№ 74 / 20.2.2020 Г.
Р Е Ш Е Н И. Е
град М., 19.02.2020 година
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М., Първи граждански състав в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и. двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гражданско дело № 3319 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.Н.С. и. Ц.Н.С. против В.М.К., И..Г.Г., Г.Б..Г. и. М.Б..А. за делба на наследствен недвижим имот с правно основание чл.34 от Закона за собствеността във вр. с чл.69 от Закона за наследството.
Ищците твърдят, че на 10 януари 1992 година е починал М. К. Г., бивш жител xxx. Той е оставил като свои преки наследници по закон съпруга К. Г.Г.,бивш жител xxx - починала на 03.06.1999 Г., дъщеря В.М.К. и. син- Б.. М. Г., бивш жител xxx, починал на 06.07.2012 година.
Поддържат, че наследници на починалите след откриване на наследството на общия наследодател негови низходящи и. наследници по закон са: на починалата съпруга К. Г.Г. - двамата ищци - Т.Н.С. и. Ц.Н.С.; на починалия син Б.. М. Г. - починал на 06.07.2012Г. - съпруга И..Г.Г., син - Г.Б..Г. и. дъщеря М.Б..А..
Поддържат също така, че видно от Удостоверение за граждански брак № 1 от 22.01.1972 година, изд. от ОНС с. Г., наследодателят е сключил граждански брак с К. Г. през 1970 година. Твърдят, че като семейство двамата съпрузи са живяли и. владяли следния недвижим имот: ИМОТ 502.483 /петстотин и. две точка четиристотин осемдесет и. три/, за който е отреден УПИ ІІІ /три/ от квартал 69 по регулационния план на с. Г., ЕКАТТЕ 15299 на община Г. Д., одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 Г. на Кмета на с.Г., без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот 15299.502.486 - двор на К. М. Б.., имот xxxx - двор на Л. К. П. имот 15299.502.484 - двор на Г. А. Н., имот 15299.502.482 - двор на М. К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15299.502.483.1, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и. масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3.
Ищците твърдят в исковата си молба, че след смъртта на наследодателя М. Г., неговата съпруга и. наследодателка на ищците К. Г.Г. е останала да живее и. владее описанията по-горе недвижим имот до смъртта си.
Поддържат, че през 1995 година наследодателката К. Г., заедно с ответницата В.М.К. и. наследодателя на последните трима ответници - Б.. М. Г. са заявили пред Н., че приживе наследодателят им не се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност върху имота, поради което те са присъединили своето владение след смъртта му към неговото и. са придобили правото на собственост върху имота на основание наследство и. давностно владение.
Предвид установената от Нотариуса изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС в производство по чл. 587 ГПК, тримата са били признати за собственици по наследство и. давностно владение при квоти: за В.К. и. Б.. Г. общо 5/12 ид. части и. за К. Г. 2/12 ид. части, за което е бил издаден констативен нотариален акт № 124 от 17.10.1995 година, вписано т.4 дело 1604 на СВ при МРС.
Ищците заявяват, че оспорват издадения констативен нотариален акг № 124 от 17.10.1995 година и. извършената от Н. Б.. П. констатация за придобитите по давност идеални части от процесния недвижим имот и. въз основа на която констатация на основание чл.587 ГПК са признати правата на законните наследници, низходящи на М. Г. и. на съпругата К. Г. в посочените квоти, които не съответстват на действителните им права.
Поддържат, че в оспорения нотариален акт е отразено, че двамата низходящи на общия наследодател М. Г. -В.К. и. Б.. Г. получават общо 5/12 ид. части, а наследодателката на ищците К. Г. 2/12 ид. части, като не е посочен титуляра на правото на собственост върху останалите 5/12 ид. части.
Твърдят, че фактическата власт върху процесният имот е упражнявана от наследодателката на ищците заедно с общия наследодател от сключване на брака им през 1970 година до смъртта му и. след това от нея заедно с низходящите на общия наследодател.
