Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и девети юли две хиляди
и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 453 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на
основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.
Молителят „Б.“ АД твърди, че с влязло в сила на
12.01.2018 г. решение по т.д. № 8037/2015 г. на СГС дружеството „В.Л.“ ЕООД е
осъдено да му заплати суми по фактури за покупко-продажба на стоки, както и
обезщетение за забава, в общ размер на 184 184,71 лева. Вземанията
произтичат от търговски сделки, сключени между двамата търговци. Посочва, че
ответникът не е извършвал никакви плащания по присъдените вземания, като
същевременно през м. август 2018 г. е вписано в търговския регистър
прекратяване на дейността на длъжника и обявяването му в ликвидация. Твърди, че
срокът на ликвидация изтича на 20.03.2019 г., но до настоящия момент длъжникът
не е извършвал никакви плащания за погасяване на своите задължения. Счита, че е
налице презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 ТЗ – длъжникът е
спрял плащанията. Посочва, че „В.Л.“ ЕООД се намира в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни своите парични
задължения, произтичащи от търговска сделка. Счита също така, че длъжникът се
намира и в състояние на свръхзадълженост. Определя като начална дата на
неплатежоспособността – 10.12.2015 г., когато е предявил осъдителният иск за
присъждане на вземането му. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се открие производство по несъстоятелност на длъжника, да се определи
начална дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността, да се прекрати
производството по ликвидация на длъжника, да се обяви длъжникът в
несъстоятелност, да се десезират органите на длъжника и да се назначи синдик на
дружеството. Претендира разноски.
Ответникът „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/ счита искането
за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството за
неоснователно. Твърди, че не са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, тъй като не изпитва нито трайни, нито временни
затруднения да обслужва задълженията си, нито е спрял плащанията към
Националната агенция за приходите за покриване на публичноправните си
задължения. Оспорва твърдението, че не разполага с парични средства в брой или
по банкови сметки, ликвидни активи и имущество, с което да удовлетвори своите
кредитори. Посочва, че разполага с имущество, достатъчно за покриване
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като
неудовлетворяването на кредиторите до този момент не се дължи на обективна
невъзможност за плащане, а на субективни фактори. Оспорва посочената в молбата
за откриване на производство по несъстоятелност начална дата на
неплатежоспособност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2. Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
„Б.“ АД за вземания, произтичащи от договори за покупко-продажба.
Видно е, че с влязло в сила
решение по т.д. № 8037/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав
„В.Л.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Б.“ АД суми за главници по чл. 327 ТЗ и за
обезщетения за забава. На 21.12.2017 г. по същото дело е издаден изпълнителен
лист в полза на молителя срещу ответника за присъдените суми. Въз основа на
издадения изпълнителен лист молителят е образувал срещу ответника изпълнително
дело № 2018846040003 по описа на ЧСИ О.М.. При съобразяване приетите
доказателства съдът намира, че молбата на „Б.“ АД с правно основание чл. 625 ТЗ
е подадена от процесуално легитимирано лице при наличие на изискуеми и
неудовлетворени вземания от ответника, произтичащи от търговска сделка по
договори за покупко-продажба.
Безспорно „В.Л.“ ЕООД /в
ликвидация/ по правноорганизационната си форма е търговец, поради което е
налице и втората предпоставка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на „В.Л.“
ЕООД /в ликвидация/ трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. За установяване на
финансовото-икономическо състояние на ответника по делото са ангажирани като
доказателства годишните финансови отчети за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017
г., както и сравнителни ведомости. На основание чл. 186 ГПК по делото е
приложена справка от Агенция по вписванията, Служба по вписвания, от която се
установява, че за периода от 01.01.1992 г. до 18.03.2019 г. са налице
вписвания, отбелязвания и заличавания. От приложената по делото, изискана по
реда на чл. 186 ГПК справка се доказа, че в централната база на АИС-КАТ към 21.03.2019
г. на името на ответника са налице данни за регистрирани пътни превозни
средства. Установява се от писмо от НАП, ТД на НАП София, че върху имуществото
на дружеството има наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 170022-022-0077757/01.12.2017 г.
за събиране на установено и изискуемо публично вземане в размер на 53 433,56
лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че през изследвания период преобладаващи в структурата на активите
на „В.Л.“ ЕООД са текущите активи, които след края на 2016 г. съставляват над
96 % от общата им сума. В основната си част същите са под формата на вземания и
парични средства. Материални запаси /стоки/ присъстват в структурата на
краткосрочните активи единствено към 31.12.2014 г. /20,53 %/ и към 31.12.2015
г. /1,83 %/. Аналогична тенденция е налице и при дълготрайните материални
активи, които към края на 2017 г. са изцяло амортизирани и са с нулева
балансова стойност. Към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. нетекущите активи са
нематериални – софтуер и права върху интелектуална собственост. Данните от
годишните финансови отчети сочат, че структурата на пасивите на „В.Л.“ ЕООД е
сравнително добре балансирана. Собственият капитал на дружеството заема средно
54 % от общата сума на пасивите, а най-голям относителен дял достига в края на
2016 г. – 86,48 %. Задълженията са предимно краткосрочни – към доставчици,
публични и други задължения. Дългосрочни задължения са посочени единствено в
балансите към края на 2014 г. /около 16 % от общата сума на задълженията/ и на
2015 г. /около 2 %/.
От изчисленията на вещото лице е видно, че като цяло
коефициентът на обща ликвидност е в допустими граници, а този на бърза
ликвидност превишава значително максималната си референтна стойност. Най-високи
стойности двата коефициента имат към 31.12.2016 г., а причина за равенството им
е липсата на материални запаси в структурата на текущите активи. В края на три
от петте изследвани годишни периода – 2014 г., 2016 г. и 2017 г. стойностите на
коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са под долните граници на
референтните си стойности, като отклонението е по-значимо към 31.12.2017 г. В
края на 2015 г. и 2018 г. обаче, поради значителния относителен дял на
паричните средства в общата сума на текущите активи, коефициентите на незабавна
и абсолютна ликвидност превишават от два до три пъти максималните си референтни
стойности.
Установява се, че стойностите на показателите за
финансова автономност на ответника за изследвания период от 2014 г. до 2018 г.
са в допустими граници. Също така балансовата стойност на имуществото на „В.Л.“
ЕООД е превишавала общия размер на паричните задължения на дружеството през
целия изследван период от 2014 г. до 2018 г. включително.
От приетата експертиза се извежда, че осчетоводените
задължения на „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/ към датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност са в общ размер на 354 166,73
лева. Задълженията към „Б.“ АД са осчетоводени по сметка 401 „Доставчици“ – за
главници и по сметка 499 „Други кредитори“ – за лихви. При извършена проверка в
счетоводството на ответника вещото лице не установява наличие на неосчетоводени
задължения. Данните в счетоводните баланси сочат, че през изследвания период „В.Л.“
ЕООД е разполагало с постоянен капитал и с нетен оборотен капитал. Установява
се, че през изследвания период „В.Л.“ ЕООД е отчело следните финансови
резултати, както следва: за 2014 г. печалба в размер на 998 510,79 лева;
за 2015 г. печалба в размер на 869 465,11 лева; за 2016 г. печалба в
размер на 266 886,39 лева; за 2017 г. загуба в размер на 114 820,23
лева и за 2018 г. загуба в размер на 94 222,87 лева.
Имуществото на „В.Л.“ ЕООД към 31.12.2018 г. е с обща
балансова стойност 539 хил. лв., в т.ч. дълготрайни нематериални активи – 21 хил.
лв., краткосрочни вземания – 19 хил. лв. и парични средства – 499 хил. лв.
В заключението вещото лице посочва, че анализът на
стойностите на показателите за ликвидност през изследвания период дава основание
да се твърди, че не е налице тенденция ответното дружество да не е в състояние
да обслужва краткосрочните си задължения. Имайки предвид стойностите на
коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност, както и спецификата на
съхранение на паричните средства в брой и разплащане с кредиторите, съгласно
Заповед № 01-12/16.12.2014 г. на управителя на дружеството /същата гласи, че считано
от 01.01.2015 г. всички плащания от името на „В.Л.“ ЕООД, непревишаващи
законово установения минимален размер на плащания в брой, се извършват от
управителя на дружеството от съхраняваните у него парични средства, а всички
суми, платени на дружеството в брой, се предават на управителя за съхранение/, като
затруднения при обслужване на текущите задължения са изпитани към края на 2016
г. и на 2017 г.
Установява се, че към 08.05.2019 г. „В.Л.“ ЕООД
притежава краткосрочни вземания в размер на 18 976,25 лева и парични
средства с обща сума 490 132,28 лева, от които в брой 483 908,76 лева
и по разплащателни сметки 6 223,52 лева.
Приложен е като доказателство протокол за опис от
13.06.2019 г., изготвен по изпълнително дело № 2018846040003 по описа на ЧСИ О.М.,
във връзка с поискан от молителя опис на парични средства /касова наличност/,
находящи се на адрес на управление на „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/ в гр. София,
бул. „******, партер, ап. маг. № 2, в който е отразено от частния съдебен
изпълнител, че при разговор с главния счетоводител на ответника Ваня Недкова,
последната е заявила, че на адреса на дружеството не се съхраняват парични
средства, а същите се намират при представляващия дружеството Димитриос
Прифтис, който не е в офиса.
По искане на молителя е допусната допълнителна задача
към съдебно-икономическа експертиза, в изпълнение на която да се извърши
проверка на касовата наличност и конкретно дали тези пари ги има в брой,
доколкото така са декларирани във финансовите отчети, както и да се установи
въз основа на какви първични счетоводни документи е извършено осчетоводяването
й.
От приетото по делото допълнително заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че стойностите на
коефициентите на обща и на бърза ликвидност, изчислени по данни от междинния
счетоводен баланс към 19.07.2019 г., сочат наличие на възможности на ответника
да изпълнява краткосрочните си задължения с отразените в баланса текущи
/краткотрайни/ активи. Коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са
с нулеви стойности поради това, че в последния счетоводен баланс не са посочени
парични средства. Към 19.07.2019 г. стойностите на показателите за финансова
автономност, изчислени по данни от междинния счетоводен баланс към посочената
дата, са в границите на референтните си стойности.
Вещото лице сочи, че в срока за изготвяне на заключението
от страна на ответника не е предоставена възможност за извършване на указаната
в допълнителната задача проверка на касовата наличност. Съобразно изготвен от
експерта алтернативен вариант, ако от текущите активи се изключат
осчетоводените по сметка 498 „Други дебитори“ вземания в размер на 471 хил.
лв., стойностите на показателите за ликвидност към 19.07.2019 г. биха били
следните: коефициент на обща ликвидност 0,05, коефициент на бърза ликвидност
0,05, коефициент на незабавна ликвидност 0,00 и коефициент на абсолютна
ликвидност 0,00. Следователно, ако от текущите активи на „В.Л.“ ЕООД /в
ликвидация/ се изключат осчетоводените вземания в размер на 471 хил. лв.,
показателите на ликвидност са далеч по-ниски от минималните си референтни
стойности, т.е. дружеството не би било в състояние да обслужва паричните си
задължения. Освен това дружеството би било декапитализирано, а показателите за
финансова автономност – със значителни отклонения извън допустимите граници. В
този случай общият размер на задълженията би бил около 10 пъти по-голям от
стойността на активите на дружеството към 19.07.2019 г.
Установява се от допълнителното заключение, че
посочените в счетоводния баланс към 31.12.2018
парични средства със сума от 492 945,90 лева са получени от клиенти
през 2016 г. и 2017 г. като плащания за извършени от ответника доставки на
стоки и услуги. Данните в отчетите за приходите и разходите сочат, че през 2016
г. приходите от продажби на стоки са в общ размер на 1 995 хил. лв., а
тези от продажба на услуги – 15 хил. лв. За 2017 г. тези приходи за съответно
253 хил. лв. и 6 хил. лв. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
средствата от касовата наличност са в резултат на извършена стопанска дейност.
В последното проведено съдебно заседание е приет като
доказателства протокол за опис от 24.07.2019 г. по изпълнително дело №
2018846040003 по описа на ЧСИ О.М., в който е отразено, че магазинът, който се
намира на адреса на управление на дружеството е освободен и е празен. По
твърдения на адв. А. и Ваня Недкова няма данни къде се съхранява касовата
наличност от пари, собственост на „В.Л.“ ЕООД.
В практиката на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на
актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на
дружеството, не е достатъчно, за да се направи извод дали един търговец е
платежоспособен или не. Следва да се направи преценка на база събраните
доказателства и извършените от страните процесуални действия дали в
действителност счетоводно отразеното отговаря на реалната фактическа
обстановка. По делото безспорно се установи, че добрите показателни са в
резултат на притежавани от ответника парични средства в брой в общ размер към датата на
последното заключение от 483 908,76 лева. Предвид заявеното оспорване от
молителя, по делото е допуснато и прието допълнителното заключение на
съдебно-икономическата експертиза. Видно е, че на вещото лице не е осигурен
достъп до касовата наличност за проверка. С определението за насрочване на
делото на „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/ е указано да представя на вещото лице
цялата необходима документация и да съдейства под страх от санкцията на чл. 161 ГПК. При съобразяване събраните данни и обстоятелството, че на вещото лице не е
осигурен достъп във връзка с доказване реалното съществуване на въпросната
касова наличност, съдът намира, че следва да съобрази последиците на чл. 154,
ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК и да приеме за недоказано реалното съществуване към
датата на приключване на устните състезания на касовата наличност.
Наред с изложеното трябва да се вземе предвид, че
дружеството е с прекратена дейност и въпреки твърдяното наличие на парични
средства в брой, не е изпълнило безспорно доказаните му задължения към молителя.
Индиция за това, че състоянието на ответника е влошено
и реално не може да се вземе предвид осчетоводената касова наличност, без да
може да се съобрази като доказателство от настоящия съдебен състав, доколкото е
факт, който е настъпил след даване ход на делото по същество, е подадената на
08.08.2019 г. от длъжника молба за откриване на производство по
несъстоятелност, поради наличие на задължения към „Б.“ АД и към Националната
агенция за приходите, което е видно от извършена от съда служебна справка по
партидата на ответника в търговския регистър към Агенцията по вписванията. В
молбата си „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/ заявява, че е в обективна невъзможност да
погаси задълженията си, която е настъпила през 2019 г.
Поради изключване от краткосрочните активи на касовата
наличност, съдът намира, че ответникът не притежава в имуществото си
краткотрайни и реално ликвидни активи, които да са достатъчни за покриване на
доказаните му изискуеми парични задължения. Така обсъдените данни и при
прилагане последиците на чл. 161 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, водят до извода, че към
настоящия момент ответникът е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение
на паричните си задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни
активи.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да покрие
изискуемите си задължения, поради което следва да бъде открито производство по
несъстоятелност на „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/ на първото от заявените от
молителя основания: неплатежоспособност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения:
решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника настоящият съдебен състав счита, че следва да
приеме 31.12.2018 г., когато е осчетоводена касова наличност и към която
безспорно са налице изискуеми и непогасени от ответника задължения, като след
тази дата финансовите затруднения на търговеца са с траен характер.
В чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ е предвидено, че когато
съдът счете, че по отношение на дружеството, спрямо което е открито
производството по ликвидация са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, той е длъжен с решението, с което постановява
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, да го
обяви в несъстоятелност. В разглеждания случай длъжникът следва да се обяви в
несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ, доколкото по разплащателна
сметка на дружеството има сума от 6 223,52 лева, която да покрие началните
разноски в производството по несъстоятелност.
С решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ следва да
бъде назначен временен синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора
право на разноски има молителят, който своевременно заявява претенция за
тяхното присъждане. От негова страна са извършени разноски в общ размер на
1 300 лева, от които 250 лева за държавна такса и 1 050 лева за
депозити за вещо лице, които ще се възложат в тежест на ответника
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/, с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***. № 2.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „В.Л.“
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
№ 2.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***. № 2.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „В.Л.“ ЕООД /в
ликвидация/, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***. № 2.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на
управление на „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/,
с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***. № 2.
ЛИШАВА длъжника „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***. № 2, от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА общи запор и възбрана върху
имуществото на „В.Л.“ ЕООД /в
ликвидация/, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***. № 2.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***. № 2, Е.Г.Т., вписана в
Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата
по несъстоятелност по търговския закон, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в Държавен вестник, при месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева /хиляда лева/, считано от датата на встъпването й в изпълнение на задълженията, като
определя едноседмичен срок от съобщението за встъпването й в длъжност.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на„В.Л.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***. № 2, което ще се проведе на 14.10.2019 г. от 13:30 часа в гр. София, бул. „Витоша” № 2, в съдебната зала,
определена за открити съдебни заседания на VІ-1 състав на Търговско отделение,
на Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на доклада на временния
синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „В.Л.“
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***. № 2, за заплати на „Б.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на 1 300 лева /хиляда и триста лева/, представляваща
направени разноски по делото за държавна такса и депозити за вещо лице.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: