№ 176
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело
№ 20204001000351 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 233 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба от О. С. П., ЕГН
********** от с. Буковлък, Община Плевен, Област Плевен, ул. „Беласица“ № 6 против
Определение № 260012/11.08.2020 год., постановено по т. д. № 79/2020 год. по описа на
Окръжен съд – Плевен, с което производството по делото е прекратено поради отказ от искa.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че
молбата за отказ от иска е подадена от нелегитимирано лице – без представителна власт.
Оспорва се истинността на представеното пълномощно на адв. С.Б., както и декларацията за
оттегляне на пълномощията от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, като се твърди че О. С.
П. не ги е подписвала. Заявява се, че частната жалбоподателка е неграмотна и подписва
валидно документи единствено с полагане на отпечатък от десен палец. Твърди се, че
същата не е разбирала върху какво се подписва, тъй като не може да чете и съдържанието и
значението на пълномощното и декларацията за оттегляне на пълномощно не са й били
прочетени и разяснени от помощник-нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване.
Заявява се, че О. С. П. не потвърждава извършеното от нейно име без представителна власт
процесуално действие – отказ от иска и оттегляне на пълномощията от Адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“.
Подадено е уточнение на частната жалба, с което се заявява, че О. С. П. е подписала
пълномощното на адв. С.Б., както и декларацията за оттегляне на пълномощията от
1
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, но не е разбирала върху какво се подписва, тъй като не
може да чете.
Направено е искане за отмяна на Определение № 260012/11.08.2020 год., постановено
по т. д. № 79/2020 год. по описа на Окръжен съд - Плевен и връщане на делото на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, чрез юриск. Л. Х.. В същата се излага, че частната жалба е
недопустима, поради липса на правен интерес, а при условията на евентуалност –
неоснователна.
Претендира се частната жалба да се остави без уважение и обжалваното определение
да се потвърди.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по т. д. № 79/2020 год. по описа на Окръжен съд – Плевен е
образувано по искова молба, подадена от О. С. П., ЕГН **********, Г. Б. П., ЕГН
***********, Р. Б. Д., ЕГН ***********, М. Б. Д., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН
**********, чрез адв. С. Ч., с предявени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б.
По делото е постъпила молба с Вх. № 260005/10.08.2020 г., подадена от О. С. П., чрез
адв. С.Б.. Със същата е заявено, че между ответника и ищцата е постигнато е споразумение,
което напълно удовлетворява нейните претенции. Предвид изложеното и на основание чл.
233 от ГПК е направен пълен и безусловен отказ от иска, като се моли производството по
делото да бъде прекратено. С молбата изрично е оттеглено упълномощаването на
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“.
С оглед така направения отказ от искa с обжалваното Определение №
260012/11.08.2020 год., постановено по т. д. № 79/2020 год. по описа на Окръжен съд –
Плевен, на основание чл. 233 от ГПК производството по делото е прекратено, в частта
относно предявения от ищцата О. С. П. иск срещу от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
2
Молбата за отказ от иска е депозирана по делото в оригинал, като същата изхожда от
упълномощен представител на ищцата О. С. П. по силата на пълномощно с нотариална
заверка на подписа, което също е представено в оригинал. С представеното пълномощно
ищцата е упълномощила адв. С.Б. да я представлява по граждански искове, включително и с
правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, предвид на което следва да се приеме, че изискването на
процесуалния закон за представяне на изрично пълномощно при отказ от иска в случая е
изпълнено.
Молбата съдържа ясна воля за отказ от иска и искане производството по делото да
бъде прекратено на основание чл. 233 от ГПК, в частта относно претенцията на О. С. П..
Съдът е бил надлежно десезиран и правилно с обжалваното определение е прекратил
производството по делото в тази му част.
Неоснователни са възраженията, че отказът е извършен от лице без представителна
власт. В уточнението на частната жалба и в съдебно заседание пред настоящата инстанция
О. С. П. изрично заявява, че пълномощното за адв. С.Б. е подписано лично от нея, от което
следва извод за валидност на извършените от представителя процесуални действия.
Посоченото не се променя и след анализа на наведените възражения за допуснати
нарушения при нотариалното удостоверяване на подписа на О. С. П.. Те на първо място са
неотносими за изхода на настоящото производство доколкото нищожността на
нотариалното удостоверяване не води до нищожност на сделката, ако то не е условие за
нейната действителност. В случая избраната нотариална форма на пълномощното не е
условие за действителност и има единствено доказателствено значение досежно
извършените пред нотариуса правни действия. Ето защо релевираните нарушения при
нотариалното удостоверяване не могат да доведат до извод за нищожност на
упълномощаването, от което да следва извършването на действия без представителна власт.
Освен това възраженията се явяват и неоснователни. Нормата на чл. 579, ал. 2 от
ГПК, към която препраща чл. 589, ал. 1 от ГПК, изисква, когато някое от участващите в
нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или
недъгавост, да се приложи чл. 189 от ГПК. Този текст урежда полагането на десния палец
като алтернатива на невъзможността да се положи подпис. Видно от материалите по делото
е, че О. С. П. може саморъчно да изписва името си (л. 7 от в. ч. т. д. № 351/2020 год. на
ВТАС) и да се подписва (л. 31 т. д. № 79/2020 год. на ПлОС). В съдебно заседание пред
въззивната инстанция потвърждава, че положеният в пълномощното за адв. С.Б. подпис е
неин. В този смисъл в случая не е налице хипотезата на чл. 579, ал. 2 от ГПК, към която
препраща чл. 589, ал. 1 от ГПК, тъй като лицето очевидно може да полага подпис и пред
нотариуса не е възникнала необходимостта от прилагане на процедурата по чл. 189 от ГПК.
Порок в нотариалното удостоверяване не следва и от обстоятелството, че
съдържанието на пълномощното не е било прочетено от помощник-нотариуса преди
подписването му от О. С. П., тъй като задълженията на нотариуса във връзка със заверката
3
на подпис на пълномощно се изчерпват с това да се удостовери, че на посочената дата се е
явил упълномощителят и е положил подписа си. В ГПК липсва изискване при нотариална
заверка на подпис нотариусът да запознава упълномощителя със съдържанието на
пълномощното. От текста на чл. 25, ал. 1 от ЗННД действително може да се изведе такова
задължение, но неизпълнението му по никакъв начин не води до порок на удостоверяването.
В случая изискванията на процесуалния закон са спазени. От разпита на св. Д. М. се
установява, че последната в работата си като помощник-нотариус извършва заверяване на
подпис върху документи винаги след снемане самоличността и уверяване в дееспособността
на явилите се пред нея лично автори на документите, като посочената процедура е
извършила и при заверяване на подписа на О. С. П..
В заключение следва да се посочи, че доводите в жалбата за неграмотност на О. С. П.
нямат отношение към уредените в закона процесуални последици на заявения отказ. Когато
съдът се е произнесъл по десезирането му и на последното основание е прекратил
производството по делото, редът за защита на ищеца при порок на волеизявлението му (в
случая упълномощаването) е да установи това по исков ред или като престъпно
обстоятелство. В последния смисъл са Определение 62/17.01.2014 год., постановено по ч. гр.
д. 7849/2013 год., ГК, III г.о. на ВКС на РБ, Определение, постановено по ч. гр. д. 715/09
год. на ГК, IV г.о. на ВКС на РБ и др.
Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че Определение №
260012/11.08.2020 год., постановено по т. д. № 79/2020 год. по описа на Окръжен съд –
Плевен, с което производството по делото е прекратено поради отказ от искa, е правилно и
следва да се потвърди.
При този резултат на спора право на разноски за производството по частната жалба
има ответникът. В полза на същия на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се присъдят
100 лв. за процесуално представителство от юрисконсулт.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260012/11.08.2020 год., постановено по т. д. №
79/2020 год. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА О. С. П., ЕГН **********, от с. Буковлък, Община Плевен, Област
Плевен, ул. „Беласица“ № 6, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, 100 (сто) лева – разноски делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
4
Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено,
при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5