Тъй като бракът между общия наследодател и. К. Г. /22.01.1970 Г., съгласно У-ние за гр.брак/ е сключен при действието на СК 1968 Г. /отм./, и. давността е текла по време на брака, съгласно т.2 на ППВС № 8/1980 година, имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Твърдят, че кьм момента на признаване правото на собственост върху имота по реда на чл. 587 ГПК наследодателката на ищците е придобила по давност не 2/12 ид. части, както е посочено в нот. акт, а 1/2 ид. част на собствено основание по силата на чл.13 СК 1968 Г. /отм./ и. 1/6 ид.част придобита по равно заедно с останалите наследници на М. Г.. За това, правата на преживялата съпруга в съсобствеността на описания недвижим имот към датата на нотариалното производство и. издаване на нотариален акт № 124 от 1995 Г. са в размер на 4/6 ид.части, а на останалите двама всеки един от тях по на 1/6 ид.част.
Твърдят, че видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 Г., наследодателят на последните трима ответници - Б.. М. Г. е починал на 06.07.2012 Г. Към датата на нотариалното производство и. признаване правата му в съсобствеността той е бил в брак с ответницата И..Г.Г., поради което след смъртта му нейните права в съсобственостга върху горния недвижим имот представляват 1/12 ид. част придобита в режим на СИО при съвпадение с Б.. Г. и. 1/36 по наследство от починалия съпруг Б.. Г. или общо притежава 4/36 ид. части. Останалите двама наследници на Б.. Г. - М.Б..Г. и. Г.Б..Г. са съсобственици всеки един по 1/36 ид.част.
Твърдят, че предвид така установените доказателства, правата в съсобствеността на ответницата В.М.К. са в размер на 6/36 ид.части от имота, на Т.Н.С. 12/36 ид.части и. на Ц.Н.С. 12/36 ид. части.
Предвид гореизложеното молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците В.М.К., И..Г.Г., М. Б..Г. и. Г.Б..Г., че наследодателката на двамата ищци К. Г. е придобила правото на собственост върху 4/6 ид.части от процесния недвижим имот по наследство и. давностно владение, а В.К. и. Б.. Г. по на 1/6 ид.част от имота, като на основание чл.537 ал.2 ГПК измени издадения нотариален акт № 124, том 4 от 17.10.1995 Г. до посочените по-горе размери на придобилите имота по давност.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне и. извърши делба на имота при квоти: за Т.Н.С. 12/36 ид.части, за Ц.Н.С. 12/36 ид.части, за В.М.К. 6/36 идеални части, за И..Г.Г. 4/36 идеални части, за М.Б..Г. 1/36 ид.части и. Г.Б..Г. 1/36 ид. част.
Тъй като ответницата И..Г.Г. ползва изцяло делбеният имот и. не допуска ползването му от ищците, на основание чл. 344, ал.1, пр.2 ГПК молят да бъде осъдена ответницата И..Г.Г. да им заплати обезщетение за лишаването им от ползването на съсобственият имот, за времето от предявяването на иска до окончателното извършване на делбата. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Заявено е и. искане за допускане и. назначаване на съдебна експертиза.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците И..Г.Г., Г.Б..Г., М.Б..А. и. В.М.К. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че оспорват придобитите от наследодателката на ищците права в съсобствеността в процесния имот по реда на чл.79 от ЗС в производството по обстоятелствената проверка.
Твърдят, че процесният имот е бил собственост на бащата на М. К. Г. - К. Г. М.. С декларация от 09.11.1953 год. К. Г. М. е дал право на сина си М. К. Г. да си построи къща за живеене със свои средства и. материали в собствения му имот - парцела № 6 в кв.№ 4 по плана на с. Г., обл.М., актуален към 1953 година. Към този момент М. К. Г. живеел на семейни начала с Ф. П. М. и. вече имал от нея дете - Б.. М. Г., роден на xxx год. и. починал на 06.07.2012 год., чиито наследници са първите трима от ответниците. Твърдят, че на xxx год. се родила и. дъщеря им - ответницата В.М.К.. В последствие наследодателят М. К. Г. на 25.10.1963 год. сключил граждански брак с Ф. П. М. - акт за граждански брак № 0020 от 25.10.1963 год. Бащата на М. К. Г. - К. Г. М. дал на сина си собствената си парцела и. правото да построи къща, в която да живее. М. К. Г. и. Ф. П. М. започнали строежа на къщата /двуетажна масивна жилищна сграда/ през 1953 год. и. го завършили през 1955 год. Твърдят, че в същия период били построени и. селскостопанските сгради в имота. М. К. Г. и. Ф. П. М. са придобили и. владеели имота и. сградите в него за периода от 1953 год. - до 1969 год., когато Ф. П. М. починала. През 1970 год. М. К. Г. сключил брак с К. Г.Г., която имала две деца от предишен свой брак - ищците Ц.Н.С. и. Т.Н.С.. М. К. Г. не е осиновявал децата й от първия браК. Твърдят, че М. К. Г. починал на 10.01.1992 год. и. оставил като наследници децата си от първия брак - Б.. М. Г. и. В.М.К. и. втората си съпруга - К. Г.Г.. Поради липса на документ за собственост на имота на 17.10.1995 год. била извършена обстоятелствена проверка, съгласно която Б.. М. Г., В.М.К. и. К. Г.Г. били признати от нотариуса за собственици върху следния недвижим имот: дворно място - парцел ІІІ. пл.№ 483, кв.69 по регулационния план на с.Г., обл.М. от 720 кв.м., при граници: улица, М. К. Г., К. П. К. и. А. Н. Р., ведно с намиращата се в мястото двуетажна масивна жилищна сграда и. други подобрения при права: по 5/12 идеални части за първите двама и. 2/12 идеални части за К. Г.Г.. В нотариалния акт № 124, том ІV, дело № 1604/95 Г. била допусната явна грешка като е записано, че първите двама са при права 5/12 идеални части, вместо ,,по 5/12 идеални части”.
Твърдят, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 68818/24.03.1998 год. процесният имот е деклариран от Б.. М. Г., В.М.К. и. К. Г.Г. при права по 5/12 идеални части за първите двама и. 2/12 идеални части за К. Г.Г.. Поддържат, че от тогава заплащали данък върху имота при горепосочените права. След смъртта на К. Г.Г. през 1999 год. единствено Б.. М. Г. и. съпругата му И..Г.Г. заплащали данък върху имота и. всички текущи разходи за ток и. вода на имота. През 1995 год. Б.. Г. е бил женен за ответницата И..Г. и. е придобил своята идеална част в режим на СИО. Поради обстоятелството, че ответницата В.М.К. след 1995 год. не владеела своята част от имота и. не плащала данък за него, тя изготвила нотариално заверена декларация реГ. № 6328/31.05.2013 год., заверена от Н. с реГ. № 601 – Р. П., с която декларирала, че няма претенции към недвижимия имот, че същия се владее и. ползва единствено от И..Г.Г., която заедно със съпруга си Б.. М. Г. плащат данъци върху имота повече от 10 години. Тя декларирала, че е съгласна И..Г.Г. да се снабди с нотариален акт за собственост на основание давностно владение на имота. Поради това и. поради обстоятелството, че в НА от 1995 год. била допусната явна грешка с Нотариален акт № 162, том ІV, реГ. № 6343, дело № 378 от 31.05.2013 год. И..Г.Г. била призната за собственик на основание наследство и. давностно владение на 25/36 идеални части върху процесния недвижим имот: имот № 502.483, за който е образуван УПИ ІІІ, кв. 69 по регулационния план на с. Г., ЕКАТТЕ 15299, общ. Г. Д., одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 год. на Кмета, без приложена улична регулация и. с приложена дворищна регулация, с площ от 737 кв.м., отреден за жилищно застрояване, с граници и. съседи: имоти 15299.502.486, xxxx , 15299.502.484, 15299.502.482 и. 15299.502.633, ведно със застроените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 15299.502.483.1 с площ от 76 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.2 с площ от 18 кв.м., и. едноетажна масивна селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.3 с площ от16 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.4 с площ от 28 кв.м. и. едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.5 с площ от 19 кв.м.
Твърдят, че от изготвянето на НА през 1995 год. Б.. М. Г. и. съпругата му И..Г.Г. са владели и. стопанисвали 10/12 идеални части от горепосочения имот повече от 17 години. Заявяват, че поради тези причини предявеният иск е неоснователеН. Поддържат, че ищците ползват една стая от недвижимия имот, която е стопанисвана от тях и. ответниците нямат достъп до нея. Също така по никакъв начин не са ограничавали достъпа на ищците до владение и. ползване на своята част от имота. Твърдят, че ищците разполагат с ключове от всички брави, осигуряващи достъп до частта им от имота и. това положение не е променяно през годините на владение и. ползване на имота.
Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което допусне до делба процесните имоти между страните с изключение на В.М.К., при следните права: за И..Г. – 25/36 ид.ч., за Г.Б..Г. – 5/72 ид.ч., за М.Б..А. – 5/72 ид.ч., за Т.Н.С. – 1/12 ид.ч. и. за Ц.Н.С. – 1/12 ид.ч., както и. да им присъди сторените в производството разноски. Поддържат, че В.К. не е съделител и. не следва да участва в делбата, тъй като правата й са придобити след 1995Г. от И..Г. по давностно владение, за което е съставен нотариален акт през 2012 година.
В срока по чл.212 ГПК ищците предявяват инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и. чл.537, ал.2 ГПК. Оспорват признатите в нотариалното производство и. издадения констативен нотариален акт № 124 от 17.10.1995Г. идеални части от имота, които не съответстват на действителните им права. Поддържат, че е налице правен интерес от предявяване на инцидентен установителен иск за установяване обема на придобитите от наследодателката им К. Г. права в съсобствеността на имота, предмет на иска за делба, както и. основание за изменение на нотариален акт №124/1995Г. в частта за признатите с него права на собственост.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните по делото, че ищците са придобили по наследство от своята майка и. наследодател К. Г.Г. по равно общо 24/36 ид.ч. от процесния поземлен имот и. са съсобственици върху същия имот с ответниците, които притежават следните идеални части от него: за В.Г.К. – 6/36 ид.ч., за И..Г. – 4/36 ид.ч., за М.Б.. – 1/36 ид.ч. и. за Г.Б.. – 1/36 ид.ч.
В отговора на предявения инцидентен установителен иск ответниците поддържат, че същият е неоснователен и. следва да бъде отхвърлеН. Правото на собственост на ищците Т.Н.С. и. Ц.Н.С. върху 2/12 идеални части е безспорно между страните. Твърдят, че общия наследодател М. Г. е започнал да владее имота през 1953 година, когато му е учредено право на строеж, който строеж осъществил заедно с първата си жена, а впоследствие и. съпруга Ф. М. и. владял заедно с нея построеното, терена и. принадлежащите сгради. С оглед на което чрез осъщественото от двамата непрекъснато владение повече от 10 години, същите са придобили заедно правото на собственост върху имота и. след смъртта на Ф. е възникнала съсобственост между М. Г. и. двете му деца, родени от Ф.. Предвид горното ответниците поддържат, че към датата на сключване на втория брак на М. с К. собственици на имота са били само той и. децата от първия му браК. След придобиване на собствеността М. Г. е осъществявал владение по силата на правото си на собственост, а втората му съпруга К. е била само държател – в качеството си на негова съпруга, настанила се в имота след сключването на брака.
Заявяват, че оспорването на ищците относно размера на признатото с нотариалния акт право на собственост, е недопустимо, тъй като наследодателката на ищците К. е заявила както размера и. основанието на собствените си права, така и. правата на другите съсобственици и. щом като тя сама е заявила, че правата й са 2/12 ид.ч. и. че основанието е наследство, нито тя, нито нейните наследници могат да оспорят този размер и. основание.
Считат, че правата на страните са следните: за И..Г. – 25/36 ид.ч., за Г.Б..Г. – 5/72 ид.ч., за М.Б.. – 5/72 ид.ч., за Т.Н. 1/12 ид.ч. и. за Ц.Н. – 1/12 ид.ч.
Молят за отхвърляне на предявения инцидентен установителен иск и. за допускане съдебна делба на процесния имот при горните права.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34 ЗС на съсобствен на страните недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и. за кои имоти следва да се извърши, както и. каква е частта на всеки един от съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.342 ГПК всеки от съделителите може да оспори чрез иск или възражение размера на дяловете на съсобствениците. В настоящето производство с оглед оспорването на правата на страните в съсобствената вещ, е предявен и. приет за разглеждане инцидентен установителен иск, който е обуславящ по отношение на въпросите, на които съдът следва да даде отговор с решението си по чл.344, ал.1 ГПК.
По предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и. чл.537, ал.2 ГПК за изменение на констативен нотариален акт №124/1995 година, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че М. К. Г., бивш жител xxx, починал на 10 януари 1992 година, е оставил като свои преки наследници по закон съпруга К. Г.Г., бивш жител xxx - починала на 03.06.1999 Г., дъщеря В.М.К. и. син - Б.. М. Г., бивш жител xxx, починал на 06.07.2012 година.
Видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 Г., л.10 и. л.11 от делото, издадено от с.Г., Община Г. xxx, наследници на починалите след откриване на наследството на общия наследодател негови низходящи и. наследници по закон са: на починалата съпруга К. Г.Г. - двамата ищци - Т.Н.С. и. Ц.Н.С.; В.М.К., на починалия син Б.. М. Г. - починал на 06.07.2012 Г. - съпруга И..Г.Г., син - Г.Б..Г. и. дъщеря М.Б..А..
От представеното по делото Удостоверение за граждански брак № 1 от 22.01.1972 година, изд. от ОНС с. Г., наследодателят е сключил граждански брак с К. Г. на 22.01.1970година.
Установено е също така, че като семейство двамата съпрузи са живяли и. владяли следния недвижим имот: ИМОТ 502.483 /петстотин и. две точка четиристотин осемдесет и. три/, за който е отреден УПИ ІІ І /три/ от квартал 69 /шестедесет и. девет/ по регулационния план на с.Г., ЕКАТТЕ 15299 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и. девет/ на община Г. Д., одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 Г. на Кмета на с.Г., без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 /седемстотин двадесет и. осем/ кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот 15299.502.486 - двор на К. М. Б.., имот xxxx - двор на Л. К. П. имот 15299.502.484 - двор на Г. А. Н., имот 15299.502.482 - двор на М. К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15299.502.483.1, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и. масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3.
От представения по делото нотариален акт № 124, том ІV, дело № 1604/1995 година е видно, че К. Г., заедно с ответницата В.М.К. и. наследодателя на последните трима ответници - Б.. М. Г. са били признати за собственици по наследство и. давностно владение при квоти: за В.К. и. Б.. Г. общо 5/12 ид. части и. за К. Г. 2/12 ид. части.
Този НА е оспорен от ищците в частта, с която на тяхната наследодателка К. Г. са признати 2/12 идеални части.
Ответниците поддържат твърдения за придобиване правото на собственост върху процесния имот от наследодателя М. Г. и. първата му съпруга Ф. М. в периода от 1953Г., когато с декларация на л.33 от делото бащата на М. Г., К. Г., му учредява право на строеж за построяване на къщата в поземления имот, до 1969Г., когато починала първата му съпруга Ф. М..
Установява се от приложеното удостоверение за граждански брак на л.39 от делото, че наследодателя М. К. Г. и. Ф. П. М. са сключили граждански брак на 25.10.1963 година.
Видно от приложения нотариален акт №162/ том ІV, Н.д.№ 378/2012 година, л.49 от делото, издаден по обстоятелствена проверка на основание чл.587 ГПК, както и. приложената декларация от 31.05.2013Г. на л.48 за отказ от право на собственост, е че съделителката В.М. се е отказала от правото си на собственост, придобито по реда на чл.587 ГПК с нотариален акт №164/1995Г. в полза на И..Г., съпруга на починалия Б.. Г., с който последната И..Г. е призната за собственик на 25/36 идеални части от имота.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
Спорът по предявения установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК е относно обема на правото на собственост, което страните по делото са придобили по силата на наследствено правоприемство от своите родители М. Г. и. К. Г.. Ищците твърдят в исковата молба, че правата им в собствеността на имота придобит чрез давностно владение от техните наследодатели М. Г. и. К. Г. са в посочените в исковата молба идеални части. Наследниците на М. Г. са се позовали на изтеклата в полза на М. Г. давност и. присъединеното свое владение върху същия имот след неговата смърт в производство по обстоятелствена проверка, въз основа на която е бил издаден нот. акт. 124/1995 година. Ищците са оспорили нотариалното удостоверяване, извършено по нот.дело № 1604/1995 година от Н. Б.. П., с което въз основа на извършената обстоятелствена проверка тяхната наследодателка К. Г. е призната за собственица по давностно владение на 2/12 ид. части от процесния имот.
