Решение по дело №672/2015 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2015 г. (в сила от 13 януари 2016 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20151730100672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2015 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                     N

                                   гр.Радомир, 08.12.2015 г.

 

                             В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

          Радомирският районен съд- гражданска колегия, пети състав, в публичното заседание на 24 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                   

                                                                         Районен съдия: А. И.

 

 при участието на секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 672 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.143 и чл.149 от СК.

 

По изложените в исковата молба от ищцата Е.Б.М., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетния си син К. И. А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуален представителка- адв.Т. Б., от АК- П., е предявен иск против ответника И.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден бащата- ответника И.А.Б., да й заплаща, като майка и законна представителка на малолетния им син К. И. А., месечна издръжка в размер на 130 лв., смятано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ищцата моли съда да осъди ответника да заплати издръжка за минал момент- за период от една година назад, смятано от датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху формираната сума, до окончателното й изплащане.

Ответникът не е намерен на постоянния и настоящ адрес, като е призована по реда на чл.47 ГПК. Същият не се е явил в двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК за получаване на исковата молба и доказателствата към нея, поради което съдът с определение от 19.10.2015 г., на основание чл.47, ал.6 ГПК, е приложил съобщенията към делото, като е предоставил правна помощ на ответника. Въз основа на уведомително писмо изх. № ./27.10.2015 г., на АС при АК- П., с определение от 24.11.2015 г., съдът е назначил за представител на ответника И.А.Б. адв.К.И. ***. Същата в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирала отговор, с който е изразила становище, че искът е допустим, като е направила възражение по отношение на размера на същия. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от *** ***, ищцата и ответникът са родители на детето Калоян И. А., ЕГН **********.

По делото е разпитан като свидетел Б. М.- баща на ищцата, чийто показания са преценени по реда на чл.172 ГПК. Според същия, ищцата и ответникът не са имали сключен граждански брак. Живеели са в апартамента на майката и бащата на И. ***. Двамата са разделени от м.март- м.април 2014 г. От тогава ответникът е идвал два или три пъти, когато е донасял памперси на детето и е оставил около 20- 30 лв. През м. август или септември 2015 г. ответникът е заминал за Чешката Република. Свидетелят знае от дъщеря си, която, заедно с детето живее при него, че бащата не е изпращал пари за издръжката на детето.

Според показанията на свидетелката В. С., която е далечен роднина на семейството на ищцата,двамата не живеят заедно от 2 години, като последно ги е виждала заедно през м. април 2014 г., когато са живеели в апартамента на бащата и майката на И.. От миналата година  ищцата с детето се е преместила да живее при нейните родители. Според свидетелката И. не е идвал и не е давал издръжка на детето и това го  знае от Е.. Свидетелката знае, че ответникът живее и работи в Чешката Република, но не знае каква заплата получава.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- община Р., като е разпитана като свидетел М. С.- социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Д “СП“ гр. Р.. Видно от показанията й, извършено е социално проучване , като е проведен разговор с майката на детето– Е.Б.М.. Осъществена  е среща и с детето. Посетен е адресът на бащата, като от съседи било установено, че бащата не живее в посоченото жилище, а същият работи в Чешката Република. Майката полага добри грижи да детето, като разчита на подкрепата на своите родители Задоволени са основните потребности на детето.

По отношение доходите на ищцата е представено удостоверение с изх.№ 1 от 19.11.2015 г., от ЕТ „В. Т. – Г.“, от което е видно, че Е.М. е реализирала доходи от трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2015 г., съответно- 99.52 лв., 190 лв. и 190 лв. или общо за периода- 479.52 лв.

По отношение на доходите на ответника не са ангажирани доказателства.

Разпоредбата на чл.143, ал.1 СК вменява в задължение на всеки родител, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а ал.2 предвижда, че родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл съдът е длъжен да определи конкретния размер на издръжката, съобразявайки се с нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат- чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работа заплата. Към настоящия момент размерът на минималната работа заплата е 380 лв. определен с ПМС № 139/04.06.2015 г., т.е. ¼ от него възлиза на 95 лв. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Към настоящия момент детето К. И. А. е на навършени две години и десет месеца, отглежда се в семейна среда и не са налице доказани специални нужди на детето извън основните потребностите за храна и облекло.

Като съобрази горните обстоятелства съдът намери, че предвид нуждите на детето и с оглед установените възможности на родителите да дават издръжка, за задоволяване на най-необходимите потребности, без луксозните такива, към настоящия момент ще са необходими за издръжка на детето 230 лева на месец, от която сума ответника би могъл да участва със 130 лева месечно в рамките на общо дължимата от тях издръжка. Останалата сума ще бъде осигурявана от майката, която реално ще полага и непосредствените, ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на детето. При определяне размерът на издръжката съдът взе предвид обстоятелството, че не са налице доказателства, свързани с това ответникът да е в обективна невъзможност да дава издръжка. Нещо повече, от показанията на разпитаните свидетели и приложения социален доклад е видно, че същият е заминал да работи в Чешката Република. Съдът намира за ноторно известен фактът, че Република България е на последно място по жизнен стандарт сред страните от Европейския съюз и, че възможностите за реализация на по- високи доходи в Чешката Република, където ответникът пребивава, са по- големи и в този смисъл последният не би имал затруднения да заплаща издръжка в този размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка просрочена сума, до окончателното й изплащане.

Относно иска по чл.149 от СК. По делото бе установено от свидетелските показания и от представения и приет без възражения от страните социален доклад, че от м.април- м.май 2014 г. родителите са във фактическа раздяла и грижите за детето са поети изцяло от майката. Липсват както твърдения, така и доказателства по делото, че ответникът е участвал по някакъв начин в издръжката на сина си за процесния период, с изключение на дребни суми, поради което искът по чл.149 от СК се явява изцяло доказан по основание. Относно размера на претенцията, съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на ответника да плаща издръжка, намира искът за основателен, като следва да бъде присъдена издръжка за минал период в същия месечен размер, смятано една година назад, преди датата на предявяване на исковата молба- 07.09.2015 г., ведно със законната лихва върху формираната сума, до окончателното й изплащане. Дължимата сума за една година назад от датата на предявяване на иска, която следва да бъде присъдена на ищцата, възлиза на 1 560 лв.

На основание чл.242, ал.1, предлож.1-во от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, в размер на 200 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати по сметка на Радомирски районен съд държавната такса от 187.20 лв., представляваща 4 % върху тригодишните платежи на издръжките- за иска по чл.143 СК, и сумата от 62.40 лв., представляваща 4% върху присъдената сума- за иска по чл.149 СК.

По изложените съображения, районният съд

 

 

                                           Р  Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща, на основание чл.143 от СК, на малолетния си син К. И. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Е.Б.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/, смятано от датата на подаване на исковата молба- 07.09.2015 г., до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати, на основание чл.149 от СК, на малолетния си син К.И. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Е.Б.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, издръжка за минало време- от 07.09.2014 г., до 07.09.2015 г., в размер на 1 560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска- 07.09.2015 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Е.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 лв. /двеста лева/- направени разноски по делото.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му относно присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от днес, а в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение, която има характер на определение- с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред Пернишки окръжен съд.

 

 

                                                                  

                                                 

Районен съдия:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/