Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 31.07.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 386
по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на Р.М.С. срещу отказ на Румен Димитров – ЧСИ с рег. № 880, с район
на действие ОС-Ловеч за издаване на постановление за прекратяване на
изпълнително дело № 20158800400612 поради настъпила перемпция.
Сочи, че е погасила задълженията си към взискателя и
не са предприемани изпълнителни действия след наложена възбрана през 2016 г.,
поради което съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2 от НПК
изпълнителното производство следвало да се прекрати по сила на закона. Моли за
произнасяне в тази насока.
В законоустановения срок е по постъпила молба от Община Троян
с характер на възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в която се сочи, че
длъжникът е погасил изцяло задълженията си с изключение на дължимите разноски и
такси по ЗЧСИ. Моли производството да се прекрати след събиране на последните.
По
делото са изготвени и приложени подробни мотиви от Румен Димитров - ЧСИ с район
на действие Окръжен съд - Ловеч, в които се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна,
а така постановеният отказ е правилен, тъй като предвиденият в закона двугодишен
срок не е изтекъл.
Жалбата
на Р.С. е подадена от лице с правен интерес – длъжник, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдия изпълнител-отказ за прекратяване на изпълнителното
дело, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането ѝ в
размер на 25 лв. По отношение на преценката относно дали жалбата е подадена в
предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок съдебният състав
съобрази, че С. е била лично уведомена за постановения отказ на 24.07.2019 г.,
а жалбата е депозирана на в деловодството на Окръжен съд – Ловеч на 03.08.2019
г., тоест след изтичането на предвидения в закона срок. В същия момент в
жалбата са посочени уважителни причини – за периода 26.07.2019 г. – 30.07.2019
г. е била в болничен. В Определение № 429 от 12.12.2013 г., по ч.гр.д. №
7174/2013 г., II
г.о. на ВКС
върховните съдии са приели, че общите разпоредби за възстановяване на срока
могат на намерят приложение и в производството по чл. 435 от ГПК, като този въпрос
може да се разгледа и от съда, сезиран с просрочената жалба. Настоящият съдебен
състав счита, че в процесния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от ГПК и да се възстанови пропуснатия
процесуален срок, доколото пропускът се дължи на
особено непредвидено обстоятелство-заболяване. С оглед на изложеното съдът
приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнително
дело № 20158800400612 по описа на Румен Димитров - частен
съдебен изпълнител с рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч,
е образувано по молба на Община Троян срещу Р.М.С. за събиране на сумата в общ
размер на 435,29 г., начислена въз основа на актове за установяване на публични
вземания, и на сумата в размер на 150,17 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ.
Въз
основа на удостоверение, издадено от ТД на НАП-Ловеч, съдебният изпълнител е
присъединил държавата като взискател за вземане в
размер на 10 лв.
При
връчването на поканата за доброволно изпълнение длъжникът не е открит на адреса,
поради което е залепено уведомление. След наложен запор на трудовото
възнаграждение длъжникът Р.М.С. е узнала за образуваното срещу нея изпълнително
дело.
По
изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия: на 18.09.2015
г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С.; на 06.04.2016 г. е
наложена възбрана на недвижим имот с идентификатор 73198.506.393.3.10, находящ се в гр. Троян, п.к. „Лъгът“,
бл. 217, вх. „В“, ет. 4, ап. 10; на 02.04.2018 г. е изпратена призовка с насрочен
опис за 24.04.2018 г. на движими вещи, собственост на длъжницата; на 09.03.2020
г. е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочен опис за
23.03.2020 г. на движими вещи, собственост на длъжницата.
На 15.02.2018
г. взискателят Община Троян е уведомил съдебния
изпълнител, че С. е погасила задълженията си и е поискал прекратяване на делото
след заплащане на дължимите от длъжницата такси по ТТРЗЧСИ.
Със
съобщение, връчено на длъжницата на 13.04.2018 г., съдебният изпълнител
уведомил С., че дължимите от нея такси са в размер на 231,78 лв.
С молба
с вх. № 10162/22.07.2019 г. Р.С. е поискала делото да се прекрати на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С
Постановление от 22.07.2019 г. частният съдебен изпълнител отказал да прекрати
изпълнителното производство поради липса на основание.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производството се счита
за прекратено по силата на закона /ex lege/ с
изтичане на две години, през които взискателят не
трябва да е поискал осъществяването на изпълнителни действия. Срокът е преклузивен, тъй като е уреден като санкция за
бездействието на взискателя, а началото му се поставя
с последното изпълнително действие. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС върховният съд е направил разграничение между
същински и несъщински изпълнителни действия, изграждащи изпълнителните способи,
като само спрямо първите спират срока. По отношение на същински
действия върховният съд е приел, че такива са: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като изброяването не е изчерпателно. Образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. не представляват същински
действия по изпълнението и същите не следва да се отчитат при изчисляване на
срока.
В процесния
случай производството е образувано чрез възлагателно
писмо, като Община Ловеч, в качеството ѝ на взискател,
се е възползвала от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и е възложила подбора
на действията по изпълнението на съдебния изпълнител. Така, макар и да не е
било налице изрично посочване във възлагателното
писмо на начин на изпълнението, по инициатива на съдебния изпълнител са били
извършени редица същински изпълнителни действия – присъединяване на взискател, налагане на запор върху трудово възнаграждение и
възбрана върху недвижим имот, насрочване на опис на движими вещи. С оглед на
посоченото не се установи двугодишен период, през който да е било налице
бездействие от страна на взискателя, което изключва и
възможността за настъпване на перемпция.
На следващо място действително по
делото се установи, че С. е погасила дължимите вземания към Община Ловеч и ТД
на НАП-Ловеч, но липсват доказателства да са заплатени таксите за образуване и
водене на изпълнителното производство. Същите са дължими, тъй като видно от
представеното уведомление от Община Троян, задълженията по възлагателното
писмо са погасени към 15.02.2018 г., тоест извън двуседмичния срок за
доброволно изпълнение – ПДИ е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 на 16.11.2015 г.
С оглед на посоченото изпълнителното производство не може да бъде прекратено и
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно след представяне на
доказателство от длъжника, че задължението е било погасено преди образуване на
изпълнителното дело. Съгласно чл. 433, ал. 2 от ГПК изпълнителното производство следва да
приключи при наличие на две кумулативни предпоставки – вземането, във връзка с
което е образувано изпълнителното произовдсто, да е
събрана и да са събрани направените в изпълнението разноски. Към настоящия
момент е налице само първата предпоставка, като при постъпило плащне и на таксите съдебният изпълнител ще е задължен да
го прекрати на посоченото основание.
Следва да се посочи, че ако жалбоподателката счита, че претендираните
такси са начислени в противоречие с Тарифа към ЗЧСИ същата може да ги обжалва по реда на чл.
435, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Доколкото в жалбата се навеждат твърдения за
настъпила перемпция и по отношение на друго
изпълнително производство, следва копие от жалбата да се окомплектова с
придружаващите я документи и да се изпрати на ЧСИ Александър Бизов, с район на действие Софийски градски съд, за
произнасяне, ако такова вече не е налице.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Окръжен
съд-Ловеч
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
на Р.М.С. срещу отказ на Румен Димитров – ЧСИ с рег. № 880, с район на действие
ОС-Ловеч, за издаване на постановление за прекратяване на изпълнително дело №
20158800400612 поради настъпила перемпция, като
неоснователна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:1………………………..
2………………………..