РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110102927 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която от М. Б.
М. срещу Г. Б. Е. са предявени евентуално съединени искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко – продажба от 11.02.2021 г., обективиран в НА № 66, том I; рег. № 740,
дело № 59 от 2021 г., с който *Е.а е продала собствените си 4/6 идеални части от правото на
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се на втори етаж в сграда с
идентификатор № * в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, район „*”, *–*, вх. * на едно
ниво, целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня - бокс, баня –
тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по документ за собственост: стълбище,
коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129, а съгласно кадастрална схема: съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж:*, *, под обекта *, над обекта *, ведно с
прилежащо избено помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от 4,
32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и съответните 0,7134 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в
което е построена сградата на посочения административен адрес, съставляващо ПИ с
идентификатор № 1* за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е получил от
купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а съобразно схема № 15 –
118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна, самостоятелен обект с идентификатор №
10135.3512.136.16.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район
*, разположен в сграда с идентификатор № * при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: *, *, под обекта *, над обекта * поради накърняване на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите;
2/ в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска за нищожност, иск с правно
основание чл. 30 ЗЗД за унищожаемост на същата възмездна сделка, поради заплашване;
1
3/ в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска за унищожаемост, иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размера на 1/3 идеална част, поради
неизпълнение задължението на купувача да заплати продажната цена.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Е., е депозирал срещу М. М. насрещна искова
молба, с която е заявил следните искове, съединени в условията на евентуалност, както
следва:
1./ в случай, че искът за нищожност по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД на договора за
покупко-продажба от 11.02.2021 г. бъде уважен, иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 13 050 лв., претендирана като дадена при начална липса на
основание до размера на ½ идеална част от платената на наследодателя Анка Е.а продажна
цена, цялата в размер на 26 100 лв.;
2./ в случай, че искът за унищожаемост по чл. 30 ЗЗД на договора за покупко-
продажба от 11.02.2021 г. бъде уважен, иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
заплащане на сумата от 13 050 лв., претендирана като дадена на отпаднало основание до
размера на ½ идеална част от платената на наследодателя *Е.а продажна цена, цялата в
размер на 26 100 лв.
В исковата и уточняващата молба се излага, че М. М. и Г. Е. са деца и единствени
законни наследници на своите родители *Е. и *Е.а, които по време на брака си в режим на
съпружеска имуществена общност са придобили правото на собственост върху апартамент
№ 128, находящ се в гр. * с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти. На 18.12.2020 г. *Е. починал и е бил наследен от
преживялата си съпруга и двете си деца. С прекратяване на съпружеската имуществена
общност и на лично основание, *Е.а е придобила 4/6 идеални части от правото на
собственост върху апартамента, а всяко едно от децата по 1/6 идеална част. На 11.02.2021 г.,
*Е.а е прехвърлила на своя син Г. Е., с договор за покупко – продажба, за който е съставен
нотариален акт, правото на собственост върху придобитите 4/6 идеални части за сумата от
26 100 лв., платени от купувача изцяло по банков път при подписване на сделката. Искът за
нищожност почива на твърдения, че уговорената продажна цена е „нищожно малка“ в
сравнение с пазарната цена на недвижимия имот към деня на сключването му, при
изповядването на който прехвърлителят дори не е запазил правото си на ползване. Предвид
изложеното се настоява за прогласяване нищожността на сделката поради накърняване на
добите нрави. Относимите твърдения към първия евентуално съединен иск са следните:
След напускане на болнично заведение през месец март 2019 г., * Е. е сключил с „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД договор за мобилни услуги на 23.04.2019 г., по силата на който получил
право да ползва услуги на мобилния оператор, както и да ползва мобилен апарат за срок от 2
години. След сключване на договора, *Е. отново постъпил в болница и в края на лятото на
2019 г. служители на мобилния оператор уведомили абоната за неплатени задължения общо
около 100 лв., настоявайки сумите да бъдат платени. Тези задължения били погасени на М.
М., която продължила да ползва мобилните услуги за целия период на договора. Освен
служители на мобилния оператор, съпрузите били притеснявани от служители на
колекторска фирма. След смъртта на *Е., починал на 18.12.2020 г., ответникът Г. Е.,
възползвайки се от факта, че наследодателят е имал задължения към мобилния оператор
мотивирал своята майка да му прехвърли притежаваните 4/6 идеални части от апартамента.
