О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 28.07.2022 год.
Административен съд – Кърджали,
……..………… в закрито съдебно заседание …………..…
на двадесет и осми юли ………………….……………………………….………………..…………….…………….
през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, ……......………………….………….…………………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното от ………………………...... съдията Виктор Атанасов
……………...….....….…
административно дело
№302
…... по описа за …....................... 2022 год. …………..….……......…
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.166, ал.2 от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба от Х.Ш.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, с посочен адрес на
призоваване и връчване на книжа - *** чрез адв.С.Ф.М.
от АК-***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-1300-000237 от 30.06.2018 год., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП, временно е отнето издаденото на жалбоподателя Х.Ш.Б. свидетелство
за управление на МПС на водач/без посочен номер и дата на издаване/,поради
неизпълнение на задължението му по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди
в подадената жалба, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен
акт, т.к. е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби, както
и при несъответствие с целта на закона. В жалбата сочи, че е възстановил 1/3 от
предвидените точки, съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП на 18.06.2022 год. и че съгласно
чл.157, ал.4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба
на МВР. Сочи също, че отнемането на контролните точки е релевантен факт, с чието
проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна
мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание,
с цел да преустанови извършваното правонарушение, но в процесния
случай жалбоподателят възстановил 1/3 от предвидените точки, съгласно чл.158, ал.1,
т.1 от ЗДвП на 18.06.2022 год., видно от Удостоверение №** от *** год., издадено
от „***” ЕООД. На
следващо място, в жалбата се сочи, че съгласно чл.21 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка
на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
(Загл., изм. - ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 23.03.2018
г.) в първия работен ден
след провеждане на допълнителното обучение лицата по чл.5 представят първия екземпляр
от протокола в съответния отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР, а сектор
„Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР изпраща заверено копие на протокола в съответния
отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР по местоотчет
на водача, както и че частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния
им брой се извършва от отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача след получаване на протокола за
преминато допълнително обучение. Излага се довод, че видно от издаденото
Удостоверение №** от *** год., издадено от „***” ЕООД, жалбоподателят е
завършил на 18.06.2022год., успешно, курс за допълнително обучение, съгласно
чл.157, ал.3 от ЗДвП. Моли съда,с оглед горното, да
постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1300-000237 от 30.06.2022
год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Кърджали,
като и да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В така подадената жалба е направено и особено искане за
спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1300-000237
от 30.06.2022 год. на полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП, временно е отнето издаденото на жалбоподателя Х.Ш.Б.
свидетелство за управление на МПС на водач/без посочен номер и дата на
издаване/,поради неизпълнение на задължението му по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В
искането отново псе сочи ,че частичното възстановяване на контролните точки с
1/3 от първоначалния им брой се извършва от отдел/сектор „Пътна полиция” при
СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача след получаване на
протокола за преминато допълнително обучение и че видно от Удостоверение №** от
*** год., издадено от „***” ЕООД, жалбоподателят е завършил успешно на
18.06.2022 год., курс за допълнително обучение, съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП,
т.е налице били предпоставките за възстановяване на контролните точки на
жалбоподателя към 18.06.2022 год. Сочи се също, че бездействието на лицата по
чл.5 от цитираната наредба и отдел/сектор „Пътна полиция” при ОДМВР по местоотчет на водача, не може да се вмени като вина на
жалбоподателя.
След като
се запозна с така
подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, след
преценка на направеното искане за спиране,
констатира следното:
Това
искане е процесуално
допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на наложената
принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е редовно
оспорена по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно
дело №302/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали.
Разгледано по
съществото, искането за
спиране е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните фактически и правни съображения:
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №5/2009 год. на Общото събрание на съдиите във
ВАС по тълкувателно дело №1/2009
година.
В конкретната хипотеза, с атакуваната заповед спрямо молителя Х.Ш.Б. е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от – временно изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4. която норма
от своя страна предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки,
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В
случая, от приложените до момента към преписката писмени доказателства –
6/шест/ броя влезли в сила наказателни постановления, е видно, че на жалбоподателя
Х.Б. са отнети общо 40/четиридесет/ контролни точки, при налични първоначално
39 такива, от което следва ,че на същия действително
са били отнети всички контролни точки и същият е следвало да върне
свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на
ОДМВР – Кърджали.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от ,
подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка,
освен ако съдът разпореди друго. Следователно, законодателят
е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта, т.е.
когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория
актове, той презумира съществуването на една, повече
или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но същевременно, презумпцията по чл.172,
ал.6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение
на административния акт, не
е необорима.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила
на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието
на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може да се спре и допуснатото по силата на отделен
закон предварително изпълнение на акта, съгласно чл.166, ал.4 от АПК. Ето защо,
в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна
опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по
своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер, те трябва
да са противопоставими на правата и интересът, които
законът охранява. Специалният закон не предвижда основанията за спиране
изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на
жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.172, ал.5, предл.1 от ЗДвП, се прилага нормата на чл.166, ал.2, във вр. с ал.4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът,
разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК, на актове по чл.172,
ал.1 от ЗДвП, между които са и заповедите за налагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или
трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК.
Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са
нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би
могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства
и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова.
Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят
следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от
него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание
за спирането му, респективно - следва да установи, че от допуснатото по закон
предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или
че ще бъде засегнат особено важен
негов интерес.
В
случая, в особеното искане няма
твърдение, че с временното отнемане на издаденото на жалбоподателя Х.Ш.Б. свидетелство
за управление на МПС на водач, за него, като водач на МПС, ще настъпи някаква
значителна или трудно поправима вреда или вреди, като в искането въобще не се
сочи и не се твърди настъпването на такава вреда или вреди. Искането за спиране
не е обосновано и мотивирано по никакъв начин, в него не сочат никакви
доказателства, които могат да обосноват или да докажат наличието на реална и
обективна опасност, лично за жалбодателя Б. да
настъпят такива вредни последици, които да са значителни по своя размер или
трудно поправими и по своето естество и характер, те да са противопоставими
на правата и интересът, които
законът охранява.
Само по
себе си, изложеното в
жалбата, а именно - че заповедта е незаконосъобразна по изложените доводи и
аргументи, е въпрос, по който съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен
акт в настоящото съдебно производство, поради което и това твърдение не може да
съставлява основание за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на тази заповед. Не може да съставлява такова и обстоятелството, че
е налице значителна вероятност, предвид приложеното доказателство, жалбата да е
основателна и заповедта да подлежи на отмяна от съда. Безспорно е, че временното
изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, води до невъзможност за същия правомерно да управлява МПС, т.е. в случая
жалбоподателят Х.Б., с така наложената ПАМ, е лишен от възможността правомерно
да управлява МПС в периода на изтърпяване на тази ПАМ или до евентуалната й
отмяна от съда със съответен окончателен съдебен акт, но дали и как това ще
доведе до значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, само може да
се гадае, като отново следва да се посочи, че в особеното искане не е посочена
и обоснована каквато и да е значителна или трудно поправима вреда, която ще
настъпи в резултат на изтърпяването на наложената му ПАМ, а дори не се твърди и
вероятност за настъпването на такава значителна или трудно поправима вреда,
като при това положение е ясно, че не са ангажирани и никакви доказателства в тази насока.
Ето
защо, предвид гореизложеното, съдът намира, че предпоставките по чл.166,
ал.2 от АПК, в случая, не са налице и особеното искане за спиране изпълнението
на оспорената Заповед №18-1300-000834 от 29.10.2018 год. за прилагане на ПАМ, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, издадена
от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.166, ал.3 от АПК, Административният
съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Ш.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, с ЕГН **********, за спиране изпълнението на Заповед №18-1300-000237
от 30.06.2018 год за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от полицейски инспектор
в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали,
която,
на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, временно
е отнето издаденото на Х.Ш.Б. свидетелство за управление на МПС на водач,
поради неизпълнение на задължението му по чл.157, ал.4 от ЗДвП, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Препис от настоящото
определение, на основание чл.138, ал.3, във врз
чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи незабавно на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му.
С Ъ Д И Я: