РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502520 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. В. от гр. Варна срещу Решение
№ 3015/08.08.2024 год., постановено по гр. дело № 8044/2023 год. по описа на
РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника – ищец срещу
„Вип Билд“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна обективно
съединени петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот – реална част с площ от 419 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целият с площ от
1251 кв. м. по КК, която реална част е защрихована с червени линии на
скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, заключена между точките А, Б, С и Д
на цитираната скица, при граници на реалната част: поземлени имоти с
идентификатори ***; ***; *** и останалата част от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, при твърдения за придобиване на собствеността
върху горната реална част - договор за покупко-продажба на недвижим имот,
скл. с нот. акт № 6/03.11.2005 год., том V, рег. № 9513, дело № 758/2005 год. по
описа на нотариус № 332, акт № 172, том LXXXIX, дело № 21185/2005 год. по
описа на СлВп-Варна, и договор за доброволна делба от 30.05.2006 год., акт №
149, том V, рег. № 4461/31.05.2006 год. по описа на СлВп-Варна, прогласен за
нищожен с влязло в сила на 03.10.2016 год. Решение № 2421/20.06.2016 год.
по гр. дело № 2195/2015 год. по описа на РС-Варна, а в условията на
1
евентуалност – по давност с начало на владението от 2009 год. до 24.05.2023
год. и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението
върху горната реална част, както и за осъждането на ответното дружество да
премахне незаконно изградената ограда от бетонни блокчета и закрепени в тях
платна, представляващи метални решетки, заграждаща процесната реална
част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, която пречи на
ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота.
В жалбата на наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила – делото е разгледано и решено в нарушение на
нормата на чл. 36 от ГПК, с което е било накърнено правото на защита на
въззивника – ищец по предявените искове. Предвид накърненото му право на
защита, въззивникът не е успял да присъства в съдебното заседание при
изслушването на заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-
технически експертизи и да задава въпроси към експертите, не е успял да
води и допуснатите му свидетели с оглед установяване на наведените от него
твърдения, а също и да задава въпроси към допуснатия до разпит по искане на
ответника свидетел.
Наведени са и оплаквания за нарушение на материалния закон, като е
оспорен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 19
от ЗУТ и неправилно е прието, че договорът за доброволна делба от
06.04.2006 год., сключен между праводателите на ответното дружество, бил
валиден.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемият – ответник по исковете – „Вип Билд“
ЕООД, със седалище гр. Варна, оспорва въззивната жалба, счита, че е
неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и настоява да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС.
В исковата си молба, уточнена с молби от 20.07.2023 год. и от 10.08.2023
год., допълнена в съдебното заседание на 20.10.2023 год., ищецът В. С. В. от
гр. Варна е навел следните твърдения:
Собственик е на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж. к. „Б.“, местност „Св.
Никола“, с площ от 1105 кв. м. по документ за собственост и 1252 кв. м. по
КККР. Собствеността върху имота ищецът е придобил въз основа на договор
за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 6/03.11.2005 год. на ВнН и договор
за доброволна делба, вписан в СВп – Варна с вх. рег. № 12690/31.05.2006 г.,
последният - прогласен за нищожен с Решение от 20.06.2016 г., постановено
по гр. дело № 2195/2015 г. по описа на РС-Варна, а в условията на
евентуалност – по давност с начало на владението от 2009 год. до 24.05.2023
2
год. Навежда, че от 2009 г. владее целият имот с идентификатор *** по КККР
на гр. Варна, включително и реалната част от имота, заключена между точки
А-Б-С-Д на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, с площ на тази реална
част от 419 кв. м., разположена в северната част на имота. От съобщение от
СГКК – Варна узнал, че ответното дружество „Вип Билд“ ЕООД, със
седалище гр. Варна е поискало да бъде допуснато изменение на КК,
изразяващо се в отнемане на гореописаната реална част от имота с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна и обособяването й в отделен,
самостоятелен поземлен имот. В административната процедура по
изменението на КК ответното дружество се легитимирало като собственик на
процесната реална част въз основа на Решение № 1482/17.05.2022 г. по гр.