Твърди се, че за да избегне настъпването на внушените от Г. Е. неблагоприятните
последици, изразяващи се във възможността *Е.а да бъде лишена от собствеността върху
жилището за погасяване на задълженията на съпруга си, тя прехвърлила на сина си
собствеността върху притежаваните от нея идеални части. На 24.01.2022 г. **е починала и е
била наследена от своите деца, страни по делото. Предвид изложеното се настоява при
отхвърляне на главния иск, атакуваната сделка да бъде унищожена поради заплашване.
Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД почива на твърдения, че уговорената в договора продажна цена от
26 100 лв. не е била платена по банкова сметка на продавача, с каквато същият никога не е
разполагал, поради което след смъртта на * правото на разваляне на възмездната сделка е
наследено от неговия законен наследник в обема от 1/3 идеална част. За факта, че цената не
2
е платена свидетелства и обстоятелството, че наследодателят не е разполагал с парични
средства освен получаваната социална пенсия, за да се издържа за времето от изповядване на
сделката – 11.02.2021 г. до смъртта си – 24.01.2022 г. и за който грижи са полагани от
неговата дъщеря и зет.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Е. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне. Признава се, че Благой Е. е
сключил договор за мобилни услуги, получавайки втори мобилен номер и мобилен апарат.
Твърди се, че същият не е имал непогасени задължения за мобилни услуги, тъй като
сметките му за първите 3 месеца са погасени от ответника, а до края на срока на договора
услугите и вещта са ползвани от М. М.. Оспорват се твърденията, че представители на
колекторска фирма са притеснявали родителите им за неплатени задължения за ползвани
услуги. Твърди се, че уговорената цена от 26 100 лв. е съответствала на състоянието на
имота, налагащ ремонт, какъвто и към настоящия момент не е извършен, поради което
изповяданата сделка, не е нищожна. Оспорват се още и твърденията, че ответникът е
принудил своята майка да му прехвърли собствените й идеални части. След смъртта на баща
им, волята на Анка Анчева е била да прехвърли притежаваните идеални части, така както е
съдействала на своята дъщеря да закупи дворно място и жилище. Уговорената цена е
платена по банкова сметка на продавача преди изповядване на сделката, поради което в
полза на наследодателя, не е възникнало право да развали договора за покупко – продажба.
Ответникът е предявил насрещни искове, съединени в условие на евентуалност, ако
искът за нищожност на сделката бъде уважен, се настоява М. М. да върне половината от
платената продажна цена при начална липса на основание, а в случай, че бъде обявена за
унищожаема да я върне, но на отпаднало основание.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по насрещната искова молба поддържа вече
изложеното оспорване, че цената не е платена по банкова сметка на продавача. Допустимо е
със сумата, посочена в нотариалния акт, да се е снабдил по силата на сключен договор за
заем. Издръжката на наследодателя до смъртта му е била поета от неговата дъщеря и зет,
които освен грижи са закупували и необходимите лекарства. Въведеното възражение за
относителна симулация не подлежи на разглеждане. Не подлежи на разглеждане и
възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, което е недопустимо за разглеждане в настоящото
производство. То следва да се заяви в отделен процес или като възражение в производство
за делба, каквото не е настоящото, поради което по него съдът не дължи произнасяне.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба и насрещната искова молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Договор № 11 210 от 30.11.1988 г. за продажба на недвижим държавен имот по
реда на Наредбата за държавни имоти от Общински народен съвет /л. 5/ се установява, че
ОбНС е продал на *Г.ев Е. и * Е.а имот, находящ се на адрес: гр. *, представляващ
апартамент със ЗП от 66,84 кв.м., с принадлежащо избено (таванско) помещение с площ 4.32
кв.м., както и 0,7134 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
От епикризи /л. 20, л. 27, л. 29/ се установява, че на *Г.ев Е. /баща на страните/ са му
поставени от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД различни диагнози за заболявания през 2019 г. и
2020 г., които включват миелопролиферативен синдром, сърдечна недостатъчност,
хипертонична болест, двустранна бактериална пневмония, деменция и др.
От представени договори, допълнения и приложения, сключени с „А1 БЪЛГАРИЯ“
/л. 21-26, л. 100-102/ се установява, че *Г.ев Е. е имал сключен договор с мобилния оператор
за предоставяне на мобилни услуги от 23.04.2019 г.
3
От представените разписки от 11.09.2019 г., 18.10.2019 г. и системни бонове от
27.11.2019 г., 29.12.2019 г., 29.01.2020 г., 28.02.2020 г. /л. 103-108/ се установява, че в полза
на А1 България са заплащани суми.
От платежно нареждане от 09.02.2021 г. /л. 55/ се установява, че Г. Б. Е. е наредил по
банкова сметка в полза на * Е.а сумата от 26 100 лв. за покупка на имот.
От Нотариален акт за покупко-продажба на идеални част от недвижим имот № 66,
том I, рег. № 740, дело № 59 от 11.02.2021 г. /л. 11/ се установява, че * Е.а е продала на
съсобственика си Г. Б. Е. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, а
именно: самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.136.16.5, представляващ
апартамент № 128, находящ се на адрес гр. *, с принадлежащо избено (таванско) помещение
с площ 4.32 кв.м., както и 0,7134 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж,
за сумата от 26 100 лв., за която продавачът е заявил, че е получил изцяло по банков път
преди подписване на настоящия договор. Представени са схеми и данъчна оценка на
обектите /л. 12-14/
От платежни нареждания от 11.02.2021 г. /л. 56/ се установява, че Г. Б. Е. като
задължено лице е заплатил такси за вписване в полза на АВп в размер на 26,10 лв. и местен
данък в полза на Община Варна в размер на 783 лв.
От Удостоверение от Община Варна /л. 6/, препис-извлечения от актове за смърт /л. 7-
8/ и удостоверения за наследници /л. 9-10/ се установява, че Анка Иванова Е.а е починала на
24.01.2022 г. и съпругът й Благой Г.ев Е. е починал на 18.12.2020 г., като двамата са
оставили като наследници своите деца М. Б. М. и Г. Б. Е. /страните по делото/.
От писмо от „А1 България“ ЕАД от 07.10.2022 г. /л. 112/ се установява, че към
момента на справката *Г.ев Е. няма задължения към мобилния оператор, като в табличен
вид са посочени плащанията на задълженията.
От Протокол от 28.10.2022 г. на НАП /л. 164-168/ се установява, че на Г. Б. Е. му е
извършена проверка.
От Банково удостоверение, издадено на 11.11.2022 г. от Уникредит Булбанк /л. 110/
се установява, че Г. Б. Е. е клиент на банката от 28.10.2009 г. и притежава спестовна банкова
сметка. Представено е и банково извлечение за периода 05.02.2017 г. – 12.02.2021 г. /л. 111/,
от което се установява, че на 08.02.2021 г. е получена сумата от 26 100 лв. от * с основание:
за покупка на имот в гр. Варна, а на 09.02.2021 г. е заплатена същата сума на * Е.а с
основание: за покупка на имот.
С писмо от 18.07.2022 г. /л. 115-131/ от нотариус *е представена преписката по
нотариално дело № 59/2021 г., която съдържа вече представени доказателства по делото във
връзка с процесната сделка, както и заявление и декларации от страните по нотариалното
дело, които са лично изписани и копия от документи за самоличност.
От банково удостоверение от „ИНВЕСТБАНК“ АД от 14.12.2022 г. /л. 158/ се
установява, че * Е.а е била клиент на банката и е имала две открити сметки, като по една от
сметките има получен превод за сумата от 26 100 лв. на дата 10.02.2021 г. от Г. Б. Е..
От отчети по банковите сметко на * Е.а в Инвестбанк АД /л. 168-176/ се установява,
че на 10.02.2021 г. е получен превод от Г. Б. Е. в размер на 26 100 лв. за покупка на имот. На
11.02.2021 г. е наредена сумата от 25 000 лв. в полза на * с вписано основание „връщане на
заем“. На 11.02.2021 г. * Е.а е изтеглила в брой сумата от 5 189,24 лв. От отчета по другата
сметка се установява, че ежемесечно са теглени от банкомат суми в размер на 50 лв. за
период от януари 2021 г. до януари 2022 г.
От писмо от НАП /л. 177/ се установява, че Г. Б. Е. няма подадена декларация по чл.
50 ЗДДФЛ за 2021 г.
От извършени от съда служебни справки в НБДН /л. 181-183/ се установява, че * и Г.
