РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Пловдив, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500521 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 5058 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 5123/2024 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., е признато за установено, че
Община ****, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. ***** дължи на „ЗАД Армеец“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата от 381,66
лева – главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“
и „Злополука“ на МПС № ********** от 10.06.2019 г., с покрит риск – клауза
„П“, във връзка с щета № 26020030100164, заведена относно ПТП от дата
04.01.2020 г. в гр. ****, и сумата от 125,97 лева – обезщетение за забава за
периода от 26.01.2021 г. до 26.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на производството – 27.01.2024 г.,
до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
795 от 30.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1564/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.с., като са
отхвърлени като неоснователни исковете за главница за разликата от
присъдената сума от 381,66 лева до пълния претендиран размер от 763,32
лева, както и иска за обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.01.2021 г. до 26.01.2024 г., за разликата от присъдената сума от 125,97 лева
до пълния претендиран размер от 251,94 лева.
Недоволен от решението е останал ищецът „ЗАД Армеец“ АД, който
1
обжалва същото чрез пълномощника си юрисконсулт М. Ж. в отхвърлителната
част. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част,
като се поддържа, че изводите на съда не кореспондират на събраните по
делото гласни доказателства относно скоростта на движение на водача на
увредения автомобил и необезопасяването на пътното препятствие – дупка.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на
ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на
разноските за водене на делото. Прави се възражение за прекомерност в
случай, че въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Община **** чрез пълномощника юрисконсулт К. М..
Поддържа се, че съдът правилно е приел наличие на съпричиняване от страна
на водача на МПС, който предвид ниската си скорост на движение е могъл и е
бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя, респективно с наличната
дупка и да я заобиколи, а при необходимост да спре. Иска се отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на решението в отхвърлителната част.
Претендират се разноските по делото. Възразява се за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че такова се
претендира.
Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗАД
Армеец“ АД против Община **** с твърдения за настъпило на 04.01.2020 г.
около 09:30 ч. в гр. **** на ул. „*****“ срещу № 148 ПТП с участието на лек
автомобил Фолксваген Артеон с рег. № *****, собственост на „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД, при преминаване пред необезопасено, необозначено
и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, в резултат от което
са настъпили материални щети на автомобила, а именно: спукана задна дясна
гума. Между собственика на лекия автомобил и ищцовото дружество била
сключена комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополука“ на МПС № ********** от 10.06.2019 г. с покрит риск – клауза
„П“. По искане на застрахования била заведена щета № 26020030100164, по
която на собственика на автомобила било заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 753,32 лева. За изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с 10 лева ликвидационни разноски и обезщетение за
забава в размер на 251,94 лева за периода от 26.01.2021 г. до 26.01.2024 г.,
ведно със законната лихва от 27.01.2024 г. до окончателното плащане на
вземането, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
2
против Община ****, отговаряща за състоянието на процесния пътен участък.
Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради
което ищецът е предявил иск за установяване на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната община намира исковата молба за
неоснователна. Оспорва твърдението, че стопанисва процесния пътен участък,
че е сключен соченият застрахователен договор, че настъпилото ПТП има
сочения в исковата молба механизъм. Прави възражение за съпричиняване.
Моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД чрез пълномощника М. Г. С. и „ЗАД
Армеец“ АД е сключена комбинирана застрахователна полица № **********
за застраховки Каско и Злополуки за лек автомобил Фолксваген Артеон с рег.
№ ***** за срок от 1 година, с начало 18.06.2019 г. и край 17.06.2020 г.
На 10.01.2020 г. от М. Г. С. е подадено заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС, изразяващи се в спукана задна дясна гума,
вследствие на преминаване през дупка. От „ЗАД Армеец“ АД е заведена щета
№ 26020030100164/10.01.2020 г.
На 15.01.2020 г. на увреденото лице е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 753,32 лева.
