили адреса, на който живее касатора, във връзка с подаден сигнал за силна музика, обезпокояваща съседите му, което деяние съставлява нарушение на обществения ред и следователно са имали основание (чл. 70, ал. 1, т. 1, предложение второ във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗМВР) да поискат от касатора, от чийто двор е идвала силната музика, да се легитимира, като им предостави документ за самоличност. Отправеното от полицейските служители към касатора разпореждане в тази насока е било необходимо за изпълнение на възложените функции и в допустимата от закона устна форма – чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, не е налагало извършването на очевидно за касатора престъпление или нарушение и не е застрашавала живота или здравето му, поради което той е бил длъжен да го изпълни – чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Ето защо отказът на касатора да изпълни издаденото му от полицейските служители устно разпореждане да им предостави документ за самоличност за целите на извършваната от тях проверка съставлява нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР – неизпълнение на вменено му с цитираната разпоредба задължение, субсумиращо се в хипотезата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на което именно основание е била ангажирана отговорността на касатора с процесното НП.

При съставяването на АУАН и/или издаването на НП не са били допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, опорочаващи НП до степен, обуславяща отмяната му като незаконосъобразно. В частност, видно от съдържанието им, АНО е било формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може касаторът да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран и да организира адекватно защитата си.

Изложеното означава, че изводът на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на НП е правилен, като съответстващ на фактите и правото, съответно не е налице твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Не се констатират и допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предписанията на АПК, на които се позовава касаторът – чл. 168, ал. 1 и чл. 170, ал. 1, за да обоснове релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, са неотносими към производство пред районния съд, за което са приложими правилата на НПК по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

На касатора не се дължат разноски предвид изхода на делото, а ответникът не претендира за такива.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 20 от 07.04.2025 г., постановено по АНД № 20255540200025/2025 г. по описа на Районен съд Чирпан.

Решението е окончателно.