Р Е Ш
Е Н И Е
№………… 31.05.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
ПЕТНАДЕСЕТИ МАЙ две хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор: ………………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 212 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 11/22.02.2019
г., Районен съд – гр. ** по гр. дело № 480/2018 г. по описа на същия съд е отхвърлил
предявения от ТП
****, ЕИК **********, с адрес: ул*****, представлявано от инж. Я.Й.П.–
директор, чрез пълномощника – юрк. И.М., срещу М.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
- за 2013 год. –
неоснователно ползвана площ 14.300 дка от имот №*** – ДГТ, като цената за наем
е 7.00 лв. месечна цена на декар или дължима сума в размер на 1 201.20
лв.;
- за 2014 год. – неоснователно
ползвана площ 14.300 дка от имот №*** – ДГТ, като цената за наем е 7.00 лв.
месечна цена на декар или дължима сума в размер на 1 201.20 лв.;
- за 2015 год. – неоснователно
ползвана площ 13.300 дка от имот №*** – ДГТ, като цената за наем е 5.00 лв.
месечна цена на декар или дължима сума в размер на 798.00 лв., или общо дължима сума от 3 200.40 лв. (три хиляди и двеста лева и 40 ст.),
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за 2013, 2014 и 2015
година, изразяващо се в спестяване на разходи за наем, които иначе би плащал за
ползване на имота в този период, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ТП ****, ЕИК **********, с
адрес: ул*****, представлявано от инж. Я.Й.П.– директор, да заплати на М.Г.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 620 лв. (шестстотин и двадесет лева) –
деловодни разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от ТП **** против
горепосоченото решение на РС – **, като са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото. Въззивникът счита, че са налице предпоставките
за уважаване на предявения иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника и въззиваем М.Г.М. да заплати процесната сума от 3200,40 лв., с
която се е обогатил неоснователно за сметка на ТП ****. Безспорно е установено
по делото, че ТП **** е собственик по отношение на поземлен имот №*** в
землището на с. ****с обща площ от 109,580 дка. Също така, по безспорен начин е
установено, че ответникът М.Г.М. е ползвал и стопанисвал част от горепосочения
имот, без правно основание за периода 2013-2015 г. Самият ответник не е отричал
обстоятелството, че за този период е ползвал чужд имот, като след извършена
проверка във връзка с образувана прокурорска преписка в РП – гр. ** е
преустановил ползването на част от спорния имот, като към 2015 г. ползваните
декари от ответника са 13,300 дка, които са били засети с люцерна от М.М.. На
следващо място, са налице и решаващи мотиви, задължителни за страните по делото
на постановени решения на РС – ** по гр. дело № 846/2017 г. по описа на същия
съд от 16.03.2018 г., потвърдено с Решение № 243/13.06.2018 г. на Плевенски
окръжен съд, постановено по възз. гр. дело № 256/2018 г. по описа на същия съд.
Видно от мотивите на така постановените решения във връзка с предявен иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД от ТП **** против М.Г.М. е прието за безспорно
доказано обстоятелството, че М.Г.М. е засаждал и обработвал част от поземлен имот
№*** в землището на с. ******, без наличието на правно основание. На следващо
място, в жалбата се излагат доводи, че е доказан и периода, в който е ползвана
без основание част от имота, собственост на въззивника, както и площта,
ползвана от М.Г.М.. По делото пред РС са събрани многобройни доказателства –
официални документи, които установяват периода на неоснователното ползване на
имота от страна на ответника, като е заявявал тези площи пред съответната
Общинска служба „Земеделие“, като е получавал субсидии за периода 2013 г., 2014
г. и 2015 г. В случая е без значение обстоятелството, налице ли е вина у
ответника при ползването на част от процесния имот без основание, с оглед
наличието на предпоставките на института на неоснователното обогатяване.
Въззивникът моли, Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение, като по
съществото на спора да уважи предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД със
законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор
по подадената жалба от М.Г.М., в която се излагат доводи, че постановеното
решение от РС – ** е правилно и законосъобразно. Няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните права от страна на РС – **, довели до ограничаване
правата на ищеца. Въззиваемият твърди, че е била налице уговорка между
наследниците на ******, които са наемодатели на М.Г.М. по договор за наем на
съседен имот, от една страна и от друга страна, ТП **** във връзка с договорка
между страните, част от имота, собственост на ТП **** да бъде засаждан с
люцерна, а от своя страна, ТП **** да ползва като разсадник за тополи имота на
наследниците на ******. В този смисъл, въззиваемият твърди, че не е налице
обедняване от страна на въззивника за сметка на действията на въззиваемия М.Г.М.,
поради което моли, Окръжният съд да потвърди, като правилно решението,
постановено от РС – **.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд – гр. ** е неправилно и незаконосъобразно.
Не се спори по делото, че ТП **** е собственик на имот
№***, находящ се в землището на с. ********, целия с площ от 109,58 дка.
Не се спори по делото, а и
е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, че
ответникът и въззиваем М.Г.М. е ползвал без правно основание част от
горепосочения имот за периода 2013-2015 г. вкл., както следва: 14,300 дка от
гореописания имот, като го е засаждал с царевица за зърно, 14,300 дка от същия
имот през 2014 г., засаден с люцерна и през 2015 г. – 13,300 дка от
гореописания имот, засаден с люцерна. Това обстоятелство се установява, на
първо място, от изпратено писмо от Министерство на земеделието, ОДЗ до Директора
на ТП **** изх. № 2764/26.06.2017 г. В това писмо, във връзка със запитване от
страна на ТП **** е отговорено, че след извършена проверка в Общинска служба
„Земеделие“ – ** е установено следното: в периода 2010-2012 г. вкл. имотът не е
подаван в заявления за директни плащания. За периода от 2013-2015 г. вкл. част
от имот №*** с площ от 14,300 дка е заявяван от лицето М.Г.М., като
земеделските култура засаждани в имота са царевица за зърно през 2013 г. и
люцерна през 2014 г. и 2015 г. със съответно посочените декари.
Във връзка с подаден сигнал
от ТП **** до РП – ** по повод извършени неправомерни и самоуправни действия в имот
№***, собственост на ТП ****, е образувана преписка № 830/2015 г. по описа на
РП – **. С Постановление от 26.04.2016 г. на Районния прокурор при РП – ** е
отказано да се образува досъдебно производство за извършено престъпление по
чл.323 ал.1 от НК, като в мотивите на издаденото постановление е посочено, че
на 10.09.2015 г. е извършена проверка на терена от инж. ********, съвместно с
горски надзиратели в РДГ – Плевен. При проверката е било установено, че в имот
№*** има неправомерно засети общо 13 дка, от които 12,100 дка с люцерна и 0,900
дка със слънчоглед. Установено е било, че имотът се ползва от М.Г.М., който е
обяснил, че по погрешка е обработвал съседен имот, попадащ в претендирания от ТП
**** имот. С Постановление от 19.06.2017 г. на прокурор при ОП – Плевен е
потвърдено постановлението от 26.04.2016 г. на РП – **, с което е отказано да
се образува досъдебно производство по преписка № 830/2015 г. по описа на РП – **,
като правилно. В мотивите към Постановлението на ОП – Плевен е посочено, че са
налице гражданско-правни отношения, като Прокуратурата няма компетентност да се
намесва в имуществени отношения, както и да съдейства за уреждането им.
Компетентен, в случая, е съответния съд, а именно РС – **.