Относно владението на наследодателката на ищците, съдът намира следното:
Когато един недвижим имот се владее като съсобствен от двама съпрузи, т.е. две лица осъществяват съвпадение върху този имот по време на брака си и. то е продължило повече от 10 години, то правото на собственост се придобива от тях в съпружеска имуществена общност.
В конкретния случай фактическата власт върху процесния имот е упражняване от наследодателката на ищците заедно с наследодателя М. Г. от сключване на брака им през 1970 година до смъртта му през 1992 година, а след това от съпругата заедно с низходящите на М. Г.. Този факт е безспорно установен от показанията на всички свидетели, разпитани по делото. Тъй като бракът между общия наследодател и. К. Г. е сключен при действието на СК 1968 Г./ отм., и. давността е текла по време на брака, съгласно т.2 на ППВС № 8/1980 година имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Това означава, че към момента на признаване правото на собственост върху имота по реда на чл.587 ГПК наследодателката на ищците е придобила по давност не 2/12 ид.части, както е посочено в нотариалния акт, а 1/2 ид. част на собствено основание по силата на чл.13 СК 1968 Г. /отм./ и. 1/6 ид. част като наследница на М. Г., поради което нейните права на преживяла съпруга в съсобствеността на описаният недвижим имот към датата на нотариалното производство и. издаване на нотариален акт № 124 от 1995 година са в размер на 4/6 идеални части, а на останалите двама - В.К. и. Б.. Г. - всеки един от тях по 1/6 идеална част част.
Видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 Г. на Кметство село Г., обл.М., наследодателят на последните трима ответници - Б.. М. Г. е починал на 06.07.2012 година. Към датата на съставяне на констативния нотариален акт, посочен по – горе, той е бил в брак с ответницата И..Г.Г., поради което след смъртта му нейните права в съсобствеността върху горния недвижим имот са 1/12 идеална част, придобита в режим на СИО и. 1/36 идеална част по наследство от него като съпруг или общо притежава 4/36 ид.части. Останалите двама наследници на Б.. Г. - М. Б..Г. и. Г.Б..Г. са съсобственици всеки един по на 1/36 ид.част, а правата на В.К. са в размер на 6/36 ид.ч.
В тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответниците, направени в отговора на исковата молба.
От показанията на разпитаните свидетели по делото се установи, че през периода, когато е строена къщата и. след това наследодателят М. Г. е живял в имота, както с първата си съпруга, така и. с наследодателката на ищците К. Г., заедно със своите родители К. и. С.. Свидетелите са категорични в показанията си, че майката на наследодателя М. Г. е живяла в имота и. след сключването на брака му с наследодателката на ищците. Или, М. Г. и. съпругата му Ф. са пребивавали в имота като син и. снаха на родителите му и. са били само държатели, но не и. владелци. След смъртта на С. - майката на М. Г., той и. втората му съпруга К. Г. са завладяли имота изцяло за себе си, като се установили да живеят и. владеят имота постоянно, явно и. необезпокоявано от никого. Дори да се приеме, че давността е започнала да тече през 1980 Г., когато е починала майката С., до смъртта на Мануил през 1992 Г., давността е била изтекла, но той не се е позовал на нея, поради което неговите наследници в лицето на страните по делото са продължили владението върху имота, като присъединявайки своето владение го придобили в съсобственост по реда на чл. 587 ГПК.
Ищците са оспорили приложената към отговора на ответниците Декларация от В.М.К., на основание която, с нот. акт 162/2013 Г. е признато, че нейните 5/12 ид. части са придобити по давност от ответницата И.. Г. Нотариалното производство е изцяло нищожно, защото към датата на първоначалния нотариален акт № 124 от 1995 Г. за признаване право на собственост, за молителите К. Г., Б.. М. и. В.М. е бил изтекъл 10 Г. давностен срок и. като съвладелци са придобили правото на собственост върху идеални части от процесния имот. Следва, че В.М. кьм датата на втория нот. акт - 162/2013 Г. вече е била придобила правото на собственост върху ид. част от имота и. е могла да се откаже от него само по реда на чл.100 ал.1 ЗС.
Представената декларация обаче, не може да произведе като правни последици придобиване на нейните права на собственост от И..Г., защото отказът от правото на собственост придобито на основание давностно владение и. обективирано в нот. акт 124/1995 Г. следва да бъде извършено не само с нотариално заверена декларация, но и. същата е следвало да бъде вписана. По тези съображения, макар и. да съдържа изявление за отказ от право на собственост, основано на давностно владение, при липса на вписване ответницата И..Г. не е придобила с новия нот. акт № 162/2013 Г. и. вписан под № 108 т.10 от 2013 година на СВ при РС М., идеалните части от правото на собственост на ответницата В.М..
По възражението на ответниците за начало на давностното владение, съдът намира следното:
Не е налице начало на давностно владение през 1953Г., когато е учредено право на строеж от бащата на М., К. с декларация от 09.11.1953Г., тъй като в периода 1953 година до 1969Г., когато е починала първата съпруга на М., Ф., и. след това до смъртта на К., баща на наследодателя М., последния, респ. неговите наследници не са могли да придобият по давност процесния имот в твърдяните от тях идеални части, тъй като през целия този период наследодателя М. и. съпругата му Ф. са живяли заедно с родителите на М., както се установи от разпита на свидетелите.
Няма твърдения, че бащата К. е предал на сина си парцела с построената къща. Няма доказателства, че М. и. съпругата му Ф. през 1953 година са завладели процесния имот, като са го отнели от родителите на М. и. са започнали свое самостоятелно владение върху него, поради което не следва да се приема твърдението им за изтекла давност в тяхна полза до смъртта на К..
Всички фактически действия, каквито и. да са били в периода до смъртта на К. Г., не са били действия на упражняване на фактическа власт и. не могат да служат като основание за установяване на владение и. на тях не може да се основе презумпцията по чл.69 от ЗС. Последната намира приложение само когато по естеството си фактическата власт представлява владение още от момента на установяването си.
Следователно предявената установителна искова претенция с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е основателна и. като такава следва да бъде уважена, така както е заявена с предявения инцидентен исК.
Като основателно следва да бъде уважено и. акцесорното искане по чл.537, ал.2 от ГПК.
Направеното възражение от ответниците за недопустимост на иска по чл.537, ал.2 ГПК относно обема на придобитото по давност и. издадения нотариален акт №124/1995Г. по обстоятелствена проверка е неоснователно.
Не се събраха доказателства, че наследодателката на ищците е подавала лично писмена молба или се е явила лично пред нотариуса, за да заяви своите права в обем 2/12 идеални части, както са посочени в нотариалното производство. Възражението, че само трети лица могат да оспорват нотариалния акт е основателно. Ищците са наследници на титуляра на нотариалния акт К. Г., т.е. същите са трети лица, които заявяват свои права на собственост придобити от наследодателката си, поради което акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК е допустим и. основателеН.
Следва да се измени нот.акт № 124, том 4, от 17.10.1995 година и. правата на страните бъдат: 4/6 ид.части за К. Г.Г. и. по 1/6 идеална част за Б.. М. Г. и. Виргиния М.К..
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и. за кои имоти ще се извърши тя, както и. каква е частта на всеки съделител.Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и. размерът на тяхното участие в съсобствеността.
С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и. размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и. съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и. да се постанови решение за допускане на делбата.
В настоящия случай без съмнение е налице съсобственост по отношение на процесния имот и. този въпрос е безспорно установеН.
Относно правата на страните – същите са при следните квоти: за ищеца Т.Н.С. 12/36 идеални части, за ищеца Ц.Н.С. 12/36 ид.части, за ответника В.М.К. 6/36 ид.ч., за И..Г.Г. – 4/36 ид.ч., за М.Б..Г. 1/36 ид.ч. и. за Г.Б..Г. – 1/36 ид.ч.
Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот между страните по делото при посочените по–горе права, съобразно изискванията на Закона за собствеността и. изложените фактически и. правни констатации.
По искането за присъждане на разноски:
Разпоредбата на чл.355 ГПК, която се отнася до разноските в производството по съдебната делба и. предвижда в своето първо изречение, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, не представлява изключение от правилото на чл.78 ГПК. Правилото на чл.355 ГПК се отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата. Както и. до необходимите за извършването на делбата възнаграждения на вещите лица (за поделяемостта и. действителната стойност на имотите). Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата предвижда държавни такси и. при спогодба преди съставяне на разделителен протокол (чл.8) и. при отхвърляне на иска за делба (чл.9). Общото е, че държавна такса се определя и. дължи при приключване на делбеното производство.
Това специално правило не се отнася до задължението за заплащане на разноски за процесуално представителство от страната, в чиято вреда е изходът от спора във всяка една инстанция, за което важи общото правило на чл.78 ГПК, което не се различава от това по всяко останало исково производство.
Така ищецът ще дължи разноски за процесуално представителство на ответниците, които са оспорили иска, ако искът му за делба бъде отхвърлен и. ответниците са поискали присъждането на такива разноски и. са доказали извършването им. Съответно ответниците ще дължат разноски за процесуално представителство, ако са оспорили иска за делба, но искът бъде уважен, а ищецът е поискал присъждането на такива разноски и. е доказал извършването им. Правилото се прилага и. за по-горните инстанции в случай, че жалбите са неоснователни или оспорването им е неоснователно.
При горния изход на делото ответниците следва да заплатят на ищците направените в производството разноски, съобразно приложения на лист 108 от делото списък на разноските в размер на 1 940.00 лева.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Т.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. Ц.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx са придобили по наследство и. са съсобственици по равно на 24/36 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 502.483 /петстотин и. две точка четиристотин осемдесет и. три/, за който е отреден УПИ ІІІ /три/ от квартал 69 /шестдесет и. девет/ по регулационния план на с.Г., ЕКАТТЕ 15299 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и. девет/ на община Г. Д., одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 Г. на Кмета на с.Г., без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 /седемстотин двадесет и. осем/ кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот 15299.502.486 - двор на К. М. Б.., имот xxxx - двор на Л. К. П. имот 15299.502.484 - двор на Г. А. Н., имот 15299.502.482 - двор на М. К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15299.502.483.1, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и. масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3, а ответниците И..Г.Г., с ЕГН xxxxxxxxxx, Г.Б..Г., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Б..А., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx и. В.М.К., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx са съсобственици на същия недвижим имот при следните квоти: 6/36 идеални части за В.М.К., 4/36 идеални части за И..Г.Г., 1/36 идеална част за Г.Б..Г. и. 1/36 идеална част за М.Б..А..
ИЗМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 124, том 4, дело № 1604/1995 година на Н. Б.. П. в частта по отношение на правата на страните, като същите бъдат: 4/6 ид.части за К. Г.Г. и. по 1/6 идеална част за Б.. М. Г. и. В.М.К..
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Т.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, Ц.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, И..Г.Г., с ЕГН xxxxxxxxxx, Г.Б..Г., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Б..А., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx и. В.М.К., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 502.483 /петстотин и. две точка четиристотин осемдесет и. три/, за който е отреден УПИ ІІІ /три/ от квартал 69 /шестдесет и. девет/ по регулационния план на с.Г., ЕКАТТЕ 15299 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и. девет/ на община Г. Д., одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 Г. на Кмета на с.Г., без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 /седемстотин двадесет и. осем/ кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот 15299.502.486 - двор на К. М. Б.., имот xxxx - двор на Л. К. П. имот 15299.502.484 - двор на Г. А. Н., имот 15299.502.482 - двор на М. К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15299.502.483.1, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и. масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3.
ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА:
За Т.Н.С. – 12/36 идеални части, за Ц.Н.С. – 12/36 идеални части, за В.М.К. – 6/36 идеални части, за И..Г.Г. – 4/36 идеални части, за М.Б..А. – 1/36 идеални части и. за Г.Б..Г. – 1/36 идеални части.
ОСЪЖДА И..Г.Г., с ЕГН xxxxxxxxxx, Г.Б..Г., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Б..А., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx и. В.М.К., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплатят солидарно на Т.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. Ц.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1 940.00 /хиляда деветстотин и. четиридесет/ лева, представляваща направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -М. в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ :