Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.03. 2021 г. гр. Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд, гражданско
отделение
На петнадесети февруари 2021
година
в открито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар
Анатолия Атанасова,
Като разгледа
докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело № 4, по
описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на
проверка е решение № 260122 от 16.10. 2020 г., по гр.д. № 324/ 2019 г. на РС–Търговище,
с което е отхвърлен предявеният от Д.К.
и А.К., двамата от гр. Каварна, действащи чрез адв. Г.А.
***, против Прокуратура на Република България и
Министерство на правосъдието, гр. София, осъдителен частичен иск – да заплатят солидарно
сумата от 10 000 лв. - част от сума от 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна
загуба/ от непозволено увреждане вследствие на действия на РП-Добрич и ДСИ при РС-Добрич във връзка с предаване на
същата сума от 455 756 лв. на КОНПИ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и предявеният в условията на обективно и
субективно съединяване иск от същите ищци против Министерство на правосъдието,
осъдителен частичен иск за сумата в
размер на 20 000 лв. - част от сумата 129 249,48 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за периода от 13.10. 2014 г.
до 27.07. 2017 г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп.д. № 20143230402082 и
по изп.д.№ 20143230403074 по
описа на СИС при РС-Добрич, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в полза
на ответниците. Решението е с установително действие в отношенията на третите
лица – И.И. *** и М.Г.С.-Недева, от с.
гр., двамата представлявани чрез пълномощник – адв. М.Р.Г..
Недоволни от
решението са останали ищците, които, чрез адв. А., го обжалват по съображения
за нищожност и незаконосъобразност, поради липса на мотиви и необоснованост. В
изключително подробно мотивираната жалба се излагат много съображения, като
едни от най-основните са тези, свързани с преценката на съда дали се касае до
законосъобразни действия на Прокуратурата на РБ във връзка с осъществените
процесуални действия по претърсване и изземване на веществени доказателства –
процесните парични средства. Посочва се, че гражданският съд може да преценява
тези действия, независимо от това, че в хода на наказателното производство
много от тях са били проверявани и потвърждавани от наказателния съд. Другото
основно възражение е свързано с преценката на законосъобразността на действията
на съдебните изпълнители при РС–Добрич, при налагане на обезпечителните мерки,
които са били допуснати по искане на КПКОНПИ. В заключение се иска решението да
бъде отменено изцяло, да се постанови ново, с което исковете да се уважат, като
бъдат присъдени и всички направени по делото разноски. Представя се като ново
доказателство постановление за прекратяване на наказателно производство, водено
срещу ищците, по чл.255 от НК. В съд.зас. не се яви представител на ищците.
Постъпили са
отговори на жалбата от ответниците по исковете. Прокуратурата на РБ счита, че
жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Моли да бъде
потвърдено, като се присъдят и направените по делото разноски. Същото е
искането и н.М.н.п. В съд. зас. се яви представител на МП, ю.к. Ташева, която
поддържа отговора и моли решението да се потвърди. От третите лица не се яви
никой, а подадената от техния процесуален представител молба не беше подписана.
Съдът, като
провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно.
Неоснователни
са доводите в жалбата по отношение на това, че липсвали мотиви. Съдът е изложил
подробни съображения по фактите и достатъчно ясни по правните доводи.
Искът се
основава на твърдения за нанесени материални щети на двамата ищци, които са
съпрузи, от действия на прокуратурата и на ДСИ при РС–Добрич. В хода на
наказателно разследване са били иззети суми на значителна стойност, като веществени
доказателства. Парите са били съхранявани в брой и в сейф, а след изземването и
доброволното предаване, са били съхранявани в банка от прокуратурата. Не е
имало основания за такова изземване, защото повдигнатите обвинения не са били
свързани с престъпления против собствеността. Има нарушения на НПК и въпреки
подаваните много на брой молби, парите не са били върнати. В последствие съдът
е постановил връщането им, с определения на ОС–Силистра от 28.07. 2014 г. и от
27.08. 2014 г. Имало противоправно лишаване от владението върху парите и затова
била нанесена вреда.
По отношение
МП искът се основава на твърдението, че парите, които са били съхранявани в
банка и под надзора на прокуратурата, неправомерно са били предадени във
владение на КПКОНПИ, на основание допуснато обезпечение на бъдещ иск на
комисията. Това обезпечение било постановено на 18.07. 2014 г., но обжалвано и
отменено окончателно от ВКС на 26.11. 2014 г. На 13.10. 2014 г. е станало
предаването на владението и преместването на парите в друга банка, от ДСИ при
РС–Добрич. Към този момент не е имало валиден съдебен акт, който да се
изпълнява и затова действията на ДСИ са били неправомерни.
Затова се
счита, че на ищците са причинени вреди в размер на иззетата сума, като тези
вреди произтичат от действията и на двамата ответници. Предявява се частичен
иск за 10 000 лв., от общо 455 756 лв.
Иска се и
заплащане на сумата от 20 000 лв., частичен иск от 129 249 лв., която сума
представлява законната лихва върху горната сума, за периода от 13.10. 2014 г.,
до 27.07. 2017 г., търсена като полза, която ищците са пропуснали да
реализират.
Налице са
подробно описани обстоятелства и правни доводи в исковата молба.
От
ответниците има направени възражения за погасителна давност, както и подробни
възражения по основателността на претенциите, които се оспорват по основание и
размер в подробни отговори и съображения.
Страните не
спорят по това, че посочените парични средства са били иззети и съхранявани от
прокуратурата, а в последствие и към момента от КПКОНПИ.
От събраните
по делото доказателства е безспорно установено, че паричните средства в размер
на 455 756 лв., които са били иззети от прокуратурата през 2011 г., са предадени
на КПКОНПИ от ДСИ при РС–Добрич и се съхраняват в сейф № 434 в Обществен трезор
на „Централна кооперативна банка“ АД, клон Варна, съгласно договор № 80810НК-АА-0498 за наем на сейф,
сключен между банката и Комисията на
08.09. 2014 г. Няма спор, че наложените
обезпечения върху паричните средства са допуснати с определение на ОС–Добрич от
18.07. 2014 г., т.е. преди да влезе в сила определението за връщане на
паричните средства на ОС–Силистра. Описът и предаването на средствата е станало
преди да влезе в сила определението на ВКС за обезсилване на съдебния акт, с
който е допуснато обезпечението.
Това са
основните факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Първо по
отношение на иска за преки вреди, предявен солидарно срещу ответниците, в
размер на 10 000 лв. – частичен. Според въззивния съд, не е необходимо да се обсъждат в подробности всички събрани по
делото доказателства относно това как и по какъв начин е станало изземването,
имало ли е законово основание за това, след като е безспорно установено, че
парите са налични и се съхраняват в банка. Съдът се основава на характера на
предявения иск, който е за пряка вреда, а това означава, че дадена вещ е
увредена или липсва. Т.е. за да бъде уважен иск за пряка вреда за парични средства,
следва те да са унищожени или изчезнали и да не се знае къде е
местонахождението им. А това не е така, парите са налични. Лишаването от
правото на ищците да оперират с тези средства и да ги влагат в нещо, не води до
пряка вреда, а само до лишаване от правото на някаква добавена стойност към
тези пари. Те съществуват, налични са, но ищците нямат право да се разпореждат
с тях. Т.е. липсва каквато и да било пряка и непосредствена вреда. След като
искът е за пряка вреда/така е определен от съда като основание и не е имало
спор по доклада/, а такава няма, то искът е неоснователен само по тази причина,
защото липсва една от основните и най-важни
предпоставки на деликта – вредата.
Относно иска
за 20 000 лв. Съдът го е квалифицирал като иск за законната лихва за
минало време, предявен като частичен от 129 249,48 лв. Не е посочено
правното основание. Самият адвокат на ищците е посочил в една от молбите си, че
се затруднява да даде правна квалификация на иска си. Въпреки че исковата молба е оставяна без движение
и са давани указания на ищците, последвалите обяснения не са били много ясни. Съдът
не е уточнил, че разглежда иска като такъв по чл. 86 от ЗЗД, изобщо по
отношение на правните доводи за този иск е посочено много малко и то е в
смисъл: след като е неоснователна претенцията за вреди, то е неоснователна и
тази за лихви. Всъщност, както става ясно и от самата жалба пред настоящия съд,
лихвата се търси като пропусната полза, равна на законната лихва върху иззетата
сума. За объркването е способствала и крайно неясната и разхвърляна искова
молба в обстоятелствената част, от която следва да се извлече и правното
основание. Видно от уточняващата искова молба по гр.д. № 394/ 2017 г. на
ОС–Добрич/делото е приложено в бяла папка, като препис/, ищецът говори за вреди,
съизмерими с лихвите/граждански плодове/от парите. Това, както и посоченото в
жалбата дава основание на въззивния съд да квалифицира иска като такъв по чл.
49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за вреди за пропуснати ползи, равняващи се на
законната лихва, за времето от 13.10. 2014 г., до 27.07. 2017 г. Това е начин за изчисляване на пропусната
полза, а не лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Т.е.
районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Предвид на това решението в
тази част следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, от
друг състав на съда. Същото следва да започне от фазата на разпределяне на
доказателствената тежест, като на ищците се укаже кои факти и обстоятелства
следва да установят и ако не сочат съответните доказателства, да им бъдат дадени
указания.
В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
По
разноските. Присъденото ю.к. възнаграждение в полза на ПРБ следва да бъде
потвърдено, тъй като решението спрямо тях се потвърждава. Също за сумата от 200
лв. в полза на МП.
По настоящото
дело. По първия иск на ответниците се дължи ю.к. възнаграждение, което съдът
определя на по 100 лв. за двамата ответници.
По втория иск
решението се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане. Разноските следва
да се определят окончателно след като бъде постановено новото решение по този
иск, в зависимост от изхода на делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260122 от 16.10. 2020 г., по гр.д. № 324/ 2019 г. на РС–Търговище, в ЧАСТТА, в
която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Д.Е.К. и А.Ж.К.,
двамата с постоянен адрес ***,
действащи чрез адв. Г.А. ***, против ответниците Прокуратура на
Република България и Министерство на
правосъдието осъдителен частичен иск за заплащане солидарно на
сумата от 10 000 лв. – част от сума от 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпяна
загуба/ от непозволено увреждане вследствие на действия на РП-Добрич и ДСИ при РС-Добрич във връзка с изземване от
прокуратурата и предаване на същата сума 455 756 лв. на КОНПИ,
като правилно и законосъобразно, както и в частта, в която е присъдено
ю.к. възнаграждение в полза на ПРБ в размер на 300 лв. и на МП в размер на 200
лв.
ОБЕЗСИЛВА решението в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Е.К. и А.Ж.К., с посочени адрес и ЕГН, действащи чрез адв. Г.А.
*** против Министерство на правосъдието гр. София, частичен иск за заплащане на
сумата в размер на 20 000 лв. – част от
сумата 129 249,48 лв., представляваща
законната лихва върху сумата от
455 756 лв. за периода от 13.10. 2014 г. до 27.07. 2017 г., която е била
предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по
изп.д. № 20143230402082 и по
изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич, като НЕДОПУСТИМО,
ПОСТАНОВЕНО ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК, както и в частта за присъдените по този иск
разноски в полза на МП в размер на 250 лв. И В
ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА СЪДА, при
спазване на указанията в мотивите.
ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К.,
ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес ***, действащи чрез адв. Г.А. ***,
съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Прокуратура на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и н.М.н.п. с адрес: ***, сумата от 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. 2.