Във връзка с постановеното
от РП – ** и ОП – Плевен, видно и от представените 2 бр. решения, съответно на
РС – ** по гр. дело № 846/2017 г. по описа на същия съд и по възз. гр. дело №
256/2018 г. по описа на ОС – Плевен, ТП **** е предявило иск срещу М.Г.М. с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените на ТП ****
имуществени вреди, ведно със законната лихва, в резултат на неоснователното
ползване на горепосочения имот за периода 2013-2015 г. вкл., със законните от
това последици. И в двете съдебни решения е прието, че не е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, тъй като не е налице доказана вина за
настъпване на противоправния резултат от страна на извършителя М.Г.М.. В
мотивите на двете решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо по
отношение на страните по тях, е прието за безспорно установено осъществяването
от страна на М.Г.М. на противоправно деяние, изразяващо се в засаждане и
обработване на част от поземлен имот №***, собственост на ТП ****, без наличие
на правно основание за това – договор за наем или друго облигационно
правоотношение между страните. Прието е, че М.Г.М. е обработвал част от
горепосочения поземлен имот със съзнанието, че обработва отдадения му под наем
съседен имот – поземлен имот № ***. В този смисъл, макар и да е налице
противоправно деяние от страна на М.Г.М., то същото не е извършено виновно, с
което е опровергана презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
С настоящата искова молба, ТП
**** е предявило иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за наличието на
неоснователно обогатяване от М.Г.М. за сметка на ТП **** за сумата общо в
размер на 3200,40 лв., представляваща наема, който ищецът би получил от
неоснователно ползваната площ от собствения му поземлен имот №***, съответно в
размер на 14,300 дка за 2013 г. /дължима сума от 1201,20 лв. – по 7,00 лв./дка
месечен наем/, с площ от 14,300 дка за 2014 г. /дължима сума от 1201,20 лв. –
по 7,00 лв./дка месечен наем/ и 13,300 дка за 2015 г. /дължима сума от 798,00
лв. – по 5,00 лв./дка месечен наем/.
За да отхвърли предявеният
иск, РС – ** отново е приел, че е установено по несъмнен начин обстоятелството,
че ползването на процесните части от имота, собственост на ищеца е било
осъществявано от М.М. със съзнанието, че обработва отдадения му под наем
съседен имот под № 206003, находящ се в отдел 124 и съгласно предоставения му
протокол за въвод във владение от наемодателите му от 10.06.2010 г., без да
предполага, че навлиза неправомерно в имота, собственост на ТП ****.
РС е приел, че не е налице
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД, тъй като ответникът е
ползвал чуждия имот със съзнанието, че осъществява ползването с правно
основание, а именно съобразно сключения договор за наем на съседния поземлен
имот, собственост на наследниците на ******** под № 206003.
Тези изводи на РС са
незаконосъобразни и необосновани на събраните по делото доказателства.
По делото пред РС е
представена справка от ДФ „Земеделие“, находяща се на л.112-115 от делото пред
РС, изх. № 02-1100/525 от 04.01.2019 г., от която е видно, че ответникът е
заявявал и е получавал субсидии за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както за наетия
от него имот № ***, който съгласно приложената по делото скица е с площ от
13,042 дка, така и за част от имот №***, собственост на ТП ****. За
горепосочения период, М.М. е заявявал и получавал субсидии за 15,100 дка за
наетия от него имот и за 15,100 дка от имота на ищцовата страна.
По делото е представено и
заверено копие от Договор за наем от 15.01.2014 г., сключен между М.Г.М., от
една страна, като наемател и от друга, ****М. ***, като наемодател по отношение
на отдаването под наем за временно и възмездно ползване на имот № *** с площ от
13,042 дка в местността „****“ в землището на с. ******.
В хода на съдебното
производство пред РС не е имало спор по отношение на размера на наема от декар
за процесните земи в землището на с. ******+, поради което не е назначавана и
първоначално поисканата съдебно-техническа-счетоводна експертиза.
По делото са събрани и гласни
доказателства, като са разпитани свидетели, но техните показания не са в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства относно
обстоятелството, че след извършената проверка през месец септември 2015 г.,
ответникът е преустановил ползването на части от имота, собственост на
ищеца ТП ****, както и че не е бил
информиран за обстоятелството, че обработва части от друг имот.
За да е налице института на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД, следва да е налице
увеличаване имуществото на едно лице за сметка на друго лице, като обедняването
и обогатяването следва да произтичат от един и същи факт или обща група факти,
като връзката между тях не е причинно-следствена.
В случая, ползването на
чужд недвижим имот за процесния период от страна на ответника представлява
обогатяване за сметка на собственика на този имот, който е бил лишен от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под
наем, като в този смисъл е налице обедняване на собственика на имота, в
резултат на извършените действия от страна на ответника М.Г.М.. Относно размера
на наема, както се посочи по-горе, същият не е оспорен от ответника, поради
което и съдът е приел, че не е необходимо да бъдат събирани допълнителни
доказателства в тази насока. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
следва да върне онова, с което се е обогатил и то само до размера на
обедняването.
Направените изводи от РС,
че от страна на ответника М.Г.М. не е налице съзнание за обработване и ползване
на чужд имот, поради което не е налице неоснователно обогатяване, са в пълно
противоречие със съдебната практика и правната теория.
Институтът на чл.59 от ЗЗД
не изисква наличие на вина от страна на лицето, което се е обогатило, както и
доказване на вреди, защото обогатяването, съответно обедняването на собственика
на имота произтича от факта, че последният е лишен от фактическата власт върху
собствения си имот, поради намесата на трето лице – в случая ответника и
въззиваем по делото. Именно, поради това обстоятелство е отхвърлен и
предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, тъй като институтът на
непозволеното увреждане изисква доказване на вина, реално настъпили вреди и
причинно-следствена връзка между неправомерното и виновно поведение на едно
лице и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е Решение № 251/04.04.2017
г. на ВКС, търг. колегия по т.д. № 1023/2015 г. по описа на същия съд, съгласно
което всяко владение без основание води до обогатяване на владелеца /държателя/
за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по смисъла на чл.59
от ЗЗД.
Без значение е и
обстоятелството какви намерения има ищеца, в качеството си на собственик на
процесния имот – дали ще го обработва или ще го отдава под наем.
Предвид изложеното, следва
да бъде отменено постановеното решение от РС – ** по гр. дело № 480/2018 г. по
описа на същия съд изцяло, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК следва
да бъде осъден на основание чл.59 от ЗЗД М.Г.М. да заплати на ТП **** сумата
общо в размер на 3200,40 лв., с която се е обогатил за сметка на обедняването
на ищеца ТП **** и представляваща дължим наем за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в
резултат на ползвана без основание площ от 14,300 дка, съответно за 2013 г. и
2014 г. и 13,300 дка за 2015 г. от имот №***, находящ се в с. ********,
собственост на ТП ****, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото, М.Г.М.
следва да заплати направените деловодни разноски от ищеца и въззивник ТП ****
за двете съдебни инстанции, а именно: държавна такса общо в размер на 192,03
лв. и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 600,00 лв. – по 300,00 лв.
за всяка една съдебна инстанция, съобразно чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 от ГПК Решение
№ 11/22.02.2019 г. на Районен съд – гр. **, постановено по гр. дело № 480/2018
г. по описа на същия съд изцяло, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на ТП ****, ЕИК ********** сумата общо в
размер на 3200,40 лв., с която се е обогатил до размера на обедняването на
ищеца ТП **** и представляваща дължим наем за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в
резултат на ползвана без основание площ от 14,300 дка, съответно за 2013 г. и
2014 г. и 13,300 дка за 2015 г. от имот №***, находящ се в с. ********,
собственост на ТП ****, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА М.Г.М. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК направените деловодни разноски от
ищеца и въззивник ТП **** за двете съдебни инстанции, а именно: държавна такса
общо в размер на 192,03 лв. и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на
600,00 лв. – по 300,00 лв. за всяка една съдебна инстанция, съобразно чл.78
ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.280 ал.3 Т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: