Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 31.10.2016 г.
СГС, VI-4 състав,
в открито съд.заседание на седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 7357/15 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.
СГС е
сезиран с молба от “У.Б.” АД, с която е предявено искане с правно
основание чл.625 ТЗ да се обяви неплатежеспособността на „И.”ООД и да се открие
производство по несъстоятелност. Твърди се от молителя, че има качеството на
кредитор на длъжника „И.”ООД, който е в неизпълнение на парични задължения по
търговска сделка. Сочи се, че на 01.09.2010 г. молителят е сключил с длъжника договор
N RC -415/01.09.2010 г., по който на длъжника е бил предоставен кредит в
размер на 800 000 лв., но длъжникът не е в състояние да изпълнява
договорното си задължение и към 16.11.2015 г. не е платил сумата от
166 026,77 лв. – главница, сумата от 43 694,15 лв.- лихва и сумата от 1667
лв. – договорна такса, поради което задълженията са обявени за предсрочно
изискуеми, а в полза на молителя е била издадена заповед по чл.417 ГПК за
дължимите суми. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността на
длъжника и да се открие производство по несъстоятелност.
Ответникът
по молбата не е представил отговор и не взема становище.
По реда
на чл.629 ал.4 ТЗ „Б.П.Б.” АД се е присъединила в производство в качеството на
кредитор на длъжника. Сочи се от присъединилият се кредитор, че е сключил с
длъжника договори на 31.03.2008 г., 05.06.2008 г., 26.03.2010 г., 31.03.2008
г., по които неизпълнените от длъжника задължения възлизат на 106 078,11
ЕВРО. Според присъединилият се кредитор длъжникът не е в състояние да изпълнява
изискуемите си задължения и е неплатежеспособен по смисъла на чл.608 ал.1 ТЗ.
При условията на евентуалност се навежда довод, че длъжникът е в състояние на
свръхзадълженост, защото размерът на задълженията надвишавава размера на
активите.
Представен
е договор за комбиниран банков кредит /инвестиционен и револвиращ/ от
01.09.2010 г., от който се установява, че “У.Б.” АД е поела
задължението да предостави на длъжника кредит в размер на 800 000 ЕВРО.
Представен
е изпълнителен лист от 20.03.2015 г. на районен съд – гр.В.Т. по ч.гр.дело N 763/15
г., с който длъжникът заедно със солидарните длъжници И.Н.М. и И.А. И. са
осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 166026,77 лв. – главница, сумата от 32 438,99 лв. –
лихва, сумата от 1667 лв. – такси.
Установява
се от заключението на ССЕ, че към 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г.,
31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. дългосрочните финансови активи на длъжника са с
нулева стойност. За този период коефицентите на незабавна и абсолютна активност
са под единица, което означава, че длъжникът не може да погасява краткосрочните
си задължения. Коефицентът на финансова автономност е отрицателна величина, а
коефицентът за задлъжнялост показва, че длъжникът е изцяло зависим от своите
кредитори. От 2011 г. длъжникът е с отрицателен финансов резултат и завършвал
финансовата година със загуба. За тези години коефицентът на абсолютна
ликвидност е 0,01, което означава, че длъжникът има затруднения с необратим
характер и не е в състояние да покрива краткосрочните си задължения.
Представен
е договор за кредит –овърдрафт по разплащателна сметка на юридически лица от
31.03.2008 г., от който се установява, че присъединилият се кредитор е
предоставил на длъжника кредит с лимит от 30 000 лв. Представени са
анексите към договора.
Представен
е договор за кредит от 05.06.2008 г., от който се установява, че присъединилият
се кредитор „Б.П.Б.” АД е предоставил на длъжника кредит в размер на
80 000 ЕВРО.
Представен
е договор за инвестиционен кредит от 26.03.2010 г., от който се установява, че
присъединилият се кредитор е предоставил на длъжника кредит в размер на
150 000 ЕВРО.
Установява
се от доп.заключение на ССЕ, че размерът на задълженията на длъжника към
присъединилия се кредитор възлизат на общо 238 422,23 лв. В.лице е констатирало, че чистата стойност на
имуществото на длъжника за периода 2013 г. – 2015 г. е по-малка от
регистрирания капитал, поради което дружеството е декапитализирано, а
интересите на кредиторите са застрашени.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
спора пред първоинстанционния съд е молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Установи се
от представения договор за комбиниран банков кредит /инвестиционен и
револвиращ/ от 01.09.2010 г., че между „У.Б.”АД и длъжника е възникнало
търговско правоотношение, по което молителят е поел задължението да предостави
на длъжника кредит в размер на 800 000 ЕВРО, срещу което длъжникът е поел
задължението да върне кредита чрез плащане на месечни погасителни вноски.
По делото
не са представени доказателства за факта, че към 16.11.2015 г. длъжникът е
платил дължимите месечни погасителни вноски, поради което съдът намира, че е в
неизпълнение на парично задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
Този извод на съда се потвърждава от представения по делото изпълнителен лист
от 20.03.2015 г. на районен съд – гр.В.Т. по ч.гр.дело N 763/15 г., с който длъжникът
заедно със солидарните длъжници И. Н.М. и И.А. И. са осъдени да заплатят
солидарно на банката сумата от 166 026,77 лв.
– главница, сумата от 32 438,99 лв. – лихва, сумата от 1667 лв. –
такси.
Неизпълненото
задължение към молителя произтича от търговска сделка, защото договорът за банков
кредит попада в кръга на визираните в нормата на чл.
1, ал. 1, т.7
ТЗ търговски сделки. Следователно молителят в качеството на кредитор по вземането за месечни
погасителни вноски по договор за банков кредит е легитимиран да предяви молбата
с правно основание чл.625 ТЗ.
Установи
се от представения договор за кредит –овърдрафт по разплащателна сметка на
юридически лица от 31.03.2008 г. и договор за кредит от 05.06.2008 г., че
присъединилият се кредитор „Б.П.Б.” АД е предоставил на длъжника кредит в
размер на 80 000 ЕВРО. По изложените по-горе съображение съдът намира, че „Б.П.Б.”
АД е легитимирана в качеството на кредитор по търговска сделка да се присъедини
към молбата на „У.Б.” АД.
От
основното и от доп.заключение на ССЕ се установи, че размерът на неизпълнените
задължения на длъжника към молителя „У.Б.”АД възлизат общо на 238 422,23
лв., а размерът на неизпълнените задължения към присъединилия се кредитор „Б.П.Б.”
АД възлизат на 29645,29 лв., на 98 420,57 ЕВРО и на 106 078,11 ЕВРО. Доколкото
от страна на длъжника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства, че е платил дължимите по процесните договори за банкови кредити
суми, съдът намира за доказан фактът, че длъжникът е спрял плащанията по
търговски сделки.
По
делото не се представиха доказателства за това, че неизпълнението на паричните
задължения се дължи на временни затруднения, поради което съдът намира, че
презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ не е оборена.
От заключението на ССЕ се установява по несъмнен и категоричен начин, че
длъжникът е в състояние на обективна и трайна невъзможност да изпълнява
паричните си задължение чрез наличните си краткотрайни и ликвидни активи.
Краткотрайните
активи на търговското предприятие, за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма. За това
именно въз основа на тях търговецът трябва да може да поеме плащането на
краткосрочните, съответно текущите си задължения, каквото е задължението за
наемна цена за ползването на отдадения от молителя имот, който се ползва за
административен център на длъжника. Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, налични
парични средства, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/ и краткосрочни
финансови средства / закупени със спекулативна цел- т.е. за препродажба/, които
се различават по своята ликвидност. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива
пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като те могат незабавно да се трансформират в друг
актив, закупувайки го. Въз основа на това при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се
извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи
задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват
само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи,
очертани по-горе, но не всичките групи. Коефициентът на незабавна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните вземания към текущите
задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните
парични средства е най-динамичен / както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само
всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си
предприятието е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на
паричните средства, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и
незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен към коефициента за обща
ликвидност, показват възможността на предприятието да посрещни плащанията си
чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси,
краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им се трансформират в парични средства.
От
заключението на ССЕ се установи, че за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г.
коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, а от таблицата
на стр.6-та към заключението се установява, че за тези години и коефицентът на обща
ликвидност е под единица, а това е водещият коефицент, който отразява
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
Доколкото не са представени доказателства длъжникът да е притежавал към
посочените години материални запаси и краткосрочни финансови средства, съдът
приема за верни констатациите на в.лице относно ниските нива на коефициентите
за обща, бърза и незабавна ликвидност.
Това означава, че за един значителен по продължителност период /2011 г.,
2012 г., 2013 г. и 2014 г./ длъжникът не е бил в състояние, което да позволява
да погасява задълженията си. Трайното и обективно състояние на невъзможност
длъжникът да изпълнява паричните си задължения е причина за спирането на
плащанията.
Както се
спомена по-горе, от икономическа гледна точка ликвидността представлява
възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена
или с малко отклонение от нея. Ниските коефиценти на общата ликвидност за 2011
г., 2012 г. , 2013 г. и за 2014 г. сочат по несъмнен и категоричен начин на обективно състояние на
невъзможност да се реализират на пазара материални активи и да се кумулират от
длъжника парични средства, с които да се покрият изискуемите му задължения.