дело № 17190/2021 г. по описа на РС-Варна, с което е обявен за окончателен
предварителен договор, сключен между ответното дружество и праводателите
му по обявения за окончателен предварителен договор – Е.Г.Ц. и Й.Г.А., като
преди постановяване на съдебното решение, имотът, предмет на съдебното
производство по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е бил отразен в КК. Ищецът
твърди, че на 24.05.2023 г. ответникът, без никакво правно основание, оградил
с ограда описаната по-горе реална част от 419 кв. м. Излага, че ответникът не е
собственик на завзетата от него реална част от 419 кв. м. от имота с
идентификатор ***, тъй като праводателите му не са били собственици,
поради това, че доброволната делба, от която черпят правата си, е нищожна
поради противоречие със закона – извършена е в нарушение на техническите
правила и норми, установени в чл. 19 ЗУТ, предвид обстоятелството, че
имотите, на които е разделен имотът със стар пл. № *** не отговарят на
изискванията за лице и площ. Отделно от това имотът, на който ответникът
твърди да е собственик (процесната реална част) не е нанесен и не съществува
в КК на гр. Варна.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:
1) Да се приеме за установено по отношение на ответника „Вип Билд“
ЕООД, със седалище гр. Варна, че ищецът е собственик на реална част от имот
с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, защрихована с червени щрихи и
заключена между точки А-Б-С-Д на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, с
площ на реалната част от 419 кв. м., разположена в северната част на имота с
идентификатор ***, при граници на реалната част: поземлени имоти с
идентификатори ***; ***; *** и останалата част от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, въз основа на договор за покупко-
продажба, сключен с нот. акт № 6/03.11.2005 год. на ВнН и договор за
доброволна делба, вписан в СВп – Варна с вх. рег. № 12690/31.05.2006 г.,
последният прогласен за нищожен с Решение от 20.06.2016 г., постановено по
гр. дело № 2195/2015 г. по описа на РС-Варна, а в условията на евентуалност –
по давност с начало на владението от 2009 год. до 24.05.2023 год. и за
осъждането на ответника да му предаде владението върху гореописаната
реална част, на основание чл. 108 ЗС;
2) за осъждането на ответника „Вип Билд“ ЕООД, със седалище гр.
Варна, да премахне незаконно положената ограда от бетонни блокчета и
закрепени в тях платна, представляващи метални решетки, заграждаща
3
процесната реална част от имот с идентификатор ***, която пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху имота.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, ответникът „Вип Билд“ ЕООД, със седалище гр. Варна, оспорва
исковете, счита, че са неоснователни. Твърди, че ищецът не е собственик на
целия поземлен имот с идентификатор ***, нито пък е собственик на реална
част от 419 кв. м. от този имот, разположена в северната му част. Излага, че е
придобил правото на собственост върху имота по следния начин: С договор за
замяна на недвижим имот с движими вещи, скл. с нот. акт № 86/07.04.2023
год. е придобил от С.Д.К. и Е.П.К. собствеността върху 1/20 ид. част от
недвижим имот със следното описание: ПИ, представляващ съгласно
документ за собственост лозе-хавра с площ 1105 кв. м., съставляващо имот с
пл. № *** в кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, който поземлен имот, съгласно КККР
на гр. Варна е включен в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, а с
договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 88/07.04.2023 год. придобил от
същите лица собствеността върху 9 / 20 ид. ч. от същия този имот. Твърди, че
праводателите му по горните два договора са придобили 1 / 2 ид. част от
собствеността върху имота чрез договор за покупко продажба, скл. с нот. акт
№ 6/03.11.2005 год. в режим на съпружеска имуществена общност. Ищецът е
придобил собствеността не върху целия имот, а върху 1 / 2 ид. част от имота.
Твърди, че с Решение № 1482/17.05.2022 г., постановено по гр. дело №
17190/2021 г. по описа на РС-Варна, е обявен за окончателен сключеният на
13.05.2016 г. в гр. Варна между дружеството от една страна и Е.Г.Ц. и Й.Г.А.,
от друга страна, предварителен договор за покупко-продажба на поземлен
имот, находящ се в гр. Варна, местност „А.“, ж. к. „Б.“, представляващ южната
част на имот пл. № ***, кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, с площ от 419 кв. м., при
съответни граници, съгласно договор за доброволна делба, вписан в СлВп –
гр. Варна на 06.04.2006 г., представляващ дял трети от приложената към
договора за доброволна делба скица-проект за разделяне на имот с пл. № 2296,
представляващ имот с пл. № *** по КП на гр. Варна, ж. к. „Б.“, а по КККР на
гр. Варна – северната част на ПИ с идентификатор ***. Твърди, че този
договор за доброволна делба е действителен и същият е породил целените с
него правни последици. Въз основа на изложеното ответното дружество
твърди, че е собственик както на 1 / 2 ид. част от лозето-хавра, включено в ПИ
с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, така и на реалната /северна/ част
на същия този имот, към която конкретно насочва претенциите си ищецът.
Излага, че праводателите му Е.Г. и Й.Г., като собственици на процесната
реална част, още преди влизане в сила на решението по иска с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, са сезирали СГКК – гр. Варна с искане за нанасяне
на настъпили промени в КККР по отношение на имот с идентификатор *** и
обособяването в отделен имот на имота по дял трети от приложената към
договора за доброволна делба скица-проект за разделяне на имот с пл. № 2296,
представляващ имот с пл. № *** по КП на гр. Варна, ж. к. „Б.“.
По изложените съображения ответникът счита, че исковете са
неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на
разноски.
4
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
исковете си, а ответното дружество – чрез процесуален представител, ги
оспорва, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване по
делото обстоятелството, че ответното дружество осъществява фактическа
власт върху процесната реална част с площ 419 кв. м. от имота с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, заключена между точките А, Б, С и
Д на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, както и че в края на месец май
2023 год. ответникът е заградил тази реална част, като е положил ограда от
бетонни блокчета и закрепени в тях платна, представляващи метални решетки.
От договор за дарение, сключен с нот. акт № 4/05.11.1992 год. на ВнН, се
установява, че П.В.П. е дарил на сина си В.П.В. собствения си недвижим
имот, представляващ лозе–хавра, с площ 1105 кв. м., находящо се в местност
„А.“ в землището на гр. Варна, при граници: Е.Г.; Й.Г.; Е.Ц.; И.В. и В. П.в.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 6/03.11.2005 год. на
нотариус № 332, надареният В.П.В. е продал на С.Д.К. и В. С. В., при равни
части, собствения си недвижим имот, а именно: лозе–хавра, с площ 1105 кв.
м., находящо се в гр. Варна, местност „А.“, ж. к. „Б.“, съставляващо имот с пл.
№ ***, кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“.
С договор за доброволна делба на недвижим имот от 30.05.2006 г.,
сключен между С.Д.К., Е.П.К., В. С. В. и Р.В. В.а, страните са се съгласили да
поделят горепосочения имот с пл. № ***, като в дял на В. С. В. и съпругата му
Р.В. В.а е поставен имота по дял „втори“ – поземлен имот, находящ се в гр.
Варна, местност „А.“, ж. к. „Б.“, представляващ южната част на имот пл. №
***, кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, с площ на този дял 542 кв. м. – показан на
скицата – проект за делба на л. 11 /гръб/ от делото на РС-Варна.
С влязло в сила Решение № 2421/20.06.2016 год. по гр. дело №
2195/2015 г. по описа на РС-Варна, договорът за доброволна делба от
30.05.2006 г. е прогласен за нищожен поради противоречието му със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а именно: поради неспазване изискванията
на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ за най-малко 14 м. лице по отношение на имота,
получен в реален дял от ищците В. С. В. и Р.В. В.а – дял втори, представляващ
южната част на имот пл. № ***, попадащ в кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, с площ
на този дял 542 кв. м.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 86/07.04.2023 год. на нотариус №
549, С.Д.К. и Е.П.К. са прехвърлили на „Вип Билд“ ЕООД 1 / 20 идеална част
от правото на собственост върху поземлен имот, представляващ по документ
за собственост лозе – хавра, с площ 1105 кв. м., находящо се в гр. Варна, м.
„А.“, ж. к. „Б.“, съставляващо имот с пл. № № ***, в кв. 10 по плана на ж. к.
„Б.“ който поземлен имот, съгласно КККР на гр. Варна е включен в ПИ с
идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ж. к. „Б.“,
5
местност „Св. Никола“, целият с площ (по кадастрална карта) от 1251 кв. м.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 88/07.04.2023 год. на
нотариус № 549, С.Д.К. и Е.П.К. са продали на „Вип Билд“ ЕООД собствените
си 9 / 20 ид. ч. от същия поземлен имот с пл. № № ***, в кв. 10 по плана на ж.
к. „Б.“ който поземлен имот, съгласно КККР на гр. Варнаq е включен в ПИ с
идентификатор ***.
С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
06.04.2006 год., вписан в СлВп-Варна под № 138, т. VI, рег. № 7390/2006 г.,
съсобствениците Е.Г.Ц. и Й.Г.А. са уговорили, че в общ дял на двете, при
равни квоти, се поставя място с площ 419 кв. м., находящо се в гр. Варна,
област Варна, в местност „А.“, попадащо в южната част на поделяемия ПИ с
пл. № № ***, в кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, представляващ дял трети по
скицата-проект за делба на имот с пл. № ***, кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, гр.
Варна, представляващи неразделна част от договора.
Със Заповед № Рп-284/19.10.2006 год. на кмета на район приморски,
община Варна е одобрено попълването на КП на ж. к. „Б.“ с имоти с пл. № №
3162; 3163; *** и 3165, образувани от бившия имот с пл. № *** – л. 112 от
делото на РС-Варна.
С влязло в сила решение № 1482/17.05.2022 г., постановено по гр. дело
№ 17190/2021 г. по описа на РС-Варна, е обявен за окончателен сключеният на
13.05.2016 г. между „Вип Билд“ ЕООД, от една страна, и Е.Г.Ц. и Й.Г.А. – от
друга, предварителен договор за покупко-продажба на имот, находящ се в гр.
Варна, район Приморски, м-ст „А.“, ж. к. „Б.“, представляващ южната част на
имот пл. № ***, кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, с площ 419 кв. м., представляващ
имот с пл. № *** по КП на гр. Варна, ж. к. „Б.“, а по КККР на гр. Варна –
северната част на ПИ с идентификатор ***, която част, съгласно приет в
СГКК – Варна проект за изменение на КККР е с проектен идентификатор ***.
От представените от ответника доказателства – 113-125 от делото на РС
– Варна, е видно, че през 2021 год., т. е., преди влизане в сила на решението
по гр. дело № 17190/2021 г. по описа на РС-Варна по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
продавачите оп предварителния договор Е.Ц. и Йовка Ангелова, са
предприели процедура по изменение на действащата кадастрална карта и
отразяването на имота с бивш пл. № ***, кв. 10 по КП на ж. к. „Б.“, гр. Варна,
като отделен поземлен имот със самостоятелен идентификатор и граници.
Не е спорно по делото, че издадената заповед № 18- 13597/19.12.2022 г.
на началника на СГКК – гр. Варна /л. 126 – л. 127 от делото на РС-Варна/, с
която е одобрено изменението в КККР на гр. Варна, състоящо се в отразяване
на ПИ с проектни идентификатори *** и *** в граници, отговарящи на имоти
с бивши пл. № № *** и *** по плана на ж. к. „Б.“, гр. Варна, е обжалвана от
страна на ищеца В. С. В. и към настоящия момент няма данни да е влязла в
сила.
От заключението на СТЕ от 02.07.2024 год., кредитирано от съда като
обективно и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице инж. В. А. в
съдебно заседание, се установява следното:
6
За територията, в която попада процесната реална част от ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна има изработени и приети следните
планове: Кадастрален и регулационен план на Курортно предградие „Лозята“
– 1937 г. и разписен лист към плана; КП на „Крайбрежието“, изработен и
приет 1956 г. и разписен лист към плана; КП на м. „С.Н. и Акчелар“,
изработен и приет 1977 г., цялостно актуализиран и приет 1991 г.;
Регулационен план на ж. к. „Б.“, одобрен със заповед № Г-170/15.09.1993 г. на
кмета на Община Варна, изработен върху КП на м. „С.Н. и Акчелар“ – 1977 г.,
който е и действащият регулационен план към настоящия момент; ПНИ на
„С.Н.“, одобрен със Заповед № РД-07-7706-203/08.08.2007 г. на Областен
управител Варна; Кадастрална карта на административен район „Приморски“,
гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АК –
София, в която е интегриран ПНИ, действаща към настоящия момент. На
Комбинирана скица № 1 към заключението с черен цвят е показан ПИ с
идентификатор *** по КК, а с червен цвят – имота с бивш пл. № ***,
попълнен в КП със заповедта на кмета на район Приморски, община Варна с
№ РП-284/19.10.2006 год. Площта на ПИ с бивш пл. № *** е 366 кв. м., а
площта, която попада в ПИ с идентификатор *** по КККР е 320 кв. м. –
оцветена в жълт цвят на комбинираната скица № 1 към заключението. Според
одобрените през 1936 год. и 1937 год. год. кадастрален и регулационен
планове на Курортно предградие „Лозята“ процесната реална част е част от
имот с пл. № 1173 по КП, при граници: имоти с пл. № № 1177; 1175; 1174;
път; 1166; 1168 и 1172. В разписен лист към КП-1936 г. за собственик на имот
пл. № 1173 вписан Васил Петров. Процесната реална част попада в границите
на този имот 1173. В следващия изработен за територията КП на
„Крайбрежието“ – 1956 г. са нанесени имоти с пл. № 13618 и 13623.
Процесната реална част попада в границите на имот 13618. В КП на м. „С.Н. и
Акчелар“ – 1977 г., при първоначалното приемане на плана е отразен един
голям имот с пл. № 908, при граници: на север – имоти с пл. № № 906 и 907 и
имоти с пл. № № 1178, 1179 и 860; на запад: имоти с пл. № № 909 и 1157; на
юг – имот с пл. № 1177, на изток – път. В разписния лист за имот 908 като
първичен запис са вписани наследници на В.П.Д. – крепостен акт № 549/1902
г., след което са записани: А.В.Г. и П.В.П.. КП на м. „Св. Никола и Акчелар“,
приет 1977 г., е цялостно актуализиран 1987 г. и приет 1991 г., като всички
промени са нанесени с кафяви линии и надписи – показани на извадката от
КП-1977 год. на стр. 5 от заключението (л. 223 от делото на РС-Варна). С
актуализирането на плана /с кафяв цвят/ са нанесени имоти с пл. № № 908,
908а, 908-б и 908-в, като е променена южната и източната граница на имот с
пл. № 908 откъм пътя и между имоти с пл. № № 908 и 908-а е обособен
вътрешен път. За нанасяне на същите няма заповед за одобряване. Със заповед
№ РП-381/29.08.2005 г. на Кмета на Район „Приморски“ в КП са попълнени
имоти с пл. № № *** и ***. От имот с пл. № 908 и северната част на имот с
пл. № 908-а се образува имот с пл. № ***, като се заличава вътрешния път, а в
южната част на имот с пл. № 908-а се обособява имот с пл. № ***. Имот с пл.
№ *** е записан на Е.Г.Ц. към акта за непълноти и грешки, съгласно Решение
на ВАС № 1602/24.02.2004 г. по адм. д. № 6800/2003 г. Процесната реална част
7
попада в южната част на попълнения в КП имот с пл. № ***. Със Заповед №
РП-284/19.10.2006 г. на Кмета на Район „Приморски“ са попълнени имоти с
пл. №№ 3162, 3163, *** и 3165, обособени от бившия имот с пл. № ***,
записани на Е.Г.Ц. и Й.Г.А.. Същите са образувани вследствие на договора за
доброволна делба от 06.04.2006 г., вписан в СВ-Варна с № 138, т. VI, рег. №
7390/2006 г. Процесната реална част представлява попълнения в КП имот с пл.
№ *** съгласно горната заповед. Със Заповед № РП-317/28.11.2006 г. на кмета
на район „Приморски“, община Варна са попълнени имоти с пл. № № 3166,
3167 и 3168, образувани от стар пл. № ***. Имотите са били обособени
вследствие на договор за доброволна делба № 160, т. IХ, рег. № 12690/2006 г.,
съгласно който С.Д.К. и Е.П.К. получават дял първи, представляващ
новопопълнен ПИ с пл. № 3166, с площ 542 кв. м., както и 1 / 2 ид. ч. от
вътрешен обслужващ път, целия с площ 50 кв. м., попълнен в КП с пл. №
3168, а В. С. В. и Р.В. В.а получават дял втори, представляващ новопопълнен
ПИ с пл. № 3167, с площ 542 кв. м., както и 1 / 2 ид. ч. от вътрешен
обслужващ път, целия с площ 50 кв. м., попълнен в КП с пл. № 3168. Според
заключението процесната реална част представлява попълнения в КП имот с
пл. № *** и е извън имот с пл. № 3167. Имоти с пл. № № 3166, 3167 и 3168 са
се образували от имот *** (част от бившия имот с пл. № 908-а) по КП на м.
„С.Н. и Акчелар“ – 1977 г. Съгласно РП на ж. к. „Б.“, одобрен със Заповед №
Г-170/1993 г. за имот 908-а са отредени два парцела – ХХVIII-908a и ХХIХ-
908а, в кв. 10, с лице на новопроектирана улица покрай западната граница на
имотите. След попълването на имоти с пл. № № 3166, 3167 и 3168 със Заповед
№ РП-317/28.11.2006 г. няма одобряван ПУП и според вещото лице имотите
не са урегулирани. Следващият план за територията, в която попада
процесната реална част е ПНИ на „С.Н.“, одобрен 2007 г. В този план имотите,
които съответстват на бивш имот с пл. № 908 по КП-1977 г. са ПИ с пл. № №
305; 9518; 299 и 300. Със заповед № РП-124/29.05.2008 г. на Кмета на Район
„Приморски“ е одобрено попълването на ПИ 1612, 1613 и 1614 в ПНИ на
„С.Н.“, които имоти са се образували от стар имот 305, вследствие на договор
за доброволна делба от 06.04.2006 г., и представляват дялове първи, втори и
четвърти /обслужващия път/ от делбата. Дял трети, попълнен в предходен КП
като имот с пл. № *** – процесната реална част – не е отразена в плана с
отделен номер, а е заснета като част от ПИ с пл. № 299 и 1614 по ПНИ.
Кадастралната карта на административен район „Приморски“, гр. Варна, е
одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АК –
София, в която е интегриран ПНИ във вида, в който е одобрен, с нанесените
изменения по влязла в сила заповед РП-124/2008 г. Процесната реална част не
е отразена в КККР като самостоятелен имот с отделен идентификатор, а
представлява част от ПИ с идентификатори *** и *** по КККР –
Комбинирани скици № 2 и № 3 към заключението. Съгласно заключението,
процесната реална част попада в южната част на бившия имот с пл. № ***,
който е съседен на имота с бивш пл. № *** на северната му граница. От
представените документи – нотариален акт от 05.11.1992 г. и нотариален акт
от 03.11.2005 г., съответно от нотариалните актове за замяна и за покупко -
продажба от 07.04.2023 г., се установява идентичност само в южната част на
8
имот с пл. № 299 по ПНИ, представляващ имот с бивш пл. *** по предходен
КП. Според вещото лице съобразно представените по делото и изследвани
нот. актове ищецът В. С. В. и ответникът „ВИП БИЛД“ ЕООД се легитимират
като собственици на по 1 / 2 ид. част от имота с бивш пл. № ***,
представляващ южната част от ПИ *** по КК. Установява се още, че
процесната реална част е съставна част от бившия имот с пл. № *** по КП от
1977 год. попълнен със заповедта № РП-381/29.08.2005 г. на кмета на Район
„Приморски“, който имот е съседен на бившия имот с пл. № ***.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че имотът по дял трети от
договора за доброволна делба от 06.04.2006 год. към момента отговаря на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ за площ и лице – най-малко 240 кв. м. площ и
11, 2 м. лице/, но дали при едно конкретно проектиране това ще е така следва
да покаже самият проект, който ще бъде изработен.
От заключението на СТЕ от 24.06.2024 год., изслушано в първата
инстанция, се установява, че процесната реална част от имота с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, е оградена от три страни; липсва
изградена ограда по северната граница на реалната част между точките А и Д
на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна. Оградата е модулна, състои се от
метални колонки и закрепени към тях метални пана. Общата дължина на
оградата между точките А и Б е 11, 10 м.; дължината на оградата между
точките Б и С е 32, 60 м., а между точките Д и С , 16 м. Стойността на
разходите за труд и материали за премахване на оградата е в размер на 647, 88
лева с вкл. ДДС.
От показанията на свидетелката С. Х.а Г. (майка на управителя на
ответното дружество „Вип Билд“ ЕООД – С.Г.М.), ценени при условията на
чл. 172 ГПК, се установява следното: През 2006 год. свидетелката и нейният
съпруг закупили място в кв. „Св. Никола“, сега кв. „Б.“, в гр. Варна, в което
построили къща на три етажа. Техен съсед е бил лице на име Д. от гр. София,
като неговата съпруга и сестра й били собственици на мястото до тях. На
приложената на л. 43 от делото скица свидетелката е посочила, че имот с №
1612 е на „бай Д.“, а имот с № 1613 – на неговата балдъза. Описва имот с №
1614 като частен път. Посочва, че имоти с № № 1953 и 2772 са на „Вип Билд“
ЕООД. За ограденото в червено на скицата между т. А, Б, С и Д /процесната
реална част/ имали пълномощно от „бай Д.“ за покупката на тази част. Излага,
че поставената в тази част ограда – тел и колове е поставена от бай Д..
Свидетелката е виждала ищеца няколко пъти – идвал да храни котки. Не го е
виждала да стопанисва или обработва имота; посочва, че ищецът не живее
там. От показанията на свидетелката, обсъдени във връзка и с останалите
доказателства – заключението на СТЕ, както и договора за доброволна делба
от 06.04.2006 год. на бившия имот с пл. № ***, следва, че посочените от
свидетелката съпруга и балдъза на „бай Д.“ са именно праводателките на
ответното дружество – Е.Г.Ц. и Й.Г.А., собственици на имотите съответно с №
1612 и с № 1613 на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, респ. на имоти с
бивши пл. № 3162 и пл. № 3163, попълнени в КП след сключването на
договора за доброволна делба от 06.04.2006 год.
9
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По исковете по чл. 108 ЗС, съдът приема следното:
За да бъде уважен предявен ревандикационен иск е необходимо да се
установи кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1)
че ищецът е собственик на имота, чието ревандикиране претендира, на
заявеното основание; 2) че имотът се намира във владение или държане на
ответника и 3) че ответникът владее или държи имота без основание. В тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно доказване първите две
предпоставки, а в тежест на ответника – че упражнява фактическа власт върху
имота на основание, което е противопоставимо на ищеца.
Ищецът твърди, че е собственик на процесната реална част от имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна въз основа на договор за покупко-
продажба, сключен с нот. акт № 6/03.11.2005 год. на ВнН и договор за
доброволна делба, вписан в СВп – Варна с вх. рег. № 12690/31.05.2006 г., като
договорът за доброволна делба е прогласен за нищожен с Решение от
20.06.2016 г., постановено по гр. дело № 2195/2015 г. по описа на РС-Варна.
Установено е по делото, че с договора за продажба от 03.11.2005 год.
ищецът и друго лице – С.Д.К. са купили при равни права недвижим имот –
лозе–хавра, с площ 1105 кв. м., находящо се в гр. Варна, местност „А.“, ж. к.
„Б.“, съставляващо имот с пл. № ***, кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“. Установено
е по също, че процесната реална част е била в границите на имота с пл. № ***,
т. е., била е част имота с пл. № ***, който е съседен на имота, закупен от
ищеца и С.К.. Установено също, че договорът за доброволна делба от
30.05.2006 год., скл. между ищеца и съсобственика му С.К., е прогласен за
нищожен с влязло в сила решение. При това положение след като процесната
реална част не е била част от бившия имот с пл. № ***, кв. 10 по плана на ж. к.
„Б.“, то и договорът за продажба от 03.11.2005 год. не легитимира ищеца като
собственик на процесната реална част. След като договорът за доброволна
делба от 30.05.2006 год. е прогласен за нищожен той не се ползва с никакъв
правен ефект.
От изложеното се налага извода, че ищецът не е собственик на
процесната реална част на основание договора за продажба от 03.11.2005 год.,
нито на основание договора за доброволна делба от 30.05.2006 год., поради
което и заявеният като главен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Горното налага произнасяне по предявения в евентуалност
ревандикационен иск относно процесната реална част – ищецът твърди да е
собственик по давност въз основа на давностно владение, осъществявано в
периода от 2009 год. до 24.05.2023 год.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост (или други вещни права) върху имоти посредством фактическо
упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен
в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост
10
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено
в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно
когато фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен
характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се
ограничава с отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер.
Владението е несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е
сигурно, че същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с
намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се
каже дали действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или
ако я упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя.
Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно, когато
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае
скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за
предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се
упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението на владелеца
да държи вещта като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява
от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи за нея. При
придобиване на едно вещно право по давност, респ. на идеална част от него,
се прекратява правото на досегашния му носител/носители.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се
установи, че ищецът изобщо е установил фактическа власт върху процесната
реална част и е осъществявал такава власт за какъвто и да е период от време.
Поради това и предявеният от ищеца в условията на евентуалност иск
по чл. 108 ЗС – че е собственик на процесната реална част от имот с
идентификатор 10135.2525.299 по КККР на гр. Варна по давност, въз основа
на давностно владение, осъществявано в периода от 2009 год. до 24.05.2023
год., също е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на обуславящите искове за собственост по
чл. 108 ЗС относно процесната реална част, неоснователен е и негаторният
иск по чл. 109 ЗС, тъй като поставената ограда в имот с идентификатор
10135.2525.299 по КККР между точките А-Б, Б-С и С-Д на скицата на л. 43 от
делото на РС-Варна, не засяга имот на ищеца и по никакъв начин не му пречи
да упражнява правото си на собственост, нито смущава упражняването на
това му право.
По тези съображения предявените от ищеца петиторни искове по чл. 108
и чл. 109 ЗС са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
11
разноски за настоящото производство в размер на 3600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3015/08.08.2024 год., постановено
по гр. дело № 8044/2023 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА В. С. В. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. Г.К. № ***, да
заплати на „Вип Билд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Бели лилии № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 3600 лева (три хиляди и шестстотин лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12