№ 5084
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Георги Кацаров
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100502969 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.01.2023 г. по гр.дело № 53057/2021 г., СРС, I ГО, 31 с-в
е отхвърлил искове по чл. 439 ГПК, предявени от М. Д. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. ******* срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, за недължимост на
следните суми: сумата от 573,35 лева - главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до 04.2014 г.; сумата от 32,48
лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2013 г.
до 20.11.2014 г.; сумата от 162,50 лева - сторени съдебни разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2015 г. по ч.гр.д. № 66509/2014 г.
СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 889/2015 г. на ЧСИ С.Х.,
per. № 863 на КЧСИ. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, сумата
от 100 лв. - разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 34168/08.02.2023 г. от
ищеца М. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, чрез
1
адвокат И. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, партер с
мотиви, изложени в нея. СРС неправилно е приел, че не е изтекла
погасителна давност, както и че в конкретния случай се явява без значение
настъпилата по изпълнителното дело перемция. Съгласно Тълкувателно
решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По-нататък цитираното тълкувателно
решение посочва, че новата давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не е необходимо съдебният изпълнител да
издаде постановление за прекратяване на производството. То настъпва по
силата на закона. С прекратяване на изпълнителното производство се
преустановяват окончателно изпълнителните действия и се обезсилват вече
извършените такива. С прекратяване на изпълнителното производство се погасява
правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява
задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от
прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които
прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни
действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство се
явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на
страните по вече прекратеното изпълнително производство.
Сочи се още, че погасителната давност тече от момента на последното
валидно извършено изпълнително действие. Това е действието, което е
извършено в рамките на висящо /неперемирано изпълнително производство/.
По отношение на въпроса от кой момент започва да тече давността-дали това
е моментът на последното изпълнително действие или датата на прекратяване
на изпълнителното производство е налице задължителна съдебна практика,
съгласно която давността тече от последното валидно предприето
изпълнително действие и в този смисъл/ е ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Пълномощникът твърди, че последното валидно извършено
изпълнително действие по изпълнително дело №20158630400889 на ЧСИ С.Х.
е извършено на 31.03.2015г., когато взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника. След тази
дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви
валидни изпълнителни действия, поради което на 31.03.2017год. на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата
на закона. С прекратяване на изпълнителното производство се погасява
2
правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се
прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна
последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и в
случаите, в които прекратяването настъпва по силата на закона, е че
последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на
изпълнителното производство се явяват недопустими и не произвеждат
правно действие по отношение на страните по вече прекратеното
изпълнително производство. Ето защо, противно на приетото от
първоинстанционния съд, счита, че всички извършени от ЧСИ действия след
31.03.2017г. се явяват правно ирелавантни и погасителната давност не е
прекъсната с тяхното извършване. След 31.03.2017г. нито съдебния
изпълнител е имал правото да извършва изпълнителни действия, нито
длъжника да понася същите. И тъй като тяхното извършване се явява
незаконосъобразно и нетърпимо от правния мир, то същите се явяват без
значение за започналата да тече давност. Ето защо, счита, че същата е изтекла
на 31.03.2020г. и към настоящия момент правото на принудително
изпълнение на вземането по процесния изпълнителен лист, се явява погасено.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се признае за
установено, че ищцата М. Д. Т. не дължи на „Т.С.“ ЕАД вземанията, за които
е издаден изпълнителен лист от 18.02.2015г. по гр.д. 66509/2014г. по описа на
СРС, 44 състав, а именно: сумата в размер на 573.35 лева - главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 05.2013г.- 04.2014г.,
сумата в размер на 32,48 лева - мораторна лихва за забава за периода
30.06.2013г. - 20.11.2014г., както и сумата в размер на 162,50 лева - съдебни
разноски.
Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез
пълномощника юрисконсулт Н. оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
3
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск от М. Д. Т. срещу „Т.С.“
ЕАД с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на
следните суми: 573,35 лева, главница за потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2013г. до 04.2014г., сумата от 32,48 лева-
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2013г. до
20.11.2014г., както и сумата от 162,50 лева- сторени съдебни разноски, за
които суми е бил издаден изпълнителен лист на 18.02.2015г. по ч.гр. дело №
66509/2014г. по описа на СРС, 44-ти състав, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20158630400889 по описа на ЧСИ С.Х..
Ищецът М. Д. Т. твърди, че не дължи посочените суми, тъй като
вземането е погасено по давност и не може да бъде предмет на принудително
изпълнение. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист от 18.02.2015г. е
образувано изпълнително дело № 20158630400889 при ЧСИ С.Х., като след
образуването му били извършвани действия с цел проучване имущественото
състояние на длъжника, справка НБДН, както и за налични трудови
правоотношения, справка в Агенцията по вписвания за придобити от
длъжника недвижими имоти. На 31.03.2015г. били изпратени запорни
съобщения до различни търговски банки с искане да бъде наложен запор
върху банкови сметки, открити на името на ищеца, като това било последното
валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне давността.
След изпращане на запорните съобщения в периода от 31.03.2015г. до
31.03.2017г. не били извършвани действия, годни да прекъснат започналата да
тече погасителна давност, поради което на 31.03.2017г. изпълнителното дело
се било прекратило по силата на закона. Заявява още, че изпълнителното
производство е висящо единствено по отношение на длъжника М. Т., тъй като
на 12.06.2017г. другият длъжник - Б.Т., бил изплатил своя дълг и делото
спрямо него било приключило с акт на съдебния изпълнител. След
образуване на изпълнителното производство били извършвани доброволни
плащания от Б.Т. и трето лице- Б., пълномощник на Б.Т., които не се отразили
върху размера на задължението на ищцата. В посочените две доброволни
плащания никъде не фигурирало изрично признание на дълга по смисъла на
4
чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Твърди още, че погасителната давност тече отделно за
всеки един от длъжниците и извършването на действия по принудително
изпълнение спрямо един от длъжниците, не са в състояние да прекъснат
преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност,
които текат в нейна полза.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е
подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен с
твърдението, че давността за процесното вземане е прекъсвана многократно с
редица изпълнителни действия.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че срещу М. Д. Т. и Б.К.Т. е издаден
изпълнителен лист от 18.02.2015г. по ч.гр.д. № 66509/2014 г. на СРС въз
основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.12.2014 г. по същото
дело, по който лист е образувано изп. дело № 889/2015 г. на ЧСИ С.Х., per. №
863 на КЧСИ, за посочените в исковата молба суми и основания. С молба от
11.03.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД е поискано образуване на изпълнително дело за
вземанията, като е приложен ИЛ от 18.02.2015 г. по ч.гр.д. № 66509/2014 г. на
СРС. На 14.07.2015 г. до ищцата е изпратено съобщение за конституирането
на НАП като присъединен взискател по изпълнителното дело, което
съобщение е получено от нейния съпруг Б.Т., както е отбелязано върху
самото съобщение на ЧСИ Х.. На 14.09.2018 г. е наложен запор върху
сметките на длъжника в „С.Ж.Е.“ АД, което е писмо от 25.09.2018 г. е
отговорило, че ищцата има разкрити сметки в лева и евро и запорът е
наложен. На 01.10.2018 г. е вписана възбрана върху съответен имот на ищцата
въз основа на постановление от 27.09.2018 г. на ЧСИ Х.. С молба от
19.02.2019г. на ответника е поискано предприемането на конкретни
изпълнителни действия срещу ищцата - запор на банкови сметки, трудово
възнаграждение, пенсия.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
5
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение-установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила-
то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в
сила на заповедта, т.е. след 11.12.2014 г. По делото липсват данни, от които
да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.410 ГПК по гр.д. 66509№
/2014 г. на СРС. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила
най-късно на 11.12.2014 г. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се
оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на
възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 11.12.2014 г. е започнала
да тече давност за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде
и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на
кредитора/. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до
6
приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния
процес не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и
занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.
10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от
исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №
20158630400889 по описа на ЧСИ, се установява, че то е образувано на
11.03.2015 г., т.е. преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В молбата от 11.03.2015 г.
взискателят „Т.С.“ ЕАД е възложил извършването на действия по чл.18, ал. 1
7
ЗЧСИ, като е упълномощил съдебния изпълнител да предприеме
подходящите изпълнителни действия по издадения изпълнителен лист. С
подаване на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
съдържаща и овластяване по чл.18 ЗЧСИ е прекъснат давностният срок за
вземането по изпълнителния лист.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е
обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, молбата
за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, т.е.
съдържа искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес-с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния казус, следващите изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността в хронологичен ред са: конституирането на НАП като
присъединен взискател по изпълнителното дело на 14.07.2015 г., налагане на
запор върху сметките на длъжника в „С.Ж.Е.“ АД на 14.09.2018 г., вписване
на възбрана върху съответен имот на ищцата на 01.10.2018 г., молба на
ответника за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу
ищцата на 19.02.2019 г. Считано от този момент, петгодишната давност за
процесиите вземания не е изтекла нито към датата на подаване на исковата
молба, нито към момента на приключване на съдебното дирене по делото на
17.10.2022 г.
Предвид молбите с искане за изпълнителни действия и всички реално
извършени изпълнителни действия, е налице многократно прекъсване както
на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8, така и на общата пет годишна
погасителна давност. Касае се за осъществяването на множество юридически
факти по смисъла на чл. 116, б „в“ ЗЗД, които са довели до прекъсване на
погасителната давност.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК решението следва да бъде
8
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.01.2023 г. по гр.д. № 53057/2021г. на СРС, I ГО, 31
състав.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******,
чрез адвокат И. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, партер
да заплати на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез
пълномощника юрисконсулт Н. юрисконсултско възнаграждение за
настоящето производство в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9