Решение по дело №1200/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 308
Дата: 1 април 2019 г. (в сила от 1 април 2019 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20191100201200
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 01.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                       КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ                     

 

с участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурора Людмила Николова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов н. ч. д. № 1200/2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 и, ал. 2 във вр. с чл. 45, във вр. вр. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

 

Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 26.02.2019г. от Районен съд Франкфурт на Майн – Федерална Република Германия по дело № 931 Gs 5110 Js 232886/18 за предаване с цел провеждане на наказателно преследване на българския гражданин Е.Д.Я., ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, осъждан/реабилитиран/, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***2, за извършени от него престъпления „Обща незаконна търговия с наркотични вещества /хероин/ в немалки количества в реална съвкупност с общ нелегален внос на наркотични вещества /хероин/ в немалки количества в два случая“ – престъпление по §§ 1, ал. 1, 3, № 1, 29а, ал. 1, № 2, 30, ал. 1 № 4 от Закона за контрол на наркотичните вещества; §§ 6 № 5, 25, ал. 2, 52, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия.

 

В производството по делото исканото лице Я. заявява, че желае незабавна екстрадиция, дава съгласие да бъде предаден на германските власти незабавно, запознат е с ЕЗА и разбира нейното съдържание и знае за какво е същата и за какво е искането на германския съд. Същият заявява още, че разбира и не се отказва от принципа на особеността.

 

Прокурорът не прави искания по доказателствата и не се противопоставя да бъде уважено искането на лицето за незабавна екстрадиция.

 

Защитникът на исканото лице адв. В. моли искането на неговия подзащитен за незабавна екстрадиция да бъде уважено.

 

В хода по същество прокурорът моли да бъде постановено решение с което да се допусне изпълнение на издадената ЕЗА, като счита, че същата отговаря от формална страна на всички законови изисквания, престъплението за което се иска предаване на българският гражданин попада в разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, поради което не се изисква двойна наказуемост, като за деянието „трафик на наркотици“ се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и по НК на Република България. Прокуратурата сочи и че не са налице основанията на чл. 52 от Закона нито за отложено предаване, нито за изпълнение под условия, тъй като спрямо Я. няма висящи наказателни производства, нито подлежащи на изпълнение наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Моли да бъде постановена Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото предаване на лицето на германските власти.

 

Адв. В. счита, че от формална страна са налице всички изискуеми от Закона реквизити на ЕЗА и същата отговаря на условията, за да бъде приета за изпълнение. Дадени са гаранции от страна на искащата държава по реда на чл. 41, ал. 3, а с оглед и изрично заявеното от неговия подзащитен съгласие за незабавна екстрадиция, моли искането да бъде уважено.

 

Исканото лице Я. поддържа казаното от неговия адвокат и няма какво да добави.

 

В последната си дума исканото лице отново заявява, че желае незабавно да бъде предаден на германските власти.

 

Съдът констатира, че лицето е изразило съгласие за незабавно предаване на на 26.03.2019 г., като три дневния срок по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЗА е изтекъл на 29.03.2019г., като до края на работния ден не е постъпило искане за оттегляне на даденото съгласие.

 

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на германските власти и българският гражданин Е.Д.Я. да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване във Федерална Република Германия, като съображенията за това са следните:

 

Европейската заповед за арест (ЕЗА) е издадена на 26.02.2019г. от Районен съд Франкфурт на Майн – Федерална Република Германия и е придружена с превод на български език, съгласно изискването на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА. С нея се иска предаване на българския гражданин Е.Д.Я. за провеждане на наказателно преследване спрямо същия за деяния, описани като „Обща незаконна търговия с наркотични вещества /хероин/ в немалки количества в реална съвкупност с общ нелегален внос на наркотични вещества /хероин/ в немалки количества в два случая“. В заповедта са посочени и съответните текстове от немското право, относими към извършване на инкриминираното деяние както следва :  §§ 1, ал. 1, 3, № 1, 29а, ал. 1, № 2, 30, ал. 1 № 4 от Закона за контрол на наркотичните вещества; §§ 6 № 5, 25, ал. 2, 52, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия.

 

Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея са посочени всички обстоятелства, мотивирали издаването на Европейска заповед за арест. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед за арест - данни за издаващия орган, данни за самоличността на лицето, обстоятелства, при които са били извършени престъпленията, включително време, място и степен на участие на исканото лице, наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава-членка за извършените престъпления, както и данни за характера и правната квалификация на деянията.

 

По делото са представени и съответните Гаранции, предвидени в чл. 41, ал. 3 от българския ЗЕЕЗА, предвиждащи, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане, доколкото издадената от Федерална Република Германия ЕЗА, касае наказателно преследване срещу български гражданин. С оглед на посоченото, съдът намира, че по форма и съдържание ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

 

Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото лице.

 

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Федерална Република Германия – Районен съд Франкфурт на Майн – Федерална Република Германия.

 

В Европейската заповед за арест изрично са посочени предвидените в германския наказателен закон наказания за престъпленията, за които се издирва българският гражданин Е.Д.Я.. За престъпления са предвидени наказания, надвишаващи една година лишаване от свобода - определените от чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА минимални срокове, а именно - лишаване от свобода за срок от 15 години.

 

Деянията, за които се иска предаване на българския гражданин са включени в разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА – „незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества“ и са описани както следва:  Две деяния, извършени в  периода 12.05.-31.05.2018 г. в гр. Франкфурт на Майн – ФРГ, както следва :

 

І. Малко преди 12.01.2018 г. уличеният Я. организира съвместно с другите уличени лица С.М.Х.и А.Д., както и с други, към момента неидентифицирани организатори в България, Италия и Мадагаскар доставка на наркотични вещества под формата на общо 10.025,8 грама хероин със съдържание на активната съставка приблизително 50 процента хероинов хидрохлорид. Наркотикът е трябвало да бъде пренесен от отделно преследвания Д.Е.Я. – син на уличеното лице и М.С.К. от Мадагаскар през Франкфурт на Майн до Неапол. Отделно преследваните Д. Я. и К. заминават на 12.05.2018г. първоначално заедно от София през Неапол, Истанбул и Мавриций за Мадагаскар. Отделно преследваният Д. Я. в последствие пристига на 20.05.2018г. с полет ЕТ 706 от Антананариво през Летище Франкфурт на Майн във ФРГ. В носеният от него куфар с твърди гори се намират, поставени в двойно дъно на страничните стени четири пластмасови плика с общо 5027,3 грама хероин. Отделно преследваният К. пристига следващия ден 21.05.2018г. също с полет ЕТ 706 от Антананариво през летище Франкфурт на Майн във ФРГ. Както отделно преследвания Д. Я., така и отделно преследваният К. носи със себе си куфар с твърди кори с четири пакета хероин с общо тегло 4999,5  грама. Наркотиците са предназначени за носещи печалба продажба на европейския пазар.

 

ІІ. На 21.05.2018г. обвиняемият Я. *** на познатия му свидетел В.Г.Д.нова доставка на наркотични вещества, представляващи 5035 грама хероин. Свидетелят Д. пристига в последствие на 31.05.2018г. с полет Ет 742 от Мапуто през летище Виена в Република Австрия. Той възнамерявал директно да продължи пътуването си през Любляна за Неапол. В предадения от него като багаж пътнически куфар се намират поставени в двойно дъно посочените по-горе наркотични вещества, предназначени за носеща печалба по нататъшна продажба от обвиняемия Я. и други съучастници. След спешното предаване на куфара в Неапол, свидетелят Д. е трябвало да получи от обвиняемия Явен възнаграждение от 3000 евро.

 

Посочените квалификации на деянията и включването им в кръга на престъпленията по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, прави безпредметно допълнителното обсъждане, че за престъпленията, за което се иска предаване, съществува аналог и в българското право, но за пълнота следва са се отбележи, че такъв е налице и това са престъпленията по чл. 242 от НК на Република България.

 

На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от императивните основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА.

 

Най-напред престъпленията не попадат под нашата наказателна юрисдикция и няма данни българският гражданин да е осъждан за същите факти в държава членка на Европейската общност. Срещу българският гражданин не е провеждано наказателно преследване в България за същите престъпления, за които е издадена заповедта, респ. няма и прекратяване за него. От съдържанието на ЕЗА и от съпровождащите я документи, представени от германските власти, е видно, че не е изтекла давността и не е налице амнистия като задължително основание за отказ по чл. 39, т. 1 ЗЕЕЗА.  Исканото лице не е малолетно – съгласно българското законодателство малолетни са лицата до 14 – годишна възраст, която е навършена от Е.Я..

 

Съдът не констатира наличието на няколко или някое от изборните основания, при които съдът да може да откаже изпълнението на ЕЗА, включително и това по чл. 40, т. 4 ЗЕЕЗА. Според хипотезата на тази норма, за да бъде постановен отказ по преценка на българския съд, не е достатъчно лицето, чието предаване си иска, да живее или да е постоянно пребиваващо в Република България или да е български гражданин (както е в настоящия случай). Изисква се обаче българският съд и да приеме да приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, наложени от съда на издаващата държава. В настоящия случай съдът намира, че не следва да стори това и не се налага да отказва изпълнението на ЕЗА на посоченото основание.

 

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав прие, че исканото лице Е.Д.Я. следва да бъде предаден на германските власти.

 

На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се предава исканото лице на германските  власти, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" по отношение на българския гражданин Е.Д.Я. до приключване на процедурата по превеждане в изпълнение на решението и предаването му на компетентните германски власти.

 

Изхождайки от всичко посочено и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА, Софийски градски съд

 

РЕШИ :

 

ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 26.02.2019г. от Районен съд Франкфурт на Майн – Федерална Република Германия по дело № 931 Gs 5110 Js 232886/18 за предаване с цел провеждане на наказателно преследване на българския гражданин Е.Д.Я., ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, осъждан/реабилитиран/, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***2, за извършени от него престъпления „Обща незаконна търговия с наркотични вещества /хероин/ в немалки количества в реална съвкупност с общ нелегален внос на наркотични вещества /хероин/ в немалки количества в два случая“ – престъпление по §§ 1, ал. 1, 3, № 1, 29а, ал. 1, № 2, 30, ал. 1 № 4 от Закона за контрол на наркотичните вещества; §§ 6 № 5, 25, ал. 2, 52, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия, като ПРЕДАВА Е.Д.Я., ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, осъждан, с настоящ адрес ***  на държавата, издала Европейската заповед за арест – Федерална Република Германия.

 

ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на Е.Д.Я., ЕГН ********** до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на мярката, изискваща задържането на лицето.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл. 53 от ЗЕЕЗА заверени преписи от решението след влизането му в сила да бъде изпратен на ВКП, СГП, на Министерство на правосъдието за изпълнение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.