Според приетото по делото заключение на съдебната авто-техническа
експертиза механизмът на ПТП е преминаване през необезопасено,
необозначено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. От
техническа гледна точка при преминаване на десните колела през дупка с
дълбочина 22 см е възможно да бъдат повредени посочените детайли в
съответната степен. Стойността на ремонта за възстановяване на повредите от
автомобила е 765,18 лева. Разноските на застрахователя зависят от
организацията на работа, квалификацията и заплатите на персонала,
пазарните условия и други.
Свидетелят М. Г. С., без служебни отношения със страните, установява,
че в началото на 2020 г. при управление на лек автомобил Фолксваген Артеон
с рег. № ***** е претърпял инцидент на ул. „*****“. В края на пътя имало
дупка и той спукал гума от дясната страна. Управлявал автомобила със
скорост от 15 км/ч. Инцидентът се случил сутринта, било светло и имало
видимост на пътя. Движението не било натоварено. Дупката не била
обозначена, била широка 30 см и 15-20 см дълбока. Автомобилът имал
застраховка Каско към „ЗАД Армеец“ АД. Спуканата гума била единствената
щета и тя била възстановена.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
същество правилно.
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
3
съединени установителни искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 49
от ЗЗД за съществуване в полза на застрахователя на регресно вземане за
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, както и акцесорен
иск по чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане за обезщетение за забава.
В тежест на ищеца, сега въззивник, е да установи по делото при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно правоотношение с увреденото лице по договор за застраховка
„Каско“, настъпването на застрахователно събитие и изплащането на
застрахователно обезщетение.
Спорен пред въззивната инстанция с оглед доводите във въззивната
жалба е единствено въпросът за това дали налице ли е съпричиняване на
настъпилите вреди от страна на водача на МПС.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение за причинените
вреди може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпване на
вредите. Касае се за такова поведение на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки за настъпване на вредоносния резултат. Релевантен за
съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало до увреждането.
По въпроса за съпричиняването въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че в случая такова е налице, като препраща на
основание чл. 272 от ГПК към неговите мотиви. От писмените и гласните
доказателства по делото, последните ценени от съда като незаинтересовани,
непосредствени, логични и последователни, се установява, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, при добра видимост за водача на
лекия автомобил, поради което за същия не е съществувала обективна пречка
да възприеме намиращото се на пътното платно препятствие – необозначена
дупка. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при управление на МПС водачите са
длъжни да се съобразяват със състоянието на пътя. В случая водачът е могъл
своевременно да съобрази поведението си при управление на МПС, като
предприеме действия, с които да избегне преминаването през този участък от
пътя или поне да намали щетите, като например заобиколи препятствието или
намали скоростта в достатъчна степен, че да премине безпрепятствено през
дупката на пътя. Като не го е направил, водачът е допуснал нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и по този начин е допринесъл за настъпване на вредите.
Размерът на съпричиняването следва да бъде определен на 50 %, както е
приел и първоинстанционният съд. Следователно претендираното от
застрахователя регресно вземане следва да се намали с установения процент
съпричиняване, поради което искът за главница е основателен до размера от
381,66 лева и неоснователен за разликата над тази сума до предявения размер
от 763,32 лева, а акцесорният иск за обезщетение за забава – до размера от
125,97 лева и неоснователен за разликата над тази сума до предявения размер
4
от 251,94 лева.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил претенцията за
главницата над сумата от 381,66 лева и за обезщетението за забава над сумата
от 125,97 лева до претендираните размери, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
определено от съда по правилата на чл. 25, ал. 1 от НЗПП във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК в минимален размер от 100 лева поради липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК с оглед цената на всеки от
исковете решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5058 от 16.12.2024 г., постановено по
гр.д. № 5123/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХV гр.с., в
обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
„ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****
против Община ****, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. ***** искове за главница за
разликата над сумата от 381,66 лева до пълния претендиран размер от 763,32
лева и за обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.01.2021 г.
до 26.01.2024 г. за разликата над сумата от 125,97 лева до пълния претендиран
размер от 251,94 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. ***** да заплати на Община ****, ЕИК ***** с адрес: гр.
***** юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5