Б. Е. имат общо дете – *Г. Е.а, както и че *е дъщеря на *
От заключението по допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 132-
4
144/ се установява, че пазарната стойност на недвижимия имот, обективиран в НА № 66, том
I, рег. № 740, дело № 59 от 11.02.2021 г. към момента на сключването на сделката е в размер
на 85 832 лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел * /л. 152 гръб-153/ се установява, че
познава ищцата и майка й, но не познава ответника. Сочи, че *е починала края на януари
2022 г., като посочва, че няколко пъти е помагал на ищцата да вдигат майка й в жилището
им в кв. * защото е била много пълна и е падала под масата. Свидетелят споделя, че *е
прехвърлила апартамента на сина си, защото й бил казал, че имало задължения на мъжа й
към М-тел от 2019 г. и щели да й вземат апартамента. Посочва, че *постоянно се е
разправяла с М. и * за това, като свидетелят на няколко пъти е присъствал на тези разговори.
Постоянно обвинявала М. и *за това, че не я гледат. *била казала, че не е получавала пари за
апартамента и че синът й бил идиот.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * М. /л. 153/ - снаха на ищцата,
се установява, че *е починала януари 2022 г. и е живеела в жилището в кв. *, което
свидетелката е посещавала. Общувала е с *и е разбрала, че е прехвърлила и.д.ч от жилището
малко преди да почине. Първо разбрала за това от М., но после и от самата *, която е
разказала на свидетелката, че се е притеснявала да не й го вземат някакви хора от
колекторски фирми, защото *й е казал, че има стари задължения за неплатени телефонни
сметки, които били на *. Разказва, че знае за история от 2019 г. във връзка с неплатени
телефонни сметки, като *и Благой били много притеснени да не си загубят апартамента,
като даже се коментирало от * и М. апартаментът да се прехвърли на М., че да са спокойни.
Анка не е казвала, че е получила пари, а че само е прехвърлила жилището, като *й бил казал,
че после ще се разберат с М.. Свидетелката посочва, че преди да почине Анка не е могла да
се грижи за себе си. Била с подути крака и звъняла през нощта да й помагат хора да я вдигат.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 153 гръб/ се установява, че
е леля на страните. Разказва, че от *знае, че ищцата М. никога не й отваряла вратата да й
помогне, да попита какво иска да й купи или да й услужи. За ответникът *било обратното –
казвал, че той е животът й и ако не е бил той тя щяла да умре милион пъти, като той винаги
е бил до нея. Казвала й е, че *заслужава да му прехвърли апартамента, защото винаги е до
нея и ще предпочете да го даде на него. Това *е споделила лично на свидетелката й е казала.,
че ще го направи така, че *да се нанесе като човек и да не ходи по квартири. Посочва, че
ответникът се е грижил за майка си и *не е споменавала, че Благой е имал неплатени
сметки, а само, че имал някакво място, което е преписал на М., а за * щял да остане
апартамента. Споделя, че през целия живот със сестра си са си помагали, въпреки че са
имали дрязги и са се обиждали. Разказва, че временно е живяла при сестра си, като не
поддържа отношения с племенницата си.
Съобразно така приетите факти по делото съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави,
евентуално унищожаването му поради заплашване, евентуално развалянето му поради
неплащане на продажната цена.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест: 1/ по иска по чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД ищцата е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдяния порок на сделката, водещ до нейната нищожност. В тежест на ответника е било
да установи своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици; 2/ По иска по чл. 30 ЗЗД ищецът е следвало да
установи пълно и главно, че в тежест на *Е. са възникнали задължения към мобилен
оператор преди смъртта му, че служители на кредитора и на колекторска фирма са
настоявали абонатът да ги заплати, че след смъртта на лицето ответникът Г. Е. е възбудил
основателен страх у своята майка Анка Е.а, че за задълженията на наследодателя тя би
могла да изгуби собствеността върху 4/6 идеални части от апартамента, която с цел да
5
избегне тези неблагоприятни последици, се е разпоредила с тях на 11.02.2021 г. В тежест на
ответника е да установи своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици; 3/ по предявения иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът е следвало да установи, че на
11.02.2021 г. *Е.а е прехвърлила на своя син притежаваните от нея 4/6 идеални части от
процесното жилище, както и, че в полза на наследодателя, починал на 24.01.2022 г. е
възникнало право да развали сделката поради неплащане на цената. В тежест на ответника е
било да установи пълно и главно, че е заплатил продажната цена по банков път преди
сключване на сделката
По иска за прогласяване нищожността на сделката поради накърняване на добрите
нрави, предвид нееквивалентността на разменените престации.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Според съдебната практика преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Законодателят
придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен
правен субект. Добрите нрави се накърняват с нарушаване на обичайния обществено
утвърден начин на мислене и поведение под психическо въздействие върху страната за
сключване на сделката /убеждаване, склоняване/, което не е измама или заплашване по
смисъла на ЗЗД. Може да противоречи на добрите нрави и сделка, която нарушава
изискванията за еквивалентност на престациите и условията на сключването й сочат на
необичайност - лекомислие, неопитност, икономическа и физическа зависимост на едната
страна от другата или от трети лица, по чието настояване е сключена.
В случая ищцата твърди, че добрите нрави са нарушени предвид нееквивалентността
на престациите по сделката. От доказателствата по делото се установява, че продажната
цена е 26 100 лв. (близка до данъчната оценка на имота), а според заключението на вещото
лице пазарната стойност на вещта към този момент е била 85 832 лв.
Съгласно практиката на ВКС не всяка нееквивалентност между престациите води до
нищожност на сделката. Тази нееквивалентност следва да е „значителна“, „съществена“.
Следва едната престация да е пренебрежимо малка в сравнение с другата, като преценката
за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а
обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен
случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните.
Същевременно продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните
данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща
по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е
налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна,
изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. Противоречие
на договора с добрите нрави няма, когато цената на недвижимия имот е близка до неговата
данъчна оценка. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в
които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена
до липса на престация. /В този смисъл е и практиката изразена в Решение № 50062 от
01.12.2022 г. по т.д. № 278/2021 г., I т.о. на ВКС, Решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр.д. №
3796/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 156 от 10.02.2021 г. по гр.д. № 2451/2019 г., III г.о.
на ВКС, Решение № 105 от 13.06.2022 г. по гр.д. № 2944/2021 г., III г.о. на ВКС,
Определение № 408 от 31.05.2018 г. по гр.д. № 5124/2017 г., III г.о. на ВКС, Решение № 128
от 17.01.2019 г. по гр.д. № 3170/2017 г., I г.о. на ВКС, Решение № 34 от 17.07.2018 г. по гр.д.
№ 2022/2017 г., I г.о. на ВКС, Решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр.д. № 2955/2016 г., I г.о.
на ВКС, Определение № 330 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 1919/2016 г., I г.о. на ВКС и много
други./
6
Настоящият състав споделя тази практика, поради което приема, че процесния
договор за покупко-продажба, на цена равна на данъчната оценка на имота, не е нищожен
поради противоречието му с добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите.
Следва да се обърне внимание още, че се продават 4/6 ид.ч. от имота, а не целия имот, както
и това, че страните са роднини по права линия, които факти също са от значение за
определянето на цената по сделката и за преценката относно еквивалентността.
Действително цената е под пазарната стойност на вещното право, но този факт сам по себе
си не води до накърняване на добрите нрави, доколкото престацията не е почти нулева. В
тази връзка и предявеният иск за прогласяване нищожността на сделката на това основание
следва да се отхвърли като неоснователен.
По евентуалния иск за унищожаване на сделката поради заплашване
Съгласно чл. 30 ЗЗД заплашването е основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора
чрез възбуждане на основателен страх.
В тази връзка ищцата твърди, че ответникът е заплашвал майка им, че от мобилният
оператор ще й вземат жилището, ако не му го прехвърли, за да го запази за него и сестра му,
защото баща му не си е заплатил сметките.
На първо място, абстрахирайки се от малката вероятност действително да се стигне
до този резултат (продажбата на жилището поради задължения), доколкото е било
единствено жилище (несеквестируемост в изпълнителното производство) и доколкото към
този момент тези задължения са били в нищожен размер (преди датата на продажбата
задълженията са били около 70 лв., видно от справката от А1 БЪЛГАРИЯ), който лесно би
могъл да бъде погасен от семейството, следва да се извърши преценка от доказателствата по
делото дали действително Анка е била принудена от ответника да продаде жилището чрез
възбуждане на основателен страх.
В практиката на ВКС се приема, че заплашването по смисъла на ЗЗД предпоставя
действие на ползващото се от сделката лице, или трето лице, да се възбуди основателен
страх у страната по сделката, който да деформира процеса на формиране на волята.
Заплашващите действия трябва да са извършени обективно и да са годни да формират
основателен страх. Но критерият дали е предизвикан такъв, следва да е конкретен,
субективен и доколкото се преценява поведението на конкретно лице, да се обоснове или
изключи възможността точно у това лице и при конкретна обстановка да се формират
страхови представи и дали лицето, без тези действия би извършило сделката. При
заплашването се въздейства върху волята на лицето, като се използват средства за
психическа принуда (или комбинирани с физическа), като страховите представи могат да
имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси на страната по
сделката, или интересите на нейни близки лица. /Решение № 60061 от 27.07.2021 г. по т.д. №
232/2020 г., II т.о. на ВКС, Решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр.д. № 4746/2019 г., III г.о. на
ВКС/
В настоящия случай от събраните по делото доказателства съдът счита, че не се
доказа пълно и главно от ищцата, че у праводателката е бил възбуден основателен страх, че
ще изгуби жилището си. Освен посочените по-горе обективни факти, които правят почти
невъзможно този резултат да настъпи, следва да се съобрази още, че няма данни по делото
*да е страдала от някакво заболяване, което да изключи възможността й за рационално
мислене и преценка на фактите от заобикалящата я действителност, както и развитието на
мисловния й процес до степен, до която да не може да направи разумна преценка за
невъзможността да настъпи такава последица. Действително се ангажираха доказателства,
че съпругът й е имал някакви задължения, но те не са били в значителен размер и са
погасени. Дори да се приеме, че не са били погасени и същата е вярвала, че ако не бъдат ще
й бъде отнето жилището, то не се доказа по делото, че ответникът е предизвикал в нея тези
страхови представи, а те се дължат на обективни факти (наличието на обаждания от
колекторски фирми). В тази връзка са изслушани свидетелски показания (за които съдът е
7
съобразил евентуалната им заинтересованост от изхода на спора), като свидетелят * посочва,
че *, съпругът й и ищцата пред него са се разправяли за тези сметки, а свидетелката *М.
дава показания, че *и *са се притеснявали да не им вземат жилището заради стари
задължения. Същевременно свидетелката * дава показания, че ответникът се е грижил много
за майка си и тя й е споделила, че има намерение да му прехвърли апартамента, като не е
споменавала нищо за неплатени сметки. Очевидно, че свидетелските показания са
противоречиви, като дори да се даде вяра на водените от ищцата свидетели, то самият факт,
че *е изглеждала притеснена поради неплащането на някакви задължения (които дори не са
били нейни), не е равнозначно на принуда чрез възбуждане на основателен страх. Също така
се установява, че тези разговори са се водили и в присъствието на ищцата, поради което
същата е обсъждала с майка си тези задължения и вероятно й е обяснила невъзможността за
такова развитие на нещата. От събраните по делото доказателства не се установява и не
може категорично да се направи извод, че *е била заплашена и принудена от ответника да
сключи процесната сделка. Установява се точно обратното от показанията на сестрата на
починалата – че ответникът се е грижил за нея и същата му е била благодарна за усилията.
Предвид горното и евентуалния конститутивен иск за унищожаване на договора е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По евентуалния иск за разваляне на сделката поради виновно неизпълнение на
задължението на купувача да заплати продажната цена
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален.
В случая ищцата твърди, че ответникът не е заплатил продажната цена по сделката в
размер на 26 100 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.02.2021 г. Г. Б. Е. е
наредил по банкова сметка в полза на * Е.а сумата от 26 100 лв. за покупка на имот. Този
факт се установява от представеното преводно нареждане, както и от извлеченията от
банковите сметки на ответника и на праводателката. Вън от всякакво съмнение е, че сумата
е била наредена от банковата сметка на купувача към банковата сметка на продавача и че
същата е в размер на уговорената продажна цена по сделката от 11.02.2021 г., в нотариалния
акт по която е записано, че продажната цена е платена изцяло по банков път преди
сключването й. Задължението на купувача по договора за покупко-продажба е изпълнено
предварително. Същият е заплати продажната цена, поради което и не е налице виновно
неизпълнение на задължението му.
Всички други доказателства по делото, които целят да установят от къде ответникът е
имал средства да заплати продажната цена и какво е станало с тези средства след като са
постъпили по банковата сметка на Анка, не са елемент от фактическия състав и предмет на
доказване по този иск. В тази връзка и съдът приема, че евентуалният конститутивен иск за
разваляне на договора за покупко-продажба, поради виновно неизпълнение от купувача на
задължението му да заплати продажната цена на продавача, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
За пълнота на изложението
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност може да се направи
предположение за съществуващи вън от процесната сделка правоотношения между
ответника и майката на жената, с която живее на съпружески начала, доколкото същата му е
предоставила парични средства от личната си банкова сметка за заплащане на продажната
цена. На следващия ден след продажбата от банковата сметка на праводателката тези
средства (близки по размер) са били преведени обратно по банковата сметка на това трето
лице, с вписано основание – договор за заем. Не се установи по делото дали е налице такъв
договор за заем, а и съдът не е дал възможност за събиране на тези доказателства, доколкото
са вън от предмета на спора. От къде ответникът е получил средства да заплати цената е без
8
значение. Не се установи по делото и кой е наредил превода и кой е изтеглил останалите
средства от банковата сметка на *, но по делото липсва представено пълномощно от нея към
която и да е от страните за теглене на парични средства от банковата й сметка, поради което
следва да се приеме, че всички операции е извършила лично. Тези действия нямат за
последица неизпълнение по договора за покупко-продажба от купувача. Също така лично е
подписала заявлението за сделката, декларациите, както и нотариалния акт пред самия
нотариус. Няма данни същата да е упълномощила някого или да е била в състояние да не
може да разбира и ръководи действията си. Всички тези действия са извършени от нея
съзнателно, като каква е причината за това, остана вън от предмета на настоящото
производство.
Следва да се обърне специално внимание, че ищцата не е предявила установителен
иск за нищожност на сделката, поради наличието на абсолютна симулация или относителна
симулация (договор за продажба, който да прикрива договор за дарение, защото не е
заплатена продажна цена). Няма твърдения за изразено привидно съгласие, поради което и
всички твърдения и доказателства, с които се домогва да се докаже това при предявени
съвсем различни искове, не могат да се обсъждат в настоящото производство, като
възможност за уважаване или отхвърляне на предявените искове предмет на спора. За
ищцата е налице възможност да поиска нищожност или унищожаемост на сделката, поради
наличието на други пороци в друго производство, както и да си предяви съответните
претенции срещу третото лице, ако твърди, че същото е получило суми без основание, при
несъществуващ договор за заем. За нея съществува възможност и да търси правата си по
наказателен ред, ако твърди действително, че е налице някаква форма на заплашване или
измама, които покриват съставите на съответните престъпления.
Следва да се посочи още, че в исковата молба има въведени твърдения, които могат
да се подведат под фактическия състав на предявен иск за унищожаване на договора поради
измама, но съдът не ги е квалифицирал по този начин, а като заплашване, и ищцата не е
възразила срещу дадената в доклада правна квалификация, поради което може да се приеме,
че такъв иск не е бил предявен, поради което и не се дължи произнасяне по него. Доколкото
твърденията са били близки е разгледан и иска за унищожаемост поради заплашване, като
следва да се посочи и че от събраните по делото доказателства не се установи
праводателката да е била въведена в заблуждение, поради какъвто и да е бил начин.
Предвид отхвърлянето на главните искове не следва да се разглеждат предявените в
условията на евентуалност насрещни искове за неоснователно обогатяване, доколкото не е
настъпило вътрешнопроцесуалното основание за това.
В заключение всички предявени от ищцата искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е претендирал държавни такси в размер на
532 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лв., за които разноски са представени
списък и доказателства за плащане. Ищцата своевременно е релевирала възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 за МРАВ минималното възнаграждение съобразно материалния интерес
на делото (38 820,80 лв.) по предявените главни искове е в размер на 3 756 лв. По
отношение на предявените насрещни искове възнаграждението се определя съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата, като същото е в размер на 1 575 лв. Общият размер на минималното
възнаграждение е 5 331 лв. Претендираното възнаграждение от ищеца е 6 500 лв. Същото
надвишава минималното според Наредбата, но не е прекомерно, доколкото се касае за
производство, в което са разгледани три първоначално съединени иска и два насрещни иска,
представени са множество писмени доказателства, изслушана е експертиза, разпитани са
трима свидетели и са проведени две съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ответника се е явил лично. В този смисъл съдът намира, че делото е с
правна и фактическа сложност над средната, поради което и претендираното
възнаграждение не е прекомерно съобразно осъществената адвокатска защита и не следва да
9
се редуцира. Положените от процесуалния представител усилия при водене на делото са
адекватни на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът не е длъжен всякога да
редуцира адвокатското възнаграждение до минималното според Наредбата, а само в
случаите на явно несъответствие между осъщественото процесуално представителство и
претендирания размер на възнаграждението. Следва да се посочи още, че правото за
присъждане на разноски настъпва с постановяване на съдебния акт, поради което и към този
момент се преценява приложимия закон (в случая редакцията на Наредбата). Дори да се
приеме, че между адвоката и клиента това правоотношение възниква на датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие, то същият е сключен при действието на новата
редакция. Налице е свобода на договарянето относно това кога страните да сключат
договора между тях, като няма законово изискване това да е сторено преди подаването на
отговор на исковата молба. В този смисъл изцяло в тежест на ищцата следва да се възложат
сторените от ответника разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*
срещу Г. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *, установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от
11.02.2021 г., обективиран в НА № 66, том I; рег. № 740, дело № 59 от 2021 г., с който *Е.а е
продала собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с предназначение: жилище,
апартамент № 128, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор № * в гр. Варна,
Община Варна, Област Варна, район * на едно ниво, целият със застроена площ от 66,84
кв.м., състоящ се от три стаи, кухня - бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при
граници по документ за собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129,
а съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: *, *,
под обекта *, над обекта *, ведно с прилежащо избено помещение без посочен номер по
документ за собственост с площ от 4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ
тоалет, както и съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата на посочения
административен адрес, съставляващо ПИ с идентификатор № * за сумата от 26 100 лв.,
която сума продавачът заяви, че е получил от купувача по банков път, при подписване на
настоящия договор, а съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна,
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ
жилище, находящо се в гр. Варна, район „*, разположен в сграда с идентификатор №
10135.3512.136 при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *, *, под обекта *, над
обекта 1*, поради накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите;
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*
срещу Г. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *, конститутивен иск с правно основание чл. 30
ЗЗД за унищожаемост на договор за покупко – продажба от 11.02.2021 г., обективиран в НА
№ 66, том I; рег. № 740, дело № 59 от 2021 г., с който Анка Е.а е продала собствените си 4/6
идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № *
по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се на втори етаж в сграда с
идентификатор № 10135.3512.136.16 в гр. Варна, Община * на едно ниво, целият със
застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня - бокс, баня – тоалет, коридор,
килер, балкон, при граници по документ за собственост: стълбище, коридор, ап. № 127,
тревна площ, ап. № 129, а съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в
сграда: на същия етаж: *, *, под обекта *, над обекта *, ведно с прилежащо избено
10
помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от 4, 32 кв.м. при
граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и съответните 0,7134 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата на посочения административен адрес, съставляващо ПИ с
идентификатор № * за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е получил от
купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а съобразно схема № 15 –
118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна, самостоятелен обект с идентификатор №* по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, * разположен в сграда с
идентификатор № *при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 1*, *, под обекта *,
над обекта *, поради заплашване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *
срещу Г. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.*, конститутивен иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД за разваляне до размера на 1/3 идеална част на договор за покупко – продажба от
11.02.2021 г., обективиран в НА № 66, том I; рег. № 740, дело № 59 от 2021 г., с който *Е.а е
продала собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен
обект с идентификатор № * по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ
се на втори етаж в сграда с идентификатор № * в гр. Варна, Община Варна, Област Варна,
район „* на едно ниво, целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня - бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по документ за
собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129, а съгласно кадастрална
схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: * *, под обекта *, над обекта
*, ведно с прилежащо избено помещение без посочен номер по документ за собственост с
площ от 4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и
съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена сградата на посочения административен адрес,
съставляващо ПИ с идентификатор № * за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът
заяви, че е получил от купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а
съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна, самостоятелен обект с
идентификатор № * по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район
„*, разположен в сграда с идентификатор № * при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: *, *, под обекта *, над обекта *, поради неизпълнение задължението на купувача да
заплати продажната цена.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, сумата от 7 032 лв. /седем хиляди тридесет и два лева/,
представляващи сторени от ответника разноски в производството за заплатени държавни
такси и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11