В основното
и в доп.заключение на ССЕ в.лице е посочило, че коефицентът за обща ликвидност
за 2015 г., както и за бърза ликвидност, възлиза на 1,15 и че съобразно данните
по баланса за тази година краткотрайните активи възлизат на стойност 1 069 000 лв. /материални
запаси – 556 000 лв., вземания – 399 000 лв., парични средства –
114 000 лв./
Съдът не
кредитира в тази част заключението на ССЕ, защото както самото в.лице е
посочило за наличието на тези активи се съдържа информация единствено в баланса
на длъжника за 2015 г. Вписванията в счетоводните книги не притежават
обвързваща съда доказателствена сила, защото съгласно нормата на чл.182 ГПК тези
вписвания се преценяват от съда според тяхната редовност
и с оглед на другите обстоятелства по делото. В случая няма данни счетоводните записвания за
2015 г. да са водени редовно, поради което съдът намира, че не могат да служат
като доказателство на длъжника, който е водел търговските книги.
Освен
това не са представени никакви доказателства за факта, че в действителност
длъжникът притежава материални запаси /стоки/, вземания, както и пари в
наличност, поради което съдът намира за недоказано притежаването на такива активи от длъжника
през 2015 г. Няма и никакви данни за това в какво точно се изразяват
материалните запаси – какви точно материали, стоки и готова
продукция е притежавал
длъжникът през 2015 г. Следователно не може и да се приеме, че тези запаси са
такива, за които съществува възможност да се трансформират съобразно присъщата за
съответния вид актив обращаемост.
Дори да се
приеме, че през 2015 г. длъжникът е притежавал съответните материални запаси, фактът, че предприятието е притежавало краткотрайни активи на посочената от в.лице стойност не означава сам по себе си, че посредством
тях то е в състояние да формира входящи парични
наличности, доколкото не е доказано, че тези активи са реално ликвидни и е налице търсене на пазара на конкретните материални запаси. След като не е доказано, че
посочените активи могат да бъдат трансформирани в парични средства, съдът намира, че показателят за обща ликвидност за 2015
г., при
изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина за способността на предприятието да осъществява текущите плащания към кредиторите си, защото не са представени доказателства за факта, че материалните запаси са реално продаваеми.
Няма никакви данни за реалната ликвидност и реализируемост на краткосрочните активи, както и за реалната събираемост на краткосрочните вземания / решение № 32 от 17.06.2013 г.
по т.д. № 685/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Относно вземанията
в размер на 399 000 лв., които са включени в краткотрайните активи за
2015г., следва да се спомене, че те фигурират като краткотрайни активи и за
2014 г., както и че са включени в баланса на длъжника за 2014 г. и в баланса за
2015 г. като дългосрочни финансови активи. Остава неясно дали вземанията
от 399 000 лв. представляват краткосрочни вземания /с падеж до 1 год./ или дългосрочни финансови
активи, които не могат да се използват от длъжника за покриване на текущи
парични задължения.
При тези
факти съдът намира за недоказано, че длъжникът през 2015 г. е притежавал краткотрайни
активи на посочената от в.лице стойност от 1 069 000 лв.
По делото няма и данни длъжникът през 2015
г. да е притежавал и парична наличност от 114 000 лв. Дори и да се приеме,
че в действителност длъжникът е разполагал с налични парични суми от
114 000 лв. съотнесена тази стойност към стойността на краткосрочните
задължения за 2015 г. от 421 000 лв. /според доп.заключение на ССЕ/ не
обуславя положителна стойност на коефицента за обща ликвидност. Този
извод следва да се отнася и за коефицентът на бърза ликвидност, доколкото
изчислението на неговата стойност е обусловена от краткотрайните активи
без материалните запаси.
Имуществено
- финансовото състояние на предприятието на длъжника сочи, че е налице
обективна неспособност да се погасяват изискуемите задължения. Ниските показатели
за обща ликвидност,
при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства, сочат на липса на активи, с които
предприятието може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения. След като коефициентите на обща и бърза ликвидност
са под единица /включително и за 2015 г. по изложените по-горе съображения/, те
показват, че длъжникът не разполага с достатъчно краткотрайни активи, които
може да използва за погасяване на текущите си задължения, поради което презумпцията
на чл.608 ал.3 от ТЗ не е оборена.
Следва да
се спомене, че от заключението на ССЕ се установи, че за 2011 г., 2012 г., и
2014 г. длъжникът е с отрицателен финансов резултат и е приключил съответната
финансова година на загуба. Това обстоятелство подкрепя доказателствения извод
за състоянието на неплатежеспособност. Обстоятелството, че 2013 г. и 2015 г. е
приключена с печалба в размер на 52 000 лв. и 2000 лв. /според
доп.заключение/ по никакъв начин не внася съмнение и не разколебава извода, че
длъжникът е в състояние на неплатежеспособност, защото коефицентите за тези
години са с ниски стойности, а загубите от предходните години и размерът на
неизпълнените задължения многократно надвишават стойността на „отчетената“ в
счетоводството на длъжника печалба.
При
проверка за състоянието на предприятието на търговеца се използват различни
икономически показатели, но те са носители на различна информация, поради което
съдът намира, че относими за състоянието на неплатежоспособност са единствено
показателите на ликвидност. Показателят за автономност дава друга, макар и
значима информация за предприятието, но служеща за други цели, различни от
тези, за които се използват показателите за ликвидност. В решение №
71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., че
коефициентите на финансова автономност /задлъжнялост/ са помощни
и лошите им стойности при добри показатели за ликвидност не сочат на състояние
на неплатежоспособност, а са единствено индиция за настъпване на това състояние
в бъдеще. В
случая се установява от доп.заключение на ССЕ, че е налице отрицателна стойност
и на коефицента за финансова автономност. Този отрицателен коефицент за
финансова автономност подкрепя извода, че длъжникът е в състояние на
неплатежеспособност.
Не се
доказва неизплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения по
смисъла на чл.631 от ТЗ и ответникът да разполага с имущество, което е достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. До
момента на
приключване на устните състезания не се представиха от длъжника
доказателства да е настъпило преодоляване на състоянието на
неплатежоспособност.
Присъединилият
се кредитор е предявил при условието на евентуалност състоянието на
„свръхзадълженост“ като основание за откриване на производство по
несъстоятелност. След като се установи обективното състояние на
„неплатежеспособност“, съдът на това основание следва да открие производство по
несъстоятелност. За пълнота на изложението следва да се спомене, че, доколкото
по делото не са представени доказателства за наличие на имущество на стойност,
която да покрива размера на капитала, съдът намира, че е възникнала
специфична заплаха за кредиторите. Тази заплаха при капиталовите търговски
дружества се изразява в това, че задълженията в пасива надхвърлят имуществото в
актива, в
резултат на което имуществото на капиталовото търговско дружество е
обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството бе платежоспособно. В този смисъл са и
констатациите на в.лице, че за периода 2013 г. -2015 г. чистата стойност на
имуществото на длъжника е по-ниска от регистрирания капитал.
Най-ранният
момент, към който се доказа състоянието на неплатежоспособност на длъжника е 31.12.2011 г.,
когато всички коефициенти на ликвидност са значително под единица / обща ликвидност –
0,18/, към която дата и предприятието на длъжника е със загуба от 2 248 000 лв.,
а през
следващите години стойностите на коефицентите продължават да са под единица. Наличието на
дълготрайни активи е ирелевантно, защото тези активи не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй
като,
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява
своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило дейност /решение № 71 от 30.04.2015 г.
по т.д. № 4254/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. От значение за началната дата на неплатежоспособност
е моментът на проявление на трайната невъзможност на длъжника да обслужва
задълженията към всички свои кредитори, а не моментът, в който е
преустановил
плащанията към отделен кредитор /решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 33/07.09.2010
г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. №
169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на
І т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о./.
Доколкото
произнасянето
от съда по чл. 630, ал. 2 ТЗ е обусловено от
заявената субективна преценка на самия кредитор / кредитори за
наличие предпоставките по чл. 630, ал. 2 ТЗ, но такова искане не е направено нито от молителя,
нито от присъединения се кредитор, съдът не следва да извършва преценка дали са
налице условията за обявяване на длъжника в несъстоятелност /решение № 124 ОТ 21.01.2014 г. по т.д. № 1058/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
С оглед
на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.625 ТЗ е
основателна и следва да се обяви неплатежеспособността на длъжника, както и да
се открие производство по несъстоятелност. Молителят е посочил Р.С.Т. за лице,
което отговаря на изискванията на чл.655 ал.2 ТЗ, която на основание чл.628
ал.4 ТЗ следва да се назначи за временен синдик, тъй като е представила
декларация по чл.656 ал.1 и ал.2 ТЗ.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „И.”ООД,
***,
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „И.”ООД, ***.
НАЗНАЧАВА Р.С.Т. ЕГН ********** за временен синдик на „И.”ООД,
ЕИК *******, при месечно възнаграждение в размер на 800 лева, като определя
срок за встъпване - 3-ри дни от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „И.”ООД,
за 15.12.2016 г, 11,00 часа в Съдебната палата, гр. *********, СГС.
Да се
изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „И.”ООД, ЕИК *******. Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
ОСЪЖДА „И.”ООД,
***, да заплати на „Б.П.Б.” АД, *** N ***, съд.разноски от 1350 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: